Както суеверията, неточните наблюдения и лековерните догадки са източник на неизброими неверни изявления относно достойнствата на лекарствата в алопатичната материя медика, така и липсата на доказвания и безпочвените теоретични мотиви на лекарите отричат без причина всякакви лекарствени свойства на изключително мощни, и следователно високо лечебни субстанции, като по този начин са лишили хората от ценни лекарства.
Измежду тях ще спомена единствено златото; но не онова злато, изменено чрез обичайните химични процеси или онова, разтворено в киселини, нито това, което е отново добито чрез преципитация (златен фулминат); защото всички те са определени ако не зя безполезни, то поне за крайно вредни субстанции; вероятно поради това, че не могат да бъдат давани в така наречените justa dosis, тоест в ексцесивни количества, без да изложат пациента на опасност.
Не! Аз говоря за чистото злато, непроменено от никакви химични процеси.
Него модерните лекари обявяват за лишено от всякакъв ефект, и в крайна сметка го изключват изцяло от своите лекции по материя медика, лишавайки ни по този начин от неговите огромни лечебни свойства.
Твърдят, че „то не може да бъде разтворено от стомашния сок и че следователно е без всякаква използваема сила“. Това е тяхната теоретична хипотеза; а подобна теоретично изявление в медицината винаги е имало силата на присъда. Тъй като те не се допитват до опита – единственото възможно средство за откритие в лечебното изкуство, което почива единствено на практиката – и понеже по-удобно е просто да се правят изявления, те обикновено изказват силни думи, теории, празни предположения и произволни постановки на мястото на добре обоснованата истина.
Извинението, че старите лекари също са предполагали, че златото няма употреба или полза, няма да им помогне тук. Така щото Fabricius (в Obs.med.) казва: „Как е възможно слабата топлина в нашия стомах да има ефект върху златния лист, който не се повлиява дори от най-силния огън? “ Или Nic Monardes (de ferro, pp.32, 33): „Пациентите могат да ми вярват и да спестят разходите по превръщане на златото в свое лекарство; те няма да да могат по разумен начин да добият от него някаква лекарствена стойност за своите болести“. Или, Alston (Nat.Med., І, стр. 69) : „Тъй като златото в своето металическо състояние не се разтваря и не може да бъде променено от нашата жизнена сила, то следователно не може да има някаква лечебна сила, освен действие, което може да окаже върху червата по силата на своята тежест, твърдост и механична форма“. Или, най-сетне, J.F. Gmelin (Appar.med.min., I, стр. 445) : „След като златото е неразрушимо, не може да бъде разтопено до пара и не може поради това да се свърже със соковете на живото тяло, то следователно не може да има никаква лечебна сила“.[1]
Нито пък ще им послужи за извинение изтъкването на доводите на много други стари лекари, отричащи медицинската стойност на златото, мъже като Ant. Musa, Brassavolus, Fel. Platerus, Hier, Cardanus, Jo. Bravus Petrafit, Franc. Pic. Mirandola, Merinus Mercenius, Duretus, Camerarius, Cordosus, Conringius, Lemary, Angelus Sala, и дори Joh. Schroered, които са тъй лековерни по други въпроси. Защото всички те грешат, а заедно с тях – и модерните лекари. Златото има огромна лечебна ценност, която не може да бъде заменена от нищо друго.
Първоначално аз допуснах своята надежда да открия някакви лечебни свойства в чистото злато да бъде потисната от тези отрицания; но тъй като не можех да се задоволя с вярванията, че никой метал няма сам по себе си лечебни сили, първи използвах златото в разтвор. От този експеримент се получиха няколкото симптома на златния разтвор.
Където симптомите ме водеха към хомеопатичната употреба на златния разтвор при пациентите, аз давах една квинтилионна или секстилионна част от грана като една доза; и дори тогава открих подобна лечебна сила, каквато по-късно намерих при чистото злато.
Но аз, като поддръжник на чистотата и простотата, не съм склонен да използвам метали в комбинация с киселини, когато мога да го избегна; защото те със сигурност променят своите качества при взаимодействието си с тези киселини.
Това може да се види веднага при сравняването на лечебните свойства на живачния хлорид с тези на възчерния живачен протоксид. Затова за мене беше добре дошло откритието, че неколцина арабски лекари единодушно са възхвалявали качествата на златото, използвано на фин прах, и го използвах по този начин при болестни състояния, които спешно налагаха помощ и при които златният разтвор вече беше донесъл известна полза; едно обстоятелство, което неизбежно ме убеди в правилността на твърденията на арабите.
Първата следа за такъв начин на употреба на златото намираме още в осми век, когато Geber (de Alchimia traditio, Argent. ap. ZETZNER, 1698, Lib. II., P. III., Cap. 32) възхвалява златото като “materia laetificans et in juventute corpus conservans” (материя, която радва и запазва тялото в младостта).
В края на десети век Сепарон Млади (De simplicibus comment. Venet. fol. ap. Junt. 1550, Cap. 415, p. 192) казва: „Златният прах помага при меланхолия и слабост на сърцето“. По-късно, в началото на единадесети век, Авицена (Canon, Lib. II., Cap. 79) пише: „Златният прах се добавя към лекарствата против меланхолия; той лекува лошия дъх от устата, а приеман вътрешно е лечебен при опадане на косата; той заздравява очите, помага при сърдечна болка и сърцебиене, и е изключително полезен при астма“.[2]
Приготовлението на такъв златен прах е за първи път описано в началото на дванадесети век от Абулкасим (Albucasis) (in libro servitoris de præp. med., p. 242): „Златото трябва да бъде търкано върху груб лен в леген, пълен с вода, и да бъде използван финият прах, който се отлага на дъното на водата“. Johann Von St. Amand (през тринадесети век) указва приготовление по същия начин в приложението към MESUE, Opera, Venet., 1561, p. 245, 4. E. Zacutus, португалецът, подражава на това указание и описва (Hist. medic., lib. I., obs. 33) случай на благородник, който е бил дълго време измъчван от меланхолични представи, и когото той е излекувал за един месец само чрез финият златен прах, приготвен на воденично точило. Днес ние нямаме нужда от повече възхвали на златния прах и златото, каквито намираме у JO. PLATEARIUS (quaest. therap.), RODERICUS A CASTRO (de Meteor. microcosm. Cap. 3), ABRAHAM A PORTA LEONIS (dialog. de Auro), ZACCHARIAS A PUTEO, JOH. DAN. MYLIUS (Anatomia Auri), HORN (Ephem. Nat. Cur. Dec. II., ann. 3, obs. 159), FR; BACO (Histor. vitæ et mortis), FR. JOSEPH BURRHI (Epist. 4 ad. Thom. Barthol. de oculis), JO. JACOB WALDSCHMIEDT (Diss. de auro ejusque in medic. viribus, Gryphisv, 1703), LEMNIUS, PET. FORESTUS, OL. BORRICHIUS, ROLFINCK, ANDRE. LAGNER, ETTMUELLER, TACKIUS, HELCHER (Diss. de Auro, Jen., 1730), POTERIUS, J. D. HORSTIUS, HOLLERIUS, HOEFER and ZWELFER (Pharm. August).
Моето мнение е, че свидетелствата на арабите относно лечебната ценност на финия златен прах трябва да бъдат предпочетени пред теоретичните съмнения на съвременниците ми, неподкрепени от никакви експерименти; затова остъргах един най-фин златен лист (от 23 карата чистота, 6 грана) със 100 части млечна захар за един пълен час, за да го приложа като вътрешно лечебно средство.
Не бих могъл да кажа, дали в тази фина пудра златният прах беше просто допълнително раздробен и стрит, или бе донякъде окислен от тази интензивна тритурация. Достатъчно е, че при доказването на този препарат 100 грана от пудрата (съдържащи един гран злато) бяха достатъчни за някои здрави индивиди, докато на други трябваха 200 грана (съдържащи два грана злато), разтворени във вода, за да предизвикат много силни промени в тяхното състояние на здраве, и да причинят симптомите, изброени по-долу.
От тези симптоми може да се види, че твърденията на арабите не са били безпочвени, тъй като дори малки дози от този метал, използван в споменатата форма, причиниха у здрави хора много болестни симптоми, подобни на онези, които ориенталците (а те нямат равни в откриването на лекарства) са излекували (без да съзнават съзвучието с хомеопатичните закони).
Оттогава аз съм излекувал бързо и трайно у няколко души със сериозни самоубийствени намерения меланхолии, наподобяващи онези, причинявани от златото, и то наистина с много малки дози, съдържащи злато не повече от 3/100 или 9/100 от грана. Излекувал съм също някои други, тежки за лечение болести, които в своите симптоми показваха подобие със симптомите на златото. Нямам съмнение, че по-разредените препарати от златната пудра ще бъдат предостатъчни за постигането на същата цел.
*****
Малко след като завърших това встъпление имах възможност да се убедя, че стократното разреждане на споменатия по-горе препарат (от злато, тритурирано със 100 части млечна захар), в който се съдържа злато 0,0001 част от грана, се оказа доза – не по-малко ефективна за постигане на излекуване, особено при кариес на костите на небцето и носа, причинен от злоупотребата с живачни соли. Симптомите на златото за такова хомеопатично излекуване могат лесно да бъдат намерени в приложения тук списък.
Чрез по-нататъшни тритурации и разреждания стойността на златото се разгръща още повече и се пречиства, така че днес аз се нуждая от съвсем малка част от грана в децилионно разреждане, за да постигна такива лечебни ефекти.
Дали лекарите с техните обичайни методи, състоящи се от измислени на базата на празнословни хипотези лекарствени свойства, които заклеймяват това или онова вещество в тяхната материя медика, някога ще успеят да открият прекрасните свойства на един метал, който високонаучното им изкуство на предположения е вече осъдило като напълно безполезен? Как, по какъв предпочитан от нашите съставители на материя медика метод бихме могли някога да открием лечебната страна на златото, щом неговите симптоми, предизвикващи подобно болестно състояние, не са били гръмко и с пълна увереност съобщени на хомеопатичния лекар? О, баснословна обикновена материя медика! Колко назад оставаш ти, далеч от разкритията, с които лекарствата недвусмислено показват своите ефекти върху здравото човешко тяло, като причиняват болестни симптоми, които хомеопатичният лекар със сигурност може да прилага с неизменен успех при излекуването на естествените болести!
Продължителността на действие на златото в умерени дози е поне двадесет и един дни. Антидот за ексцесивен ефект от лекарството може да се намери чрез подушването на потенциран препарат от сурово кафе, а още повече – от камфор.
Златото се е доказало най-вече за хронични болести, при които следващите симптоми са преобладаващи, или са поне едновременно налице:
Хипохондрия; меланхолия; пресищане от живота; импулс за самоубийство; прилив на кръв към главата [Lh.] ; кариес на костите на ребцето и носа; замъгляване на зрението чрез черни точки, плаващи пред очите; зъбна болка от прилив на кръв към главата с горещина в нея; ингвинална херния; втвърдяване на тестисите, съществуващо от много време; пролапс и втвърдяване на матката; прилив на кръв към гръдния кош; пада в безсъзнание, със синкав цвят на лицето [Lh.] ; пристъп на задушаване с много силна стягаща теснота в гръдния кош [Lh.] ; увреждания от злоупотреба с живак[3]; болки в костите, нощем; подагрени възли.
Инициалите на моите колеги доказващи са: Fz., д-р Франц; Gr., д-р Грос; Fr.H., д-р Фридрих Ханеман; Hpl., д-р Хемпел; Hrm., д-р Херман; Lgh., д-р Лангхамер; Lh., д-р Г. Леман; Mch., д-р Михлър; Rl., д-р Румел; Wl., д-р Вислиценус.[4]
УМ, ЕМОЦИИ
Обезсърчен и тъжен. Той е обезсърчен и търси самотата. Той вярва, че е изгубил любовта на околните и това го покрусява дори до сълзи. [Fz.] Недоволен от всички условия; той мисли, че среща навсякъде пречки, причинени от зла съдба или от него самия; последното го покрусява и обезсърчава. [Hpl.] [5] Меланхолия; той си представя, че не пасва на този свят, затова копнее за смъртта, за която мисли с крайна наслада. [Fz.] Голяма тревожност избликва от областта на сърцето, принуждава го да се мести от едно място на друго, така че не може да остане неподвижен. [Fz.] Голяма тревожност и слабост, затова той мисли, че е близко до смъртта. [J. H. SCHULZE, prælect. in pharm., Aug., p. 46.][5] Чести пристъпи на страдание в сърцето и трепереща тревожност. [Ephem. Nat. Cur. Cent., 10, obs. 35.][6] Необичайна тревожност със сърцебиене, умора във всички крайници и сънливост.
[10] Огромно страдание, довежда го дори до самоубийство, със спазматично присвиване в корема. Безпокойство и забързан импулс към телесна и умствена активност; той не може да работи достатъчно бързо; той не би могъл по никакъв начин да действа така, че да е удовлетворен. [Hpl.] Подтикван е към постоянно действие, и съжалява за бездействието си, въпреки че не е способен да направи нищо. [Fz.] Неспокоен и нерешителен, без доловимо кипване на кръвта; той винаги мисли, че пренебрегва нещо, за което ще бъде упрекнат; изглежда, че носи със себе си това вътрешно неспокойствие, и това го лишава от всякакво постоянство и енергия. [Hpl.] Тревожност; дори шум пред вратата го прави тревожен; той се страхува, че някой може да влезе; като че ли се страхува от хората. [15] Срамежливост. Малодушие. Най-малкото нещо го обезкуражава. Паднал духом и раздразнителен; той мисли, че не може да успее в нищо. [Wl.] Паднал духом и обезнадежден; той мисли, че във всичко е несръчен и няма да успее в нищо. [Hpl.]
[20] Обезкуражен и в спор със себе си. Плаче и върви; тя мисли, че е безвъзвратно изгубена. (Пресищане от живота). Постоянна мрачна сериозност и резервираност. [Lgh.] Заядливост и нежелание да говори. [Hrm.] [25] Настроение за противопоставяне. Някои хора предизвикват у него екстремна антипатия. Холеричен и свадлив. Ексцесивно предразположен да се обижда; дори най-малкото нещо му се струва обидно за него, засяга го дълбоко и причинява негодувание. [Hpl.] Развълнува се от своите мисли за някакви отсъстващи хора.
[30] Заядлив и сприхав; най-слабото противоречие възбужда у него огромен гняв. [Gr.] Ако бъде оставен необезпокояван, той седи сам в един ъгъл, тих, сдържан, като в меланхолия; най-слабото противоречие го хвърля в най-бурния гняв, който той проявява първоначално чрез свада и скандал, и много приказки, но впоследствие – само чрез няколко груби думи (след 3 дни). [Hrm.] Той трепери, когато не може да изрази гнева си. Той се опитва всячески да се скара с някого и да го наругае. Страст и насилие. [35] Ту плаче, ту се смее, вечерта, като че ли няма контрол над себе си. Тиха заядливост и веселост се редуват често (след 1 и след 3 часа). [Hrm.] Добре разположен цял ден, приказлив и удовлетворен от себе си (алтернативно действие). [Lgh.] Ведро, доволно настроение; той постоянно иска да разговаря с другите. [Hrm.] Значителна веселост и благосклонност, спокойно чувство (след 2 часа). [Gr.]
[40] Треперливо подскачане на нервите, като при радостна надежда. [Fz.] Способността за мислене е по-остра, а паметта – по-надеждна (лечебен ефект). Изгубен в мисли, той казва нещо абсурдно, докато говори с някого. Тя се чувства принудена да мисли задълбочено върху една или друга тема; но това я прави слаба, трепереща, със студенина и влага по цялото тяло. Умствената работа силно му влияе; той се чувства много изтощен. [45] Умствената работа му причинява гадене, което обзема цялото му същество.
ГЛАВА, СВЕТОВЪРТЕЖ
Объркване в главата. [Hrm.] Объркване в главата, сутринта при ставане, с тежест в тила. [Wl.] Някакъв вид хипохондрична интоксикация; главата, особено към тилната част на врата, се усеща като че пълна със сгъстен въздух. (Когато говори, неволно се усмихва).
[50] Световъртеж, при навеждане, като че всичко около него се обръща наопаки; преминава, след като се изправи. [Lgh.] Световъртеж, когато стои прав, принуждава го да седне. [Hrm.] Световъртеж, когато се разхожда, като че ли упоен и сякаш ще падне наляво; принуждава се да легне, но световъртежът се завръща при дори най-слабото движение (след 43 часа). [Lgh.] Главоболие, като от настъпваща настинка. Вцепеняващо притискащо главоболие, като от бурен вятър. [Lgh.] [55] Главоболие още от сутринта, като че ли мозъкът е удрян, което се влошава от размишления и четене, но най-вече от говорене и писане, до изключителна степен на сила, като се стига и до пълно объркване на мислите; то намалява всеки път, когато той спре да размишлява, говори или пише, и напълно изчезва към 7 часа вечерта (след 6 часа). Главоболие, частично подобно на болка от удар, частично – на болезнен натиск в някои части от мозъка, докато най-сетне се усеща като разкъсване, усилващо се от рано сутринта и изчезващо в 3 часа следобед (след 24 часа). Притискаща болка в слепоочията. Притискане от лявата страна на челото (след час и половина). [Hrm.] Притискащо разкъсване в главата, тук и там, особено в челото, с усещане за световъртеж. [Hrm.]
[60] Притискащо разкъсване от дясната страна на главата, от тила до челото (след 3 часа). [Hrm.] Разкъсващо притискане от дясната страна на тила. [Hrm.] Разкъсващо притискане от лявата страна на тила, влошаващо се от движение. [Hrm.] Разкъсващо главоболие отпред в челото и в слепоочията, дълбоко в мозъка, облекчаващо се на открит въздух. [Gr.] Разкъсване от лявата страна на темето (след час и половина). [Hrm.] [65] Разкъсване в дясната страна на темето (след 3 часа). [Hrm.] Разкъсване в лявото слепоочие. [Fz.] Разкъсване в лявата страна на челото, влошаващо се от движение. [Hrm.] Фино разкъсване в челото. [Hrm.] Фино разкъсване от дясната страна на тила през мозъка, чак до челото; влошава се при движение (след 1 час). [Hrm.]
[70] Прорязваща, разкъсваща болка в дясната страна на темето (след 17 дни). [Hrm.] Задълбаване, ровене и тъп звук от едната страна на главата, рано при събуждане, влошаващи се при кашляне и от навеждане на главата назад. Полу-странично, остро тупкащо, кълцащо главоболие. Промушващо усещане в горната половина на черепа. Прилив на кръв към главата. [75] Бурен прилив на кръв към мозъка (след ¾ час). Бурен прилив на кръв към главата, при навеждане, преминава при повдигане на главата (след 8 дни). [Hrm.] Вилнеене, бушуване, бучене в главата, сякаш е седнал край течаща вода (след 14 дни). Костите на главата са болезнени, когато си ляга, като счупени, така че отнемат всичката му жизнена енергия. Малък костен тумор, от лявата страна на върха на челото.
[80] Малък костен тумор от дясната страна на темето, с ровещи болки, влошаващи се при докосване. Външно на челото, притискаща болка (след 10 часа). [Hrm.] Притискаща болка, външно на лявото слепоочие (след 32 часа). [Hrm.] Притискане върху лявото слепоочие, влошаващо се от докосване (след ¼ час). [Hrm.] Бодеж по средата на челото, където започва косата. [85] Промушване външно върху челото, като от игли (след 24 часа). [Hrm.] Бодежи върху фронталната кост, като бавно изтегляне (след 6 часа). [Fz.] Той разтърсва главата си настрани, нагоре и надолу.
ОЧИ, ЗРЕНИЕ
В очите, докато гледа, усещане като че ли са силно затоплени, като че кръвта притиска оптичния нерв. Усещане за слабост и притискане в очите.
[90] Притискане върху лявото око отвън навътре (след 8 дни). [Hrm.] Притискаща болка върху дясната очна ябълка, отгоре надолу. [Hrm.] Притискаща болка върху дясната очна ябълка отвън навътре, влошаваща се при докосване (след 6 часа). [Hrm.] Притискане в очите, като че чуждо тяло е проникнало в тях. Огромно, спазматично притискане в задната част на лявата очна орбита. [Gr.] [95] Усещане, сякаш лявата обна ябълка бива притискана силно, във своя вътрешен горен ъгъл. [Fz.] Напрежение в очите, което препятства зрението (след 1 час). [Hrm.] Прекомерно напрежение в очите, с отслабване на зрителните сили, влошаващо се при фиксиране на очите върху даден обект, облекчаващо се когато затвори очите (след 9 дни). [Hrm.] Фино разкъсване вътре в дясната орбита, близо до външния ъгъл (след 5 дни). [Hrm.] Тъп бодеж в лявата орбита, отдолу под нея, отвътре навън.
[100] Няколко единични бодежи във вътрешните ъгли, и в клепача на лявото око (след 36 часа). [Hrm.] Смъдяща болка в горния ляв клепач. Някакво парене в окото. Сърбеж и парене в десния ъгъл на окото. Безболезнен гладък възел на границата на десния долен клепач. [105] Подуване на долните клепачи. [Fr. H.] Синкав вид на вътрешните ъгли. Разпънати, изпъкнали очи. Контракция на зениците (след 2, 4 часа). [Lgh.] Разширение на зениците (след 3 часа и половина). [Lgh.]
[110] Неясно зрение, като че ли черен газ (плат) е бил придърпан пред очите (след 6 дни). [Hrm.] Зрението му го напуска за момент. Полу-сляп, като че ли горната половина на окото е покрита с черно тяло, така че той може да вижда само предмети, които се намират по-ниско, на нивото на долната половина на окото, докато по-високо поставените остават невидими. [Hrm.] Той не може да различи ясно нищо, защото той вижда всичко двойно, така че даден обект му изглежда смесен с друг, с много силно напрежение в очите. [Hrm.] Огнени искри пред очите.
УШИ, СЛУХ
[115] В ушите, напрежение. Притискащо разкъсване в левия външен ушен канал (след ¾ час). [Hrm.] Пръщене в лявото ухо. Жужене пред лявото ухо. Бучене в ушите, сутринта в леглото.
[120] Паротидната жлеза е болезнена при допир, като от натиск или контузия.
НОС, ОБОНЯНИЕ
Костта на носа от дясната страна и прилежащата част на горната челюст са болезнени при добир, особено там, където излизат лицевите нерви. Сърбеж в ноздрите. Внезапно потрепване на носната преграда, отгоре надолу. [Wl.] Смъдяща болка в долната част на носа. [Fr. H.] [125] Смъдяща болка в долната част на носа, дотолкова, че в очите си усеща разкъсване, като при импулс за кихане на ярка слънчева светлина, или при меланхолна религиозна екзалтация, или при най-висока степен на състрадание. [Fz.] Гъделичкащо мравучкане в страничната мека част на ноздрите, като при хрема, понякога с импулс за чесане. [Lgh.] Усещане за разраненост в носа. [Fr. H.] Усещане за разраненост в двете ноздри, особено при хващане на носа. Разязвени, слепнали, болезнени ноздри, така че той не може да поема въздух през носа.
[130] Разязвени корички в дясната ноздра, почти безболезнени, жълтеникави и почти сухи. [Fr. H.] Подуване на носа в стаята, след разходка. Подуване и червенина върху и под дясната ноздра. [Fr. H.] Тъмни, кафеникаво-червени петна по носа, с малко надигната повърхност, при докосването им се усеща притискаща болка (след 24 часа). [Hrm.] Много остро обоняние; всичко около него мирише твърде силно. [135] Изпаренията от свещта засягат обонянието му неприятно. Често, сладникав мирис в носа. Преходен мирис на бренди в носа, с теснота в гръдния кош. Гнил мирис в носа, при издухването му.
ЛИЦЕ
По лицето, силно разкъсване в зигоматичната кост. [Gr.]
[140] Разкъсващо теглене в лявата страна на лицето (след 2 часа). [Wl.] Напрежение в костите на скулите и ушите. Остра болка в едната скула (първия ден). Парещи бодежи в зигоматичната кост. Сърбящи промушвания, като от игли, в дясната страна на лицето. [145] Обрив от ситни пъпчици по лицето, чиито върхове са пълни с гной, за няколко часа. Подпухнало, лъскаво лице, като от изпотяване, с разпънати и изпъкнали очи. Подуване на двете бузи, с подуване на устните и носа, сутрин. Подуване на едната буза, с дърпане и разкъсване в горната и долна а челюст, и усещане за заплашваща болка, както и за кълцане в зъбите, които му се струват твърде дълги. В долната устна парещ везикул, върху червената част.
[150] Върху брадичката, разкъсване в дясната ú половина. [Gr.] Върху долната челюст отдясно, разкъсващ натиск, който преминава чрез външно притискане. [Hrm.] Интермитентни, тъпи бодежи по външната граница на долната челюст. [Gr.] Жлеза на долната челюст е болезнена, като че ли е подута. Тъпа, притискаща болка, присъща и докато преглъща, в жлезата под ъгъла на долната челюст.
ЗЪБИ, УСТА, ВЕНЦИ
[155] Зъбите на горния преден ред са много чувствителни при дъвчене. При дъвчене, внезапна и много силна, тъпа болка в горен кътник. Застрашаваща болка и кълцаща болка в зъбите, с подуване на бузата. Внезапна конвулсивно потрепваща болка в горния ред зъби. [Fr. H.] Тъпо разкъсване в два задни кътника от дясната горна страна на челюстта, причинено от докосване и ядене по време на болезнено подуване на венците. [Hrm.]
[160] Зъбна болка, от въздуха, проникващ в устата. Единични бодежи в зъбите. Усещане за притъпяване на кътниците (след половин час). Разклатеност на зъбите, дори на предните, на внезапни пристъпи. Подуване на венците на кътниците от дясната страна на горната челюст, с притискаща болка, като от разраняване, при докосването им и при ядене. [Hrm.] [165] Болезнени пустули по венците, като че ли се появява фистула на венците. Цирей на венците, с подуване на бузите (след 10 дена). В областта на небцето, нещо като натиск, за няколко часа. Пристъпи на разпъване в задната част на небцето, като при повръщане, но без гадене. Болезнено препятствие пред преглъщането от лявата страна на задното небце (при дъгите).
[170] Остра болка, като от разраненост в гърлото, само при преглъщане. Приятно сладникава слюнка се събира в устата. [Fz.] Много слуз в задната част на небцето, за няколко дни. Често, слуз в задната част на небцето; тя може да се изкашля, но въпреки това препятства вдишването (след 2 часа). [Fz.] Зловонна миризма от устата вечер и нощем, без той да го осъзнава. [175] Миризма от устата, като от старо сирене. Гнила миризма от устата. Вкусът в устата е блудкав. Сладък вкус отпред на езика. Приятен млечен вкус в устата.
[180] Гнил вкус в устата, като от вмирисан дивеч, когато не се храни. Възкисел вкус в устата понякога (след 2 часа и половина). Горчив вкус в устата, с усещане за сухота (след 8 часа). [Lgh.]
СТОМАХ
Много жажда за 6 дена. [Fr. H.] Няма апетит за нищо; може да яде само кифли и мляко. [185] Неприязън към всякакво месо. Голямо желание за кафе. Тласнат е да яде много бързо, особено в началото на храненето. Наслаждава се на храната си, но не може да задоволи напълно апетита си, и би могъл отново да яде, незабавно. По време на ядене тревожността на ума му преминава. [Fz.]
[190] Гадене в стомаха и в гърлото. [Hrm.] Чувство на прилошаване, и на безпокойство откъм стомаха и корема. Повдигане, като че ли ще повърне, с притискане в корема. [Fr. H.] Уригване, с вкус на онова, което е пил (бира). Болка в стомаха, като от глад. [195] Притискане в областта на стомаха по обедно време.
КОРЕМ
Подуване под лъжичката, и на целия епигастриум, с остра болка при външен натиск или при плътно пристягане на областта. В областта на хипохондриума, постоянен натиск, като от газове, особено след подхапване на някаква храна или от напитки, често се влошава от движение и ходене; преминава, без отделяне на газове. Бодежи в левия хипохондриум, като бодежи в далака. В корема, тежест, с леденостудени ръце и стъпала.
[200] Притискане в корема. Напрегнат натиск в хипогастриума, точно под пъпа, в лумбалната област, с усещане за пълнота (след 53 часа). [Hrm.] Напрегнат натиск в хипогастриума и лумбалната област, с позиви за изхождане (след 6 дни). [Hrm.] Щипеща болка в хипогастриума, ту тук, ту там (след 12 часа). [Hrm.] Колики или тъпо щипане и срязване в корема, последвани от диарично изхождане, а след изхождането – раздуване на корема. [205] Болезнено чувство на контракция в корема. Единични разкъсвания в дясната страна на корема, достигащи до под ребрата, като че ли всичко вътре е смазано, принуждаващи го да се превие на две, когато седи (след 36 часа). [Fz.] Болки като от натъртване отдясно в областта на хипогастриума, докато седи, преминавав, когато той се изправи или придърпа крака си нагоре (след 24 часа). [Fz.] Колики в корема. [Ephem. nat. cur., Dec. II., ann. 6, app., p. 6.][7] Внезапно конвулсивно стискане от лявата страна на седалището, което го плаши и стряска (след 6 часа). [Wl.]
[210] Болка в слабините, като от подут ингвинален възел. Липса на подвижност, и скованост в сгъвката на слабините и в сухожилията на лумбалните мускули, докато върви и разтяга краката си, като че ли дълго е вървял пеша (след 3 часа и половина). Теглеща болка от слабините надолу към бедрата. Теглеща болка във венериния хълм. Пареща болка в ингвиналния пръстен, който иначе е здрав. [215] Режещи смушквания в двете слабини, принуждаващи го да стяга корема и да придърпва нагоре краката. [Wl.] Слабост в слабините. Напън в десния ингвинален пръстен, като че там ще изпъкне херния, докато седи, при протягане на тялото; преминава при изправяне. [Fz.] Изпъкване на ингвинална херния, с огромна болка, подобна на крампа; изглежда, че заедно с хернията преминава газ. Измъчван е силно от газове, които се събират под лявото ребро, с остри болки.
[220] Колики от газове, веднага щом хапне малко, и от най-леката храна, и най-умерено. Метеоризъм, колики след полунощ; бързо се формира количество газове, което, не намирайки изход, притиска и напъва болезнено тук и там, и причинява страдание; не се повлиява от почивка или движение. Куркане в корема. Екот в корема. Екот в хипогастриума. [Hrm.] [225] Куркане и екот в корема (след 1 час). [Hrm.] Отделяне на много газове (1ви ден). Отделяне на много зловонен газ (след 8 дни). [Hrm.] Безпокойство в корема, с усещане като че ли иска да се изходи, особено след хранене (след 36 часа). [Hrm.]
РЕКТУМ
Запек за три дни. [Gr.]
[230] Много големи по форма изпражнения, и трудно изхождане. Всеки ден твърди, сплъстени изпражнения (първите дни). Всяка сутрин меки изпражнения с известни спазми. Необичайно обилно изхождане, вечерта (след 10 часа). Често изхождане, но не необичайно (след 16 часа). [Hrm.] [235] Диария. [Fr. H.] Нощна диария с много парене в ректума. (Белезникаво-жълти изпражнения). Границата на ануса остро боде. [Hrm.]
ПИКОЧНИ ОРГАНИ, УРИНА
[240] Постоянни позиви за уриниране, при които се отделя малко урина, но с нормално естество. [Gr.] Отделя повече урина, отколкото течности изпива. Мътна урина, като суроватка, с тъмен седимент от слуз. В уретрата, тъпо, остро разкъсване. [Hrm.]
МЪЖКА ПОЛОВА СИСТЕМА
Сексуалният импулс е силно завишен, след като дълго време е бил дремещ. [245] Силно желание за коитус, рано при събуждане, с много силни ерекции. Той не може да спи изобщо през нощта заради възбудения му сексуален импулс, докато най-сетне не го укроти чрез коитус (първата нощ). Две нощи, изпълнени с възбудени похотливи фантазии, с отпуснат, малък пенис (2ра, 3та нощ). Ерекции, много последователни нощи. Нощни ерекции, без семенна емисия (1ва нощ). [Wl.]
[250] Нощни ерекции и полюции. [Gr.] Полюции, през нощта (първата нощ). [Wl.] Нощни полюции, със сладострастни сънища (след 7 дни). [Hrm.] Полюции, три нощи поред, без последваща слабост. Простатичния сок изтича от отпуснатия пенис. [255] В пениса, болезнено конвулсивно потрепване, от предната част към задните части. По главичката, промушване като от игли към върха, и след всеки бодеж там следва подобен над пъпа и към под лъжичката (след 3 часа). [Wl.] Стрелкащо теглене по главичката, когато има позиви за уриниране (след 3 часа). [Wl.] По скротума, сърбеж. В десния тестис, притискаща, напрегната болка, като от контузия (след 3 часа и половина). [Lgh.]
[260] Подуване на десния тестис, с притискаща болка само при докосване и потъркване, няколко вечери поред започва към 18 часа и секва около 23 часа (след 5 дена). [Hrm.] Подобни на родилни болки в корема, като че мензисът ще дойде.
*****
ХРЕМА И КАШЛИЦА
Усещане за запушване на носа като при суха хрема, но все пак достатъчно въздух преминава (след 2 часа и половина). [Lgh.] Ноздрите му се струват запушени, макар че може да диша през тях. [Fr. H.] Хрема. [Fr. H.] [265] Силна, течаща хрема. Сух катар, плътно полепнал в гръдния кош, рано при събуждане; само с много голямо усилие той може да изкашля малко количество от много жилава слуз, и то само след като стане от леглото (след 16 часа). Слузта плътно прилепва към върха на дихателната тръба, и се отделя много трудно, придружено с повдигане. Често, слуз дълбоко в дихателната тръба, под ларинкса, която той не може да откашля въпреки големите си усилия. [Gr.] Слуз дълбоко в белите дробове, която се изкашля обилно и лесно; с последващо свободно дишане и разпъване на гръдния кош (докато преди това той е бил силно астматичен).
[270] Кашлица. [Fr. H.] Кашлица поради липса на въздух, през нощта. [Hrm.] При кашляне, сгъстяване в гръдния кош и корема. При кашляне, бодежи под левите ребра.
ДИШАНЕ, ГРЪДЕН КОШ
Често дълбоко дишане. [275] При дълбоко дишане и прозяване, болезнени бодежи под ребрата, които препятстват прозяването и дишането; секват, когато заспива. При дишане, бодежи от лявата страна на гръдния кош. При вдишване, остри бодежи, както изглежда отстрани на пикочния мехур. При издишане, тътен в горната част на гръдния кош, разпростиращ се надолу в корема и слабините; последван от много ускорено сърцебиене, със слабост и тревожност; следва дрямка. Потреперване в дясната гърда при прозяване.
[280] Диспнея. Много голяма стегнатост в гръдния кош. Много силна астма, когато се разхожда. Астма, когато се смее или когато върви чевръсто, като че ли гръдният кош е твърде тесен, за да вдиша, и твърде плосък и вдлъбнат в предната си част (след 44 часа). [Gr.] Огромна стегнатост в гръдния кош, със затруднено дишане, през нощта. [Hrm.] [285] Стегнатост в гръдния кош, също и при почивка, не се облекчава в никоя поза; той непрекъснато поема дълбоко дъх, но не може да вземе достатъчно въздух. [Gr.] Стегнатост в гръдния кош, с тъпи бодежи вътре, когато поема дъх. [Hrm.] Стегнатост на торакалната кухина, с тревожност (след 3 дни). [Hrm.] Притискане от дясната страна на гръдния кош, с много силно страдание. [Fz.] Притискане върху стернума, с нетърпеливо, ревностно, жадно поведение, като че ли гояма радост ще му се случи. [Fz.]
[290] Притискане, като от нещо твърдо върху стернума, с теглещи разкъсващи болки към раменете. [Fz.] Притискане от лявата страна, близо до под лъжичката, под хрущялите на най-горните лъжливи ребра, по-силно по време на издишане (след 7 дни). [Hrm.] Смътно доловимо, стягащо стрелкане, под хрущялите на първите три ребра от дясната страна на гръдния кош, което понякога бавно секва и се усеща по-слабо, докато върви; външно това място е червено (след 16 часа). [Gr.] Няколко много дилни бодежа в гръдния кош над сърцето (след 72 часа). [Gr.] Остри бодежи върху стернума (след 2 часа). [Wl.] [295] Тъпи бодежи от двете страни на гръдния кош, с горещина и стегнатост в гръндия кош, влошаващи се при вдишване. [Wl.] Смътно доловими, остри и режещи болки, от дясната страна на стернума, под последните итински ребра. [Hrm.] Смътно доловима, режеща болка от лявата страна, близо до стернума, по-силна при вдишване (след 9 дена). [Hrm.] Сърцето изглежда се тресе при ходене, като че ли е разхлабено. [Fz.] Понякога, единични, много силни удари на сърцето.
[300] Сърцебиене (след половин час). Много силно сърцебиене (след 4 дена). [Hrm.]
ГРЪБ
От вътрешната страна на седалищния нерв, щипеща болка. [Wl.] В областта на кръста, болка като от умора (след 3 часа). Срязване през областта на кръста, докато седи, като че ли е притисната от нещо остро. [Fz.] [305] В гръбнака, сутринта, толкова силна болка, че той не може да помръдне нито един от крайниците си. Притискане от лявата страна, близко до лумбалните прешлени, и върху горния ръб на тазовата кост. [Hrm.] При самото вдишване, остра пронизваща болка в дясната слабина. Фино, разкъсващо прищракване от дясната страна, отстрани до лумбалните прешлени, преминава всеки път, щом притисне мястото. [Hrm.] Болезнени промушвания, като от игли, близко под дясната скапула, отстрани до гръбнака (след половин час). [Gr.]
[310] Разкъсваща болка от вътрешната страна на скапулата и под нея, при навеждане на тялото назад и наляво (след 10 часа). [Hrm.] В тилната част на врата, напрежение като от твърде къс мускул, дори при почивка, но по-силно при навеждане (след 10 часа). [Wl.] По врата, разкъсващо притискане от дясната страна, в долната му част, близо до ключицата (след 14 дни). [Hrm.] Конвулсивно придърпване, разкъсващо остро прищракване в цервикалните мускули от лявата страна (след 7 дни). Обриви от фини пъпчици, с върхове пълни с гной, по врата и по гръдния кош, за няколко часа.
КРАЙНИЦИ
[315] Под мишницата, разкъсващо напрежение. [Wl.] На върха на рамото фини бодежи. [Wl.] Болка на върха на раменете, като от разраненост, дори и без докосване и движение. [Fz.] По протежението надолу на лявата ръка, болка, лежаща по костта, преминаваща при движение. [Fz.] Притискане върху лявата ръка между лакътя и рамото, в периоста (след 48 часа). [Hrm.]
[320] Притискане върху долната повърхност и по средата на дясната ръка между лакътя и рамото. [Hrm.] Разкъсващ натиск по предната повърхност на двете ръце между раменете и лактите (след 15 дни). [Hrm.] Фино разкъсване по предната повърхност на двете ръце между раменете и лактите (след 3 часа). [Wl.] В лакетната става на дясната ръка, спазматично разкъсване. [Gr.] Ръцете между лактите и раменете са много тежки по време на почивка, но не и по време на движение (след 12 часа). [Hrm.] [325] Притискане върху предната повърхност на дясната ръка между лакътя и рамото. [Hrm.] Притискане от външната страна на дясната ръка между рамото и лакътя (след 12 часа). [Hrm.] Интермитентно, разкъсващо притискане от вътрешната страна на лявата ръка между рамото и лакътя. [Hrm.] Разкъсване в метакарпалните кости. [Hrm.]
[330] Крамповидно разкъсване в костите на китките на двете ръце, дълбоко отвътре, дърпане от долния ред към горния, главно нощем, но също и през деня. [Gr.] Крамповидна болка в метакарпалните кости на лявата ръка, особено в палеца, без да пречи на движенията му. [Gr.] Убождане, много бързо и почти жилещо, между палеца и показалеца. Сърбеж по ръката от китката надолу, между палеца и показалеца. В ставите на пръстите на ръцете, дърпане. [Hpl.] [335] Разкъсване в гръбната част на ставите на пръстите на дясната ръка (след 4 дни). [Hrm.] Разкъсване по гръбната част на ставата на кутрето на лявата ръка. [Hrm.] Фино разкъсване в пръстите на дясната ръка. [Hrm.] Фино разкъсване в проксималната става на палеца на дясната ръка. [Hrm.] Тъпо разкъсване в ставите на пръстите на двете ръце, често разпростиращо се във фалангите (след 5 дни). [Hrm.]
[340] В тазобедрената става необичайна, паралитична болка, само при изправяне от място и при ходене; не и докато седи. Крамповидна болка в областта на хълбока, по вътрешния ръб на таза, влошаваща се при масаж (след 36 часа). [Wl.] Фин бодеж пронизва по мъчителен начин мускулите на седалището и надолу, по няколко пъти последователно (след 16 часа). [Wl.] Бедрото се усеща като парализирано и не може да бъде повдигнато поради сковаваща болка отгоре в сухожилията на малкия хълбочно-поясен мускул (psoas minor). Слабост в бедрото при ходене. [345] Болка в бедрената кост на дясното бедро, като че ли е счупена, когато той прехвърли десния крак върху левия. [Fz.] Когато е седнал и прехвърли левия крак върху десния, мускулите на задната страна на дясното бедро изглежда са в конвулсивно потрепващо движение. [Gr.] Крамповидно дърпане в сухожилията на хълбочно-поясните мускули, които сгъват бедрото, разпростиращо се надолу в бедрото, докато седи; преминава при изправяне. [Fz.] Разкъсване в бедрото, като от нарастване, просто когато се движи, не докато седи (след 24 часа).
[350] Участък, който е болезнен, като одран, се появява нощем, когато си ляга, по външната страна на лявото бедро. [Gr.] В дясното коляно, проста болка при ходене. Болезнена скованост и парализиращо чувство в колената, и при почивка, и при движение. Болка в коленете, като че ли те са стегнато превързани, при седнало положение и при ходене. Дясното коляно става толкова слабо от ходенето, че и при стъпване, и след ходене, във всяка поза, в него се усеща дърпаща болка (след 24 часа). [Gr.] [355] Нестабилност на коленете. По лявата тибиа, натиск при разпъване на крака. [Fz.] Тъпа, гризеща болка от двете страни на крака над глезените, с единичен остър бодеж в ахилесовото сухожилие, по време на почивка, преминаваща при движение (след 14 часа). [Wl.] Малки подувания по крака и под коляното, от леко търкане; не прерастват в плътни, твърди възли под кожата (5ти, 8ми ден). [Rl.] Възли под кожата, като ухапани от насекомо, по крака, над петата и зад коленете, с толкова силен сърбеж, че е почти непоносим при ходене (11ти ден). [Rl.]
[360] По-малки и по-големи надигания по краката и прасците, които приличат на копривна треска, силно парят и се усещат като твърди възли, с мръсножълт цвят; но същевременно са преходни, изчезват след няколко часа, и се проявяват по-слабо в стаята, отколкото на открит въздух. [Rl.] Твърдо червено подуване на крака от глезена до прасеца, от слабото триене в ботуша, преминава след кратка почивка. [Rl.] По стъпалото, върху вдлъбнатината на табана, натиск като от нещо твърдо. Напрегнат натиск отстрани до вътрешната страна на десния глезен (след 5 дни). [Hrm.] Дърпаща болка по стъпалото. [Rl.] [365] Силно дърпане в двете пети, вечер когато си ляга. [Rl.] Парализиращо дърпане в метакарпалната кост на големия пръст на крака, чак до върха на пръста. [Hrm.] Разкъсваща болка по задната част на табана на дясното стъпало (след 30 часа). [Hrm.] Силни бодежи по гръбната част на стъпалото, зад пръстите. Петите болят, като че ли отвътре набира гной, или като че ли са изпълнени с кръв.
[370] Сърбеж по глезенните стави и по табаните на стъпалата. [Rl.] Сърбеж по глезенните стави, особено при ходене (7ми ден). [Rl.] На мястото на предишно измръзване, ровеща болка (след 1 час). В големия пръст на крака, в проксималната става, болка като от натъртено и изкълчено, докато върви. Дърпане в ставите на пръстите на краката. [Hpl.] [375] Паралитично дърпане в пръстите на десния крак. [Hrm.] Фино разкъсване в пръстите на дясното стъпало. [Hrm.] Всички стави се усещат като пребити, сутринта и през целия предиобед. Рано, при пукването на деня, в леглото, проста болка или болка като от натъртване във всички стави, особено в областта на кръста и в коленете; тя се усилва, колкото повече той лежи неподвижно, но щом се изправи, бързо преминава. Болка като от натъртване в главата, и във всички стави сутринта в леглото, по-силна при почивка, и преминаваща незабавно след изправяне.
[380] Изтръпване, вкочаняване и нечувствителност на ръцете и краката, рано при събуждане, повече докато лежи неподвижно, отколкото при движение. В ръцете и долните крайници, преходни дърпащи болки от време на време. [Rl.] Болезнено дърпане във вените и отпадналост, следобед.
ОБЩИ
Забележимо кипване на кръвта, като че ли тя ври във всички артерии (след 24 часа). Цялата кръв изглежда да преминава наведнъж през главата и надолу до долните крайници, които се усещат парализирани, тя потъва и трябва да седне незабавно. [385] Вътрешна празнота и слабост в цялото тяло. Изключителна чувствителност в цялото тяло и податливост към всяка болка, която той изглежда усеща само от мисленето за нея, с усещането, като че ли всички неща са непоносими. [Hpl.] Всичките му сетива са тънки и остри. [Hpl.] Когато мисли за движение, той несъзнателно прави леки движения. Чувство за удобство в цялото тяло (лечебен ефект).
[390] Дори при най-неприятното време, той се чувства добре на открит въздух и му е приятно. [Fz.] Мравучкане в тялото, ту тук, ту там. [Hpl.] Преходен, но интензивен сърбеж по корема, хълбоците, коленете, ръцете и китките. [Rl.] Сърбеж, парещи стрелкания, пронизващи ту тук, ту там, почти като бодежи. Обриви от пустули по лицето, по врата и по гръдния кош.
СЪН, СЪНИЩА
[395] Много е уморена сутринта; краката я болят, така че ú се иска да легне обратно веднага. Много слаб, рано при събуждане. Голяма умора следобед, внезапно, докато седи и чете; той заспива от нея, а когато се събужда, умората е изчезнала (след 9 часа). [Lgh.] Сънливост през деня. Задрямване, със слабост в главата, докато седи, през деня.
[400] Неустоим сън след обяда, и по време на този сън той е принуден много да мисли (след 4 часа). [Fz.] През цялата нощ е напълно буден и безсънен, макар и без болки, а на сутринта все още не му се спи и не е изтощен. Рано, от 4 часа сутринта нататък, той не може повече да спи дълбоко, мята се неспокойно от една страна на друга, защото не може да остане дълго в никоя поза, и ръката, на която лежи, скоро се уморява. [Gr.] Той не може да лежи през нощта нито на лявата, нито на дясната страна. Той чувства болки по време на неспокоен сън през нощта. [405] През нощта, болезнено събиране на газове, главно в лявата страна на хипохондриума. Стене високо насън. [Gr.] Често събуждане през нощта, като от уплаха. [Lgh.] Събужда се от сънища за насилие. Плашещи сънища за крадци, с високи писъци, докато сънува.
[410] Страшни сънища. Страшни сънища, през нощта. [Gr.] Сън през нощта, който причинява ужас. Сънища, че ще падне от голяма височина. Сънища за мъртви хора. [415] Сънища, пълни със свади. Сънища с ерекция, цяла нощ. Приятни и много смислени сънища, но той не може добре да си ги спомни. Живи сънища, не е лесно да ги запомни, цяла нощ. През нощта, веднага щом си легне, докато е още полубудна, тя непрекъснато сънува, като че ли някой разговаря с нея.
[420] Тя сънува през цялата нощ, че е на тъмно. След 3 часа сутринта детето се събужда напълно и говори силно и делирно, с рязко изразяване и червено лица: „Майко, ти си моята златна дъщеря! “, „Какво е това куче? “, „Каква е тази глава на стената? “, „Какво е това тичане из стаята? “, и така нейните бълнувания се състоят само от въпроси.
ВТРИСАНЕ, ТРЕСКА
Много чувствителен към студа, в цялото тяло. Студенина в цялото тяло, сутринта, особено по ръцете под раменете, и дланите, със синкавост на ноктите, но без треска. Студенина на тялото, особено на дланите и стъпалата. [425] Студенина на дланите и стъпалата, вечерта, в леглото. Студенина на табаните на стъпалата и на пателата, веднага щом си легне вечерта в леглото. [Hpl.] Студенина на цялото тяло, последвана от усилена топлина, без треска. Студенина на тялото почти през целия ден, със сини нокти, блудкав вкус и гадене, последвана от увеличена топлина, но без усещане за треска. Втрисане между скапулите.
[430] Разтрисаща студенина по гърба. Побиване на тръпки по цялото тяло, с гъша кожа по бедрата и със сътресение на мозъка под фронталната кост. [Fz.] Втрисане вечерта в леглото, със студенина на краката до коленете; той не може да се стопли цяла нощ, заспива по малко, само за по половин час, с тревожни сънища, които не може да си припомни (след 16 дена). Вечерта в леглото, преди да заспи, фебрилно вкочанясване през цялото тяло, като че ли е хванал настинка от течение, той не може да се стопли (след 16, 19 часа). [Lgh.] Вечерта, фебрилно вкочанясване по цялото тяло, със суха хрема, без горещина и без жажда, след като премине. [Lgh.] [435] Вечерта, след като си легне, треперене и студенина; преди да си легне, главоболие. Вечерта, фебрилно вкочанясване навсякъде, със студенина по ръцете и топлина по лицето и челото, без жажда. [Lgh.] Втрисане и горещина, редуване. [Fr. H.] Горещина по лицето, със студени ръце и стъпала. Леко изпотяване през нощта, като пара и влага само между бедрата (след 10 часа). [440] Сутрин – изпотяване навсякъде.
*****
[1] Много глупаво е било желанието да решат теоретично въпроса, дали златото може да има някаква лечебна ценност; било е нужно само да се убедят чрез опити и практика дали златото има или няма лечебни сили. Ако то има такива, то всички теории и хипотези, които ги отричат, са нелепи. – Ханеман
[2] Последните думи на арабски са двусмислени, според думата, на която е поставен акцента: или „вземам със себе си“, или „астма“. Лечебните свойства на златото, както показва опитът, сочат към второто значение на думата тук. – Ханеман
[3] Същият лечебен ефект от вътрешната употреба на златото при увреждания от живак е бил наблюдаван от Ant. Chalmeteus в Enchiridon chirurg., p. 402. – Ханеман
[4] Аурум първо се появява в Материя Медика Пура, и всички доказващи, посочени по-горе от Ханеман, са сътрудничили на Ханеман при добиването на патогенезата, описана там, с изключение на двама души – сътрудниците 157 симптома, а двамата – 198. Използвана е първа тритурация, като от нея са взети по 100 или 200 грана от доказващите. В следващия списък от симптоми има осемдесет и два нови симптома, от които седемдесет и пет са на Ханеман, а останалите – на Леман и Румел, постигнати вероятно от доказване с 30та потенция. – Хюз
[5] Недостъпен. – Хюз
[6] Не се намира наблюдение за Аурум към тази препратка. – Хюз
[7] Там е споменато само „aurea colica” – Хюз
Превод ©Цветана Коджабашева, 2014, от “Chronic Diseases, Their Peculiar Nature and Their Homeopathic Cure”, volume ii, by Samuel Hahnemann
