
Беседа от Т.К. Мур, M.D.
Есенции (82) на класици в хомеопатията: Робъртс, Богер, Липе, Тайлър, Кент, Ален, Ханеман, Шмид, Гример, Мур и други.
Изнесена пред Бюрото по клинична медицина на Международната Ханеманова Асоциация, 27 Юли 1939 година.
Публикувана в The Homeopathic Recorder, том LIV, 12/39
Наблюдения на запознатите с ефектите на лекарствата върху хора. Измежду тези записки на части от истината, без съмнение ще се провиди и самата истина.
- Хомеопатията може да се научи само от майстор (Г. Милър).
- Лекарствата причиняват болест и лекуват болест, и болестта е една и съща.
- Лекарството, което може да повлияе злополучно определени жизнени процеси, може да бъде използвано, за да стимулира същите тези жизнени процеси лечебно. Това е хомеопатията.
- Материи, обработени до по-малки и още по-малки частици, се разгръщат в края на този процес до енергия и vice versa, материята е просто концентрирана енергия.
- Високо потенцираното лекарство, подобно на обработения уранинит (радий) продължава да излъчва енергия година след година, без доловима загуба. Хомеопатичните лекарства, неизползвани в продължение на 20 или 30 години, излекуват също толкова бързо, както и току що потенцираните.
- Хомеопатията е абсолютно невъобразима без възможно най-прецизната индивидуализация.
- Отличителният симптом е следа, по която трябва да се върви, без значение колко далечен може да е този симптом от патологията.
- Симптомите, сочещи към лечебното лекарство, често се намират извън онези, които изграждат патологията на случая.
- Централната идея на Ханеман основополага правилото, че колкото повече отличителният симптом изглежда отделен от обичайния ход на болестта, толкова по-голяма е стойността на този симптом за определянето на лекарството (Богер).
- Склонен съм да вярвам, че необработените дроги са истински лечебни, и че действието им е хомеопатично, но използвани по обичайния начин, прилагани продължително, те повече причиняват вреда, отколкото да принасят случайна полза.
- Принципите на хомеопатията са приложими към всеки обсег от потенции (Богер).
- След като лекарството е произвело действие, прибързаното му повтаряне е една от най-големите грешки, които могат да се допуснат (Богер).
- След като предписанието е донесло облекчение, не давайте лекарство за никой новопоявил се симптом, освен ако не се отнася до жизненоважна част (Липе).
- В хронични случаи не повтаряйте или не сменяйте лекарството твърде скоро. Повтаряйте си това хиляди пъти (Слоун).
- Минути или часове в остри случаи – дни, седмици или месеци в хронични. Никога не повтаряйте, докато трае подобрението (Тайлър).
- Не крайните симптоми определят лекарството. При рак острите болки, разязвяванията и анемията са крайни. Предшестващите ги симптоми трябва да бъдат открити, и използвани за избора на лекарството.
- Придвижването надолу не показва прогресиране, а напротив – отслабване на болестта (Липе).
- Не се задълбавайте в хроничното състояние, когато си имате работа с остро и vice versa (Робъртс).
- Не започвайте лечение на никоя хронична болест по време на изострената ú фаза. Предписвайте върху острите симптоми.
- Когато лекувате хроничен случай и се появи остро състояние, не се намесвайте, освен ако то не стане твърде опасно или пък не замъглява някои индивидуализиращи индикации.
- Ако остра болест се появи по време на хронична, трябва да оставите лекарството да си свърши работата (Богер).
- Винаги използвам по-ниска потенция за остри състояния – 2С, ако съм използвал 1М или 9М (Робъртс).
- Защо да предписваме върху част от пациента, след като разполагаме с целия пациент? Пациентът се е разболял преди своите жлези (Хейс).
- Няма по-добро доказателство за полезното действие на едно лекарство от умственото подобрение (Кент).
- Конституционалното лекарство се намира посредством серии от симптоми, които са абсолютно нови за този пациент (Богер).
- Предписвайте върху последните симптоми, за да отпочнете случая. Следвайте със свързано лекарство, ако има такова.
- В който и да е сложен хроничен случай най-скорошните симптоми са решаващите. Лекувайте случаите си на слоеве – последният слой най-напред (Удбъри).
- Ако общото състояние се подобри, каквото и да се случва с местните симптоми, изчакайте действието на лекарството (Jahr).
- В остри случаи трябва да разполагате с лекарство на най-висока степен за отличителния симптом (или симптоми) (Диксън).
- В остри състояния често е препоръчително да обсъдите хранителните предпочитания, но в хронични те не бива да ви задължават (Г. Милър).
- Вегетарианската диета ще увеличи податливостта към нашите лекарства (Богер).
- Когато едно лекарство е показано за тип, различен от неговия характерен тип – тоест, типът на неговия най-добър доказващ и на онези, които най-лесно биват облекчавани или излекувани от него – това често представлява двойна индикация. Sepia е мъж, Pulsatilla е тип Nux (тоест своята противоположност) (Робъртс).
- Придържайте се към симптома. Не към лекарството (Робъртс).
- Според моя опит симптомите на Puls се появяват и биват излекувани от Puls у пациент тип Nux, и то много по-често, отколкото у друг. Също така Nux е по-често показано у типа Puls, отколкото у типа Nux (Фрийман).
- Най-добрите доказващи на Nux са тъмни жилави мъже; за Puls това са руси млади жени с бледа кожа и сини очи (Робъртс).
- Всички знаем, че доказването на едно лекарство е доказателство, че то не е simillimum (Богер). Очевидно изключение: епидемия от дифтерия. Онези, на които Bell е дадена сутринта, към 4 следобед развиват много силна треска, главоболие и сънливост, завършващи към 6 или 7 вечерта с изпотяване. Възстановяват се всички, след като за тези симптоми им е даден Aconite.
- Нека направим теста с триъгълника. Ако разполагате с три важни характерни симптома, сочещи към едно лекарство, аз ви уверявам, че можете да го приложите с почти непоклатима увереност. Тествал съм приложението на този тест в стотици случаи.
- При излекуването първоначалната секреция може и да не се появи от същото място, а от някоя друга лигавица (Г. Милър).
- Ако хронични кожни обриви изчезнат от само себе си, може да се очаква оток или хектична треска.
- Лошите последствия от изкуствено потиснатите кожни обриви са пропорционални на степента, интензитета и продължителността на съществуването на тези обриви, на остротата на тяхното потискане и на състоянието на вътрешното здраве.
- Опасно е да се спира диарията при напреднала туберкулоза, дори от показаното лекарство (Г. Милър).
- Връзката между два миазма може да бъде разрушена само от предписание, което покрива тоталността на онзи, който е по-активен (Дж.Х. Ален).
- Всички инфекциозни болести, които засягат местно кожата, са вътрешни болести, чийто краен резултат е местната кожна проява.
- Всички болести, които проявяват кожни обриви, са винаги съществуващи вътрешно, преди да проявят местни симптоми външно (Ханеман, „Хронични болести“).
- Местни болести не съществуват. Онова, което наричат по този начин, представлява само локализирано болестно проявление (П. Шмид).
- Новото лекарство трябва да има комплементарна връзка с предишното, тоест Caust и Phos не работят добре едно след друго. Calc e естествено хронична на Bell и Rhus; Natrum mur – на Ign; Apis и Sil – на Puls. Apis няма да работи добре след Rhus.
- Комплементарното лекарство винаги се определя от симптомите, които възникват след първото (Кент).
- Не изоставяйте твърде скоро интеркурентното си лекарство. То може да се окаже излекуващото (Гладуин).
- Да се предпише върху влошаване означава да се фиксира хроничното състояние на пациента (Робъртс).
- Първоначалното влошаване в хроничните случаи може да настъпи през първите осем или десет дни.
- Търсете ясна картина на хроничното състояние, след възстановяването от острото (Робъртс).
- В крайна сметка, конституционалната особеност ще се разкрие под форма, сочеща към нейния лекарствен партньор. Природата търси облекчение на собствен език, който е наш дълг да изучим. Вероятно той се съдържа в картината на симптомите; но много често сме принудени да го търсим другаде (Богер).
- Ако едно лекарство (Sil) проявява остри токсични симптоми, а не конституционални такива, то ще подчини острите симптоми, без да нанесе вреда. Ако обаче пациентът е имал ежеседмични главоболия, започващи от задната част на главата, зловонни изпотявания на стъпалата, чувствителен е към студ и т.н., то дори и преди острия проблем това лекарство може да се окаже много опасно (Г. Милър).
- Никой друг симптом не е така патогномоничен на псора, както сърбежът (Дж.Х. Ален).
- Много неща могат да попречат на действието на хомеопатичните лекарства. Преди всичко те трябва да бъдат намерени и отстранени, преди дори да помислим да даваме лекарства.
- Нужно е чисто поле за действие. Всички съществуващи причини трябва да бъдат отстранени преди всичко останало.
- Ако симптомите, за които лекарството е дадено, изчезнат и се появят нови симптоми, спрете се, ако искате случаят да върви към възстановяване (Липе).
- Съмнително е дали съществува някакъв антидот на високата потенция, освен динамичен лекарствен антидот.
- Продромите са ключът към хомеопатичното лекарство (Богер).
- Не съществуват дълго действащи лекарства. Действието им е незабавно. Продължаващото благоприятно състояние зависи от качеството на жизнената сила и нейното хармонично действие (Робъртс).
- Бременността често изважда старата латентна малария. Тя може и да не се прояви чак до следродилния период (Робъртс).
- Конвенционалната медицина се проваля, защото нито проверява ефектите от лекарствата, нито от болестите, следващи потискането или другите разрушаващи хармоничното действие на жизнената енергия практики.
- При свръхчувствителни пациенти използвайте ниски или средни потенции, поне в началото (Close).
- При слабо сърце високите потенции могат да дадат лоши реакции. Може да се наложи използването на тинктура (Гример).
- Имал съм повече добри резултати от милионната потенция, отколкото от която и да е друга (Богер).
- Ефектите от необработените дроги биват антидотирани от същите дроги, потенцирани.
- Суровите субстанции, които действат като дразнители, биват антидотирани най-добре от същите или подобни субстанции на най-висока вибрационна степен, тоест висока потенция, като например Rhus-t при изгаряния с радий или отравяния с безстъблена иглика.
- Потенцията трябва да се промени, ако едно лекарство трябва да се повтори (Липе).
- Бьонингхаузен обикновено е повтарял потенцията 200С ежедневно за две седмици.
- В остри случаи доктор Ерастус Кейс обикновено давал четири дози от потенция 2С и чакал (Слоун).
- Рядкото лекарство в рубриката обикновено е вярното.
- Когато нозод излезе напред в реперторизация, използвайте го с внимание. Той неизменно се оказва simillimum (Хъбард).
- При болни от сифилис, когато лекарствата действат само няколко дни и трябва да се сменят, това е винаги индикация за нозод.
- Здрав човек, взел една доза за доказване, с изключение на няколко внезапно действащи субстанции (Glon, Camph и т.н.), обикновено няма да усети безпокойство преди да изтекат три дни (Робъртс). (Колко прилича на инокулационния период на заразните болести, или на приложението на радий при повърхностни лезии!)
- При доказване с потенции последните симптоми имат най-голяма тежест за предписването (Богер).
- Повтаряйте дозата, докато произведе ефект – добър или лош – после спрете (Кейс).
- Винаги позитивните симптоми към момента са онези, които изискват определено лекарство. Не бива да допускаме негативните симптоми да ни отклонят (Тайлър).
- Само позитивните симптоми решават лекарството. Негативните не са използваеми (Кларк).
- Отсъствието на която и да е група от симптоми може да противоречи или да не противоречи на дадено лекарство, в зависимост от степента (Робъртс).
- Не допускайте грешки, в хомеопатията човек има работа с енергия, истинска и мощна. Както радиевото излъчване притежава сила да помага или вреди, така и потенцираните лекарства имат такава. Освен ако не бъдат прилагани с техниките според хомеопатичните правила, в съзвучие със закона на подобието, от тях не могат да се очакват добри резултати.
- Simillimum (лекарството, което ще излекува) освобождава реактивна сила, достатъчно мощна да възстанови хармонията, която на свой ред е в състояние да изличи почти всяко болестно състояние (Богер).
- Вярвам, че с хомеопатията ние сме на прага на нещо огромно, което не принадлежи на днешното поколение на човечеството, а на бъдещите столетия (Патрик).
Акрон, Охайо
Превод ©Цветана Коджабашева, 2016, от ‘The Homeopathic Recorder’, том LIV, брой 12/39.
[…] Томас Мур е американски хомеопат, силно повлиян от Константин Херинг. Преведената статия представлява списък от кратки указания, събрани от практиката на много хомеопати, негови съвременници. Друга статия от автора може да прочетете тук. […]