От Дж. Т. Кент, “Кратки публикации” (извадка)
Всички, които са научили за ползите от хомеопатичната медицинска система – или лечебно изкуство – и които искат да се възползват от тях – трябва да разпознават методите на точно практикуващите хомеопати, за да избегнат заблуждението от претенденти, които се стремят да печелят, без да имат грижа нито за пациента, нито за лечебното изкуство.
Има лекари, наричащи себе си „хомеопати“, но които са такива само по име, защото не следват методите, установени от Ханеман. Те дават две лекарства в една чаша или ги редуват в две чаши, или в някои случаи дават повече различни лекарства в три или четири чаши. Те не следват Ханемановите правила при снемането и запазването на пълен запис на своите случаи. Хората, запознати с тези факти, могат да се предпазят от такива хитрини.
Лъжата и истината просмукват цялата житейска опитност и всички състояния в живота, но от лъжите страдат непросветените и обикновените хора. Настъпило е времето, когато последователите на Ханеман трябва да предоставят информация на хората, за да могат последните, стига да желаят да изпитат ползите от хомеопатичното лечебно изкуство, да разпознаят истинските хомеопати.
І.
Трябва да се знае най-напред, че истинските хомеопати записват симптомите на всеки един пациент, и пазят тези записки в интерес на този пациент и на лечебното изкуство. Замисли ли се, мигновено всеки ще се съгласи, че човешката памет е твърде несигурна, за да се разчита на нея за дълъг списък от симптоми, дори и ако практиката[1] не е голяма; как тогава заетият хомеопат да спази задължението си към своите пациенти, освен ако не пази точни записки за тяхната болест? Никой лекар не може компетентно да предпише повторно, ако симптомите, на които е облегнал първоначалното си предписание, не са записани пълно и точно.
Небрежните практикуващи често са забравили кое лекарство са дали, дори и лекарства, донесли голямо подобрение; и понеже нямат архив на случая нито относно лекарството, нито относно симптомите, повечето от които са вече преминали, те не правят нищо повече от това, да налучкат следващото лекарство; последното обикновено разваля случая или го обърква дотолкова, че случаят рядко стига до излекуване, а страдалецът все се чуди, защо докторът, който толкова много е помогнал първоначално, е загубил контрол върху случая. Има много такива случаи, които биха завършили с идеално излекуване, но се провалят поради така описаната небрежност. Когато лекарят постъпва така, той разваля случая си чрез налучкване и честа смяна на лекарства, докато накрая отврати пациента си и навреди на лечебното изкуство.
Хората не трябва да очакват хомеопатични резултати от лекар, чиито методи на работа не са в съзвучие с хомеопатичното лечебно изкуство. В зависимост дали търси хибридно лечение, конвенционално лечение, полифармация и т.н., и ако познава методите на хомеопатите, човек ще бъде в състояние да ги отличи и да избере онзи тип лечение, какъвто предпочита; а разумно е да се предположи, че когато такъв човек не желае хомеопат, е добре да знае как да го отличи и избегне.
Нищо не е по-унизително за един последовател на Ханеман от това, да бъде извикан при болен човек, за да разбере, че не него хората желаят; че те очакват такъв, който дава две и повече лекарства – също като старият им семеен лекар. Затова тази информация е толкова полезна както за онзи, който иска да избегне истинския хомеопат, така и за този, който го търси.
Посетителите на хомеопатите, които пътуват в чужбина или такива, които са били лишени от своя хомеопат, често питат за адреса на добър хомеопат. Такъв адрес не винаги може да бъде намерен, защото повечето добри хомеопати са тихи, скромни, пръснати по света, и нелесни за откриване. Доколкото им е възможно, хомеопатичните пациенти, които пътуват повече, трябва да се снабдят с адреси на добри хомеопати.
…
ІІ.
Има и друг аспект, за който хората трябва да бъдат информирани; и той е, че хомеопатът не може да предписва по наименованието на болестта (диагнозата); трябва да знаят и че тези наименования често прикриват човешкото невежество; а също и че две болести с едно и също име рядко се лекуват с едно и също лекарство.
Ако лекарят може да предпише само върху диагнозата, той не записва симптомите на много страници – както дългите случаи изискват. Името на болестта обаче не разкрива симптомите във всеки случай на болест; симптомите са единствената основа за предписание; следователно името на болестта изобщо не е необходимо, но симптомите задължително трябва да бъдат известни на хомеопата, за да бъде предписанието му успешно.
Така че ако един хомеопат не отдели достатъчно време на пациента, за да запише симптомите му, той най-вероятно ще бъде толкова безполезен за пациента, колкото и ако беше невежа; и той няма да бъде в състояние да се сдобие със симптоми, които са единствената база за хомеопатично предписание.
Кратък размисъл ще позволи на пациента да се увери, дали описаната работа се извършва с грижа и интелигентност или с небрежност, неопитност и леност. Не бива да се гласува доверие на лекар, който не се е погрижил да осигури всички общи и особени подробности на даден случай, без значение каква е причината за това; защото когато е извършен старателно, този труд прави извършването на последващата работа лесно, а излекуването – възможно.
ІІІ.
Хората трябва да знаят също, че когато има запис на случая, той е в такава форма, каквато позволява подробното изучаване на пациента. Никоя друга форма не позволява подобието на болестта да бъде представена на вниманието на истинския лекар. Всеки хомеопат, който подигравателно се надсмива над тази форма, показва колко малко всъщност той цени човешкия живот, и колко слабо се родее с последователите на Ханеман.
Добре е хората да знаят и че истинският лекар може да сравнява своите записки със симптомите в Материя Медика, докато най-сетне не открие онова лекарство, което измежду всички лекарства е най-подобно на записаните факти.
И когато човекът е осведомен, той ще може да каже на хомеопата си: „Не бързайте, докторе. Аз мога да изчакам, докато намерите онова лекарство, което считате за най-подобно от всички; защото не искам да вземам лекарство, в което се съмнявате.“
Подобно изявление предизвиква благодарност у хомеопата, защото той разбира, че му гласуват доверие и познават методите му, а пациентът му е осведомен и разумен. При подобни обстоятелства хомеопатът ще може да работи на максимума на способностите си; тези пациенти дават възможност да се постигат неизменно най-добрите резултати.
Хора, които не са осведомени по тези въпроси, са трудни за хомеопата, стават подозрителни, когато трябва да му гласуват пълно доверие; понякога те дори сменят хомеопата си и правят единственото нещо, което е против техния интерес. Затова, възможно и желателно е хората да са така осведомени, че да могат да изберат възможно най-сигурния за тях лекар, а и да разберат, когато той работи компетентно. Бидейки осведомени, те не се намесват, когато лекарят им размишлява задълбочено, а напротив, възнаграждават го с доверие и благодарност.
Само невежите в хомеопатията лекари предлагат това и онова да бъде добавено към предписанието, и колкото по-некомпетентен е хомеопатът, толкова по-голям е броя на мерките, които той предлага към лекарството, за да накара себе си и другите да мислят, че прави нещо.
Образованият хомеопат прави онова, което изискват законите и принципите на хомеопатията, и нищо повече; невежата не познава тези закони и следва единствено собствения си непостоянен опит.
Хомеопатът трябва често да копнее за пациент, който може да му каже: „Докторе, ако се съмнявате какво да ми дадете, не ми давайте нищо.“ Подобни думи може да изкаже само някой, който знае, че има закон, който направлява всичките ни жизнени функции; и че този закон трябва да бъде призован, или болестта ще напредва, докато бъде унищожен организма.
Ако човечеството не беше невежо за най-висшите принципи на науката хомеопатия, хибридната медицина нямаше да намира никъде подкрепа. Вярно е също, че ако хората биха прочели “Органона” на Ханеман и биха по този начин осигурили за себе си и за семействата си най-сигурното лечение при болест, никога суровите субстанции и несигурните медикаменти нямаше да бъдат прилагани като правило, както това се случва днес.
Хората, които знаят какво представлява хомеопатията, трябва да се стремят да направят принципите ú достояние на колкото може повече интелигентни хора чрез четене, а не като им натрапват даден хомеопат.
*****
[1] Под „практика“ Кент има предвид броя на пациентите, посещаващи даден хомеопат. – Б.пр.
Превод ©Цветана Коджабашева, 2017
