Студия от Роналд Уитмънт, д.м., Президент на Американския институт по хомеопатия, създаден през 1844 година

Journal of AIH, 90 (4) 1998: 186-198. Публикуването на български език стана възможно благодарение на личното любезно съгласие на д-р Уитмънт.

Резюме

Епидемиология и жизнена статистика на Лаймската болест в САЩ наред с преглед на някои други болести, пренасяни от кърлежи, със споменаване на техните конвенционални диагноза и терапия. Поглед върху различията между конвенционалното и хомеопатичното лечение на Лаймската болест, с оглед предимствата и недостатъците им. Обсъждане на слабостите на антибиотичното лечение и следващото го развиване на хронична Лаймска болест, както и на свързаните усложнения, които могат да последват това лечение. Три случая, които демонстрират ефективността на класическия хомеопатичен подход във всичките три клинични етапи на Лаймската болест. Тази студия представлява интерес за практикуващите хомеопати, особено онези от тях, работещи в райони с епидемия на Лаймска болест.

Съдържание: предистория; демографски особености; клинични прояви; микробиология; стандартна терапия; ко-инфекции; хомеопатично лечение; първи случай; втори случай; трети случай; обсъждане; заключение.

Предистория

Поставянето на диагноза „Лаймска болест“ става все по-сложно. В практиката доминират две крайности: много от клиницистите смятат, че често диагнозата „Лаймска болест“ не е точна; и че твърде много случаи на така наречени „лека симптоматика“, иначе казано смътни оплаквания като хронична умора, фибромиалкия и депресия, неправилно се диагностицират и третират като Лаймска болест.

И обратно, при много случаи с физически и когнитивни симптоми, наподобяващи Лаймска болест, е трудно да се направи диференциална диагноза, въпреки че симптомите могат да се проследят назад до ухапване от кърлеж. И професионалната, и популярната литература съдържат непрестанно увеличаващ се брой доклади на тази тема.

В допълнение към затрудненията при поставяне на правилна диагноза, ефективното водене на случаите и излекуването са също противоречиви теми. Случаите на възобновяваща се Лаймска болест, на хронична Лаймска болест и на пост-синдром на Лаймската болест, се увеличават непрекъснато на брой, независимо от продължителното приложение на антибиотични терапии и от установените стандарти за наблюдение – навеждайки на мисълта, че този подход може би не е така ефективен, какъвто е желателно да бъде.

Микроорганизмите клонят към развиване на устойчивост спрямо антибиотиците, пропорционална на продължителността на подлагането им на тези агенти. Лаймската болест не прави изключение. Такава устойчивост не се развива при хомеопатичното лечение обаче, а ефикасността на последното не намалява с използването му, независимо от продължителността във времето. Следователно, хомеопатията може да се окаже най-жизнеспособната и осъществима алтернативна терапия при Лаймската болест, както и при други инфекциозни болести.

Демографски особености

Лаймската болест не е често срещано заболяване, макар че е най-честата заразна болест, за която се съобщава в САЩ. Центровете за контрол на болестите (CDC) я оценяват като най-бързо разрастващата се заразна болест в САЩ, с обща разпространеност от 7.9 на 100 хиляди души. В епидемичните за кърлежи области разпространеността достига до 31,6 на 100 хиляди души население. Деветдесет и пет процента от всички случаи в Щатите са установени в 12 щата: Кънектикът, Масачузетс, Ню Йорк, Роуд Айлънд, Ню Джързи, Пенсилвания, Делауер, Уисконсин, Минесота, Мейн, Ню Хемпшир и Мериленд. Измежду всички щати само Монтана прави изключение, там никога не е съобщавано за случай на Лаймска болест.

Лаймската болест за първи път е описана в средата на седемдесетте години на 20 век (1970-) в близост до Олд Лайм, Кънектикът. Не е известно дали това откритие представя нов болестен агент, който внезапно е еволюирал в отговор на стресови фактори на околната среда и е нараснал сред гостоприемните популации, или този агент е съществувал много години и това съществуване е само установено сред популацията на всички зоонози. Какъвто и да е неговият произход, днес вниманието е насочено към него, поради постоянно разрастващия се брой индивиди, потенциално изложени на зараза и такива, у които са проявени белези на заразяване с този болестотворен агент. През 2005 година от CDC са съобщени повече от 23 хиляди случая на Лаймска болест в САЩ.

Много болести и синдроми са погрешно диагностицирани като Лаймска болест (фалшиво положителни случаи), включително: лупус еритематодес, ревматоиден артрид, младежки ревматоиден артрид, анкилозен спондилит, остеоартрит, амиотрофична латерална склероза, множествена склероза, Алцхаймер, сифилис, ендокардит, вирус на Епщайн-Бар, инфекциозна мононуклеоза, пинта, фрамбезия, беджел, лептоспироза, малария и фибромиалгия.

Много случаи на Лаймска болест са били погрешно диагностицирани като ревматоидни болести (фалшиво отрицателни случаи).

Клинични прояви

Лаймската болест се описва в три типични клинични фази (стадии), категоризирани като: ранно локализирана болест (фаза 1), ранно разгърнала се болест (фаза 2) и късна хронична болест (фаза 3).

Фаза 1, ранно установената болест, може да се прояви в първите няколко дни след ухапването на кърлежа, до месец по-късно. В 50-70 процента от случаите тази фаза се характеризира с обрива еритема мигранс (ЕМ), който може да се придружава от умора, неразположение, летаргия, главоболие, миалгия, артралгия, и регионално генерализирана лимфаденопатия. Ако обривът не е проявен обаче, симптомите в тази фаза може да останат неотличими от дадена инфекция на горните дихателни пътища.

Обривът ЕМ е патогномоничен за Лаймската болест. Той се проявява като червен пръстен, червеният цвят е в гамата на „кръвясали склери“; в центъра на пръстена има по-светла еритема, или няма нищо. Обривът изсветлява, когато се упражни лек натиск; той може да сърби и да е топъл на допир. Обикновено е концентричен на мястото на ухапването, където кърлежът се е прикрепил към гостоприемника; но може да се появи и на място, несвързано с ухапването и отдалечено от мястото на прикрепване на кърлежа; или да се прояви като множество пресичащи се кръгови обриви. ЕМ се увеличава за няколко дни, тъй като спирохетите мигрират центробежно в кожата, провокирайки възпалителен имунен отговор, видим като еритема.

Фаза 2, ранно разгърналата се болест, може да настъпи скоро след фаза 1 или да се забави до 10 месеца след първоначалното ухапване. Средната латентност обикновено е три седмици. Около 50 на сто от случаите в тази фаза развиват обрив по кожата с множествени кръгови лезии. В допълнение, 50 на сто от нелекуваните пациенти развиват умерени до силни мускулно-скелетни симптоми, включително полиартрит и симптоми, подобни на фибромиалгия. Десет процента от случаите развиват неврологични прояви, в това число менингит, енцефалит, краниална невропатия, периферна невропатия, миелит и, най-често, парализа на Бел. В осем до десет процента от случаите се проявяват симптоми на кардит, в това число проводни недостатъци с брадикардия и лека кардиомиопатия. Други по-рядко срещани симптоми включват лимфаденопатия, конюктивит, абнормност на чернодробните ензими, хепатит, бъбречни отклонения и протеинурия.

Фаза 3, късната хронична болест, може да настъпи много месеци и дори години след ухапването от кърлежа. 50 на сто от нелекуваните пациенти развиват мускулно-скелетни прояви, вклъчително мигриращ полиартрит. Допълнителни 10 на сто развиват хроничен моноартрит, най-често в коляното. По-малко от 10 на сто проявяват фибромиалгия. Неврологичните прояви в късната хронична фаза могат да включват периферни невропатии, енцефалопатии, менингоенцефалит, парализа на Бел, атаксия, деменция и разстройства на съня. Кожните проблеми също са често срещани прояви.

Тъй като фазите споделят много застъпващи се симптоми, те се отличават по времето на проявление, степента и силата на симптомите, както и по увеличаващата се съпротива (резистентност) спрямо терапията.

Потвърждаването на диагнозата на активна Лаймска болест изисква наличието на поне една от описаните клинични фази, наред с поддържащи ги лабораторни находки на положителна серология на антитела на Лаймската болест (ELISA). Сероконверзията срещу Лаймската болест обикновено се развива три до шест седмици след инокулацията чрез ухапване от кърлеж. Тестовете ELISA са 89% чувствителни и 72% специфични. Положителни и гранично положителни тестове ELISA изискват потвърждение с анализ на Western Blot. Полимеразната верижна реакция е тестов метод, който също може да бъде полезен, но тъй като не е стандартизиран, не се употребява на широка база.

Микробиология

Организмът, причиняващ тази комплексна болест, наречена Лаймска, е спирохета. Изолирани са три главни вида в Щатите, Азия и Европа. Те включват: Borrelia burgdorferi, Borrelia afzelii и Borelia garinii. Повече от 100 по-маловажни щамове на тези спирохети са открити в САЩ, а още 300 – в останалата част на света. Разнообразието на спирохетите може да усложни процеса на диагностика, тъй като може да засегне чувствителността и спецификата на съществуващите диагностични тестове.

Обикновеният твърд кърлеж (ixodes tick) е главният преносител на спирохетите Borrelia. В САЩ, Европа и Азия са открити три главни по-вида: Ixodes scapularis (dammini) в Източен и Северно-централен САЩ, Isodes pacificus в Западен САЩ и Isodes rincus в Европа и Азия.

Жизненият цикъл на кърлежите Ixodes е следния:

1. Зрялата женска снася яйца през есента. Яйцата са латентни през зимата и ларвите се излюпват през пролетта или лятото. След излюпването си ларвите почват да търсят храна във форма на кръв. Ларвите на Ixodes не са способни да разпространяват Лаймска болест, освен ако не се хранят от заразен гостоприемник и не придобият инфекцията със спирохетата. Веднъж придобита, инфекцията пребивава в техния храносмилателен тракт.
2. След като се нахранят, ларвите се пускат от гостоприемника, сменят кожата си през есента и зимата и прерастват в нимфи на следващата пролет. Нимфите търсят храна (кръв) през пролетта или лятото. Ако кърлежът вече е бил заразен при първото си хранене, тогава спирохетите минават през храносмилателния му тракт в слънчените жлези, откъдето могат да се освободят при последващия процес на хранене. Времето на най-голям риск от раразяване мрез нимфите е от късна пролет до ранна есен, тъй като тогава те търсят храна; може обаче да заразят и по друго време на годината.
3. Заситената нимфа се пуска от гостоприемника след нахранване и евентуално се преобразува във възрастен екземпляр, който отново почва да търси гостоприемник, обикновено между късна есен и ранна пролет. Това е втория най-вероятен период на риск от заразяване. Веднъж нахранен, възрастният женски екземпляр може да снесе яйцата си и да рестартира цикъла, който продължава общо две години. Яйцата на заразената женска Ixodes не пренасят спирохетата – тя се открива само в частите на устата и във вътрешностите на кърлежа. Някои други видове кърлежи обаче (вижте по-долу) могат да предадат заразата на своите яйца.

Едно проучване сочи, че от 50 до 64 процента от възрастните екземпляри Ixodes в епидемичните райони на Лаймската болест са заразени със спирохети Borrelia, докато измежду нимфите заразени са само 20-30%. Нимфите обаче не само са много по-малки от възрастните и по-трудни за забелязване, но и са десет пъти повече на брой от възрастните екземпляри. Не е изненадващо, че повече от 90 на сто от човешките заразявания се развиват поради ухапване от нимфи.

Често на кърлежа Ixodes се налага дълго (до 24 часа) да търси и намери подходящо място за прикрепване върху гостоприемника, и допълнителни 36-48 часа, за да предаде спирохетата по време на хранителния процес. Така че, до 72 часа могат да минат след срещата с кърлежа, без да настъпи заразяване. Следователно изчислено е, че само около един процент ухапвания от Ixodes водят до действително заразяване на човека.

Стандартна терапия

Конвенционалният протокол за лечение и профилактика на Лаймска болест препоръчва антибиотици, когато е налице един от следващите критерии:

1. Наличие на ЕМ (без други прояви). Това е достатъчно, когато пациентът е от ендемична болест на Лаймската болест. Не се изисква серологично потвърждение преди началото на терапията. ЕМ се счита патогномоничен за Лаймската болест.
2. Диагноза на активна Лаймска болест чрез серологично тестване с потвърждение от анализ на Western Blot у симптоматичен пациент. Положителните тестове, без активна симптоматика, не се считат за основание за терапия, защото има седемпроцентна положителна степен на фалшиво положителни серологични (ELISA) тестове.

Други болести, които могат да причинят положителни серологични резултати, включват сифилис, ендокардит, вирус на Епщайн-Бар, инфекционна мононуклеоза, ревматоиден артрит, младежки ревматоиден артрит, системен лупус еритематодес, пинта, фрамбезия, беджел, лептоспироза, малария. Анализът Western Blot помага да се отделят фалшивите от истинските положителни резултати.

1. Скорошни данни за ухапване от Ixodes с придържане към гостоприемника повече от 24 часа, със или без потвърждаващи симтоми, когато пациентът е от ендемична болест на Лаймската болест. Протоколът за профилактика на възрастни, при които описаните критерии са налице, предвижда единична орална доза доксициклин (200мг), ако няма алергични противопоказания. Когато е приложена в рамките на 72 часа, тази терапия се оказва да снижава риска от инфекция с около 20 %.

Пълният курс на антибиотично лечение, препоръчвано за активна Лаймска болест при възрастни, е доксициклин перорално, 100 мг два пъти дневно за две до три седмици. Лечението обикновено се удължава до 4 седмици, въпреки че Американският медицински колеж е препоръчал десетдневния курс като достатъчен.

При бременни или кърмещи жени и при деца, по-малки от 9 години, обикновено първо се прилага амоксицилин перорално.

Ко-инфекции (резюме)

Диагностиката и лечението на Лаймската болест често се усложняват от съпровождащо заразяване с ерлихиоза, бабезиоза и други болестотворни агенти, които лесно се объркват с Лаймска болест. Познаването на признаците и симптомите на тези инфекции е важно, за да се направи задълбочена оценка и диференциална диагноза на болестите, причинявани от ухапвания от кърлежи.

Ко-инфекциите трябва да се предполагат, когато случаи на Лаймска болест се проявяват особено интензивно или когато има атипични признаци или симптоми (включително силна анемия, увеличен далак, тромбоцитопения, или увеличени чернодробни показатели). Ко-инфекция с бабезиоза или ерлихиоза се установява при около 23 процента от случаите.

(……)

Хомеопатично лечение

Крайъгълният камък на лечението с хомеопатични лекарства е разбирането за начина, по който болестта се проявява, като изменя здравето на конкретния индивид. Личната му история дава основа, на която да основем разбирането си за индивида; прави възможно да видим, как проявящата се болест предизвиква във всеки отделен случай промяна в предхождащото я състояние на пациента. Класическото хомеопатично предписание е базирано не на просто диагностицирането на пациента с Лаймска болест, а на това персонализирано разбиране за специфичната форма на болестното проявление у конкретния човек; особеният начин, по който този индивид се е отдалечил от своята предхождаща болестта нормалност.

Разбирането на този момент е ключово, защото той маркира точката, на която се разклоняват хомеопатичната и алопатичната медицинска терапия. Човек не може да практикува хомеопатия ефективно, или да бъде верен на хомеопатичните принципи, ако не успява да си служи с тази методология.

Класическо хомеопатично лечение на Лаймската болест може да се провежда единствено след задълбочен анализ на индивида, чието здраве е засегнато и изменено. Тъй като болестта се проявява неповторимо у всекиго, ефективното лечение следва индивидуалните признаци.

Първи случай: Фаза 1, ранно установяване на болестта

Четиринадесет годишно момиче в ранния септември на 1996 година. Симптомите ú включват единична пръстеновидна лезия на дясното бедро за една седмица. Забелязали са „ужилване от насекомо“ десетина дена по-рано. Не са видели причинителя. Оплакванията включват болка в бедрото, но няма системни симптоми, треска, втрисане или грипоподобна болест.

Физикалният преглед разкрива мека форма на лицево акне, нормална белодробна и сърдечна ситуация, и ясен кървавочервен обрив с чиста централна част върху задната част на лявото бедро, обвиващ бедрото и така достигащ до средата на ингвиналната област отпред, с размер повече от 20 см в диаметър. Неврологични и лимфни отклонения липсват. Жизнените показатели нормални, няма температура.

Моето заключение: Фаза 1 на Лаймска болест с обрив ЕМ.

Лечение: Първоначална доза хомеопатично лекарство, нозод на Лаймска болест 30С, на три приема през 24 часа.

Първо проследяване пет седмици по-късно в средата на октомрви 1996. Обривът ЕМ бързо избледнял и изчезнал седмица след лекарството. Момичето нямаше симптоми към този момент, и остана така при следващите три визити за следващите дванадесет месеца. Нямаше никакво доказателство за възобновяване на инфекцията или за хронична инфекция.

Нозодът на Лаймската болест бе използван изопатично, тъй като той е приготвен от мацериран кърлеж Ixodes. Хомеопатичните и изопатичните нозоди често се използват в случаи, когато липсват характерни индивидуализиращи симптоми, било поради твърде ранната фаза на болестта, било когато заради прекаляване с потискащи терапии, важни симптоми са премахнати на по-късен етап. Редица хомеопати препоръчват хомеопатичното лекарство Ledum palustre, приготвено от див розмарин, като първо лекарство във фаза 1 на болестта, както и като профилактично лекарство след всяко ухапване от кърлеж.

Случаите на профилактика във фаза 1 се анализират противоречиво именно заради факта, че индивидуалните симптоми може да липсват или да са минимално разгърнати при първоначалния преглед. По тази причина някои хомеопати са склонни да подкрепят ранното антибиотично лечение в такива случаи. Аз обаче не подкрепям такъв подход, поради изложените по-долу съображения.

Втори случай: Фаза 2, ранно разгърната болест

Девет-годишно момиче през юни 1996. Диагностицирано е с детски ревматоиден артрит няколко месеца по-рано; един месец след като уголемен кърлеж е бил отстранен от скалпа ú.

Симптомите преди идването ú включваха: три отделни епизода на подуване на двете колена, подуване на крака от коляното до глезена, кръгови обриви по крака под коляното, и болки в левия глезен и левия лакът. Кожата на краката ú беше описана като „смъдяща“, коленете си усещаше горещи и от време на време те изглеждаха червени. Каза, че се чувства изморена следобедите около 13 часа. В двата крака отгоре до долу бе имала болки предишните три седмици. Болката в коленете я принуждаваше да накуцва при ходене. Болките в ставите ú се облекчаваше от външна топлина и продължително движение.

Допълнителните симптоми включваха слаб апетит и запек. Тя предпочиташе свеж открит въздух.

Физикалният преглед показа 36,4 градуса температура и пулс 80. Прегледът на главата и врата разкри мека цервикална аденопатия. Прегледът на крайниците показа значително деформирано ляво коляно с вода около пателата и забележим оток. Лявото коляно беше по-топло от дясното, но не беше еритематозно. Обсегът му на движение беше ограничен поради болка при свиване. Нямаше обриви и не се установи допълнителна лимфаденопатия.

Моето заключение: Фаза 2, ранно разгърната Лаймска болест с интермитентен моноставен артрит на коляното и възобновяващи се епизоди от полиставен артрит от седем месеца.

Лечение: беше поръчано изследване за Лаймска болест с пълна кръвна картина плюс скорост на утаяване на еритроцитите. Беше ú предписано хомеопатичното лекарство Veratrum viride 200С, което беше дадено веднъж на гранули и плюсирано във вода на всеки 24 часа за три дни.

Първото проследяване бе след 4 седмици, през юни 1996. Титърът за Лаймска болест беше много висок. Стойностите на СУЕ бяха 44 (при норма 10-20), а кръвната ú картина беше нормална. В същото време тя се чувстваше „значително по-добре“. Съобщи, че не е имала повече болка, а само леко подуване е останало на лявото ú коляно. Всичките ú симптоми стабилно се подобряваха.

Лекарство: Беше ú предписана една доза от хомеопатичното лекарство Syphilinum 1М.

Следващото проследяване беше семптември 1996. При това посещение тя нямаше никакви симптоми и не бе имала никакви междинни релапси. Физикалният преглед бе съвсем нормален. Цервикалната аденопатия се беше разнесла, а колената ú бяха нормални.

Тя продължи да идва още две години за проследявания, но нямаше никакви релапси.

Veratrum viride е хомеопатично лекарсвто, приготвено от корена на растението кукуряк. Това растение съдържа Veratrine и други алкалоиди, и е известно със своя афинитет към симптоми в мускулните тъкани и към остър ревматизъм. Лекарството беше избрано въз основа на подобието с общия сбор от симптомите на пациентката.

Syphilinum е нозодът на сифилиса, друга болест, която също се причинява от спирохета. То бе избрано на миазматичен принцип, за да завърши случая.

Трети случай: Фаза 3, късна хронична Лаймска болест

Двадесет и шест годишна жена дойде на преглед през юли 2006. Тя се оплакваше от усложнения, настъпили от хронична, възобновяваща се Лаймска болест, диагностицирана преди 8 години. Предишни тестове са показали положителни показатели за Лаймска болест, ерлихиоза и бабезиоза; и тя е била подложена на интензивна терапия за всяко от тези състояния, включително курсове от перорални, интравенозни и интрамускулни антибиотици. Симптомите ú към момента включваха два „главни релапса“ годишно, съпътствани от горещи вълни, гастралгия, артралгии, анорексия, ригидност на шийните мускули, объркване в сензориума и познавателната способност, трудна концентрация и пълно изтощение. Релапсите обикновено траел по няколко месеца и били само смекчавани от удължените курсове на орални или венозни антибиотици.

Тя страдаше още от хронични ежедневни симптоми на силно изтощение и лошо състояние на гастроинтестиналните органи, което включваше подуване, пълнота, лесно засищане, разтежение на корема след хранене, често повдигане, гадене, повръщане, мускулни крампи, водниста диария със слуз, редуваща се със сухи изпражнения и запек. Ранното засищане и обструкцията в корема предотвратявали натрупването на тегло. Тя била хронично слаба и недохранена още със започването на първоначалното конвенционално антибиотично лечение на Лаймската болест.

От 3 години няма цикъл.

Списъкът от медикаменти, с които бе третирана, включваше роцефин, цитромакс, мепрон, бицилин, лариам, маларон, доксициклин, флажил, и още различни цефалоспорини. Беше вземала също реглан и зелнорм. Сред настоящите ú лекарства бяха армор тироид, кларитин and тинидазол.

В хода тези терапии тя бе развила пълно въоръжение от усложнения, в това число хипотироидизъм, кандидоза, холелитиаза (която бе довела до холецистектомия), гастропареза, чревна дисбиозза, окулярна тромбоза със запушване на вените на ретината, и запек.

Моето заключение: Фаза 3 на Лаймска болест с мулти-системни нарушения и пълен провал на антибиотичната терапия.

Лечение: Предписаното хомеопатично лекарство бе Abrotanum artemesia в потенция ЛМ1, веднъж дневно.

Първото проследяване бе един месец по-късно през август 2006 година. Към този момент тя имаше общо подобрение във всички засегнати функции. Беше забелязала първоначално влошаване на своите гастроинтестинални симптоми, последвано от усилване на апетита и умерено наддаване на тегло.

Следващата серия проследявания бяха между октомври 2006 и май 2007 година. Подобрението стабилно продължаваше във всички засегнати телесни области. Макар този случай да е проследяван само от една година, той е въпреки това забележителен, защото дълбокото разстройство на здравето и периодичността на симптомите ú (които бяха продължили 8 години) бяха незабавно повлияни от хомеопатичното лечение.

Abrotanum artemesia е известно лекарство за недохранване, измършавяване и маразъм. То бе избрано на база всичките ú симптоми към момента на снемане на случая. Лечерието в този случай следваше единствено индивидуалните прояви на болестта на пациентката, без да се фокусира върху дълготрайната супресивна терапия или диагнозата Лаймска болест. Аз очаквам да настъпи момент, в който тя ще има нужда от нозод, но този момент ще бъде определен от клиничния прогрес, а не от предварителна схема.

Тези случаи илюстрират как специфичните симптоми на засегнатите индивиди водят хомеопата при избора на хомеопатично лекарство, способно да излекува Лаймската болест, без да се нуждае от подкрепящо го антибиотично лечение.

И трите показани случая демонстрират ефективността на хомеопатичните лекарства при превенцията и лечението на Лаймската болест и на свързаните с нея синдроми. Това лечение трябва да бъде базирано на реперторизацията на симптомите и анализа на индивидуалния случай винаги, когато това е възможно.

Обсъждане

Много важно е, от една страна, да се разпознават клиничните проявления на Лаймската болест и другите болести, пренасяни от кърлежи, а от друга страна – да се разбират възможностите на различните налични терапии за повлияване на тези състояния, в това число конвенционалния алопатичен подход и хомеопатичния подход. Използването на антибиотици съгласно стандартите на конвенционалната медицина не гарантира излекуването на тези болести. По тази причина някои специалисти препоръчват удължаване на антибиотичната терапия без ограничение във времето. Резултатът от този подход обаче се оказва завишаване на броя на възобновяващите се и хронични случаи, които много трудно се водят и дори стигат до невъзможност да се впишат в ясни диагностични категории.

Тази ситуация създаде много и различни дилеми в кръговете на конвенционалните алопатични лекари – не само при диагностицирането, но също и при воденето на случаите и правилното използване на антибиотиците.

Тъй като алопатичната система на водене на случаите е базирана върху диагнозата, първият препъващ камък, който пречи на правилната терапия, се оказва липсата на ясно дефинирана диагноза. Дори и да е определена ясната диагноза обаче, остават проблемите с продължителността на антибиотичната терапия и с воденето на случаите, при които тя се проваля.

За контраст, класическата хомеопатия не е основана на диагноза, а на особените идиосинкратични симптоми и картината на личната история на всеки отделен пациент. Хомеопатът приема, че всеки случай представя уникална бленда от симптоми, която може да бъде лекувана без оглед на диагнозата. А проследяването на лабораторните находки е полезно за определянето на името на болестта – но не и за избора на лекарството.

Изборът на хомеопатичното лекарство се определя от конкретната симптоматична картина, не от името на диагнозата. Този подход позволява прицелване в специфичното разстройство на даден индивид. Оказва се, че хомеопатията постига това, без да провокира резистентност към болестта, а обратно – подпомага организма на човека да развие резистентност спрямо болестта. Необходими са още проучвания, които да оценят кои точно системи са въвлечени в този процес и до каква степен.

Хомеопатичната методология не е ригидна. Фармакопеята предлага изключително широк обсег от терапевтични възможности. Има и много различни школи освен класическа хомеопатия, които позволяват използването на хомеопатичните принципи да бъде гъвкаво. В сравнение с конвенционалните антибиотици хомеопатията предлага много повече предимства.

Антибиотиците може да имат ясно определени лечебни ефекти, обаче като цяло те не са толкова ефективни в лечението на Лаймската болест, колкото е желателно да бъдат. А и ефективността им варира в различните фази на болестта. Разбирането на този факт ще помогне да се определи, кога употребата им е показана и кога – не толкова полезна, и кога хомеопатията трябва да бъде предпочитаната терапия.

Продължителната употреба на антибиотична терапия се свързва със завишения риск от развиване на устойчивост (резистентност) на микроорганизмите спрямо лекарството. Този феномен представлява огромен глобален проблем и е резултат най-вече на системната злоупотреба на тези препарати и в медицината, и в агрономията.

Проблемите с резистентността, с последващото развиване на възобновяващи се инфекции и хронични инфекции, и с пролиферацията на все по-силни щамове на микроорганизми, са обект на интензивни изследвания и огромна загриженост.

Антибиотиците заемат осова роля в лечението на сериозните инфекции, но при по-умерените инфекции тези лекарства могат да работят практически в обратната посока. Има категорични сведения (които често се игнорират), че тези агенти всъщност забавят развитието на имунитета на третирания с тях организъм, а улесняват развитието на състояние на постоянна болест заради множеството фактори, асоциирани с тяхната употреба.

Във „Фармакологични основи на терапевтиците“ Гудман и Гилмън заявяват:

„Един интересен обрат, който може да повлияе ефикасността на антибикробната терапия е, че тези агенти се оказват с враждебен ефект спрямо имунната система на много третирани с тях организми; този ефект включва хемотаксис на левкоцитите, трансформация на лимфоцитите и моноцитите, производство на антитела, фагоцитоза и микробицидно действие на полиморфнуклеарните левкоцити. Въпреки че клиничната значимост на тази имуносупресия не е известна, тези наблюдения трябва на всяка цена да помогнат за намаляването на безразборното назначаване на антибиотици.“

Описаните феномени са супресивни по своята природа и директно подпомагат развиване на резистентност и хронична болест у човека. Самуел Ханеман е предвидил тази дилема, когато е писал параграф 60 от своя Органон:

„Когато тези лоши ефекти се проявят, както съвсем естествено може да се очаква при антипатичното приложение на лекарствата, конвенционалният лекар си въобразява, че може да преодолее тази трудност, като при всяко влошаване увеличава дозата на лекарството, при което постига също толкова преходно потискане; и тъй като нуждата да се дават все по-увеличаващи се дози от палиатива става все по-голяма, тогава или започва да се развива друга сериозна болест, или по-често настъпват нелечимост, заплаха за живота и най-сетне смърт – но никога не настъпва излекуване на болестта, което да е значително или дълготрайно.“

Тъжният резултат от този конвенционален антибиотичен подход е, че с тези лекарства се злоупотребява и с времето хората стават все по-зависими от периодичното повторение на палиативната терапия. Така тези практики постигат развиване на хронични болести и лекарствена зависимост.

Изложените изводи често се изопачават от конвенционалните лекари и вината се хвърля или върху болестта, или върху пациента, като по този начин се оправдава назначаването на антибиотици. По този начин алопатите успяват да защитят съществуването на своите практики пред лицето простичкия емпиричен факт, че други, може би по-малко „логични“ (хомеопатични) терапии, доказано довеждат до лечебни резултати с далеч по-малка заболеваемост и смъртност.

Заключение

Хомеопатичното лечение демонстрира ефективност в световен мащаб при лечението на широк спектър от инфекциозни болести. Механизмът, по който действат хомеопатичните лекарства, остава неизвестен, но по осезаем начин подкрепя функционирането на имунната система, вместо да я потиска.

Разумното използване на класическия хомеопатичен метод се доказва чрез клиничната му ефективност при превенцията и лечението на болести като Лаймската, във всичките им клинични фази.

Хомеопатията е приложим и ефективен метод за лечение на Лаймска и други инфекциозни болести. Клиничният опит доказва, че разумната употреба на хомеопатичните лекарства по класическия метод представлява отлична терапия за лечение и излекуване на Лаймска болест. Това е метод, който си заслужава да бъде изучен и прилаган.

Райнбек, Ню Йорк, Май 2007

Доктор Роналд Д. Уитмънт е сертифициран интернист и класически хомеопат с двадесет и две годишна практика в Райнбек, Милъртън и Манхатън, Н.Й. Той е основателят на Американския борд за холистична медицина, президент е на Хомеопатичното медицинско общество на щата Ню Йорк, и е президент на Американския институт по хомеопатия.

Забележка: По-ранна версия на тази студия е публикувана в Journal на AIH, 90 (4) 1998: 186-198 и онлайн на този адрес от 8 април 2012 година. Повече информация: homeopathyusa.org; http://www.homeopathicmd.com.

Много благодарности към моя брат Андрю Д. Уитмънт, клиничен психолог в Якима, Вашингтон, за неговата активна и задълбочена редакторска помощ.

Библиография

1 Verdon, M.E., Sigal, L.H. “Recognition and Management of Lyme disease.” American Family Physician. August 1997, 56;2:427-436. 2 Steere, A.C., Taylor, E., McHugh, G.L., Logigian, E.L. “The Overdiagnosis of Lyme Disease.” JAMA 1993;269: 1812-6. 3 France D. The Body Politic of David France. New York, April 28, 1997: 24-25. 4 Sigal, L.H. “Myths and Facts About Lyme Disease.” Cleveland Clinic Journal of Medicine 1997; 64: 203-209. 5 Wellbery, C. “Are We Prescribing Too Many Antibiotics?” Editorial, American Family Physician, April 1, 1997: 1535. 6 Cohen, M., Rex, J.H., Anderson, D. “Wise Antibiotic Use in the Age of Drug Resistance.” Patient Care, May 15, 1997: 165-178. 7 CDC Lyme disease-United States, 2000. MMWR 51,29-31(2002). 8 Shadick, N.A., Phillips, C.B., Logigian, E.L., et. al. “Long-Term Clinical Outcomes of Lyme Disease.” Annals of Internal Medicine 1994; 121;8: 560 567. 9 Lyme Disease Foundation, Guide to Tick-Borne Disorders. Lyme Disease Foundation, 1 Financial Plaza, 18th Floor, Hartford, CT 06103, 800/886-LYME. 10 Shapiro, E.D., Gerber, M.A., Holabird, N.B., et al. “A Controlled Trial ofAntimicrobial Prophylaxis for Lyme Disease after Deer-Tick Bite.” N Eng J Med 1992; 327:1769-1773.
11 Guidelines from the Infectious Diseases Society of America, Clinical Infectious Diseses. 2000;31:1-14. 12 Rahn DW, Evans J, Lyme Disease, Am College of Physicians, Phila PA, 1998. 13 Piesman J, Hicks TC, Sinsky RJ, Obin G. Simultaneous transmission of Borrelia borgdorferi and Babesia microti by individual nymphjal Ixodes dammini ticks. J Clin Microbiol 1987;25:2012-3. 14 Nadelman RB, Horowitz HW, Hsieh T-C,et al. Simultaneous human ehrlichiosis and Lyme borreliosis. N Engl J Med 1997;337:27-30. 15 Powers, J.H., Scheld, W.M. “Human Ehrlichiosis: The Newest Tick Borne Diseases.” Contemporary Internal Medicine, 1996; 8; 7: 68-79. 16 Weinstein, R.S. “Human Ehrlichiosis.” American Family Physician, 1996: Nov: 1971-1976. 17 Boustani MR, Gelfand JA: Babesiosis. Clin Infect Dis 1996 Apr;22(4):611-5. 18 Krause PJ, Telford SR III, Spielman A, et al. Concurrent Lyme disease and babesiousis: evidence for increased severity and duration of illness.JAMA 1996;275:1657-60. 19 Bratton, RL, Corey, GR, Tick-Borne Disease. Am Fam Phys, 71(12), June 15, 2005:2323-2330. 20 Dworkin MS, Anderson DE Jr, Schwan TG, et al: Tick-borne relapsing fever in the northwestern United States and Southwestern Canada. Clin Infect Dis 1998 Jan; 26(1):122-31. 21 Spach DH, Liles WC, Campbell GL, Quick RE, Anderson DE, Fritsche TR. Tick-borne diseases in the United States. N Engl J Med 1993;329:936-47. 22 Dennis DT, Inglesby TV, Henderson DA, et al. Consensus Statement: Tularemia as a Biological Weapon: Medical and Publich health Management, JAMA, June 6, 2001 2005(21):2763-2773. 23 Barbour AG, Maupin GO, Tetlow GJ;, Carter CJ, Piesman J. Identification of an uncultivable Borrelia species in the hard tick Amblyomma americanum: possible agent of a Lyme disease-like illness. J Infect Dis 1996;173:403-409. 24 Hoover, TA, Lyme Disease Evaluation and Treatment, Am. J. Hom. Med., 98(3):158-62. 25 The International Lyme and Associated Diseases Society(ILADS). Evidence Based Guidelines for the Management of Lyme Disease. Expert Rev. Anti-infet.Ther. Future Drugs Ltd.2(1),2004:S1-S13. 26 Klempner MS, Hu LT, Evans J, et al. Two controlled trials of antibiotic treatment in patients with persistent symptoms and a history of Lyme disease. N. Engl. J. Med. 345,2001:85-92. 27 Murphy, K, Concern Mounts as Bacteria Resistant to Antibiotics Disperse Widely. New York Times, Tuesday, August 22, 2006: F7. 29 Gilman, A.G., Goodman, L.S., Rall, T.W., Murad, F. Goodman and Gilman’s The Pharmacological Basis of Therapeutics, 7th Edition. MacMillan Publishing Co, N.Y.1985:1084. 30 Hahnemann, Samuel. Organon of the Medical Art. Edited by W. B. O’Reilly. Birdcage Books, Redmond, WA, 1996:103-104. 31 Whitmont, RD, Homeopathy and Lyme Disease, J. Am. Inst. Homeopathy, 90(4)1998:186-198.

Превод © Цветана Коджабашева, 2017