От Джозеф Л. Каплов
60 години преди груповия анализ на Шолтън – Студия върху сходствата между елементите в периодичната таблица и паралели между хомеопатичните лекарства, направени от тези елементи и техните съединения. Изнесена от автора в резюме пред Бюрото по хомеопатична философия при Международната Ханеманова Асоциация на 17 юни 1942 година.
Публикувана на части в три последователни броя на ‘The Homeopathic Recorder’ през 1944 година поради големината на материала. Открито за хомеопатията ще репликира частите в превод на български, започвайки с общата част на изложението върху периодичния закон и сравненията между лекарствата от първа, втора и седемнадесета колона на таблицата.
Първа част
‘The Homeopathic Recorder’, август 1944, том LХ, № 2.
Изучаването на лекарствените взаимовръзки може да стане по няколко подхода, защото подобието между групите произтича от няколко източника. Например като подобието и комплементарните връзки между Belladonna и Calcarea carbonica, които произтичат от изобилието на соли на варовика в почвата, където расте смъртоносното кучешко грозде; или както връзката между Pulsatilla и калиевата група води източника си от изобилието на калиеви соли в почвата, където расте горската съсънка.
Въглеродът съществува в натурално състояние само като диамант. Сравнително чист е и в лампените сажди или carboneum-a. Източникът на въглерода определя и неговото действие. Ханеман е ползвал главно три въглеродни лекарства – Carbo animalis, Carbo vegetabilis и Graphites. Първото, тъй като е извлечено от животинското царство с източник кости, има необходимо съдържание на известно количество калциев фосфат. Carbo vegetabilis, придобит главно от разновидности на букови дървета, съдържа малко калиев карбонат. Graphites е винаги замърсен с желязо. И обратно, Agaricus никога не расте там, където има въглища; затова и не намираме никаква връзка между Agaricus и въглеродната група.
Друг източник на връзки между субстанциите е преминаването – чрез продукт, извлечен от животно – на навиците и характеристиките на съответното създание у доказващия. Така ревността на пчелата, навиването на Lachesis от ляво надясно, задушаващата сила на змиите като цяло, подскачането и тичането, и внезапната изненадваща атака и отстъпление на Tarentula hispanica – всички те са дълбоко отпечатани в доказванията. Psorinum, материя от псорична почва, е близко свързан със Sulphur – царят на антипсоричните лекарства.
Както е записано в Талмуд (сборници на еврейски религиозни учения и закони – бел.пр.), „което е отгоре, е като което е отдолу“. В широк смисъл на думата всички субстанции са свързани, тъй като цялата материя е протон. Положително зареденият протон, ядрото на водородния атом, представлява прастара инертна маса, докато електронът – планетарната частица във водородния атом – е част от материята само благодарение на съдържанието на протон в ядрото, компонентни „субпротони“ (кавичките са от мен – бел.пр.), суспендирани в атомния процес. Има деветдесет и два вида земни атоми, измежду които водородният е най-простият и най-лекият, а урановият – най-тежкият и най-сложният; останалите деветдесет между тези два нарастват по скалата на атомните номера и атомната тежест. Всеки атом има от един до деветдесет и два външни планетарни електрона, и числото на тези електрони определя положението на атома в таблицата на елементите. Затова атомът с един единствен планетарен електрон е атомът на водорода. Осем планетарни електрона идентифицират кислородния атом, девет – флуорния, десет – неоновия, и така нататък до урановия атом с неговите деветдесет и два електрона, подобни на планети.
*************
Периодичният закон в химията разкрива, че свойствата на елементите – физически и химически – са периодични функции на атомните тегла; така че при подреждането на елементите в посока повишаване на атомните тегла, подобните свойства настъпват периодично, като се върви от едната страна на редовете към другата. Още през 1829 година Йохан Волфганг Дьоберайнер, германски професор по химия от Йена, привлякъл вниманието към съществуването на някои приблизителни цифрови зависимости между атомните тегла на елементи, които притежавали поразително сходни качества. Когато тези подобни елементи се аранжират в набори по три, и ако във всяка триада трите елемента се подредят по големината на атомното им тегло, средният елемент се оказва да има атомно тегло, което е почти еднакво на сбора от атомното тегло на другите два, а проявените от него свойства са междинни по характеристики в сравнение със свойствата на другите два елемента. Така литият тежи 6,94, а калият – 39.10, средно аритметичното на двете числа е 23.02, а атомното тегло на натрия е 23. В триадата калций-барий-стронций калцият тежи 40.07, барият – 137.37, средно аритметично на двете е числото 88.72, а атомното тегло на стронция е 87.63. Триадите на хлор-бром-йод и сяра-селен-телур представят същите величини.
Тези факти, за точната значимост на които ние сме все още невежи, ни налагат да приемем наличието на връзка между подобните елементи, подобна на тази, преобладаваща сред парафините в органичната химия, защото парафините всички притежават аналогични свойства, а техните молекулни тегла също образуват аритметични серии.
През 1862 година у Дьо Шанкуртоа се поражда идеята да подреди всички познати елементи в спирала, като постави всеки елемент на позиция, чиято отдалеченост от дадена точка на спиралата била равна на числото на атомното тегло на съответният елемент. Той избрал такава мерна единица за използване при полагането на отделните позиции, че да има разлика от 16 в атомните тегла на два елемента, кореспондираща на едно пълно завъртане на спиралата.
Така се е опитал да покаже, че подобието в свойствата на всяка група елементи кореспондира на определена геометрична връзка между точките на местата им. Хлор, бром и йод например, са представени на места, които се намират на права линия, паралелна на оста на спиралата.
През 1864 Нюланд публикува два доклада, в които представя елементите в плосък табличен вид, следващи се един друг приблизително според нарастването на атомното им тегло, но с известни размествания.
Той посочва, че елементите в неговата схема попадат в групи и сравнява членовете на всяка група с нотите, съставящи една октава в музиката, наричайки редовностите „закон на октавите“.
През 1869 Менделеев представя през Руското химично общество разработка, в която той излага начина, по който различните свойства на елементите се променят заедно с атомните си тегла. Заключва, че измеримите свойства на елементите по правило не се увеличават или намаляват едновременно с нарастването на атомното тегло, а разкриват вид периодичност – увеличават се и намаляват алтерниращо, макар и очевидно не достатъчно регулярно, за да се приеме представянето им чрез определено математично изражение.
През 1870 Лотар Майер публикува, независимо от Менделеев, разработка по същия въпрос, с която демонстрира, че периодичността на атомните обеми на елементите е отчетливо маркирана, като под „атомен обем“ той определя частното на атомното тегло и специфичната тежест на даден елемент в твърдо състояние.
Атомните тегла в Майеровата диаграма са положени по протежение на хоризонтална ос, а съответстващите им атомни обеми – по протежение на вертикална ос; получават се серии от пресечни точки за съответните елементи чрез начертаване на пунктирана линия; и отляво надясно по оста различните елементи са наредени според нарастването на атомните тегла. Има пет области в диаграмата, за които не разполагаме с приемливи данни за специфичните тежести в твърдо състояние, поради което атомните обеми остават неизвестни.
Пунктираната линия разкрива отчетлива тенденция да варира във височина и периодичност, повишавайки се до много голяма степен и потъвайки отново до минимума. В най-високите точки на диаграмата са алкалните метали натрий, калий, рубидий и цезий, които проявяват поразяващо подобие в своите физични и химични свойства. По протежение на хоризонталата вдясно от тези елементи, първите пресечни точки са тези, кореспондиращи на магнезия, калция, стронция и бария, които елементи също образуват група със забележимо подобие в свойствата. Придвижвайки се надолу от най-високите точки и наляво, се намира групата на неон, аргон, криптон и ксенон, разположени в съответстващите им позиции, определени от тяхната необикновена химична инертност. Извън тях и още вляво се намира групата на флуор, хлор, йод и бром; следва тази на кислород, сяра, селен и телур. Много други единични съответствия се наблюдават по диаграмата и е крайно невероятно те да са само съвпадения; налага се очевидното заключение, че някакво фундаментално единство на структура, материя или вътрешно движение прониква през тези субстанции, които наричаме елементи.
Подреждането на елементите от Менделеев и Майер в таблична форма извежда явно техните взаимовръзки и подобия.
Елементите се разпределят в девет групи, всяка от които се въвежда в отделна колона. Има и разпределение в дванадесет серии, всяка от които се представя на една хоризонтална линия. Атомните тегла нарастват при преминаване през таблицата отляво надясно. Елементите във всяка колона са подобни едни на други в много отношения, а в някои случаи това подобие е поразително. Но в таблицата не се открива правилно място за водорода.
Елементите мед, сребро и злато са поставени едновременно в първа и в осма група, поради съмнението, къде се намират истинските им позиции. Подобието между металите, които съставят осма група, е толкова огромно, че нараства необходимостта за подредбата им в групи от три или четири (в зависимост от това, къде поставяме медта, среброто и златото); и всяка от тези малки групи се счита да лежи върху една и съща хоризонтална линия на таблицата. Между церий и итербий според разликите в атомните тегла лежат няколко метала в близко сходство – редкоземни елементи, които не пасват както трябва в периодичната система по никой естествен начин, и поради това са пропуснати от нея, за да формират собствена таблица. В която и да е от групите се наблюдава по-голямо подобие между елементите от четните серии (2, 4, 6, 8, 10 и 12), отколкото между тези от нечетните серии в същата група.
Тоталната значимост на Менделеевата таблица не може да бъде осъзната без задълбочено изучаване на химичните свойства на така класифицираните елементи. Подреждането им в групи е направено чрез изучаване на свойствата им като цяло, включвайки точки на топене, точки на кипене, плътност, ковкост, спектрални и магнитни свойства, алкалност, валентност, а също и цветовете и температурите при образуване на техните соли. Други физични и химични свойства също са били изучавани в светлината на периодичния закон; така подреждането на елементите е такова, че да отразява най-добре цялостната съвкупност от взаимовръзки. Изучаването на елементите в една и съща колона показва подобието им един с друг по валентност, качества за образуване на основи и т.н. Литий, натрий, калий, рубидий и цезий – всички те са едновалентни, образуват силни основи и почти всичките им съединения се отличават с лесна разтворимост. Не само това – свободните метали реагират много силно с водата, измествайки водорода. Не може да бъде съвпадение, че подредбата в периоди от девет групи поставя тези елементи в една и съща вертикална колона, за да образуват група. Не е съвпадение и попадането на сяра, селен и телур в една и съща група. Като тръгнем от литий надясно, химичните и физичните свойства неотклонно се променят. Способността за образуване на основи намалява, започвайки от натрия; способността за образуване на основи отново се увеличава до достигане на калия, демонстрирайки по този начин качествата на елементите да бъдат периодични функции на своите атомни тегла.
Стабилно се променят свойствата и вертикално, както по хоризонталата на таблицата; плътността например, както и металическите свойства се увеличават отгоре надолу във всяка вертикална колона.
Съвременното обяснение на феномените, обобщени под периодичния закон е, че атомът е система от множество малки отрицателно заредени електрони в относително голяма положително заредена сфера; че атомното тегло е пропорционално на броя на електроните в атома; и че стабилното подреждане на електроните е в голяма степен периодична функция на броя им. Свойствата на елементите се променят с увеличаването на атомните им тегла и тази промяна е периодична; така че подобните елементи се появяват едни до други отново и отново, както часовете се повтарят в различните дни, или както сезоните в различните години.
******************
Изучаването на периодичната таблица разкрива близките взаимовръзки между патогенезата и симптоматиката на елементи (източници на хомеопатични лекарства – бел.пр.), които са сходни по своите физични и химични свойства.
Първа група | Алкални метали
(*Първа колона на таблицата – бел.пр.)
Алкалните метали в Първа група действат като едновалентни катиони в солите на литосферата, както и в организма. Нашето изследване може да бъде ограничено до лития, натрия и калия, защото рубидият и цезият към момента не представят нито физиологична, нито фармакологична значимост. Литият не е жизненоважен и притежава много по-малка реактивна сила в сравнение както с натрия, така и с калия.
Изследването на карбонатите на тези елементи носи възможно най-голямата сравнителна картина, защото в тези соли ние можем да открием в най-чист вид характерните свойства на алкалните съставки.
Радиоактивността на калия, която се характеризира с отделянето на бета-частици или бързо придвижващи се електрони, представлява качество, което не притежава никой от останалите съставни елементи на организма.
Kalium carbonicum
Kali-carb, както всички калиеви соли, изтощава системата и предизвиква анемия. Конституцията на тази сол се характеризира със зиморничавост, мудно кръвообращение, слабост и отпуснатост на мускулите, и тенденция към отоци. Вегетативните симптоми общо отговарят на увеличена възбудимост на парасимпатиковата нервна система, която наричаме „състояние на ваготония“. Скоростното физическо и умствено изтощение се придружава от раздразнителност. Kali-carb е едно от студените лекарства – качество на всички съединения с преобладаване на катион. Чувствителни към студа, те търсят топла стая. Наред с общата студенина, те чувстват студ в отделни части, характеризиращи се особено с невралгии, стрелкащи се болки тук и там, най-вече в студените части; при прилагане на топлина болките мигрират към други части. Това внезапно рязко преместване на болката е обща характеристика. Обилното общо изпотяване при най-малкото предизвикателство свидетелства за парасимпатиково стимулиране.
Бледата, студена и подпухнала кожа с подобни на торбички отоци между веждите и горните клепачи; сънливостта след хранене, обусловена от циркулаторната слабост; тревожността и неясната напрегнатост, усещана в стомашната област; поддаването на краката от коленете надолу и на гърба при ходене; преобладаващо пробождащите болки, които обратно на Bry се влошават от лежане върху засегнатите части и от охлаждане; подобряването от раздвижване и промяната на мястото на болката от прилагане на топлина; и спазматичната задушаваща кашлица между три и пет часа сутринта – това са отличителни характеристики на лекарството.
Чувството за раздуване в стомаха и корема, наред с оригванията и натрупването на газове, придружени от чувство за студенина; също влошаването от студени напитки и след хранене, са подобни на Carbo veg – това е поради съдържанието на калиев карбонат в растителния въглен.
Natrium carbonicum
Natrum carb е тип, който също се характеризира със зиморничавост, обаче при него има непоносимост към топлината на слънцето. Има също физическа отпуснатост и състояние на умствено изтощение, наред с храносмилателна слабост. Подобно на калиевата сол, студенината на Nat-carb се характеризира с чувствителност към най-малкото течение. Зиморничавостта, главоболието и сърцебиенето се подобряват от ядене. Музиката причинява тъга и плач. Той се събужда към пет часа сутринта със слабост и глад. Крайната слабост на ставите на стъпалата причинява лесно препъване и изкълчване на глезените. Лицето е бледо с подпухнали клепачи и тъмни кръгове под очите. Тенденцията към изпотяване на болезнените части, и от най-малкото усилие, го сближават с Kali-carb. Преобладаването на симптоми, отнасящи се към дихателната система у Kali-carb контрастира с натриевия карбонат, който засяга по-дълбоко храносмилателните органи. Разстройването на храносмилателната система се характеризира с кисели оригвания, много силни киселини, разтежение и притискане в стомаха като от камък – и всички симптоми се влошават след хранене и се подобряват след като храната напусне стомаха; докато общите симптоми, каквито са студенината, главоболието и сърцебиенето, се подобряват от хранене. Студените напитки влошават. Млякото и зеленчуците предизвикват диария. Особен симптом е усещането за глад в часовете пет сутринта и единадесет вечерта.
Кент обобщава двете лекарства с израза, че те са полезни при „хора, страдали с години от постоянни оригвания, кисел стомах и ревматизъм; кръстът е слаб и чувствителен към студ, а храносмилателните и ревматично-подагрозните им оплаквания се влошават от промяната на времето“.
Lithium carbonicum
Lith-carb е изключително ценно лекарство за лечение на ревматизъм и подагра, особено острото артритно възпаление на малките стави. Използва се също при дразнене на пикочния мехур и дизурия, когато урината е оскъдна и кисела. В доказванията намираме често уриниране, което смущава съня, и парене в уретрата. Урината е мътна с червеникаво-кафяв седимент. Ревматично-подагрозният компонент, който Lith-carb споделя с останалите алкали, трябва да се отбележи. Постепенно увеличаваща се скованост се развива в цялото тяло. Характерно за сърдечните оплаквания е, че те се влошават преди уриниране и секват след това.
Симптомите на диспепсия особено показват близостта на Lith-carb с другите алкали, най-вече с Nat-carb. Има гризене и безпокойство в стомаха, с чувство за пълнота в слепоочията и главоболие. Главоболието, както и при натриевата сол, се подобрява след хранене. Пълнотата на стомаха прави областта чувствителна към най-слабия натиск. Изявена е киселинността в стомаха.
Втора група | Алкалоземни метали
(*Втора колона на таблицата – бел.пр.)
Magnesium carbonicum
При изучаването на групата, съставена от алкалоземните метали забелязваме, че Mag-carb е отпуснат и чувствителен към студа, както са всички алкали и алкалоземните карбонати. И у Nat-carb отпуснатостта се асоциира с огромна чувствителност към контакт, студен въздух и студена вода. Общо взето, има тенденция към зиморничавост и измършавяване (по-късно ще видим контраста с калциумите) и зловонни мазни нощни изпотявания. Както при Kali-carb, отпуснатостта включва голяма част от мускулатурата. Виждаме внезапна слабост в крайниците. Невралгиите на Mag-carb са прострелващи, разкъсващи и дълбаещи, докато болките на Mag-phos са обикновено спазматични. Болките се влошават при почивка, така че той е принуден да се движи насам-натам. Студът и контактът влошават, а топлината и силният здрав натиск отпускат болките. Силните болки в нервните стволове на Mag-carb се влошават нощем, както е при всички магнезиеви соли, и се облекчават от раздвижване. Тези невралгии се появяват главно в главата и по лицето, особено през нощта. Зъбните болки настъпват при всяка промяна на времето и се влошават преди мензис и при бременност. Както е при калциевата сол, Mag-carb има голямо количество киселина в стомашно-чревния тракт, наред с кисел вкус, кисели оригвания, кисело повръщане, кисели повдигания. При диарии у деца цялото дете мирише на кисело. Както при Calc млякото се отделя несмляно, изпражненията са воднисти и съдържат буци, подобни на лой – вероятно поради осапуняването на мазнините от алкалоземните метали. Зеленият вид на изпражненията, подобни на пяна в жабуняк, е характеристика на Mag-carb. Преобладава диарията, макар че има и твърди, трошливи, сухи изпражнения, които трудно се отделят. Запекът е повече характерен за Mag-mur. Менструалната кръв на всички магнезиеви соли е тъмна и прилична на катран. Характерно е за карбонатите, че кръвта тече подчертано през нощта и секва при ходене. Съществуват много оплаквания преди и по време мензис.
Magnesium muriaticum
Mag-mur има същите модалности като Mag-carb, но проявява и черти, показващи връзката му с Nat-mur. Главоболието се облекчава от твърд здрав натиск и топло увиване – модалност, кореспондираща с обичайните магнезиеви модалности. Изпражненията напомнят на овчи дудронки и са толкова сухи, че се разтрошават при излизането от тялото. Този симптом е само инцидентен за Mag-carb, но за Mag-mur и натриевата сол представлява силна индикация.
Mag-mur действа мощно върху черния дроб. Има жълтеница със сивкавобели изпражнения, с уголемен втвърден черен дроб и притискаща болка в областта, която се влошава от лежане на дясната страна. Винаги има данни за жлъчна стаза.
Менструалната кръв е характерно черна. По време на мензис припадането е често явление. Урината може да бъде отделена само чрез притискане върху корема, което е индикация за атонично състояние. Сърцебиене, което се появява при сядане и изчезва при движение, е характеристика на Mag-mur.
Magnesium phosphoricum
Mag-phos е нервен, лесно изтощим, слаб, тъмнокос индивид, чувствителен към студ във всяка форма. Лекарството засяга предимно дясната страна. Невралгиите се появяват и изчезват внезапно на много силни пристъпи. Пристъпите на болка често са периодични, появявайки се главно нощем. Доминира спазматичният характер, особено при гастроинтестиналния тракт и матката; характерните невралгии обаче са остри, режещи, бодящи, пронизващи, и мястото им се мести често и рязко. Коремната колика се облекчава от превиване надве, от натиск и външна топлина. При охлаждане се подновяват пристъпите на болка. Тези модалности се отнасят общо и за дисменореята. Режещите, теглещи, притискащи, подобни на крампи интермитентни болки се облекчават при настъпването на кървенето; а подобрението от топлината отличава Mag-phos от Pulsatilla.
Спастичният характер на Mag-phos важи и за гладките мускули, не само за волевите. Спазмите у деца по време на никненето на зъбките и след продължителна диария показват връзка с калция. Употребата на лекарството при хорея, епилепсия, тетанус, конвулсивни потрепвания на клепачите, спазматични потрепвания на лицето, спазматично прозяване, спазми на уретрата, енуреза, вагинизъм, писателски крампи и т.н., показва афинитета на субстанцията към невромускулната система.
Модалностите са подобни на другите магнезиеви препарати – влошаване от студ, през нощта, от контакт; облекчаване от натиск, топлина и превиване надве.
Magnesium sulphuricum
Mag-sulph стои близко до Nat-sulph. И двете имат мощно диуретично действие, оттук и тяхната приложимост при диабет. И двете имат меки изпражнения, а диарията им се характеризира с голямото количество на отделянията. Мензисът, както при другите магнезиеви соли, е плътен и черен.
Calcarea carbonica
Конституцията на Calc е изключителна. С нарушаването на асимилационните процеси Calc наподобява трите разстройства на храненето – скрофула, туберкулоза и рахит. Лимфатизъм, пълнота и вялост характеризират типа. Хипофункцията на паращитовидните жлези, щитовидната жлеза и половите жлези поставя усилено изискване върху лимфния апарат, включително лимфните жлези и тимуса. Отпуснатостта на тъканите, особено кожата и мускулите, киселото изпотяване на главата, оплакванията по време на никненето на зъбките у децата, спазмите с пристъпен характер, киселият мирис на диарията, късното прохождане, киселата упоритост, отворените фонтанели, нездравият цвят на лицето, изчервяването и бледността, големият корем и огромната чувствителност към студ и влага – това е портретът на субстанцията. Лесно се провокира изпотяване. Има студени изпотявания на стъпалата, персистиращи влажни обриви с крусти, подувания на жлези, образуване на полипи, нежелание за мляко и копнеж за яйца. Богатото на калций мляко не може да бъде усвоено, защото се повръща под формата на кисели коагулирани белтъци или пък преминава несмляно през червата на пресечени буци. Желанието за яйца е вероятно индикация за фосфорен недоимък. Затлъстяването и отпуснатостта водят до женствени навици, с намалена сексуална жизненост поради хипофункцията на половия апарат. Подраняването, болезнеността и дълготрайността на мензиса са предшествани от млечна левкорея.
Умственото състояние е депресивно, интелектът е засегнат. Ужасяващи фантазии, тревожни сънища, страх да не изгуби ума си и нежелание за работа са симптомите на Calc.
Нарушенията в подвижността и секрециите се проявяват чрез кисел вкус, кисели оригвания; стомашни болки, влошаващи се след хранене, непоносимост към тясното облекло, запек с твърди бели изпражнения. Особеност на Calc е, че се чувства по-добре, докато е запечен.
Calcarea phosphorica
Calc-phos също има действие върху вегетативната система, причинявайки несъвършено хранене и разрушаване на тъканите, особено тези на костите и жлезите. Влиянието на фосфора се отразява в увеличените телесни разраствания, тенденцията към астеничен гигантизъм с невромускулна и физическа слабост. Слабият гръбначен стълб едва успява да поддържа главата. Наместо картината на Calc – светъл, дебел и отпуснат – индивидът Calc-phos е слаб, почти мършав, с тъмна кожа. Коремът е голям и отпуснат. Има умствено изоставане и дълбоко умствено изтощение. Зиморничавост, чувствителност към студенина и влага, към промените във времето и към течение, а също и лесно изпотяване са представени и тук, както при Calcarea carb. Изявено подуване на жлезите. Субстанцията намира множество индикации при костна и ставна туберкулоза. Има силна тенденция към диария със зелени, горещи изпражнения, несмляна маса и много газове. Копнеж за сол и пушено месо. И предната, и задната фонтанела остават отворени.
Strontium metallicum
Междинната позиция на Stront между Calc и Barium се проявява в костната система и в кръвоносните съдове. В костната система има уголемявания, шипове, остеопороза и кариес, които включват и бедрената кост, особено у Stront-carb. Диарията е често съпътстващ симптом на тези състояния. Конгестията в главата и гръдния кош причинява силни пулсации. Вървенето влошава всички оплаквания, особено болката в областта на стернума – оттам и употребата на лекарството при коронарна болест. Вървенето причинява задух с горещина и червенина на лицето. Крампите в прасците и табаните на стъпалата са индикация за нарушено периферно кръвообращение. При обща атеросклероза йодният компонент е по-често показан – Stront. iodide. Конгестивните състояния, особено главоболията, се облекчават от топлината на слънцето и топли завивки, подобно на Mag-mur. Влошаването настъпва вечер и от навеждане на главата, а бавното усилване и отслабване на болките е характерно, както при Stannum. Болките са позиционирани в сухожилията, лигаментите и костите.
Baryta carbonica
Конституцията на Bar-carb е подобна на тази на Calc. Детето е умствено и физически забавено, остава дребно, научава се да върви и говори късно, забравя много, страхува се, срамежливо и депресирано е. Субстанцията повлиява храненето, като води до недохранване и засяга предимно жлезите по шията и гърлото. Пациентите са зиморничави и страдат от тонзилит при всяко излагане на студ. Има тенденция към чести ангини с нагнояване. Студените потни стъпала със зловонна пот сочат към сходство с Calc. Действието на лекарството върху сърцето и кръвоносната система е изявено, правейки го полезно в старостта; така ефектите му върху лимфната система го правят полезно при детските болести. Старите хора, които са слаби и уморени, и чувствителни към студ, често се нуждаят от това лекарство. Доказателство за нарушенията в церебралното кръвоснабдяване са световъртежа, анемията, главоболието, слабата памет, безсънието и най-сетне сенилната деменция.
Седма група | Халогени
(*Седемнадесета колона на таблицата – бел.пр.)
Iodium
Метаболитната стимулация с Iod се проявява в измършавяването въпреки вълчия глад и въпреки многото ядене. Има облекчаване от ядене. Прекомерната нервна възбудимост създава състояние на безпокойство и подтик да прави нещо; по време на почивка той е тревожен и депресиран. Световъртеж, пулсиране в главата и навсякъде по тялото с прималяване, болка на малък участък над основата на носа, изпъкване на очните ябълки, обилна хрема на открит въздух с внезапно много силно кихане и сълзене – това са симптомите на Iod. В топла стая и вечер ноздрите са запушени. Конгестивното главоболие и световъртежа се дължат на церебралната атеросклероза; симптомите на ангина пекторис се проявяват чрез тежки притискащи болки в областта на сърцето с остри, бързи, пронизващи болки, придружени с тревожност в прекордиума, която го принуждава постоянно да сменя позата си; ангината се дължи на коронарна склероза. Общо влошаване има от горещина, от пребиваване в топла стая и при почивка. Има облекчение от разхождане и на открит въздух. Безпокойството води до безсъние с вълни от горещина, и плашещи сънища. Треперещите ръце, лицеви мускули и клепачи, пулсациите и пристъпите на горещина по цялото тяло, прекомерното сърцебиене при най-слабото усилие, обилното изпотяване и даже температура, рисуват картината на хипертироидизма. Подутите жлези на мършавите деца са твърди и безболезнени. Акнето и фурункулите по кожата са често срещани. Ларингитът с прегракване, загуба на глас и стягаща болка се отличава с крупозна кашлица и затруднено, свирещо, стържещо дишане – суха лаеща кашлица, която кара детето да сграбчва гърлото си с ръка. Ускореният метаболизъм предизвиква, освен зверски глад, и мъчителна жажда. Постоянните болки в областта на епигастриума, облекчаващи се след ядене са индикация за употребата на лекарството при стомашна язва. Освен тироидната, то засяга и други жлези като мезентерийните, млечните, яйчниците и тестисите. Друга страна на картината на Iod, а именно тази на летаргия и мудност, се вижда във вялостта на жлезистите нарушения.
Bromine
Brom действа мощно върху лигавиците на дихателните пътища, кожата и централната нервна система. Бромизмът провокира отговор по кожата и лигавиците, подобен на този на йодизма. Много чести са акнето и себореята. Появяват се пустулозни обриви. Обилната хрема се придружава от разяждаща разраненост под носа и по ноздрите. Както при Iod, и при Brom има саливация и зловонен стоматит; възпалението на фарингеалната лигавица дава, както при Iod, картина на ангина. Някои доказвания са проявили празно чувство в стомаха и подобрение от хранене. Подобно на Iod има подобрение при движение и разхождане.
Главната употреба на препаратите на Brom е при болестите на горните дихателни пътища. Всички халогени имат особен афинитет към гърлото. Картината може да бъде на тежка ларингеална дифтерия със стържене и разраненост в ларинкса, която предизвиква кашлица, като че ли югуларната ямка е притисната към трахеята. Крупозната кашлица идва на внезапни пристъпи със задушаване при преглъщане и парене под стернума. Пациентът се влошава от горещина и гореща вода, и затворени пространства. Както всички симптоми, прегракването се влошава при затопляне. Вдишването е затруднено, пристъпите на задушаване настъпват в топла стая. Вдишаният въздух се усеща студен; влошаването от горещина и претопляне; преобладаващото засягане на светлооки и руси деца – тези характеристики отличават Brom от Iod при хрема. Brom, както и Iod, засяга щитовидната жлеза, паротидите, сливиците, подчелюстните жлези, тестисите, яйчниците и млечните жлези, като предизвиква увеличение и втвърдяване.
Natrum muriaticum | Chlor
В значителна концентрация Chlor причинява спазъм на глотиса, кашлица и задух при издишане. Изучаването на Nat-mur дава картината на елемента Chlor. Измършавяването, ведно с телесно и умствено изтощение, води до настъпване на кахексия с бледност и сухота на кожата и показва тенденцията на халогена. Nat-mur е зиморничав, обаче горещината, особено на слънцето, му понася много зле. Има изтощение при умствено или физическо усилие, дори при говорене. Умственото състояние се характеризира с депресия и раздразнителност. Утешаването влошава оплакванията. Състоянието на ума зависи от степента на запек, а се влошава също и по време на и след мензис. Времето на влошаване е от 10 до 11 сутринта. Главоболието, описвано като сякаш хиляди малки удрящи чукове са разположени главно в челото и слепоочията, а често и едностранно като при мигрена, се облекчава от почивка и сън, или лягане. Сакралната и лумбалната област са болезнени с желание да ги подпре с възглавница например. Може да има изразено притискане надолу в матката, което се облекчава от сядане. Нарушенията в кръвообращението зависят от анемията. Студенината на долните крайници се редува с приливи на кръв и силни пулсации в главата и гръдния кош. Сърцебиенето разтърсва цялото тяло и се влошава от лягане на лявата страна; всяко движение усилва циркулацията, влошавайки ударното главоболие, което се облекчава от свеж въздух. Пърхането на сърцето може да настъпи с пристъп на прилошаване, нередовен пулс, всеки трети удар липсва. Тази съдова възбуда от съдържанието на хлор сочи към употребата му при хипертироидизъм. При малария пристъпът почва около 10 сутринта с усилващо се втрисане, следвано от треска с жажда, усилване на главоболието до пръскащо се и подобряване с избиването на потта. Апетитът е добър, но макар да яде добре, той измършавява. Стомашните оплаквания не са отличителни, но характерни са голямата жажда и копнежът за сол. Лицето е бледо, восъчно, изсушено. Кожата и лигавиците са преобладаващо сухи. Кожата може да бъде мазна и лъскава, когато мастната секреция се промени. Често има екзема и акне, последното поради съдържанието на хлор. Устните и устата са сухи, езикът е географски, а сухотата в ректума предизвиква характерен за лекарството запек с твърди, сухи, трошливи изпражнения, трудни за изхождане. В носа и очите обаче има разяждаща, обилна, водниста секреция; поради съдържанието на хлор очната секреция е обилна. Много оплаквания, включително запекът, се влошават на морския бряг.
Fluoric acid
Разбирането за Fluorine може да бъде постигнато чрез изучаване на Fl-ac. Лекарството има изключителен афинитет към костите. Има възпалителни процеси в дългите кости с кариес и некроза. Често срещан е зъбният кариес. Секретите от костите са парливи и зловонни. Намира индикации при фистули, например зъбна, мандибуларна, лакримална и анална. В тези състояния Sil е комплементарно на Fl-ac, което е показано след като Sil изчерпи действието си. Отличителната характеристика е, че Sil се облекчава от топлината, а Fl-ac – от студа. Както при Sil, и тук има тенденция към формиране на белези; старите белези сърбят и се възпаляват. Има много разязвяване и слаба лечебна енергия. Ноктите са неравни, набраздени и лесно се разцепват. Чести са разширените вени и варикозните язви, с парлив, рядък, зловонен секрет. Има тенденция към пролапс на ректума с хемороиди. Вариците се облекчават от студа. Цироза на черния дроб с асцит често е индикация за Fl-ac. Имаме общо състояние на претопляне, с облекчаване от измиване със студена вода. Сърбежът се влошава от топлина. Конгестивните главоболия се облекчават от уриниране, което води и до общо подобрение в усещанията. Виждаме обилни кисели зловонни изпотявания, и състояние на безпокойство, което принуждава към постоянно движение. Увеличена мускулна дейност с изтощение и конвулсивни подскачания и потрепвания в различните части. Влошаването от горещина се пренася и в храносмилателните функции, където топлите напитки причиняват оригване, гадене и диария. Силно желание за студени напитки. Наблюдава се постоянно желание за храна поради глад, и храненето облекчава чувството за празнота, горещина в корема и главоболие. Общото състояние може да бъде на кахексия и измършавяване. Катаралните симптоми на носните пътища и очите, както и саливацията, сочат към сходството с Iod.
*****
Превод ©Цветана Коджабашева, 2016 от ‘The Homeopathic Recorder’, брой 8/44. Приложените към текста диаграми и таблици са добавени от преводача.