От Ф.К. Белокоси, д.м.
Изнесена пред Бюрото по ММ на ИХА на 7 юли 1950 година. Публикувана в The Homeopathic Recorder, бр. 08/1951, том LXVІ/2.
Заглавието на тази лекция може да ви се стори озадачаващо. Някои от вас ще се зачудят, каква може да бъде връзката между тези две теми. Няма друга връзка, освен че в тази беседа двете теми са илюстрирани в историята на един и същ случай.
Епилептични конвулсии | Agaricus muscarius
Преди около 10 години ме помолиха да лекувам момче на 7-годишна възраст, което страдаше от конвулсии с хистеро-епилептичен произход. Тези конвулсии първоначално настъпвали нощем, но постепенно почнали да се появяват и денем. Характеризирали се със загуба на съзнание, клонични спазми в крайниците, сини устни, пяна от устата; последвани били от временна парализа на езика и гърлото.
Момчето беше мека натура, щедро, разсъдливо, показваше привързаност и не се въвличаше в кавги. Беше добър приятел, харесваше децата, също и непознатите, харесваше компанията – но на тези положителни качества се противопоставяха следните много неприятни симптоми с гръбначно-мозъчен произход: той ставаше безразличен, не се нуждаеше от грижа, сам не се грижеше за околните и беше много чувствителен; твърде лесно се обиждаше, можеше да се противопоставя и да бъде доста упорит и див, ако не му се угодеше. Страхуваше се от тъмното и не искаше да заспи, когато беше сам. От друга страна не можеше да заспива и на светнати лампи, а леките шумове лесно го будеха. Страхуваше се от кучета, пилета и почти всякакви животни; интелектуалното му развитие беше по-ниско от съответстващото за възрастта; растежът му беше много бавен, въпреки че ядеше доста.
Въпреки че постоянно беше в движение, той всъщност беше бавен, флегматичен и несръчен във всичко; всъщност толкова несръчен, че не можеше да върже обувките си, а майка му трябваше да бели ябълката вместо него. Лесно се препъваше и нескопосано се изразяваше; а безпокойството му намираше израз в постоянно дърпане на пръстите, кожичките и ноктите.
Той не харесваше рохките яйца, жадуваше за сладко и сладолед, и пиеше много студена вода. Обичаше да мие лицето, но не и тялото си. След баня лесно простиваше. Мразеше горещото слънце, но харесваше личностния магнетизъм. Времето след полунощ беше по-благоприятно за него, отколкото времето след полунощ. Rx. Phosphorus 10M.
Два месеца по-късно пристигна крайно разочароващ доклад. Лекарството по никой начин не беше подобрило състоянието на момчето.
След пауза от около година ме помолиха за още едно предписание. Този път дадох същото лекарство в потенция СС. Резултатът не беше по-добър от този след потенция 10М.
След като изтече още една година, през която давахме потенция 1М, резултатът остана отрицателен. Това произведе у момчето и родителите му такова обезсърчение, че те пет години не пожелаха да опитат хомеопатията. Все пак, след пет години те забравиха разочарованието си и отново ми позволиха да опитам. За да съм сигурен в лекарството, аз подложих момчето на повторно внимателно разпитване и си осигурих допълнително следните симптоми:
Сега той си представяше, че вижда неща. Чуваше и въображаеми шумове, и мислеше, че някой ще го нападне. Настроението му беше променливо и му липсваше амбиция. Паметта му, която беше много добра преди, сега беше доста слаба и той бавно схващаше и координираше мисли. Беше мързелив, недоволен, уморен и мразеше ученето. Седеше, унесен в мисли, не беше общителен вече, и нямаше никакви приятели сред момчетата. Движенията му, които преди бяха бързи през деня, сега бяха бавни, а по време на сън той постоянно се движеше. Особено стъпалата му бяха в непрестанно движение по време на сън, частично защото бяха горещи и той им търсеше хладно местенце.
По време на конвулсиите тялото му се тласкаше, лицето конвулсивно потрепваше, а устните му ставаха морави. Тези конвулсии бавно идваха, със смътен страх от нещо неясно и с усещане за втрисане, което започваше в главата и слизаше надолу до подбедриците. Той беше зверски гладен преди пристъп, докато иначе апетитът му беше незадоволителен.
Повръщаше водниста течност на пристъпи и често страдаше от кинетична болест. Понякога очите му бяха хлътнали, нямаха блясък и бяха заобиколени със сини кръгове. Зениците бяха присвити, речта му бе колеблива и пелтечеща. Не сдъвкваше храната си добре и трудно преглъщаше. Постоянно си дърпаше носа, устните и пръстите на ръцете. Рядко се смееше, а когато се разсмееше, то беше глупав смях за някоя дреболия. Чувстваше се замаян, главата си усещаше тежка, на масата за хранене я подпираше с ръце. Краката му бяха болезнено чувствителни, беше развил стрелкащи болки, ако твърде много стои или върви. Коленете го боляха и се сковаваха при много тичане, докато бавното и кратко вървене ги подобряваше. Стъпалата му се потяха и кожата им се белеше. Имаше усещане за пълзене по лицето. Използваше повече завивки от другите хора и се чувстваше зиморничав, когато не беше добре; обаче при простуда не развиваше никаква треска. Много лошо спеше – късно заспиваше и сутрин му се струваше, че изобщо не е спал. Лицето и подбедриците го сърбяха. Често имаше главоболия, които следобед се влошаваха и се утежняваха заедно с нарастването на деня. Понякога той получаваше болки от студ и премятане на жила на врата, усещане за изкълчване.
И този път предписанието ми беше Phosphorus, само потенцията беше повишена до ММ, и тя не ме разочарова.
Шест седмици по-късно родителите ми писаха: „Момчето значително се подобри, нервите му са по-добре, много по-лесно се разбираме с него, и сега имаме повече вяра, че ще го излекувате.“
Потенцията ММ беше повторена три пъти на удължаващи се интервали. Втората доза дадох 3 месеца след първата, и шест месеца след нея получих доклад, който изразяваше голямо задоволство от получените резултати. Даже страбизмът на момчето започнал да се излекува и той проявявал все по-голям интерес към училищната си дейност, дори се дипломирал от гимназията по това време.
За около година и половина той нямаше нужда от лекарство. Обаче излекуването се оказа с непостоянен характер, защото след тази година и половина пристъпите се възвърнаха със сила, почти измерима с онази отпреди няколко години. Тогава дадохме третата доза от Phos MM. Отново тя беше ефикасна, но го удържа само за 10 месеца. Докато преди момчето мислеше, че пристъпът е предизвикан от физическо претоварване, този път той посочваше друга причина. Тъкмо бил почнал да се интересува от едно момиче, когато конвулсиите се подновили; така че той заключил, че любовното чувство ги е причинило. Изглеждаше убеден в това, защото в деня, в който се ядосал на момичето си, започнал да се чувства по-добре.
Този последен релапс най-сетне ме направи подозрителен и аз започнах да се съмнявам в правилността на предписанието си. Ами ако Phos не беше неговият симилимум? Фактът, че след очевидно излекуване атаките се подновиха на два пъти, ме накара да мисля, че те само са били палиирани. Отново изучих случая и предписах Agaricus muscarius 1M, който донесе трайно излекуване на епилепсията.
Забележка: Имах и друго основание за това съмнение. Аз лекувах бащата на момчето, който също беше тежък хроничен случай. … Ако някога бе имало пациент с изявена фосфорна конституция, то това бе той. Аз му дадох не една, а цяло съзвездие от потенции на Phosphorus от 30С до ММ, без особен ефект. Това бе един много озадачаващ случай. Въпреки, че представяше повече симптоми на Phos, отколкото повечето ми пациенти, той не отговаряше на лекарството. Липсата на отговор не беше причинена от липса на реакция. Той очевидно не беше случай на Phos, но към момента на лечението страдаше от хронично лумбаго, което имаше подагрен произход без изявени симптоми, върху които да предпиша. Въпросната подагрена конституция не беше с природата на Phos, той я разгърна в по-късните си години, когато се доказа, че тя по никой начин нямаше фосфорна патогенеза. Неговата система таеше две конституции – неговата първоначална фосфорна конституция и терапевтично обусловената подагрена конституция. Последната се беше развила върху първата, прониквайки или обгръщайки я толкова плътно, че дори в най-високите потенции Phos не успя да я пробие, за да достигне дълбоките нива на фосфорна конституция. Ясно беше, че подаграта трябваше да бъде отстранена по-напред, за да може Phos да повлияе човека. Но към момента на лечението симптомите му бяха от такъв характер, че аз дори не подозирах, че имам работа с две тоталности, сочещи към две лекарства. Двойните тоталности съществуват, понякога са дори тройни. ….
В случая на епилептичното дете, единствено ММ потенцията имаше мощ да проникне през външната обвивка на конституцията на Agaricus, да подобри подлежащата фосфорна конституция и да отстрани временно конвулсиите. Но в случая на неговия баща, черупката на подаграта не можа да бъде разчупена даже от най-високата потенция. Известно е, че хроничната подагра е най-трудна за лечение, дори от най-опитните хомеопати.
За да предпишем в случаи на повече от една тоталност, крайно важно е симптомите им да се обсъдят правилно. По-разумно е, доколкото е възможно, да се осигури хронологията на симптомите, отколкото да се прави опит да се определи тяхното качество. Умствените симптоми, без значение колко силни са те, трябва да бъдат пренебрегнати, ако не принадлежат на онази тоталност, която първа трябва да излекуваме. От огромна важност са онези общи симптоми, независимо умствени или физически, които последни са настъпили. Те трябва да се вземат като ключови характеристики.
При множествени тоталности, следователно, най-важни са онези умствени симптоми, които принадлежат на най-външната тоталност; докато онези умствени симптоми, които изглеждат също толкова силни, но принадлежат на друга тоталност, не са никак важни – те може би ще добият важност по-късно. Години наред правех грешката да обърквам хронични предписания, защото не знаех това правило.
Независимо колко задълбочено сме изучили лекарствата с цената на много години тежка и уморителна работа, не е възможно да отличим отделните тоталности в хроничните случаи, без постоянното прибягване до Материя Медика. Незадоволително и недостатъчно е да се проверява в реперториумите. Симптомите трябва да бъдат сравнявани с помощта на най-пълните справочници, каквито са „Отличителните симптоми“ на Херинг, „Енциклопедията“ на Ален и „Речникът“ на Кларк. Не трябва и да се бърза при снемането на историята на случая. Всички случаи, които приличат на изложения, трябва да бъдат изровени и изучени под микроскоп, защото пропуските дебнат отвсякъде, а те струват скъпо; нужно е постоянно ровене, търсене и преглеждане; само задълбочената работа носи трайни излекувания – а хомеопатията заслужава именно чрез тях да бъде оценена.
Ф.К. Белокоси, д.м. в Денвър, Колорадо
*****
Превод ©Цветана Коджабашева, 2017
