От Йожен Андърхил Мл., д.м.

Беседа, изнесена пред Бюрото по Материя Медика на Международната Ханеманова Асоциация през м. юни 1929 г.

Публикувана в ‘The Homeopathic Recorder’ през м. февруари 1930 година, том ХLV, № 2

В тесния смисъл на думата, “нозод” означава патологична материя, добита от растителни, животински или човешки източници. Secale cornitum е следователно растителен или полурастителен нозод. Tuberculinum bovinum е животински нозод, а Medorrhinum – човешки болестен продукт.

Ендокринните лекарства, каквито са Adrenalinum и Thyroidinum не би трябвало да се включват в тази група, а трябва да бъдат изучавани във връзка с останалите лекарства от жлези, каквито са продуктите от хипофизата и яйчниците – те имат физиологични, а не патологични източници.

Изследвайки по-надалеч границите на нашата дефиниция, Lac vac defloratum и Lac caninum не могат да се приемат за нозоди повече от Apis mellifica, Cantharis или Lachesis. Изглежда, че трябва да изясним разбирането си за нашите лекарства, и окончателно и правилно да ги класифицираме. Кои лекарства ще наречем тогава стриктно „нозоди“? Главните сред тях са: Ambra grisea, Anthracinum, Lyssinum, Malandrinum, Medorrhinum, Psorinum, Pyrogenium, Secale, Syphilinum и Tuberculinum.

Следващите изброени може би също заслужават да бъдат включени в това число: Cholesterinum, Diphtherinum, Malaria officinalis, Vaccininum и Variolinum.

От всички нозоди най-тясно си заслужава да бъдат изучени Medorrinum, Psorinum, Pyrogenum, Secale, Syphilinum и Tuberculinum. Всички те са често показани, и са изключително дълбоко действащи антипсорици. Никой хомеопатичен лекар не трябва да остава без тези лекарства с огромна важност, като същевременно трябва да разбира добре симптоматичните и конституционалните показания за тяхното прилагане.

Точно тук искам настоятелно да напомня правилото, което Кент, Ален, Фелджър и други дебело подчертават, а именно, че нозодите трябва да се предписват според симптомите, а не според болестта, на която специфичният нозод е продукт. Когато предписвате, винаги трябва да го правите върху ключовите подобни симптоми, които съществуват и у пациента, и у лекарството му. Това важно правило от практиката не трябва все пак да ни възпира да отбелязваме, че Tuberculinum често е показан при заплетени и вкоренени случаи, при които има фамилна обремененост с туберкулоза, или че Medorrhinum често е показан при обстоятелства, които са недвусмислено сикотични по произход.

Ако все пак случаят е сикотичен, има редица други лекарства, които са толкова често показани, колкото и Medorrinum; а дори и да има съществуваща инфекция с Neisseria – придобита или вродена – нима това изключва възможното присъствие на туберкулоза, сифилис, диабет или друга болест?

Calcarea carb, Calcarea phos, Phosphorus и други лекарства често са показани при туберкулозни индивиди, както е показан и Tuberculinum; а виждал съм как Syphilinum не оказва очевидно никакво въздействие при ясни случаи на сифилис – както вроден, така и придобит. Затова пък съм бил свидетел как прекрасно той работи в други случаи – може би сифилитични, а може би не – когато обаче симптомите на пациента съвпадат с тези на лекарството.

Нека да изредя сега част от изтъкнатите характеризиращи симптоми на някои от тези чудесни лекарства.

Medorrinum

Колянно-лакетната поза при деца – те спят в колянна поза с лице, почти заровено във възглавницата. (Сравнете с Aethusa cynapium, Petroleum и Sepia).

Подобрява се от лежане по корем.

Срамежливост с тревожно опасение, с отчетлив страх от тъмнината.

Забързано нетърпеливо чувство.

Изразена чувствителност.

Прекомерен копнеж по сладки неща.

Ясно подобрение на крайбрежието.

Подобрение на открито.

Влошаване през деня. (Никога не съм бил сигурен в тази модалност).

Енуреза при деца – отделяне на голямо количество остро и силно миришеща амонячна урина.

Остър мирис на тялото.

Силна чувствителност на петите и табаните. (Потвърден много пъти).

Psorinum

Пациентът е обикновено зиморничав, мръсен, мирише на лошо, сърби го навсякъде, има обриви и е навъсен. Той много прилича на Sulphur, обаче му е много по-студено и никак не е склонен да се отвива – а най-вече иска да е завита главата му.

Слаба реактивност след остри болести (Carb-v, Sulph и Tub).

Лоши ефекти от потискане и палииране.

Глад по време на главоболие – подобрява се, докато яде.

Лошо състояние на косата и скалпа – нечист и неспретнат вид.

Много лоша, почти гнила миризма на тялото – а това се отнася обикновено и за всички секреции. В това отношение напомня Pyrogen, който съм наблюдавал няколко пъти да е показан в остро септично състояние на разложение, и да е последван в периода на възстановяването от симптоми, сочещи към Psorinum.

Периодичността е силен показател за Psorinum – периодично главоболие, особено когато е предшествано или свързано с разложени изпражнения.

Проточеност и възобновяващи се оплаквания.

Действа върху кожата и мастните жлези.

Особено чувствителен към течения около главата.

Зловонна хронична оторея у мръсни зиморничави индивиди.

Влошава се от къпане – като Sulph и Calcarea.

Влошава се при усилие.

Влошава се от вълнени дрехи.

Влошава се от горещината на леглото.

Syphilinum

Всички симптоми се влошават през нощта – от залез до изгрев, от здрачаване до разсъмване. Много пъти съм виждал този симптом да се потвърждава, и само при срещата с него съм бил изкушен да протегна ръка към шишенцето със Syphilinum, да обявя предписанието му още преди да съм снел останалите детайли, и да обобщя случая както трябва. Но не бива да бъдем лекомислени и да предписваме върху един симптом. Трябва да търсим и други.

Влошаването идва бавно и отшумява бавно.

Това е едно от лекарствата, показани когато има недостатъчна реакция, най-вече в хронични състояния.

Понякога има свидетелство за сифилитична инфекция, понякога няма, и не бъдете сигурни, че ще можете да разпознаете всеки случай на сифилис. Имал съм случаи на сифилис у мъже и жени, които съм проследявал отново и отново месеци наред или години, и макар внимателно да съм следял за белезите на болестта, съм бил в невъзможност да открия такива – в някои от случаите тестът Васерман е бил положителен, в други – отрицателен. Сифилисът често се проявява, когато е най-малко очакван. Той съществува в повече от сто, а изкушен съм да кажа дори в хиляда различни форми.

На това място искам да предположа, в никой случай не да настоя, че онова, което Ханеман нарича „псора“ може в крайна сметка да е било безкрайната върволица от симптоми и страдания, последица на унаследените сифилис и сикоза, а вероятно и на вродената туберкулоза, ведно с ужасяващите резултати от потискането и в двата споменати случая. Ако сифилисът и гонореята могат да се предават през едно поколение, защо да не могат и през няколко? Нима всеки от нас не е повече или по-малко сифилитичен и повече или по-малко сикотичен? Така че случаят, който сочи към Syphylinum, може да не е повече или по-дълбоко сифилитичен от онзи, който сочи към Psorinum или Tuberculinum.

Друг добре доказан симптом на това лекарство е обилната левкорея, която се просмуква през превръзката и тече надолу до стъпалата. За левкореята на Syphilinum това това е по-свойствено, отколкото за всяка друга. Много е трудно за пациентката да се справи с нея.

Хроничните главоболия и периодичните главоболия, придружени с падане на косата са силна индикация за това лекарство. Болките в костите – също, когато се влошават през нощта. Тези болки принуждават към честа смяна на позата.

Tuberculinum

Вечно променящи се симптоми. Тук се налага да обясня. Често става така: вие се натъквате на доста ясна картина на лекарство, и го давате с чувство на удовлетворение и поздравявайки се вътрешно, задето сте направили внимателно и точно предписание. Може би лекарството свършва някаква работа. Може би не свършва никаква. И в двата случая обаче, пациентът на проследяването дава ярка картина на друго лекарство – което вие давате с по-слабо чувство на удовлетворение, и отново не получавате задоволителна реакция. Всяка лекарствена картина е следвана от друга.

Това е кардинален и характеризиращ симптом на Tuberculinum. „Промяна“ е ключовата дума, защото пациентът иска да броди и скита, първо тук, после там, близо и далеч – непрестанна нужда, която не знае мир, нито се поддава на удовлетворяване.

Винаги хващат настинки – често и без адекватна, очевидна причина или случка.

Смущения в жлезите.

Хронично уголемяване на сливиците – по всяка вероятност става дума за фамилна история на туберкулоза, която може лесно да се извлече от пациентите за разлика от историята на сифилис или гонорея, по различни и очевидни причини.

Склонност към екземи – често се наблюдава при история на туберкулоза.

Тенденция към загуба на тегло.

Често тенденция към лесно изпотяване. (Сравнете Calc-phos, която има доста симптоми, сходни с Tuberculinum).

Жажда за въздух – обича да диша студен свеж въздух, но настива всеки път, когато го направи.

При трудни случаи, в които има уголемени сливици, засегнати жлези и фамилна история на туберкулоза, понякога то прави чудеса.

В случаи на напреднала туберкулоза – пазете се! Понякога причинява страшни влошавания, също както Phosphorus при подобни обстоятелства.

Надявам се, че в дискусията ще разгледаме и останалите нозоди.

Филаделфия, Пенсилвания

Дискусия на случаи

Д-р Кричбаум, случай на запек | Medorrhinum

Имах впечатляващ случай на жена, която не бе имала нормално изхождане от повече от двадесет години. Аз я лекувах, и тя мислеше, че върша чудесна работа. Веднъж дойде на път за гарата и каза, че заминавала в Атлантик сити, за да се погрижи за някакъв имот, а като се върнела, щяла да отиде в болницата за наблюдение; при необходимост щяла да позволи операция, за да се разбере какъв е проблемът ú. Тя имаше само няколко минути до тръгването на влака, когато отбеляза: „Ако можех само да се почувствам през деня така добре, както се чувствам нощем, смятам че ще съм много добре. От момента, в който слънцето изгрее, до този, в който залезе, аз се чувствам много зле“. Аз не я попитах нищо повече. Дадох ú Medorrhinum. Тя направила пристъп на колики. Помислила, че има апендицит. Получила симптомите, без треската. Писа ми около две седмици по-късно да ú пратя още Medorrhinum, при което аз пратих плацебо, и тя много вярващо го взе. Върна се около четири седмици по-късно и каза, че болката не се е завърнала повече. Червата ú действаха нормално. Не съм повтарял лекарството повече, тя остана само на плацебо и беше добре.

Д-р Есмънд, случай на разранени вулва и анус, вагинален секрет | Medorrhinum

Бих искал да добавя случай на Medorrhinum. Преди няколко месеца млада жена ми доведе дъщеря си, на възраст 5 години. Тя каза „Много често това дете получава разраняване около вулвата и ануса, и понякога лек секрет от вулвата.“ Попитах  специално за гонорея у бащата и майката, но не получих задоволителен отговор. Ако и да бе имало подобно нещо, те отричаха. Независимо от това, дадох една доза Medorrhinum 1М, и след 10 дни състоянието се изчисти и не се завърна. Това бе преди няколко месеца, на фона на предишното възобновяване на две седмици.

Д-р Есмънд, случай на измършавяване, слабост, скованост на раменете | Tuberculinum bovinum Kent

Ето и един случай на Tuberculinum. Преди много години бях повикан при една дама на 69 години. След внимателно изследване и разпитване, на практика не получих никакви симптоми. Единственото нещо, което можех със сигурност да твърдя бе, че тя е измършавяла и че, макар да имаше добър апетит, силата ú намаляваше; също лявото ú рамо бе сковано. Първоначално нищо не предписах, обаче в следващите дни рамото почти стана неподвижно. Дадох ú една доза Tuberculinum и доста скоро забелязах подобрение в тонуса и силата, рамото стана гъвкаво, и за десетина дни бе като другото. Жената се подобри, доколкото възрастта ú позволяваше. Явно беше, че няма възпаление, нито история на предишни проблеми в това рамо, нямаше и история на туберкулоза в семейството – нищо от този сорт.

Д-р Слоун, случай на астма | Syphilinum

Имах случай на астма преди няколко години, който успявах да облекча, но не можах да излекувам. Най-сетне отворих очи за факта, че пристъпите идваха около времето за лягане. Syphilinum излекува астмата бързо, и до този момент тя не се е възобновила.

Д-р Уофънсмит, предсмъртен случай на свръхдози дигиталис, безпокойство, раздразнителност, страх от смъртта | Tuberculinum bovinum Kent

Това бе случай на злоупотреба с дигиталис, и показваше всички важни характеристики на дигиталис. Тя доказваше дигиталис. Никога не бях виждал по-съвършено доказване. В процеса на лечението  ú обаче постигнах твърде слаби резултати. Започнах с Ignatia, която доста подобри нервните симптоми, обаче пациентката бързо се възвърна към предишното си състояние. След внимателно изследване стигнах до заключението, че ú остава доста кратко време живот, и че показаното лекарство бе, доколкото можех да видя, Tuberculinum. За шест часа Tuberculinum премахна всичката хиперактивност и нервното раздразнение, и  пациентката, която бе известна със страха си от смъртта, повикала майка си в нощта, преди да умре, разговаряла за своите дела много спокойно и казала кротко, че умира. Цялото семейство ми изказваше многобройни благодарности за ефтаназията, която Tuberculinum бе донесъл в този случай.

Д-р Слоун, случай на кашлица, нощно изпотяване, намален апетит, болка в китката | Tuberculinum bovinum Kent

Млада жена, която принадлежеше към класата на „белите бедняци“, много низша класа, дойде в кабинета ми един ден и каза:

– Докторе, погледнете тази китка. Всички лекари ми казват, че имам ревматизъм и няма смисъл да вземам лекарства; че до шест седмици ще се подобря и без тях. Но аз не мога да издържам на болката.

Аз погледнах и попитах: – Какво казват, че е?

– Ревматизъм.

Аз попитах: – Имате ли кашлица?

– Да, имам.

– Имате ли нощни изпотявания?

– Да, имам.

– Как е апетитът ви?

– Не мога да ям.

– Каква е болката, която усещате в тази китка?

– Чувствам, като че ли през цялото време през нея бавно тече вода.“

Китката имаше особения овален вид на ставна туберкулоза. Дадох ú доза Tuberculinum и след пет дни се разбра, че ставата страда от анкилоза. Болката отмина. Жената се възстановяваше добре, апетитът ú се върна, кашлицата спря след десет дни.

Бележка

Д-р Андърхил Мл.: Познаването на характерните симптоми на лекарствата е незаменимо, ако искаме успешно да практикуваме хомеопатия; защото едно от основополагащите ни правила гласи, че характерните симптоми на само едно лекарство трябва да кореспондират с характерните симптоми на пациента. Това най-важно правило на нашата школа ни прави широко зависими от изучаването на Материя Медика; по тази причина сме длъжни да осъдим групирането на лекарствата по патологични състояния, каквото напоследък се търси и се предполага да съществува в групите симптоми, записани в доказванията.

Преди да търсим характерните симптоми на лекарството, ние трябва да добием характерните симптоми на пациента – онези, които неправилно се титуловат „болест“. Истинните характерни симптоми на пациента съществуват изключително вън от патологичните симптоми на разпознаваемата болест; нещо повече – това са симптоми, които дори не е необходимо да принадлежат към тези на болестта или някоя нейна форма; те съществуват съвсем независимо. Симптомите, които се проявяват и са присъщи и съставляват болестта, можем да наречем основни; а характерни наричаме онези симптоми, които намираме у болния индивид наред с основните – дали поради естеството на конституцията му или по други случайни или незнайни причини.

А щом това е така, и щом опитът доказва верността на това правило, то ние не печелим нищо от класифицирането на доказванията на нашите лекарства по начин, който да ги пресова в облика на различните патологии.

*****

Превод ©Цветана Коджабашева, 2016, от ‘The Homeopathic Recorder’, брой 2/30.