Кой и защо напада хомеопатията?

„Трудно е да дариш ограничените умове с неограничена мощ.“
Никола Тесла

Последното заглавие, което прочетох по този въпрос, беше: „Лечението с хомеопатия има единствено плацебо ефект, доказаха учени“.

Как точно го доказаха, от статията не се разбира. Някой изобщо може ли да ми обясни, що е това „метаанализ на 176 проучвания, съсредоточени върху 68 конкретни заболявания“? Едва ли. Обаче виждат се още четири статии, свързани с темата на тази, първата от които датира от септември 2015, и то само в тази медия. 

Необективните репортажи са факт, но те се тиражират, защото хората не реагират. Естественият коректив на всяка медия са читателите ú. Добре, да речем, че вестникът има право да публикува гледна точка. Защо само от едната страна? Колко ефективно е лечението, което алопатите прилагат при високо кръвно налягане например? Как се измерва изобщо тази ефективност? Статията мълчи. Целта на авторите ú не е да убеждават аудиторията в ефективността на алопатията. Тя си е официална, няма нужда да я защитават.

Това, което се преследва с публикуването на дискредитираща информация за хомеопатията, е дезинформация. А също и манипулация. Защо се пишат подобни статии, и защо нападат тъкмо хомеопатията? Какво им пречи, че някой е избрал да се лекува с хомеопатия? На вас пречи ли ви с нещо моят личен избор, или този на съседите ви?

Нямам друг отговор, освен очевидният: че трябва много да им пречи хомеопатията, за да го правят все по-организирано, все по-шумно, все по-натрапчиво, и то не само в България, а и в Европа. Какво му е на билколечението? И то е алтернативно. Ами кинезитерапията? Да не би някой да пише статии против нея? Не. Тези терапии се приемат за допълващи конвенционалната, и срещу тях никой не рита.

Обаче с хомеопатията случаят е друг. Тези, които четат внимателно по въпроса, ще да са забелязали, че хомеопатията уж я обявяват за допълваща терапия, но в същото време я отричат. Защо ли – ами защото постига твърде много, твърде системни резултати в излекуването на хората. Законът за подобието е като закона за гравитацията. Той винаги действа. Така че, причината за пропагандата е ясна. Когато едно лечение е ефективно, лекарствата, които използва – по-евтини, а нуждата от прибягване до терапевта – все по-рядка, ясно е, че то ще бъде търсено.

Кой има полза от дискредитирането на това лечение, на което разчитат милиони хора в световен мащаб? Вместо ‘cherchez la femme’, в този случай трябва да попитаме ‘къде отиват парите’. Какво ще правят производителите на лекарствата, прилагани от алопатията, ако хората са здрави?

При тежки болести, при напреднали вътрешни увреждания, при сериозно нарушена физиология, хомеопатията можела само да облекчи. А нима алопатията може да ги излекува, на който и да било етап, бил той и по-ранен? Нали човекът е бил подложен на нейните грижи, вземал е системно химически лекарства, ходил е на профилактични прегледи, правени са му имунизации, изследвания, а често и хирургически интервенции. Защо се е стигнало до дълбоки патологии?

Никой не твърди, че хомеопатията изцяло може да премахне нанесената вреда. Хомеопатичната терапия също търпи ограничения. Защото, когато са изрязани органи или се е достигнало до заместителни доживотни терапии, очевидно възможностите за излекуване са вече ограничени. Ние не сме гущери. Не регенерираме. Имаме тела, и трябва да се подчиняваме на техните възможности, които не са безкрайни. Чудесата са прерогатив на Бог.

Не само ни се внушава, че хомеопатията е вредна. Тя открито се отхвърля в болниците, в клиниките, в частните лекарски кабинети. Какъв избор има болният човек? Той може и да откаже да отиде в болница, обаче тогава идва страхът, че ако му стане лошо, няма да дойде линейка. Няма да има спасителен екип, никой няма да се погрижи за него. Защото е вън от системата. Нима да бъдеш вън от системата е нещо по силите на всекиго? Че за какво ни е тогава държавата, обществото, институциите и т.н. Ето, на това разчита властта. Те няма как да загубят. У тях е силата, те държат вървите на чувала на страха и не се свенят да ги дърпат и затягат.

А няма нужда да бъде така. Противопоставянето не е, никога не може да бъде правилният избор. На всички е известно, че има държави в света, които открито признават и прилагат хомеопатия в държавни и частни болници. Защо в Индия е възможно да учиш хомеопатична медицина, после да стажуваш при хомеопатичен лекар, а после – и да практикуваш в хомеопатична болница, клиника, кабинет? Защо там може в конвенционална болница да има хомеопатични консултанти, към помощта на които да могат да прибегнат не само пациентите, но и лекуващите ги лекари?

Тези хора са осъзнали, че пътят никога не е само един, и че човекът затова е човек, защото може да разсъждава и да прави избор – пък макар и понякога грешен. И казвам открито: разбира се, че този избор трябва да включва и конвенционалната медицина. Всеки трябва да е свободен сам да реши. Има моменти, в които тази медицина е именно и единствено правилният избор. Тя спасява живот. Но не е единствена, и не във всички случаи представлява правилният избор. Нищо не налага нейната алтернатива да бъде отричана. Ако медицината във всичките ú форми съществува в интерес на хората, тогава нека наистина я поставим в техен интерес.

Когато ми поставят диагнозата в болницата, с помощта на лекари, апаратура, лаборатория и всички достижения на съвременната медицинска наука – ето тогава настъпва моментът, в който аз трябва да направя избор. Но такъв трябва да ми се предостави. Да ми се каже: ето, имате възможност за такава и такава терапия, при тези и тези специалисти. Можем да ви насочим към хомеопатия, гладолечение, аюрведа, натуропатия, хирургия. Болницата да гарантира проследяване на лечението ми във всички негови етапи. И ако се установи, че едната терапия не работи, да мога по всяко време да избера друга – но да имам избор. Реалността е друга.

Винаги, когато един човек – един български пациент – каже на докторите в болниците, че иска да опита алтернативна терапия, се случва едно и също. Някои лекари са директни, други са по-деликатни и се съобразяват с учтивостта, обаче всички те са категорични: ако се обърне към хомеопат, аюрведически лекар, иглотерапевт, натуропат, рейки лечител или друг алтернативен терапевт, човекът ще изгуби твърде много време, през което болестта му ще напредне толкова, че тогава лекарите вече няма да има какво да направят за него. Тоест тезата на конвенционалните лекари е, че никаква друга терапия не може да се мери с тяхната.

Немалко от нас пазят в тайна, че се лекуват алтернативно. Немалко майки прибягват до недотам законни средства, за да предотвратят поставянето на ваксини на своите деца, и да запазят това в тайна. Защо ли? Всички знаем защо. Нито в детските градини, нито в училищата може да се запише дете, на което не са поставени ваксини. Да не говорим за заплахата от глоба за неспазването на задължителните имунизации.

Защо българските хора да нямат право сами да изберат как да се лекуват? Ние с какво стоим по-долу от хората в Германия, Англия, Чехия, Франция, Швейцария, Хърватия? Защо трябва да търпим поредния здравен министър да хвърля непремерени изказвания, с които открито да обижда всички, които сме се осмелили да си зададем въпроса, дали тази или онази ваксина няма да навреди на нашите деца? Няма ли да има край претенцията, че хората с титлата „доктор“ пред името са единствено сведущи по въпросите на здравето?

Винаги, когато чуя или прочета нещо от типа на цитираното изказване на Венкатраман Рамакришнан, в съзнанието ми изниква историческата фраза: „И все пак тя се върти“. Да, тя продължава да се върти. Може да сме принудени да се крием, да отричаме при необходимост, да се прекланяме пред принудата. Обаче тя се върти. И все повече хора го признават, твърдят. Прибягват до курсове по алтернативни терапии, за да се образоват, с нескриваната цел: да могат сами да лекуват децата си.

С принуда не се стига далече. Толкова исторически примери имаме, и не само в световната история. Нима ще продължим да се поставяме сами в положението на моите родители, а сигурно и на вашите, които тайно слушаха радио „Свободна Европа“ в мрачните години? Стига толкова железни завеси.

Докога ще позволяваме на държавата да ни принуждава да плащаме допълнителен данък, наречен „здравни осигуровки“, защитавайки интересите на химическата фармация? След като на всекиго е ясно, че ако не плати допълнително, много от здравните „услуги“ остават недостъпни за него, не може да получи лекарствата си „по каса“ от аптеката и т.н. Аз искам срещу този данък да получавам такива здравни грижи, каквито си избера сама.

Все по-слабо бива прикриван отказът да ни се позволи – забележете, да ни се позволи! – да се лекуваме алтернативно. Вероятно този избор няма да стане факт в моя живот, не и ако остана в родината. Въпреки, въпреки това се надявам. И знам, че не съм сама. Ето, швейцарците направиха това възможно.

Когато ти повторят една лъжа сто пъти, ти я приемаш за истина. Бориш се с онези, които дръзват да я подложат на съмнение, без да си даваш сметка, че друг е напъхал тази „истина“ в главата ти. Идва обаче момент, в който на карта е заложен животът на децата ти или на друг любим човек. Ето тогава лъсва грозната лъжа, предрешена в истина; и ти си казваш, че си готов на всичко, за да ги спасиш – та даже и да пробваш отречената хомеопатия.

Има източници на достоверна информация. Ние ги пресъздаваме, правим ги достъпни. Много сайтове дават възможност за получаване на по-задълбочена информация. Много книги са преведени на български език. Един поглед в някоя от тях ще стигне, за да разбере човек, че хомеопатията няма нищо общо с шарлатанията. Толкова много трябва да знае човек, за да може да се нарече „хомеопат“. Толкова много, неизчерпаеми усилия са нужни, за да се овладее изкуството за излекуване на подобното с подобно.

Държавата трябва не просто да обяви правото ни да изберем терапия, тя трябва да го закрепи така, че да осигури и направи възможно упражняването му. Държавата ни го дължи, защото без нас държава няма. Ние сме нейния двигател, нашите умове, съзидателната ни сила, въображението и енергията ни. За да ни се осигури възможност за избор обаче, трябва преди всичко да се осигури възможност за подготвяне на кадри по класическа хомеопатия. А защо не и по други алтернативни терапии. Официално, акредитирано образование, с призната диплома, която да гарантира реализация в България.

Ние имаме ли хомеопатичен колеж? Нямаме. На ниво „акредитирани“ висши училища специалност „класическа хомеопатия“ не съществува. Няма официално признати специалисти, които да могат да преподават такава научна дисциплина. Има само десетки апокрифно провеждани форми на обучаване.

Защо се отказва на хората възможност за изучаване на хомеопатия в България на ниво колеж или университет? Ние имаме хора, които са предостатъчно квалифицирани да я преподават.

Казано просто: можете да учите медицина, но само конвенционална. Държавата спира дотук. Обществото основателно предполага, че хомеопатът трябва да притежава познания за човешкия организъм, каквито притежават и лекарите. Но не знае, че те учат и други дисциплини в своята Alma mater, от които хомеопатът не се нуждае. Обучението по конвенционална и алтернативна медицина съвпадат само до точката на познаване на анатомията, нормата и патологията в човешкия организъм, добре описаните вътрешни болести, физиологията на системите в тялото, биохимичните процеси, спешните състояния. Дотук има съвпад, но нататък няма паралел.

Накрая привеждам някои връзки. Сигурна съм, че всеки е в състояние да намери още много, и сам да открие своите отговори.

Кратък обзор от Dana Ullman.

The Guardian, мнение.

Larry Malerba, класически хомеопат, позиция.

А картинката е за смях.

Тези карикатура е достъпна благодарение на: https://www.facebook.com/janisianpage/photos/a.357587427661315.87486.357191544367570/923500477736671/?type=3&theater

©Цветана Коджабашева, 2016