Относителността на медицинските присъди

От М. Баташари

Публикувана в ‘The Homeopathic Recorder’ през 1954 година, том LХХ, № 2

С излагането на своята теория за относителността, Айнщайн направи невалидни всички предшестващи я концепции – за гравитацията, етера, геометрията и други. Някои циници биха могли да му нанесат удар с възражението, че неговата теория за относителността е само относително вярна. Каквато и да е тя обаче, ние можем да свидетелстваме, че е факт и в областта на медицинските решения. Когато разни авторитети, специалисти или превъзходни хирурзи отсекат, че даден случай е изцяло безнадежден, озадачаващо нелечим или типично хирургичен, ние трудно потискаме усмивката си, защото знаем, че присъдите на тези почитани люде са показателни за техните велики грешки, провали и пропуски – които при по-близък преглед се оказват да варират между петдесет и деветдесет процента. Ето няколко случая, които да илюстрират нашето твърдение.

„Безнадеждни“

Абсцес на черния дроб | Lachesis mutus

Среден на ръст, тъмнокос, слаб, мършав и изтощен учител ме потърси преди три години за своя нагнояващ черен дроб. Абсцесът в него започнал 10 месеца преди моята визита и в целия този период бил лекуван с ортодоксални методи в една от най-добрите болници в Индия, с прилагане на всички възможни антибиотични и други терапии, и под грижите на един от най-добрите хирурзи в страната, който аспирирал черния му дроб десетина пъти, с последващи три операции, докато най-сетне дал следната прогноза: Гнойта от черния дроб щяла да изтича ежедневно; и за около осем месеца по около пинта рядка, кървава, зловонна гной дневно се отделяла от отворите, направени от хирурга, които не показвали никаква тенденция към затваряне.

Пациентът беше изключително анемичен, изтощен, парещо жаден, с нощни изпотявания, не можеше да търпи да му покрият главата и лицето по време на сън, имаше запек и никакъв апетит. Страдаше от периодична чернодробна болка, подобряваща се от обилно отделяне на гной, много бе чувствителен към разтърсване и към натиск в чернодробната област, която толерираше единствено външното прилагане на умерена топлина. Lachesis 1М, приет на два пъти сутринта и вечерта, и повторен веднъж след месец, излекува напълно пациента и преобърна „безнадеждната“ присъда.

Холера инфантум | Antimonium tartaricum

Повикаха ме при двегодишно отпуснато момче, което бе страдало от редки изхождания и повръщане повече от седмица. Обичайната терапия включвала интрамускулно глюкоза, корамин, ректално физиологичен разтвор и серни медикаменти. Около 8 часа вечерта, на осмия ден от страданията му, пациентът припаднал, крайниците, носът, челото и дъхът му били ледени, пулсът му не можел да се намери, очите били обърнати нагоре и цялото тяло било извито в клоничен спазъм, предсмъртно хъркане се чувало дори от разстояние. Роднините плачели край леглото му. Майката се опитвала да снеме пръстови отпечатъци от ръцете и краката на мъртвото си дете, за да запази безценен спомен. Лекуващият лекар, много уважаван в околността, който ме посрещна, за да ми предаде накратко историята на случая, произнесе присъдата: безнадеждно.

Но хомеопатията не почива на такива присъди, защото взема предвид пациента като цяло, не само негови фрагменти; защото разчита на реактивността на жизнената сила към лекарствата и към болестта, а не на състоянието на съставните части на организма. Затова хомеопатията не дава нещо за сърцето, друго за червата, или трето за бактерията – това би довело лечението до провал. Така, както приема човека като едно цяло, тя приема и болестните му проявления в тяхната цялост.

В този случай цялата картина сочеше към едно и също централно нарушение, причинено от потиснато морбили, което се проявяваше с такива изменени и тежки симптоми, сочещи към едно и също лекарство – Antimonium tartaricum; това лекарство даваше надежда за вероятно излекуване. Четири дози от лекарството в потенция 200С, на всеки три часа, доведоха до желания резултат: на петия час конвулсиите секнаха, крайниците се затоплиха, пулсът се намери, пациентът се върна в съзнание. На следващата сутрин, за всеобща изненада, бебето изглаждаше съвсем различно, щастливо усмихнато в ръцете на майка си. Три дни по-късно диарията спря, морбилито се появи отново и отмина само, без прилагане на повече лекарства.

„Нелечими“

Епилепсия | Silicea terra

Четиринадесетгодишно момче страдало от идиопатична епилепсия в продължение на 10 години, а диагнозата била потвърдена с енцефалография в Калкута. Прогнозата била „нелечимо“.

Момчето беше слабо, високо, тъмно, зиморничаво, арогантно, не беше жадно, имаше запек, студени лепкави длани, нездрава кожа, проявления на паразити; имаше от 15 до 30 типични епилептични пристъпа на ден – буден или заспал. Те определено се влошаваха при новолуние и пълнолуние. Пристъпите се предшестваха от аура с неописуеми усещания, започващи от палеца на левия крак и простиращи се нагоре по цялата лява страна, при което пациентът изпадаше в безсъзнание. За нас това е ясна картина, и даваше надежда за благоприятен апогей. Silicea 1М, 10М и 50М бе дадена и излекува пациента, който от три години не е страдал от нито една конвулсия. Така нелечимият случай бе излекуван.

Кретенизъм | Baryta carbonica, Syphilinum и Tuberculinum bovinum Kent

Деветгодишно, русо, тънко, с малка глава, ходещо прегърбено момиче, чийто баща имаше периодични пристъпи на безумие, представляваше пълната картина на идиотия. Тя не можеше да върви стабилно, не можеше да изрече нищо смислено, не можеше да дъвче добре, не знаеше кога, как и какво да яде и пие, стряскаше се по време на сън и се страхуваше от непознати и животни, особено от кучета. Тя имаше нещастието не само да я окачествят като нелечим случай, но и да ú дадат прогноза за много кратък живот, и това от високо ценени специалисти.

Въпреки това, след три години хомеопатично лечение с Baryta carb 1M, 10M, 50M, Syphilinum 1M, 10M и Tuberculinum 1M, 10M, пациентката говори и върви свободно, стана по-разумна, отколкото можете да си представите, показва отлично физическо развитие и сега родителите ú очакват тя най-сетне да се впише в живота. Предсказанието на специалистите за нелечимост на заболяването и краткост на живота ú до този момент няма признаци да се сбъдва.

„Типично хирургични“

Малария, токсемия на бременността, анемия | Pulsatilla pratensis и Caulophyllum thalictroides

Двадесет и четири годишна, тъмнокоса, средна на ръст жена, заченала по време на тримесечно заболяване от малария, проявила крайна токсемия на бременността, станала крайно анемична и накрая развила коремни болки ниско долу, за което била хоспитализирана в осмия месец на бременността си. В резултат на обичайната терапия с хинин, витамини, желязо и т.н. нейното общо състояние се подобрило донякъде, обаче нямало признаци за намаляване на коремните болки. След образна диагностика на матката установили много неблагоприятно предлежание на плода, дори след тридесет и седмата седмица. Гинекологът, който я прегледал, дал мнение за незабавно Цезарово сечение. Съпругът на пациентката, обезсърчен от неблагоприятната перспектива за сериозна операция, ме потърси за консултация. Аз го посъветвах да остави пациентката в болница, но да помоли гинеколога да отложи операцията, докато раждането започне само. Междувременно започнахме неформално хомеопатично лечение. Тъй като аз, аутсайдер, не можех да посетя пациентката в болницата, съпругът ме осведоми за конституционалните и местните симптоми. Пациентката била тъмнокоса, покорна, топлокръвна, чувствителна и с емоционален характер. Всеки ден се наслаждавала на студена баня, искала да бъде на открит въздух, била по-скоро диарична и без жажда, най-много обичала пикантни и топли храна и напитки, била анемична и силно дрогирана с желязо; вечер болките се влошавали и се развивала ниска температура. Както се вижда, картината сочеше към Pulsatilla, която, приложена на две дози в потенция 1М сутринта и вечерта, за седмица предизвика благонадеждна промяна в предлежанието на плода, което се видя при втората диагностика с рентген. На този етап лекарството бе повторено веднъж в същата потенция и то предизвика такава радикална промяна в предлежанието, че след третия рентген гинекологът бе смаян и принуден да снеме своята преценка за операция, като остави жената да роди сама. И така, на термина, след кратко раждане от 5 часа, деликатната дама роди здраво дете с три дози Caulophyllum 200C, приложени през два часа. Промяната в предлежанието на плода бе прието за божия милост; но когато се разчу, че магията е била направена от бога на хомеопатията, макар много лица в болницата да отдадоха дължимото одобрение, немалко високопоставени лица от персонала помрачняха.

Шип на петата, екзостоза | Medorrhinum

Петдесетгодишен дебел господин вървял много трудно в продължение на три месеца, поради ужасно болезнено място под дясната му пета. Засегнатата област била много чувствителна към натиск и разтърсване, дори при кашляне и кихане имало болка в тази част. Имало парене от време на време, както и тупкаща болка в цялото дясно стъпало. Рентгенът показал шип на петната кост, разрастване на костта, по долната повърхност на os calcis, заради което била назначена незабавна хирургична интервенция. При по-близък поглед пациентът разкриваше значителна слабост на паметта, раздразнителност на темперамента, забързано поведение и ревматична диатеза, които образуваха комплекс от конституционални прояви; те, наред с обрисуваните местни симптоми изцяло сочеха към Medorrhinum. Лекарството в потенция 1М, 10М и 50М, прилагано при постепенно повишаване и на дълги интервали, отстрани напълно шипа за шест месеца, което се потвърди от рентгена, и досега пациентът не е изпитвал никакви проблеми с петата си. Така Medorrhinum доказа, че решението за хирургична намеса е неправилно, както и че всички присъди в медицината са относителни.

*****

Превод ©Цветана Коджабашева, 2016, от ‘The Homeopathic Recorder’, брой 2/54.