Извадка от “Домашният хомеопатичен наръчник” от Константин Херинг

Заушки

Заушкито – подуването на голямата слюнна (паротидна) жлеза, която се намира под и пред ухото – често засяга децата, но не е опасно; с изключение на случаите, когато болестта напуска шията и се премества към други структури. Понякога подуването обхваща цялата шия, така че пациентът едва може да дъвче или преглъща; отокът се увеличава в продължение на три или четири дни. Понякога на петия или седмия ден подуването на шията изчезва и се проявява по гърдите и тестисите, които се зачервяват и стават болезнени; може да се появят също болка в червата или други симптоми.

Пациентът трябва да бъде на топло, но не прекомерно топло все пак, и да се вземат мерки да не настива по никакъв начин. Всякакви дразнещи храни или напитки трябва да бъдат избягвани; никакви външни компреси да не бъдат налагани с изключението на памучна или ленена кърпичка около врата – в никакъв случай вълнена, нито копринена.

Главното лекарство за това заболяване е Mercurius.

Възможно е обаче Belladonna да бъде показана, ако болестта приеме възпалителен характер; или подуването е много червено, подобно на еризипел, или е много болезнено; или когато болестта настъпи навътре и засегне мозъка, което личи от внезапното изчезване на отока и настъпване на безсъзнание и делириум. Ако болестта засегне тестисите, дайте Pulsatilla, а след няколко дни – Mercurius или Sulphur.

Bryonia е понякога полезна, когато подуването внезапно изчезне и настъпят тревожни мозъчни симптоми. Rhus tox, когато подуването е тъмночервено и е засегната лявата страна.

Carbo vegetabilis, когато пациентът има слаба температура, подуването се втвърдява и не отминава; или когато, прониквайки навътре, болестта засяга стомаха; също и когато Mercurius, даден в началото на болестта, не е донесъл облекчение или пък пациентът предварително е поел твърде много каломел. Ако Carbo vegetabilis се окаже недостатъчен, може да бъде следван добре от Cocculus.

Hyoscyamus може да се даде за симптоми, които показват Belladonna, ако тя не успее да внесе благоприятно изменение до тридесет и шест часа.

Когато болестта настъпва с болки в гърлото, погледнете в секция „Болести на гърлото“, а когато има силно прегракване, Carbo vegetabilis почти винаги се доказва като ефикасно.

Ако оплакването настъпи заедно с оплаквания в ушите или зъбите при струпеи по главата, скарлатина, морбили, едра шарка, злокачествени трески, или след злоупотреба с живак, трябва да се лекува с лекарствата за тези болести.

Възпаление на ухото

При възпаление на ухото обикновено има червенина, горещина, болка и подуване. Външният слухов канал понякога е почти затворен, а болката е много силна; пациентът не позволява да докосват ухото му. Често проблемът е причинен от малки циреи в слуховия канали тогава тънко отрязано парче тлъсто свинско или сланина, поставено в ухото, ще донесе облекчение.

Pulsatilla е показана, когато оплакването е придружено с толкова силно разкъсване, дълбаене, тупкане, пробождане и парене, че пациентът изпада в делир.

Даването на Belladonna се налага, когато възпалението проникне в мозъка, придружено от огромна възбуда, повръщане, студенина на крайниците и други опасни симптоми.

В случай, че причина за възпалението са циреи, полезни могат да бъдат Arnica или Hepar.

Болка в ухото

Allium cepa – трябва да се даде, ако болката се влошава през нощта и вътре в помещение, по-силна е в лявото ухо; ако болката отива от гърлото или от главата към ухото и ако е придружена или предшествана от катар.

Chamomilla – за единични, остри, пронизващи болки в ушите, като че причинени от нож; в ухото, разпростиращи се до висулките на ушите; пациентът е много сърдит и лесно се обижда; болките са непоносими.

Mercurius – ако пациентът се поти без никакво облекчение; когато има разкъсваща болка, разпростираща се към скулите, пробождаща дълбоко и същевременно разкъсваща, притискаща и пареща; или когато ухото гори външно или се усеща студено вътрешно, с много силни конвулсивни потрепвания и прищипвания; особено е показан, когато ухото отделя малко секрет. За децата това е главното лекарство, след което може да се даде Sulphur.

Pulsatilla – ако по време на ревматична криза настъпи болка в ухото и е придружена от подскачащи, разкъсващи болки, като че ли нещо напира да изскочи навън; или когато ухото е външно червено, горещо и подуто, болката минава през цялата страна на лицето, най-вече у хора, склонни към лесно втрисане и бързо разчувстване до сълзи.

Nux vomica – за разкъсваща, пронизваща болка в ухото, която засяга страстни, сприхави личности.

Arnica – за много чувствителни индивиди, при които болката повторно атакува при най-слабото излагане на студ, с притискане и бодежи във и зад ушите, също с разкъсване, горещина и раздразнителност  от най-слабия шум.

China – ако болките са повече във външното ухо, с червенина, бодежи и гъделичкащо изтръпване отвътре.

Belladonna – за болка с бодежи във и зад ушите; дълбаеща, извиваща, пулсираща болка, с разкъсване и пробождане надолу в гърлото, със звънене, бучене и приливна вълна в ушите, особено когато главата и очите са засегнати; болките по време на пристъпите се влошават от докосване на частите, или от раздвижване.

Hepar sulphur – за същите симптоми като Belladonna, когато тя е недостатъчна, а също и за прострелваща болка при издухване на носа, с тупкане и бучене в ушите.

Calcarea carbonica – ако болките са ограничени главно от едната страна; тупкане дълбоко в ухото, толкова силно, че довежда човека почти до безумие; особено ако е главно в дясното ухо или се влошава след полунощ, към сутринта или преди обяд.

Sulphur – ако болката често се завръща; в лявото ухо е, или се влошава вечер или преди полунощ.

Platinum metallicum – ако болките са много силни, като крампи, с конвулсивно подскачане, буботене и усещане за търкаляне в ушите; те се усещат студени и вдървени, с пълзящо чувство, което се разпростира към лицето.

Dulcamara – за подобни случаи, най-вече след простуда, когато болките се влошават при почивка, особено нощем, и са придружени с гадене.

Rhus toxicodendron – много е полезен при болки в ушите, причинени от намокряне или от потиснато изпотяване.

Забележка: Други лекарства като Phosphoric acid, Antimonium crudum и т.н., могат да се дадат в подобни случаи. Не прилагайте никакви външни компреси; дори олиото и зехтинът може да се окажат увреждащи; горещите пари могат да изгорят ухото, а част, която е веднъж увредена, не може да бъде възстановена. Гъба, намокрена в топла вода и обвита около ухото, може да бъде полезна и понякога смекчава болката, без да навреди; но по-добре е да се постави пациентът да легне на здравата си страна и с мъничка кана да се налее вода, топла колкото може да се търпи, вътре и извън слуховия канал; това често облекчава свирепите болки за няколко мига.

Секрет от ушите

Това е оплакване, на което трябва да се отдаде сериозно внимание, защото обикновено хроничното секретиране от ушите води произхода си от вътрешното ухо, а то е отделено от мозъка само с една плоска тъничка костица; затова нерядко настъпват възпаление на мозъка или абсцеси в мозъка, дължащи се изцяло на недобре лекуван ушен секрет; така че, макар да е упорито оплакване, отделянето на секрет от ушите задължително трябва да бъде излекувано докрай. Това може да стане, когато случаят е снет навреме, тоест в началото. Необходимо е да се спазва крайна хигиена, а ухото да бъде ежедневно подлагано на леки впръсквания от топла вода, след които да бъде запушвано с парче вълнен плат, за да бъде защитено от студения въздух, да не могат насекоми да проникват в канала и да се предотврати изтичането на секрета върху бузата; когато се прави впръскването, ухото трябва да се издърпа нагоре и назад, за да се изпъне канала и дюзичката на спринцовката да се вмъква максимално навътре в канала. При тази болест не бива да се капе масло в ухото.

Когато и след възпалението има секрет от ухото или пък е придружен от болка, най-вече при притискане отвън навътре; или ако ухото е горещо и червено, или покрито от люспест сърбящ обрив; или когато болестта се е развила след морбили – дайте Pulsatilla, ако тя се провали – Sulphur. За секрет, появил се след скарлатина, дайте Belladonna; а след няколко дни, ако е необходимо, Mercurius и отново Belladonna; ако и това не е достатъчно, Hepar.

Когато секретът от ушите настъпи след едра шарка, той понякога е кървав и придружен от пробождаща болка; ако ухото външно е разязвено, а секретът е зловонен, дайте Mercurius. Но ако пациентът е поел много каломел, дайте Hepar; ако е давана много сяра, дайте Pulsatilla, а след няколко дена – Mercurius.

Ако въпреки това секретът упорито се задържа, вземете калий на върха на ножа, разтворете го в 600 мл дъждовна вода, разбъркайте добре и всеки ден, след впръскването (виж по-горе), слагайте по една чаена лъжичка в ухото, докато се подобри.

Ако секретът е гноен и упорит, дайте Mercurius и след 8 дена – Sulphur. Ако подобрението е недостатъчно – Calcarea. Ако оплакването е придружено от силно главоболие – Mercurius или Sulphur; ако няма облекчение – Belladonna, а по-късно Lachesis. Ако въпреки това не постигнете резултат, дайте Silicea две последователни сутрини, и я повторете след една или две седмици, ако е наложително. Понякога хроничното секретиране се повлиява от Causticum, особено когато пациентът често страда от ревматизъм. Ако обаче всички тези лекарства не помогнат, опитайте с разтвор на натриев борат в същата пропорция, както калиевият разтвор по-горе.

Когато лимфните възли на шията се втвърдят и подуят след потискането на секрета, дайте Pulsatilla; а по-късно Mercurius или Belladonna.

Ако настъпи силно главоболие или се развие треска, дайте първо Belladonna; ако няма никакво облекчение – Bryonia. Ако треската е предизвикана от силна простуда или намокряне на краката, а пациентът се подобрява от усилия, дайте Dulcamara; обаче ако е по-добре от неподвижна почивка и тишина, дайте Belladonna. Ако се влошава от топлината на леглото – Mercurius.

Ако след потискане на секрета се получат отоци като при заушки, дайте лекарствата, посочени в съответната секция.

Понякога се надига много силно главоболие, което става тъпо, с натиск като че черепът е твърде малък; очите се зачервяват; болката се влошава при движение и бива последвана от треска; понякога се получават спазми по лицето, подуване на главата, загуба на памет и т.н.; следват бучене и наплив в ушите, глухота и внезапно отделяне на секрет. Тогава ухото да се почисти с хладка вода, а пациентът да се постави да лежи на засегнатата страна, като предварително тя бъде обвита с нагънат мек парцал. Ако тази болест бъде доловена, преди появата на секрета, дайте Hepar; ако няма подобрение до няколко дни – Mercurius. Ако резултатът не е отчетливо подобрение след няколко дози, дайте Lachesis; след два-три дни, ако е необходимо, Hepar.

Превод на български език ©Цветана Коджабашева, 2016