Беседа от Х.Робъртс, изнесена пред Бюрото по хомеопатична философия на 17/06/1938.
Публикувана в The Homeopathic Recorder, том LIV, № 2/1939.
Групирането на лекарствата е проблем, който се изправя пред ума на студента по хомеопатия твърде скоро – веднага щом започне да придобива известни познания за същността на лекарствата и за приложението им в отделните случаи. Първата стъпка в тази мисловна линия е неизбежното сравняване на дори малкото на брой лекарства, изнесени от лекторите, последвано от необходимата диференциация – веднага щом начинаещият започне да разбира приликите, съществуващи в почти всяка група лекарства. Обикновено студентът се научава да разпознава Aconite и Belladonna най-рано, като първите лекарства в неговия инструментариум; за по-напредналите студенти Материя Медика представя ясни отличителни симптоми, но начинаещият вижда главно отчетливите прилики.
Сравняването на подобните симптоми, изложени в доказванията на лекарствата, неизбежно насочва умовете на начинаещите студенти по хомеопатия към проблема с лекарствените взаимовръзки. Няма спор, че проблемът за симилимума спрямо подобието е занимавал даже ума на Ханеман, както може да се заключи от докладите му върху неговите случаи; особено доклада за случай на умствено разстройство, в който той представя най-напред Belladonna, после Hyosciamus – две лекарства, които несъмнено имат множество подобия в симптоматиката. Дали Ханеман е отдавал сериозни размишления на лекарствените взаимовръзки е въпрос, на който към този момент нямаме ясен отговор. Знаем все пак, че много внимателни наблюдатели и студенти от неговата епоха са размишлявали върху проблема с връзките между лекарствата, но въпреки публикуваните наблюдения и заключения, в тях се извеждат твърде малко обяснения на този феномен.
Даже повърхностното изучаване дава индикация, че ключът към проблема на комплементарните, несъвместимите и антидотите сред лекарствата се крие в някоя от формите им на подобие – подобие по произход или подобие по групиране на симптомите.
Кнер, в своя Реперториум към Отличителните симптоми на Херинг, дава в интересната глава „Връзки между лекарствата“ следните определения:
Колатерално родствени (паралелни): Косвени връзки (сродство) между сродни ботанически семейства или химични групи.
Съвместими: Лекарства, които следват добре.
Комплементарни: Допълващи действието си.
Несъвместими, враждебни: Лекарства, които си пречат, не си схождат, не се следват добре.
Подобни: Лекарства, предложени за сравнение поради някакво сходство в картините им; обикновено са съвместими, освен ако не са твърде подобни – като например Nux vomica и Ignatia.
Има ясно определени правила, по които можем да сравняваме две добре доказани лекарства за подобие помежду им. Тук роля играят най-вече два главни фактора: проникване в симптомите на всяко лекарство, така че (доколкото е възможно) да няма намеса на лични особености при сравнението. Ханеман, в преамбюла на своята Материя Медика Пура, ни сочи колко внимателно са били пресявани симптомите, за да се отделят онези, които не представляват части от чистата лекарствена картина; как всички симптоми са били получени от здрави доказващи, които са били поставени при подобни обстоятелства и на подобен режим на живот; как всички симптоми, които са се появили след отклонението от нормалния режим (каквито са уплахата, шока или други психични или физически причини) не са били отнасяни към доказването; и как онези симптоми, проявени след по-слабо отклонение от нормалния режим, са били включвани в скоби, като такива със съмнителна стойност. За съжаление, не всички по-късни доказвания са били така внимателно провеждани, и ние не винаги сме сигурни дали даден симптом е свойствен на лекарството, или на доказващия – освен ако не е имало достатъчно на брой доказващи, поставени на един и същи режим, за да се осигурят адекватни контролни условия. Все пак клиничната практика е проверила някои от симптомите, присъединени при привидно неконтролирани условия; проверила ги е до степен, осигуряваща солидна основа за елиминиране на идиосинкратичния елемент при сравненията.
Колатерално родство (паралели)
„Колатерално“ е толкова базов термин при обсъждането на лекарствата, че около него има твърде малко въпроси. Често подобието при колатералното родство възниква просто поради общия произход: между растителни лекарства например, при подобни или близко свързани групи, или между растителни и минерални лекарства, където растението проявява отчетлива селективност към определени химични реакции в почвата; или между химични елементи със сходна или родствена формула; или между групи от елементи, които имат приблизителни атомни тегла.
Забележителен пример за подобие, което съществува в колатерална ботаническа група, са симптомите, проявени в доказванията на Anacardiaceae: тенденцията към определени умствени симптоми (или към умствени симптоми с определен уклон), общото безпокойство, общите кожни симптоми, подобията между модалностите в групата; докато индивидуалните отграничения маркират специфичните индикации, свойствени за съответния индивидуален член на семейството.
Връзката между растение и почва е добре известен факт, и докато ние може би откриваме твърде широк обсег от симптоми, представени в доказванията на различните части на дадено растение поради локализираните функции, самият Ханеман е отбелязал подобните въздействия, произведени от химиците по онова време, както той се изразява, чрез обработването на субстанциите за произвеждане на реакции от различните им части. Характеристиките на отделните растения проличават при доказвания с техните корени и наземни части, и представят интересни сравнения с доказванията на основните почвени елементи. Така Belladonna и Calcarea имат родствени симптоми; ние откриваме, че минералът е съвместим и допълващ спрямо растението.
Връзката между отделните членове на групите от съставни соли допълва доказателството за колатералното родство, и показва подобията, които съществуват в рамките на която и да е група. Свързващият елемент от своя страна допълва връзката между първичната група и свързаният елемент; а намираме също и връзки между последния и неговите сродни елементи.
Има обаче друга връзка, за която не мислим често, и която съществува между елементи, притежаващи приблизителни атомни тегла. Така Phosphorus и Sulphur, намиращи се едно до друго в таблицата на Менделеев, проявяват някои симптоми на близко подобие, докато иначе разкриват отчетливи индивидуални характеристики; както тези елементи в природата се намират при сходни условия, така и в техните доказвания се намират индикации за сходни състояния.
Предполагаме, че колатералното родство между растителните и минералните лекарства може да предостави база за комплементарни връзки между тях; защото виждаме, че докато растението вирее в почва, богата на определени елементи, и усвоява тези елементи, те стават част, необходима за живота на самото растение; самата същност на растението е зависима от тези елементи за своето съществуване, затова то ги асимилира. Това е валидно и за двойните или съставните соли, в които участват в различна степен основни химични елементи; и много често ние откриваме, че тези съставни соли са комплементарни на основния базов елемент. Така осъзнаваме, че някои лекарства са в комплементарно родство с други, защото притежават общи, подобни характеристики, но проникват по-дълбоко в конституционалното състояние, отколкото основния елемент; който, ако бъде даден, въздейства по-повърхностно, има по-остри индикации или е по-едностранен в своето въздействие. Комплементарните лекарства обикновено разкриват подобие, а основното им действие е в същата подобна посока; но те все пак не са така близко подобни, така че да антидотират взаимното си въздействие.
Разбира се, при преценката на комплементарните родства трябва да вземем предвид доказванията и подобията, които се изявяват от симптоматиката на болния индивид; а трябва да обсъдим също симптомите на болния човек, преди да можем да кажем кое лекарство измежду няколкото възможни подобни лекарства може да се окаже комплементарно в този конкретен случай. Не е достатъчно да кажем, че Calcarea е комплементарна на Belladonna; показаното лекарство може да е доста различно в своето дълбоко действие и да е извън онези, които се обсъждат в класическия случай. Със всеки човек трябва индивидуалността да бъде поставяна на първо място, и да бъде изтъквана.
Съвместимост и несъвместимост
Въпреки семейните връзки, и дори въпреки симптоматичните подобия, не можем да приемем за даденост, че определени лекарства винаги ще бъдат съвместими или комплементарни. Според определението на Кнер, подобните лекарства „…са съвместими, освен ако не са твърде подобни – като например Nux vomica и Ignatia.“ Съществуват много разлики в мненията относно тези връзки, най-вече относно съвместимостта на лекарствата; и вероятно няма определен стандарт за това, дали можем да приемем връзките между лекарствата като сигурни и постоянни. Смята се, че много от нашите автори са на противоречиво мнение в почти всеки отделен случай, що се отнася до безопасното следване на едно лекарство от друго. Случаят прилича на мъдрия съвет, даден от Херинг за приложението на Lycopodium – че не бива да отваряме хроничен случай с това легарство, освен ако не е изрично показано. Трябва да приемем, че нито Lycopodium, нито друго лекарство трябва да бъде давано в остър или хроничен случай, освен ако по наша внимателна преценка то не е истински показано.
Следователно можем да кажем, че съвместимостта е проблем, базиран на няколко фактора: подобието и степента на подобие между лекарствата; характеризиращите симптоми на пациента и степента, в която те са представени и индикират определено лекарство; дали има лекарство, което е ясно показано като следващо онова, което вече е дадено; дали индикациите у пациента са достатъчни, за да сочат към лекарство, за което имаме някаква враждебна индикация, пречеща на прилагането му във връзка с даденото лекарство.
Разглежданият въпрос стои в тясна връзка с първото предписание: дали лекарството е показано; каква реакция е последвала; доколко сме подобрили пациента с първото лекарство? И още, какви са собствените особености на пациента – неговите лични реакции, преценени според произведените симптоми? И отново топката се връща при нас: Колко добре предписваме? Нуждае ли се пациентът от друго лекарство? Колко скоро започваме да обмисляме друго лекарство? Ако скоро след даването на първото се окаже, че не сме успели да изтръгнем всички симптоми, пренебрегваме ли изучаването на Материя Медика? Ако известно време е изминало, въпросът със съвместимостта не би трябвало да се поставя, защото лекарство, дадено преди време, вероятно е прекратило действието си – особено ако пациентът сега се нуждае от друго лекарство.
Несъвместимост и враждебност
Съвместимостта и несъвместимостта са двете страни на една и съща монета; а несъвместимостта и враждебността се намират от един и същи ъгъл на разглеждане на проблема, отличавайки се единствено по степен. Ако е ясно, че се налага второ предписание в кратко време след даването на първото лекарство, и се налага да обмисляме несъвместими лекарства, се оказваме в ситуация да се питаме, как някои лекарства са враждебни спрямо други. Можем да отговорим само така: понякога дадени лекарства – най-често онези, които имат подобно действие и вероятно сходен произход – изглежда имат силата не само да осуетяват въздействието на други, но и да разстроят естествения поток на жизнената енергия на пациента, стимулирана вече от първото дадено лекарство, като го насочат срещу самия него. Жизнената енергия на пациента в своята индивидуална манифестация при болест, и силата, която лекарствата са разгърнали чрез потенцирането, са подлежащите фактори тук.
Лекарствата, които някои от нашите наблюдатели изброяват като такива, които спонтанно проявяват близка връзка помежду си, се считат в класическия случай за враждебни едно към друго като последствие. Такива лекарства (например) са: Nux vomica и Ignatia; Lachesis и Ammonium carbonicum; Zincum и Nux vomica; Rhus tox и Sulphur; Rhus tox и Phosphorus, и др. В много подобни групи можем да проследим симптоматична връзка в повече от една сфера на въздействие; или лекарствата преминават с особена сила през нервната и ендокринната система; или някакво друго разстройване, намиращо своята основа дълбоко в реактивната способност на индивидите. Ние виждаме как животинските лекарства често си противоречат поради близкото си родство; и колкото по-близко е подобието помежду им, толкова по-силен е антагонизмът между тях – и толкова по-сигурно второто лекарство ще навреди на случая.
Антидоти
Това са лекарства, които може да имат сила, подобна на несъвместимите лекарства, но в този случай враждебното действие на първото лекарство се прекратява, без да се нанася вреда; а жизнената енергия, която е била насочена срещу самия пациент от първото лекарство, сега среща подобна сила, която симптоматично посреща разстроения ритъм и възстановява естествения ред. Още повече, в случаите на антидотиращо лекарство ние рядко използваме такова с подобни болестни тенденции. Така че не бихме обмисляли употребата на животинско лекарство, за да антидотираме друго лекарство от същото царство; бихме търсили лекарство от различен базисен произход. Лекарствата антидоти имат ясни симптоматична връзка; обикновено обаче общото действие на антидота е по-меко по своя характер и „посреща“ разстроеното състояние с по-голяма симппатия.
Някои лекарства, които имат широк обсег на действие, са много ефективни антидоти на голям брой други лекарства; това обратно действие изглежда е част от симптоматичната им картина, без да разкрива отчетливо подобие с лекарството, което трябва да бъде антидотирано. А можем да кажем също и че лекарства като Nux vomica и Pulsatilla, които имах естествен широк обсег на действие, разкриват определени сходства с много други лекарства; и че поради това тяхно сходство са често използвани като антидоти с голям успех.
Проблемът с лекарствата и това, как се отнасят помежду си – съвместимост, комплементарност и враждебност – има връзка с няколко фактора, твърде малко на брой измежду които са фиксирани. Ние имаме работа с лекарства, които са доказано и прилагани гъвкаво при различни състояния, според представеното у пациента; и не можем акуратно да измерим реакцията, която бихме могли да получим при която и да било комбинация от лекарства, в каквато и да било последователност.
Решението лежи в снемането на случая – точни наблюдения и внимателно записване; в нашите познания върху Материя Медика – изборът на лекарство и точното предписание – при задълбочено обмисляне на всички имащи значение фактори. Тогава и само тогава ние бихме имали малко причини да обмисляме връзките между лекарствата, освен такива, които могат в качеството си на комплементарни да повлияят сложен продължителен хроничен случай – защото твърде малко измежду нашите случаи ще налагат обмисляне на близко следващи се във времето лекарства.
*****
Превод ©Цветана Коджабашева, 2017
