Posted on

Лебедова песен

Уводна статия от А.Д. Съдерланд към „Хомеопатичният архив“ на МХА (‘The Homeopathic Recorder’, IHA) от месец юни 1954 година

Поради интернационалната същност на Международната Ханеманова Асоциация винаги е било въпрос на политика и традиция Асоциацията да обвързва дейността си с изучаването и доразвиването на доктрината и теориите в хомеопатията и с хомеопатичната практика, като същевременно стои далеч от политическите и другите аспекти на националните и професионалните проблеми. Настъпи обаче такова време, в което последно споменатите фактори не могат повече да бъдат игнорирани или пренебрегвани. Моля аудиторията да изтърпи за кратко моите лъкатушни размисли по този въпрос, тъй като тази уводна статия е за мене последна; защото моят тригодишен мандат на редактор изтича с този брой на Архива.

Връщайки се в годините назад, преследван от мисли за съдбата на нашата школа, силно бих желал да завърша с оптимистична статия; обаче не успявам да намеря никакво ефективно решение на нашия критичен за растежа и разпространението на хомеопатията проблем. Много мастило е изписано и много е казано по негов адрес, и много е направено – макар и от малцина – за разрешаването му. Обаче преди да се предприеме някакво съгласувано и полезно действие, ние трябва да мобилизираме своите членове и архиви; а повярвайте ми, това е една наистина Херкулесова задача – обмена и кристализирането на нашите идеи; ние трябва да съставим съвместен план и да намерим някого, който да действа като носител на промяната, щом всички необходими предпоставки бъдат налице.

Един от аспектите на нашия проблем представляват ролите на двете главни действащи лица – обществото и хомеопатичният лекар.

Откакто средствата за комуникации нараснаха скокообрбазно, обществото разви тенденция да проявява вкус към медицински и здравословни теми. Все повече то бива завладяно и манипулирано от мощна, деятелна пропаганда, а неговото мнение –оформяно според модата. Поради елементарните, а често и предубедени сведения, които обществото получава чрез вестници, списания, радио и телевизия, има хора – отегчени и недоверчиви към модерната алопатия, поради нейната сложност и все по-високата цена на преобладаващите алопатични методи; повечето обаче остават заблудени от простотата на хомеопатичния подход и са склонни да приемат, че той не би могъл да е достатъчно добър, след като е толкова евтин. Мнозина измежду нашите опитни хомеопати, добили дълбоко познание през дългогодишната си практика, дори не разсъбличат пациентите си, за да ги прегледат; и създават у претенциозния очакващ пациент впечатление за шарлатания. Подобно повърхностно мнение често бива изказвано на висок глас и пропагандирано във вреда на нашата школа.

Все по-взискателното общество успешно е изразило пред медицинската гилдия какво очаква от лекарите хомеопати, но малцина измежду хомеопатите казват какво очакват от своя пациент; а честно и справедливо е такова гледище да бъде изразено по недвусмислен начин, за да не се превърнат лекарите хомеопати в психоневротици поради постоянните нападки.

Както не съществуват вече така наречените „независими“ работници (всички са вече членове на профсъюзите), така и самостоятелно практикуващият хомеопатичен лекар скоро ще се превърне в отживелица от миналото. Повечето от нас вече са обединени. Никакви усилия за борба, разгорещени ораторствания, официални изявления или пълно игнориране – нищо от това няма да спре настъпващата промяна на духа на времето; така че защо да не плаваме с прилива, присъединявайки се към медицинското братство; защо да не организираме вътре в редиците му наше собствено подразделение, наша отделна специалност? Тази идея ние се опитвахме да проведем в последните няколко години, но тя срещна твърде слаба подкрепа. Всички ние очакваме „Годо“, който да дойде и да разреши нашите проблеми.

Това е моят последен апел към нашите отдадени членове – нека се обърнат към разрешаването на този проблем най-сериозно и да го подложат да дискусия, за да намерим решение и да пристъпим към действие.

А. Д. Съдерланд, 1854

*****

Превод ©Цветана Коджабашева, 2016, от ‘The Homeopathic Recorder’, брой 6/54.