Техники в хомеопатията

Беседа от Т.К. Мур, M.D.

Есенции (82) на класици в хомеопатията: Робъртс, Богер, Липе, Тайлър, Кент, Ален, Ханеман, Шмид, Гример, Мур и други.

Изнесена пред Бюрото по клинична медицина на Международната Ханеманова Асоциация, 27 Юли 1939 година.

Публикувана в The Homeopathic Recorder, том LIV, 12/39

Наблюдения на запознатите с ефектите на лекарствата върху хора. Измежду тези записки на части от истината, без съмнение ще се провиди и самата истина.

1. Хомеопатията може да се научи само от майстор (Г. Милър).
2. Лекарствата причиняват болест и лекуват болест, и болестта е една и съща.
3. Лекарството, което може да повлияе злополучно определени жизнени процеси, може да бъде използвано, за да стимулира същите тези жизнени процеси лечебно. Това е хомеопатията.
4. Материи, обработени до по-малки и още по-малки частици, се разгръщат в края на този процес до енергия и vice versa, материята е просто концентрирана енергия.
5. Високо потенцираното лекарство, подобно на обработения уранинит (радий) продължава да излъчва енергия година след година, без доловима загуба. Хомеопатичните лекарства, неизползвани в продължение на 20 или 30 години, излекуват също толкова бързо, както и току що потенцираните.
6. Хомеопатията е абсолютно невъобразима без възможно най-прецизната индивидуализация.
7. Отличителният симптом е следа, по която трябва да се върви, без значение колко далечен може да е този симптом от патологията.
8. Симптомите, сочещи към лечебното лекарство, често се намират извън онези, които изграждат патологията на случая.
9. Централната идея на Ханеман основополага правилото, че колкото повече отличителният симптом изглежда отделен от обичайния ход на болестта, толкова по-голяма е стойността на този симптом за определянето на лекарството (Богер).
10. Склонен съм да вярвам, че необработените дроги са истински лечебни, и че действието им е хомеопатично, но използвани по обичайния начин, прилагани продължително, те повече причиняват вреда, отколкото да принасят случайна полза.
11. Принципите на хомеопатията са приложими към всеки обсег от потенции (Богер).
12. След като лекарството е произвело действие, прибързаното му повтаряне е една от най-големите грешки, които могат да се допуснат (Богер).
13. След като предписанието е донесло облекчение, не давайте лекарство за никой новопоявил се симптом, освен ако не се отнася до жизненоважна част (Липе).
14. В хронични случаи не повтаряйте или не сменяйте лекарството твърде скоро. Повтаряйте си това хиляди пъти (Слоун).
15. Минути или часове в остри случаи – дни, седмици или месеци в хронични. Никога не повтаряйте, докато трае подобрението (Тайлър).
16. Не крайните симптоми определят лекарството. При рак острите болки, разязвяванията и анемията са крайни. Предшестващите ги симптоми трябва да бъдат открити, и използвани за избора на лекарството.
17. Придвижването надолу не показва прогресиране, а напротив – отслабване на болестта (Липе).
18. Не се задълбавайте в хроничното състояние, когато си имате работа с остро и vice versa (Робъртс).
19. Не започвайте лечение на никоя хронична болест по време на изострената ú фаза. Предписвайте върху острите симптоми.
20. Когато лекувате хроничен случай и се появи остро състояние, не се намесвайте, освен ако то не стане твърде опасно или пък не замъглява някои индивидуализиращи индикации.
21. Ако остра болест се появи по време на хронична, трябва да оставите лекарството да си свърши работата (Богер).
22. Винаги използвам по-ниска потенция за остри състояния – 2С, ако съм използвал 1М или 9М (Робъртс).
23. Защо да предписваме върху част от пациента, след като разполагаме с целия пациент? Пациентът се е разболял преди своите жлези (Хейс).
24. Няма по-добро доказателство за полезното действие на едно лекарство от умственото подобрение (Кент).
25. Конституционалното лекарство се намира посредством серии от симптоми, които са абсолютно нови за този пациент (Богер).
26. Предписвайте върху последните симптоми, за да отпочнете случая. Следвайте със свързано лекарство, ако има такова.
27. В който и да е сложен хроничен случай най-скорошните симптоми са решаващите. Лекувайте случаите си на слоеве – последният слой най-напред (Удбъри).
28. Ако общото състояние се подобри, каквото и да се случва с местните симптоми, изчакайте действието на лекарството (Jahr).
29. В остри случаи трябва да разполагате с лекарство на най-висока степен за отличителния симптом (или симптоми) (Диксън).
30. В остри състояния често е препоръчително да обсъдите хранителните предпочитания, но в хронични те не бива да ви задължават (Г. Милър).
31. Вегетарианската диета ще увеличи податливостта към нашите лекарства (Богер).
32. Когато едно лекарство е показано за тип, различен от неговия характерен тип – тоест, типът на неговия най-добър доказващ и на онези, които най-лесно биват облекчавани или излекувани от него – това често представлява двойна индикация. Sepia е мъж, Pulsatilla е тип Nux (тоест своята противоположност) (Робъртс).
33. Придържайте се към симптома. Не към лекарството (Робъртс).
34. Според моя опит симптомите на Puls се появяват и биват излекувани от Puls у пациент тип Nux, и то много по-често, отколкото у друг. Също така Nux е по-често показано у типа Puls, отколкото у типа Nux (Фрийман).
35. Най-добрите доказващи на Nux са тъмни жилави мъже; за Puls това са руси млади жени с бледа кожа и сини очи (Робъртс).
36. Всички знаем, че доказването на едно лекарство е доказателство, че то не е simillimum (Богер). Очевидно изключение: епидемия от дифтерия. Онези, на които Bell е дадена сутринта, към 4 следобед развиват много силна треска, главоболие и сънливост, завършващи към 6 или 7 вечерта с изпотяване. Възстановяват се всички, след като за тези симптоми им е даден Aconite.
37. Нека направим теста с триъгълника. Ако разполагате с три важни характерни симптома, сочещи към едно лекарство, аз ви уверявам, че можете да го приложите с почти непоклатима увереност. Тествал съм приложението на този тест в стотици случаи.
38. При излекуването първоначалната секреция може и да не се появи от същото място, а от някоя друга лигавица (Г. Милър).
39. Ако хронични кожни обриви изчезнат от само себе си, може да се очаква оток или хектична треска.
40. Лошите последствия от изкуствено потиснатите кожни обриви са пропорционални на степента, интензитета и продължителността на съществуването на тези обриви, на остротата на тяхното потискане и на състоянието на вътрешното здраве.
41. Опасно е да се спира диарията при напреднала туберкулоза, дори от показаното лекарство (Г. Милър).
42. Връзката между два миазма може да бъде разрушена само от предписание, което покрива тоталността на онзи, който е по-активен (Дж.Х. Ален).
43. Всички инфекциозни болести, които засягат местно кожата, са вътрешни болести, чийто краен резултат е местната кожна проява.
44. Всички болести, които проявяват кожни обриви, са винаги съществуващи вътрешно, преди да проявят местни симптоми външно (Ханеман, „Хронични болести“).
45. Местни болести не съществуват. Онова, което наричат по този начин, представлява само локализирано болестно проявление (П. Шмид).
46. Новото лекарство трябва да има комплементарна връзка с предишното, тоест Caust и Phos не работят добре едно след друго. Calc e естествено хронична на Bell и Rhus; Natrum mur – на Ign; Apis и Sil – на Puls. Apis няма да работи добре след Rhus.
47. Комплементарното лекарство винаги се определя от симптомите, които възникват след първото (Кент).
48. Не изоставяйте твърде скоро интеркурентното си лекарство. То може да се окаже излекуващото (Гладуин).
49. Да се предпише върху влошаване означава да се фиксира хроничното състояние на пациента (Робъртс).
50. Първоначалното влошаване в хроничните случаи може да настъпи през първите осем или десет дни.
51. Търсете ясна картина на хроничното състояние, след възстановяването от острото (Робъртс).
52. В крайна сметка, конституционалната особеност ще се разкрие под форма, сочеща към нейния лекарствен партньор. Природата търси облекчение на собствен език, който е наш дълг да изучим. Вероятно той се съдържа в картината на симптомите; но много често сме принудени да го търсим другаде (Богер).
53. Ако едно лекарство (Sil) проявява остри токсични симптоми, а не конституционални такива, то ще подчини острите симптоми, без да нанесе вреда. Ако обаче пациентът е имал ежеседмични главоболия, започващи от задната част на главата, зловонни изпотявания на стъпалата, чувствителен е към студ и т.н., то дори и преди острия проблем това лекарство може да се окаже много опасно (Г. Милър).
54. Никой друг симптом не е така патогномоничен на псора, както сърбежът (Дж.Х. Ален).
55. Много неща могат да попречат на действието на хомеопатичните лекарства. Преди всичко те трябва да бъдат намерени и отстранени, преди дори да помислим да даваме лекарства.
56. Нужно е чисто поле за действие. Всички съществуващи причини трябва да бъдат отстранени преди всичко останало.
57. Ако симптомите, за които лекарството е дадено, изчезнат и се появят нови симптоми, спрете се, ако искате случаят да върви към възстановяване (Липе).
58. Съмнително е дали съществува някакъв антидот на високата потенция, освен динамичен лекарствен антидот.
59. Продромите са ключът към хомеопатичното лекарство (Богер).
60. Не съществуват дълго действащи лекарства. Действието им е незабавно. Продължаващото благоприятно състояние зависи от качеството на жизнената сила и нейното хармонично действие (Робъртс).
61. Бременността често изважда старата латентна малария. Тя може и да не се прояви чак до следродилния период (Робъртс).
62. Конвенционалната медицина се проваля, защото нито проверява ефектите от лекарствата, нито от болестите, следващи потискането или другите разрушаващи хармоничното действие на жизнената енергия практики.
63. При свръхчувствителни пациенти използвайте ниски или средни потенции, поне в началото (Close).
64. При слабо сърце високите потенции могат да дадат лоши реакции. Може да се наложи използването на тинктура (Гример).
65. Имал съм повече добри резултати от милионната потенция, отколкото от която и да е друга (Богер).
66. Ефектите от необработените дроги биват антидотирани от същите дроги, потенцирани.
67. Суровите субстанции, които действат като дразнители, биват антидотирани най-добре от същите или подобни субстанции на най-висока вибрационна степен, тоест висока потенция, като например Rhus-t при изгаряния с радий или отравяния с безстъблена иглика.
68. Потенцията трябва да се промени, ако едно лекарство трябва да се повтори (Липе).
69. Бьонингхаузен обикновено е повтарял потенцията 200С ежедневно за две седмици.
70. В остри случаи доктор Ерастус Кейс обикновено давал четири дози от потенция 2С и чакал (Слоун).
71. Рядкото лекарство в рубриката обикновено е вярното.
72. Когато нозод излезе напред в реперторизация, използвайте го с внимание. Той неизменно се оказва simillimum (Хъбард).
73. При болни от сифилис, когато лекарствата действат само няколко дни и трябва да се сменят, това е винаги индикация за нозод.
74. Здрав човек, взел една доза за доказване, с изключение на няколко внезапно действащи субстанции (Glon, Camph и т.н.), обикновено няма да усети безпокойство преди да изтекат три дни (Робъртс). (Колко прилича на инокулационния период на заразните болести, или на приложението на радий при повърхностни лезии!)
75. При доказване с потенции последните симптоми имат най-голяма тежест за предписването (Богер).
76. Повтаряйте дозата, докато произведе ефект – добър или лош – после спрете (Кейс).
77. Винаги позитивните симптоми към момента са онези, които изискват определено лекарство. Не бива да допускаме негативните симптоми да ни отклонят (Тайлър).
78. Само позитивните симптоми решават лекарството. Негативните не са използваеми (Кларк).
79. Отсъствието на която и да е група от симптоми може да противоречи или да не противоречи на дадено лекарство, в зависимост от степента (Робъртс).
80. Не допускайте грешки, в хомеопатията човек има работа с енергия, истинска и мощна. Както радиевото излъчване притежава сила да помага или вреди, така и потенцираните лекарства имат такава. Освен ако не бъдат прилагани с техниките според хомеопатичните правила, в съзвучие със закона на подобието, от тях не могат да се очакват добри резултати.
81. Simillimum (лекарството, което ще излекува) освобождава реактивна сила, достатъчно мощна да възстанови хармонията, която на свой ред е в състояние да изличи почти всяко болестно състояние (Богер).
82. Вярвам, че с хомеопатията ние сме на прага на нещо огромно, което не принадлежи на днешното поколение на човечеството, а на бъдещите столетия (Патрик).

Акрон, Охайо

Превод ©Цветана Коджабашева, 2016, от ‘The Homeopathic Recorder’, том LIV, брой 12/39.