от Самуел Ханеман
Случай, включен в „Сборник публикации”
Г-н Л, словослагател на 24 годишна възраст, мършав, с блед и землист тен, бе работил на печатна преса година и половина преди да дойде при мен, и тогава за първи път бе внезапно почувствал много силна болка в лявата страна, която го принудила да пази леглото и която след няколко дни изчезнала под въздействието на обичайните медикаменти. Оттогава обаче му останало тъпо неприятно усещане в левия хипохондриум. Няколко месеца по-късно, след като претоварил стомаха си със сладка бирена супа, подправена с кимион, бил сполетян от суров пристъп на колики, чиято сила той не можеше да опише с думи, но същевременно не можеше и да каже дали той е кореспондирал на болките, които го предхождали.
Пристъпът отминал, не зная как; но той наблюдавал, че след него не може да понася определени видове храна. Бедата се усилила незабелязано, и хроничните колики със своите характерни симптоми трайно се завърнали.
Най-лошата храна за него били морковите, всичките видове зеле, особено бялото зеле и киселото зеле, и всички видове плодове, но особено крушите.
Ако той бъдел достатъчно невнимателен да хапне някое от тези неща, то до осем дни след пристъпа, причинен от тях, неразположението му се усилвало толкова, че той не можел да изяде дори хапка круша например, без да предизвика друг силен пристъп.
Развитието на пристъпа било следното: четири часа или четири часа и половина след ядене на подобни храни, след като се е чувствал съвсем добре, усещал движение около пъпната област; след това внезапно, винаги на същото място, настъпвало силно стисване като с пинцети, придружено с възможно най-непоносима болка, което траело половин или цяла минута, и всеки път внезапно изчезвало с куркане, достигащо до дясната страна на слабините, около областта на цекума. Когато пристъпът бил особено силен, стисването се завръщало, а последващото куркане било все повече и по-често; при най-силните пристъпи то било почти постоянно. Имал също усещане за пристягане отгоре и отдолу, така че газовете не можели да се придвижат нито нагоре, нито надолу. Безпокойството и болките се увеличавали всеки час, коремът се подувал и ставал болезнен на допир. Заедно с цялото това страдание, което наподобявало треска, имал и желание да повърне, с усещане за пристягане на гръдния кош, дишането било скъсено и все по-затруднено, избивала го студена пот и настъпвал някакъв вид вцепенение, с пълно изтощение. В такъв период за него било невъзможно да преглътне и капка течност, още по-малко твърда храна. Той лежал така вцепенен и несъзнателен, с подуто лице и изпъкнали очи, без да спи, за много часове; пристъпите на спазматичните колики постепенно отстъпвали с намаляване на болка, а после следвало отделяне на известно количество газове или отгоре, или отдолу, и така пристъпът отшумявал (понякога шестнадесет или двадесет и четири часа след началото му). Силата му обаче се възвръщала едва след три или четири дни, и той отново приличал на здрав човек без притеснения, освен тъпата фиксирана болка, описана по-горе, и обща слабост и болестен външен вид. Той не можеше да каже със сигурност дали тази тъпа болка изчезвала по време на пристъпите, но му се струваше, че е така.
При тези обстоятелства той не можел да остане на печатната преса, затова станал словослагач. Пристъпите винаги се повтаряли по описания начин, и продължили повече от година, докато той се обърна към мене.
Можеше лесно да се предположи, че пристъпите са причинени от газове; обаче случаят не беше такъв. Той можеше да поеме, без всякакво притеснение, пълна порция от сух грах, леща, боб или картофи; а и се налагаше да се храни така все по-често, защото състоянието му не позволяваше да приема нищо друго.
Можеше да се предположи също, че състоянието се причиняваше от някакъв вид ферментация в началната част на тънките черва или от някаква особеност във връзка със сладките храни. Но и това не беше вярно. Той можеше да яде кейкове с мая, както и захар и мляко без ограничения, до засищане, без никаква заплаха от колики – макар че първата атака, както вече казах, бе причинена от бирена супа.
Можеше също някаква вредоносна киселинност да настъпва за първите четири часа (защото пристъпите никога не настъпваха по-рано от четири часа след прием на посочените храни). Но причината не беше и тази. Както лимоновият сок, така и виненият оцет бяха безвредни за него. Той никога не повръщаше кисели маси, дори под въздействието на еметиците по време на пристъп. Никой от абсорбиращите елементи или алкали не бе бил някога от полза за него, независимо дали бе бил приеман преди или по време на пристъпа.
Лекарят бе подозирал наличието на тения и го бе подложил на лечението на Херншванд (методът на Herrnschwand се състоял главно от прилагане на прах от мъжка папрат, последвано от пургативи, главно рициново масло. – Цв.К.), без резултат. Нито преди, нито след това той не бил отделял нищо, което да приличало на тения или изобщо на някакъв вид чревен паразит.
Когато той дойде при мен, идеята за тенията беше така твърдо залегнала в съзнанието му, че ми се наложи да му приложа особените методи на Нуфер и Клосиус. Той използва всички лекарства търпеливо и ме накара да опитам всички средства, с които тогава разполагахме. Антимон калиев тартарат, гамбодж (жълт прах, добиван от плодовете на различни видове Garcinia – Цв.К.), повитица (очистително, добивано от дебелите корени на convolvulus scammonia – Цв.К.), мъжка папрат (четири унции дневно в продължение на четири часа), въглен, пелин в големи количества, колоцинт с масла, рициново масло, калай, желязо, сабадила, сулфур, петролеум, камфор, асафоетида и лаксативни соли – нищо не остана неизпробвано; но те бяха дадени, както вече казах, повече заради неговите настойчиви молби, отколкото по мое убеждение; защото извън факта, че никакви паразити не бяха установени, двата симптома, които толкова често бях наблюдавал при наличието на паразити, отсъстваха: а именно дълбоко сбърченото изражение на лицето и усещането за студена струя, извиваща се към гърба непосредствено след хранене.
Веднага след сабадилата, която причини пълзящо усещане като от мравки по кожата (мравучкане) и горещина в стомаха и по цялото тяло, аз му позволих да опита да изяде парче круша. Изглеждаше наистина, като че ли пристъпът се завърна доста по-меко, но след като го оставих без лекарство за осем дни и отново му позволих парче круша, коликите се възстановиха толкова тежко, както и преди.
Забравих да спомена, че вече бях опитал всякакви видове от силните, така наречени антиспазматични лекарства, при началото на пристъпа. Малки дози от ипекакуана, приемани на прах, хладни бани на стъпалата и на тялото, опиум и каюпутово масло не донесоха никакъв резултат, дори не произведоха палиативен ефект. По онова време аз се опитвах само да палиирам симптомите му, , за да подобря слабостта му, и за да може той да продължи лечението, без да прибягва до употребата на хининова кора и да се къпе със студена вода.
Тъй като състоянието му налагаше вече незабавна помощ, защото коликите започнаха да се появяват дори при употребяването на малки количества растителна храна, и тъй като всичко, което вече бях направил по неговите настойчиви молби, се оказа безполезно, аз твърдо реших да му дам лекарство, което предизвиква много подобни болестни симптоми. Вярвах, че подобието със стискащата болка, тревожността, пристягането на гръдния кош, треската, загубата на сила, които предизвиква Veratrum album, ще донесе трайно облекчение.
Дадох му четири прахчета, всяко от което съдържаше четири грана, и му казах да взема по едно дневно; но незабавно да ме уведоми, ако се появят някакви силни симптоми. Той не направи това. Не се върна цели пет дни. Неговото безгранично доверие в моята помощ почти му беше изиграло опасен трик. Ползата, която му бях обещал от прахчетата, го бе подмамила да взема две, вместо едно дневно. След второто прахче и без да е ял нищо дразнещо, започнал пристъп, който той не можеше да опише другояче, освен като неговите спазматични колики, или нещо много подобно на тях. Това обаче не му попречило да вземе третото и четвъртото прахче на следващия ден (така че поел шестнадесет грана, вместо 8, за два дни); при което тази изкуствена колика, ако мога да я нарека така, се увеличила до такава ужасяваща степен, че – използвам собствен израз – той се борел със смъртта, покрит със студена пот, и почти се задушил. Останалите пет дни трябвало да остане у дома, за да възстанови силите си, и тогава се завърна при мен за нови инструкции.
Укорих го за неговото неблагоразумие, но не можах да се въздържа и го утеших, че ще последва подобрение. Резултатът потвърди думите ми; при спазването на приемливо добра диета той възвърна силата си, и вече половин година не е имал дори заплаха за пристъп, макар да яде от време на време от храните, които преди се оказваха толкова вредни за него – но в умерени количества, както му бях подчертал, че трябва. След тази случка той не е вземал повече лекарство, а и никаква тения не бе изхвърлена под въздействието на Veratrum.
Тъпата болка в левия хипохондриум също изчезна, за същото това време.
*****
Превод ©Цветана Коджабашева, 2015, от “Сборник публикации” от С. Ханеман.
