От А.Д. Съдерланд

Беседа и дискусия, изнесена пред Бюрото по хомеопатична философия при Международната Ханеманова Асоциация на 20 юни 1951 г.

Публикувана в ‘The Homeopathic Recorder’ през м. юли 1953 година, том LХIX, № 7

В отговор на заглавието ще започна с това: някои от нас реперторизират, а други – не. Тази не особено систематизирана беседа е насочена към втората група.

Реперториумът представлява индекс от симптоми, подредени систематично. Те могат да бъдат поставени в азбучен ред или схематично, според частите на тялото; или пък според определени принципи. Целта на реперториума е да послужи за справка и насока при търсенето на даден симптом, който води към симилимума, или да спомогне при отграничаването на две или повече лекарства в един случай. Друга цел е внимателното изучаване на всички симптоми в хроничните случаи.

Той не е предназначен за употреба в случаите, при които има ясни индикации за симилимума, защото в тези случаи подробното разпитване може да доведе до объркване. Имам предвид онези неотличителни остри състояния, които срещаме обичайно. Те рядко биват реперторизирани, а няма и нужда. Ако в един много прост остър случай вие питате и разпитвате, слушате и изчаквате, ще се сдобиете с набор от доста симптоми, което може да бъде толкова объркващо, че да не откриете лекарството; и тъй като природата тъй или иначе подобрява острите състояния, ще се окажете в ситуация вие да сте си загубили времето, а пациентът – своите пари. В общия случай при остри състояния реперториум не е необходим, макар че може да бъде използван за бърза справка, която да потвърди водещите симптоми в острия случай, или да даде индикация за лекарство, или да диференцира две-три лекарства, които изглежда да имат голямо сходство със случая.

В хронични случаи, където има много симптоми, и където симптомите са много объркани, и няколко лекарства са показани, реперториумът според мене е абсолютно задължителен. Мисля, че твърде малко измежду хомеопатите, независимо колко са умели и колко добре са запознати с принципите на това изкуство, могат да снемат сложен хроничен случай и накрая да заявят: „Това е лекарството.“ Ако има такива хомеопати, то аз бих искал да ги срещна и да науча как става това. Хроничните случаи показват твърде много унаследени тенденции, а доста са компроментирани от лошо водене или свръхпредписване – дори хомеопатичното предписване може да усложни хроничния случай – така че задачата за достигане на симилимума е доста трудна.

Ние трябва да разполагаме със средства за елиминиране и достигане на точка, при която едно или две лекарства ясно се открояват като подобни и подходящи за конкретния болен индивид.

Има няколко различни типа реперториуми. Някои са базирани на общи и особени симптоми, какъвто е реперториумът на Кент, както и тези Липе и Лий.

Друг клас реперториуми се базират на тоталността на симптоми – пример е „Терапевтичният джобен наръчник“ на Бьонингхаузен – тоталност от симптоми, сведена до няколко момента: разположението на оплакването; усещанията или оплакванията; условията на влошаване според време и обстоятелства; подобряване според време и обстоятелства; и съпътстващи симптоми.

Има и реперториуми, които наричаме „конкордантни“, при които симптомите са разбити на части и изложени така, както са получени при доказванията или в клиничната практика; тези реперториуми са много добри за справка, но не толкова, когато трябва да намерите лекарство.

Примери за конкордантни реперториуми са: Реперториумът на „Водещите симптоми“ на Херинг от Кнер, Регистърът на симптомите на Ален, Реперториумът на антипсориците на Бьонингхаузен и Показалецът на Гентри – огромен труд в десет тома.

Един четвърти клас реперториуми са онези, което наричаме „клинични реперториуми“, и които покриват изцяло само дадена част на тялото – например този на Лий и Кларк, „Кашлица и Отхрачване“; това е клиничен реперториум и покрива само тези конкретни прояви на болест, кашлицата и отхрачването. Това е отличен справочник. Съществува и реперториума на Бел върху диарията, който е, без съмнение, изключително полезен реперториум за този конкретен тип болестно състояние; следва томчето на Морган за пикочните разстройства, и „Невралгиите“ на Лутце.

Има и реперториуми, които се състоят от система от карти, сред тях водещ пример е Картовият реперториум на Фийлд. Д-р Маркус Хименес от Монтерей, допреди в Мексико, беше изобретил един, който демонстрира в Пасадена. Шпингел-реперториума също попада в тази класификация, например Перфорирания картов реперториум на Фарли.

Някои реперториуми не са основани на болестни състояния или части от тялото; такива са Усещанията на Холкъм, на д-р Робъртс и на покойния д-р Джеймс Уорд; Страните на тялото, съставен от Бьонингхаузен и илюстрираният реперториум на Грей, който рисува посоките на болките, и който може да бъде много полезен в определен тип случаи.

И така, разполагаме с доста видове реперториуми, всички от тях полезни. Най-употребяваният днес е този на Кент, който е базиран на общите и особени симптоми.

Моите лични предпочитания са към Терапевтичният джобен наръчник на Бьонингхаузен, защото той бе първият, който аз се научих да използвам, а на това ме научи моят наставник – покойният д-р Хърбърт Робъртс. Методът за реперторизация на Бьонингхаузен е по-различен от този на Кент; и в очите на повечето Кентианци той е един малко ексцентричен метод за достигане до симилимума. Знам, че Кент не го е ценял особено – естествено, разбираемо е – но има доста последователи на Бьонингхаузен, които не ценят особено Кент – и това също е разбираемо. Моята цел обаче не е да сравнявам кой реперториум е по-добър. Искам само да обсъдя този на Бьонингхаузен и да представя случай, който разреших по неговия метод.

Както отбелязах по-горе, Бьонингхаузен набляга на 4 момента, както следва:

1. Място на оплакването.
2. Действителното усещане или оплакване.
3. Влошаванията и подобряванията, що се отнася до: а) време и б) обстоятелства.
4. Съпътстващи симптоми.

Бьонингхаузен казва, че за да бъде един симптом пълен, той трябва да отговаря на тези четири изисквания. Трябва да съдържа местоположение, усещане, влошавания откъм време и обстоятелства, и подобрявания откъм време и обстоятелства, и накрая съпътстващи симптоми; следователно пълната картина на един симптом трябва да съдържа тези четири характеристики. Това опростява нещата, защото често имаме твърде много непълни симптоми. Ако човекът казва, че го боли глава и можа да опише болката, която се влошава при лежане и се подобрява от горещина, и не дава никаква друга модалност при никой от останалите си симптоми, можем по аналогия да приемем, че тази модалност се отнася за индивида като цяло, защото главата е част от цялото, а цялото е равно на сбора от неговите части.

Ако един симптом е пълен, възможно е правилното лекарство да бъде намерено – един единствен симптом, болка с определена характеристика, на определено място, състоянието на подобряване или влошаване, и отличителният фактор, какъвто е съпътстващият симптом – и лекарството може да бъде открито.

Имам случай, който доказва, че това е така. Лекарството беше намерено и пациентът беше излекуван на база един единствен симптом. Понякога състоянието на влошаване или подобряване може да се окаже отличителният фактор, или съпътстващият симптом. Понякога това е симптом, който привидно няма никаква връзка със случая, но в действителност това не е така; защото той се появява у този конкретен пациент. Може да изглежда незначителен или маловажен, но е много важен, защото болният индивид, когото ние разглеждаме, го проявява. Това е съпътстващият симптом, и е наистина трудно понякога да разпознаем кои симптоми са съпътстващи.

Ако на една страница от фрагментарни симптоми тези четири елемента – място, усещане, влошаване и подобряване, и съпътстващи – могат да бъдат намерени и събрани заедно в един пълен симптом, тогава има надежда да се намери лекарство. Мястото, усещането и условията не са достатъчни; съпътстващият симптом трябва да се добави, онази особена или принадена характеристика, която винаги съществува във всяка тоталност, и чрез която лекарствата се отличават едно от друго – и която е странният, рядък и особен симптом, за който говори Ханеман. Съпътстващият симптом спрямо тоталността е онова, което е условието на влошаване или подобряване спрямо симптома. Такава бе интерпретацията на д-р Робъртс за съпътстващия симптом.

Жена в седмия или осмия месец на четвъртата си бременност се оплакваше от болка в един участък под дясната гърда, която постепенно се влошавала, докато се превърне в разкъсващо и разранено усещане. Болката минавала през областта на десния хипохондриум през епигастриума към левия хипохондриум. След лягане в леглото ставала толкова силна, че жената трябвало да се изправи и да върви, за да получи облекчение, което настъпвало около 12 часа през нощта.

Влошаване при лежане на болезнената страна

• за части от нощта;
• след като легне;
• когато е неподвижна;
• леко докосване.

Подобряване при раздвижване.

И ето, този случай наистина представя единичен симптом, който се отнася до особен вид болка. Изглежда, сякаш има няколко симптома, обаче – следвайки Бьонингхаузен – това е всъщност един симптом, и на тази основа се намери лекарството.

Първо трябва да потърсим мястото, което тук е десния хипохондриум. Въпреки че болката върви от десния към левия хипохондриум, трябва да използваме мястото, откъдето е произлязла.

Следващи са усещането и оплакванията: тук имаме две, едно за разкъсване и едно за разраненост. По системата на Бьонингхаузен трябва да търсим и използваме две рубрики. Едната е „разкъсваща“, другата – „разранена“ болка, обаче тъй и двете като се отнасят до вътрешна част от тялото, търсим „вътрешно разкъсване“ и „вътрешно разраняване“.

Така спазваме две от изискванията за пълен симптом – място и усещане.

Сега трябва да добавим условията, при които се влошава или подобрява; по отношение на времето и на обстоятелствата. Болката е по-зле преди полунощ. Превеждайки това на езика на реперториума, ще използваме рубриката „влошаване в първата част на нощта“. Болката е също по-зле и когато легне, от лежане на болезнената страна, и от леко докосване – всички тези влошавания са по отношение на обстоятелствата. Подобряването според обстоятелствата е покрито от рубриката „подобряване от вървене“.

Четвъртото изискване за пълен симптом са съпътстващите симптоми. Къде в този случай да ги търсим? Дали не във факта, че жената е бременна? Макар да изглежда да няма връзка между разглежданите оплаквания и бременността сама по себе си, настъпването им по време на бременността правят последната важна в конкретния случай. Затова, ще използваме рубриката „бременност“ като съпътстващ симптом.

И така, сега случаят ни е „запечатан“. Тоест, превели сме на езика на реперториума думите на пациентката, намерили сме кои рубрики са уместни за симптоматиката ú, спазвайки структурата на Бьонингхаузен, и сме взели предвид четирите важни изисквания за място, усещане, модалности и съпътстващи симптоми.

Сега сме готови да преминем към следващата стъпка, а именно обмислянето на лекарствата, които представят картина на симптоми – подобна на тази на пациентката. Сред тях ще намерим симилимума.

В прости случаи с единичен симптом най-ясният начин за това е да се избере водеща рубрика, после от нея да се изберат всички лекарства на степен 4 и 5, и да се потърси дали те присъстват във всички останали рубрики на случая. Тук ние избираме всички лекарства в рубриката „десен хипохондриум“, които са на степен 4 и 5. Това са: Aconite, Bar-c, Am-c, Bell, Bry, Chel, Kali-c, Lyc, Nux-v и Sepia. Останалите рубрики сега разглеждаме, като имаме предвид тези лекарства, и отбелязваме степента на лекарствата в отделните рубрики срещу тях, като в следната диаграма:

1. Десен хипохондриум
2. Разкъсване вътрешно
3. Разраненост вътрешна
4. Влошаване при лежане
5. Влошаване в първата половина на нощта
6. Влошаване при лежане на болезнената страна
7. Влошаване при външен натиск
8. Подобряване при ходене
9. Бременност

По-внимателен поглед върху диаграмата, която всъщност представлява аналитичната таблица на реперторизацията, показва само 5 лекарства, които излизат на най-висока степен, тоест покриват всички рубрики и се намират на най-висока степен във всяка от тях. Това са лекарствата Lyc 9/38, Bell 9/37, Bry 9/36, Sep 9/36 и Kali-c 9/25.

Причината да предпиша Lycopodium не се корени само във факта, че той е на най-висока степен, по смисъла на реперторизацията, но също и в характерната посока на болката, тоест отдясно наляво. Потенцията, която използвах, беше 3та десетична, и тя доведе до излекуване.

Принципите и методът на реперторизация, очертани в този прост случай, съставен от единичен симптом, могат да се приложат успешно и във всички онези случаи, които се състоят от множество симптоми, или от фрагментарни симптоми. Процедирането там е малко по-сложно, отколкото в цитирания случай, и отнема значително повече време, обаче резултатите са равностойни и системно точни.

Една дума на предупреждение към онези, които не са много умели в използването на реперториумите: Никой реперториум не може да избере симилимума; той единствено елиминира лекарствата, които не могат да покрият случая. В крайна сметка случаят винаги се разрешава от Материя Медика.

Мейн стрийт 80, Вермонт

Дискусия

Д-р Едуард Уитмънт (Ню Йорк): Помолих доктор Съдерланд да говори за Бьонингхаузен, защото, признавам, самият аз не го познавам и за мен е от голяма полза да науча разликите в индикациите при Кент и при Бьонинхгаузен.

Д-р Гример (Чикаго): Аз, разбира се, съм „за“ всичко, което ни води към лекарството; естествено, че онези, които са привикнали с работата по една система, ще работят по-добре с нея, и аз бих ги посъветвал да се придържат към начина, по който са били обучени и по който са работили и добили резултати; но, както докторът показа тук, ако анализираме, ще видим, че няма чак такава голяма разлика.

Той взема един симптом, но в анализа си прибавя модалностите, които Бьонингхаузен изисква, за време и обстоятелства и така нататък; и няма съмнение, че тази истинна индикация е внесена от Бьонингхаузен; обаче вярно е и че когато срещнете подобен симптом, всъщност имате едностранен случай – тоест, само едно нещо, от което пациентът се оплаква, иначе той е добре. Вярно, че оплакването покрива целия случай и е на много висока степен, защото представя пациента; така че, при анализа, докторът следва същите принципи.

Д-р Алън Съдерланд (Братлбъро): Интересното е, че при сравняване на резултатите, добити по методите на Бьонингхаузен и Кент, достигаме до една и съща група от лекарства. Ако можехме сега да се върнем в Основната следдипломна школа в Бостън през 1946 година, щяхме да направим голямо впечатление в класа. Тогава имаше няколко съмняващи се колеги, съмняваха се най-вече в метода на Бьонингхаузен. Всички те познаваха Кент и не можеха да разберат с какво Бьонингхаузен е ценен – и заявяваха по недвусмислен начин, че не стува и един дайм. Един от тях, който беше индиец, постоянно спореше с мене за ефективността на Бьонингхаузен, и ми представи случай, който вече бе реперторизирал с реперториума на Кент, който аз по онова време не познавах, и каза „Искам да реперторизирате това. Ние се опитвахме да помогнем на този човек.“ И така, аз прекарах доста време вечерта в работа по случая, и изведох списък от няколко лекарства.

Забележете, че много рядко при реперторизация излиза едно лекарство. Трябва обикновено да елиминирате поне три, четири или пет, и да сравнявате в Материя Медика, и в този последен анализ да определите кое лекарство ще използвате за вашия пациент.

И така, аз му дадох моя списък с четири лекарства, до които достигнах с метода на Бьонингхаузен, и които трябваше да сравняваме с пациента и ММ, за да стигнем до симилимума. Тогава той извади листа с реперторизация по Кент и каза „Сега ще видим“, и наистина видяхме. Видяхме, че същата група лекарства излиза при двата метода за анализ. Може някое от тях да има по-висока степен при Кент, а по-ниска при Бьонингхаузен. Sep може да оглавява списъка наместо Lyc, но и двете лекарства са там.

Д-р Гример: При окончателния анализ реперториумът дава няколко лекарства, от които трябва да изведете вярното.

Д-р Съдерланд: Никога няма да стигнете до симилимума, разчитайки изцяло на реперториума.

Д-р Гример: Правилно! Той не е бил предназначен за друго, освен да елиминира няколко лекарства.

Д-р Уитмънт: Бьонингхаузен е по-подходящ за случаите, при които имате няколко или един симптом, а не за тези с обширно конституционално състояние.

Д-р Съдерланд: От теоретична гледна точка бих казал, че този на Бьонингхаузен е по-правилният метод, защото може да се ползва и в случай, при който има множество симптоми; ето в посоченият от мене пример  имахме няколко симптома, в обичайния смисъл на нашето разбиране за „симптом“, но по метода на Бьонингхаузен това е само един симптом, състоящ се от четири части: място, усещане, влошаване и подобряване според време и обстоятелства, и съпътстващи. Така групата от четири става един.

Д-р Уитмънт: Как е, когато имате два или три главни симптома; съпътстващият може ли да бъде симптом, може ли едно усещане да бъде съпътстващо?

Д-р Съдерланд: Понякога усещането е съпътстващо; понякога едно състояние или дадено влошаване или подобряване са съпътстващи. Мястото обаче рядко е съпътстващо.

Д-р Уитмънт: Добре, той усеща нещо на носа и нещо на крака. Ще приемете ли това „нещо“ като съпътстващ симптом?

Д-р Гример: Това са асоциирани симптоми.

Д-р Съдерланд: Съпътстващите са повече или по-малко асоциирани симптоми, но понякога вие вземате влошаванията като съпътстващи, а тъй като все пак трябва да имате и част „влошавания и подобрявания“, запазвате някои от тях като съпътстващи. Зависи донякъде от опита при използването на реперториума. Не можете да го добиете на кратка сесия като тази тук. Има много аспекти, които съм оставил настрана, защото ако започнем да обсъждаме Бьонингхаузеновия реперториум, няма да ни стигнат години – както стоят нещата и с Кент.

……………..

Д-р Уитмънт: При Кент само полихрестите са представени изцяло. Ако вземете общите симптоми на случая, накрая ще получите полихрест.

Д-р Фарли: Такъв е и моят опит. Това е една от причините понякога най-внимателно подбраното лекарство да не дава резултат. Това се признава в хомеопатията от много години, още откакто хомеопатия съществува. Х.С. Ален ни преподаваше как да използваме нозодите, когато най-доброто хомеопатично лекарство не постигне резултат; но не е ли възможно измежду всички болестотворни субстанции в света онази, която ще излекува вашия пациент, все още да не е изследвана? Ние далеч не сме доказали всички субстанции, които могат да предизвикат болест. Може би онова, което още не сме изследвали, или сме изследвали непълно, е това, което търсим; затова не можете да очаквате съвършен резултат от никой метод, който използвате.

…………

Д-р Харви Фарингтон (Чикаго): Мисля, че реперториумът на Бьонингхаузен е полезен, когато имате само няколко общи и много малко особени или наистина характеризиращи симптоми. Ако например имате мъж с лумбаго, който се влошава от студ и при лягане, тогава при сравняване на степените ще постигнете няколко лекарства – две, три, четири – и ще се озовете пред аритметичен проблем, като просто изведете онова на най-висока степен.

Признавам, че това не е идеалният начин за предписване, да дадете лекарството на най-висока степен, но идеята е следната: да сведете избора си до възможно по-малък брой лекарства, които да изучите, като отворите Материя Медика и потърсите някои допълнителни въпроси, които бихте могли да зададете на пациента; това би могло да изведе нещо съпътстващо или някаква модалност, или нещо, което той е забравил да ви каже.

Д-р Рей Сполдинг (Бостън): Тази беседа не представлява опит да пропагандира метода на Бьонингхаузен или този на друг от различните реперториуми. Заглавието е „Реперторизирате ли?“, и моят отговор е „Да“. Не мисля, че има значение какъв реперториум използвате. Аз лично предпочитам Кент, защото за мене е малко по-лесно, но никога не предписвам по случай, без да проверя в реперториума. Може да се наложи да изучавате цяла група лекарства, но за мене има едно предимство в използването на реперториума, и то е да увеличавате познанията си по Материя Медика. Не можете да прочетете модалността „при лежане“ в тази беседа, без да се зачудите дали сте знаели, че Lycopodium я притежава и ще присъства в анализа; ето затова аз ползвам реперториум.

Д-р Уилбър Бонд (Грийнсфорк): Много пъти при реперторизиране на труден случай, Кент не съдържа достатъчно степени за оценка и елиминиране на лекарствата, и така групата от четири или пет лекарства най-отпред става нерешима. Тогава аз отнасям случая към Бьонингхаузен, който има предимството на по-високите степени от 5 до 1; мисля, че това са случаите, при които ММ не допринася с нищо за отграничаването на първите 4 лекарства, и е почти невъзможно да се решат чрез ММ, обаче чрез Бьонингхаузен степенуването сериозно може да подпомогне решаването на лекарството.

Д-р Съдерланд: Обикновено лекторът завършва дискусията с финално потвърждаване на казаното от него, но аз няма да направя това. Благодаря на всички, които участваха в дискусията, защото смятам, че една беседа не би била от никаква полза, ако не повдигне въпроси или дискусия, които да добавят нови моменти към нашата професия.

*****

Превод ©Цветана Коджабашева, 2016, от ‘The Homeopathic Recorder’, брой 7/53.