Arsenicum album | Част ІІ

Следващите наблюдения са резултат от много дози с различна сила, приложени върху хора с различна чувствителност. Един интелигентен хомеопатичен лекар няма да предпише своето лекарство, дори в неговата минимална доза, преди да бъде убеден, че особените му симтпоми са възможно най-подобни на тези на болестта, която трябва да излекува. Но ако има такова подобие, лекарството със сигурност ще излекува.

Във всеки случай обаче, поради човешката погрешимост, лекарят може да не е предписал правилно; тогава едно или няколко подушвания на Ipecacuanha, на Hepar sulphuris calcareum или на Nux vomica – според обстоятелствата – ще премахне лошите ефекти.

Употребата на арсеника в потенция е показала своите лечебни сили в безброй случаи на остри и хронични (псорични) болести, и при това е излекувала също и следните симптоми, когато са били налице:

Пристъпи на пристягане в гръдния кош, през нощта, принуждаващи пациента да напусне леглото; страх от смъртта; избухливост; тежест в челото [Hg.]; главоболие след вечеря; пърхот по окосмената част на скалпа [Hg.]; възпаление на очите и клепачите; дърпане и бодежи по лицето тук и там; язви, подобни на брадавици, по бузите [Hg.]; подобно на тумор подуване на носа [Hg.]; обриви по устните; кървене от венците; гнила миризма от устата; повръщане на кафеникава материя, придружено със силни колики; повръщане след всяко хранене; притискане в стомаха; пареща болка в стомаха и под лъжичката; втвърдяване на черния дроб; парене в червата; асцит; парещи изхождания, придружени със силни колики; зелени диарични изпражнения; запек; парализа на пикочния мехур; дизурия; странгурия; оток по гениталиите; твърде обилен мензис, различни болести по време на менструацията; разяждащо, парливо течение от вагината; запушване на носа; кашляне на кръв; пристъпи на задушаване, вечер след като легне; стегнатост на гръдния кош при изкачване на възвишение; ангина пекторис; бодежи в стернума; натиск върху стернума; дърпане и разкъсване, през нощта, от лакътя до рамото; забиране на върховете на пръстите на ръцете, с парещи болки [Hg.]; разкъсване и бодежи в хълбоците, бедрата и слабините; разкъсване в тибиата; болка като от удар в колянната става; сърбящ херпес по коляното; стари възпаления по краката, с парене и бодежи; умора в краката; язви по табаните на краката [Hg.]; язви с разяждащи блистери по табаните и пръстите на краката [Hg.]; болка като от възпаление по възглавничките на пръстите на краката, като че ли са се протрили от ходене; разширени и подути вени; парене по кожата [Hg.]; пареща болка в язвите; сънливост вечер; през нощта заспива бавно, след като се е събудил; ежедневна интермитентна температура; втрисане вечер, с извиване на крайниците и тревожно безпокойство.

Съкращенията на имената на моите колеги – доказващи, са: Bhr., БайерFr. H.., Фридрих Ханеман; Htb. u. Tr., Хартлауб и ТринксHg., ХерингHbg., Хорнбург Lgh., д-р Лангхамер. Mr., МейерStf., Щапф.[1]

УМ, ЕМОЦИИ

Депресия и безрадостност. Меланхолия, тъжно настроение след хранене, с главоболие (след 80 часа). Тъжни, скръбни идеи вечер в леглото, като че ли някакво нещастие се е случило на роднините му. Религиозна мелархолия и резервираност. [EBERS, in Hufeland’s Jour., 1813, Oct., p. 8.][2] [5] Той плаче и вие, говори много малко и сбито. [Stf.] Пронизващи ридания, прекъсвани от припадъци, идващи на пристъпи. [FRIEDERICH, in Hufeland’s Jour., V., p. 172.][3] Жални ридания, заради изключително силно стягане в гърдите, което отнема дъха му, настъпващо с много неприятно усещане в корема; то го принуждава да се превие на две, търкаляйки се насам-натам, после отново да се изправи и да ходи напред-назад. [MORGAGNI, de sed. et caus. morb., LIX.][4] Пристъпи на силна мъка, от дълго време. [TIM. A. GUELDENKLEE, Opp., p. 280.][5] Тревожност и безпокойство в цялото тяло (след 1 час). [RICHARD, in Schenk, lib., VII., Obs. 211.][6]

[10] Тревожен и треперещ, той се страхува от себе си, че може да не успее да се удържи да убие някого с нож. [MARCUS, Ephem. d. Heilkunst, Heft., III.][7] Тревожност и горещина, които не ú позволяват да заспи преди полунощ, за много дни. Тревожност вечерта, след като си легне и след полунощ, в 3 часа сутринта, след като се е събудил. Силна тревожност, през нощта около 3 часа, тя понякога се усеща сгорещена, а после отново като че ще повръща. Тревожност, мъка. [MYRRHEN, Misc. Nat. Cur. -Neue med. chir., Wahrenehm, vol. I, 1778 -QUELMALZ, Commerc. lit., 1737.][8] [15] Изключително страдание. [KAISER, in Hb. u. Tr. Arzeneimittellhere.][9] Възможно най-непоносимото страдание. [FORESTUS Lib., 17, obsv., 13.][10] Голямо страдание, придружено от стягане в гръдния кош и трудно дишане. [KAISER, l. c.] Вътрешно страдание. [KAISER, l. c.] Смъртно страдание. [HENNING IN Hufeland’s Journ. X., 2.][11]

[20Продължително страдание, като от угризения на съвестта, като че ли е действал в разрез със своя дълг, без да знае точно как. Сърдечно страдание, прекъсвано от пристъпи на припадък. [FRIEDRICH, l. c.] Страдание и тревожност, така че той непрекъснато изпада в безсъзнание. [BERNH. VERZASCH. (Obs. med. obs., 66.)][12] Страдание, треперене и трепкане, със студено изпотяване по лицето. [ALBERTI, Jurisprud. med. Tom. II., p. 257.][13] Голямо страдание, треперене и потрепване, със силно разкъсване в корема. [ALBERTI, l. c.] [25] С неизразимо страдание, той изглежда да лежи на ръба на смъртта поради увеличаващите се болки. [MORGAGNI, l. c.] С огромно страдание, той се търкаля и тръшка в леглото. [GUELDENKLEE, ibid. BUETTNER, Unterr. ueb. d. Toedl. d. Wund.][14] Той не може да си намери спокойно място никъде, непрекъснато променя положението на тялото си, иска от едно легло да отиде на друго и да лежи ту тук, ту там. Неспокоен, иска от едно легло да отиде на друго. [MYRRHEN, l. c.] Неспокоен и се мята в леглото с депресия, и неутолима жажда (след 24 часа). [BUETTNER, l. c.]

[30] Неспокоен, с болки в главата, в корема и в коленете. [RICHARD, l. c.] Изключително неспокойно, детето е сърдито и хленчи. Безпокойство и хипохондрична тревожност, като от постоянно стоене в стаята, като че ли в горната част на гръдния кош, но без сърцебиене (изведнъж). Страдание и страх; той вижда свой познат да лежи мъртъв на дивана и много се страхува от него; но последният не е там. [Whl.] [35] Той вижда само червеи и буболечки да пълзят около леглото му, иска да избяга от тях, хвърля ги с пълни шепи. [Whl.] В цялата му къща, също и под леглото му, е пълно с измамници, които му причиняват студена пот; тя избива обилно по цялото му тяло. [Whl.] През нощта той тича из цялата къща, търсейки крадци. [Whl.] Изключителен страх и страдание; нощем и денем той вижда призраци. Скача от леглото от страх и се крие в гардероба, от който може да бъде изваден с голяма трудност. [Whl.]

[40] Липса на определеност; той желае нещо, а когато бъде направен опит да бъде удовлетворено желанието му, най-дребно нещо променя неговото решение, и той вече не иска същото нещо. Много сериозен. Когато е сам, той изпада в мисли за болести и други неща, от които не може лесно да се откъсне. Отчаян е от живота си. [RICHARD, l. c.][15] Паднал духом и плаче, мисли, че нищо не може да му помогне и така или иначе той ще умре; в същото време му е студено и го тресе, с последващо огромно изтощение. [45] Свръхчувствителност и свръхделикатност на съзнанието; обезсърчена, тъжна и мрачна, тя се терзае и е загрижена за дреболии. Много чувствителен към шума. Склонен да се плаши. Слаб телом и духом, той не може да говори без да проявява избухливост. Говори малко, но се оплаква от страдание. [ALBERTI, l. c.]

[50] Неудобно му е, не намира удоволствие в нищо. Нетърпелив и тревожен. Недоволен през целия ден, и много вбесен на себе си; мисли, че не е направил достатъчно и се упреква горчиво. [Lgh.] Раздразнителност, редуваща се с мека доброта; докато е раздразнена, не поглежда никого, не слуша нищо; понякога и плаче. Лошо настроение сутрин в леглото; бута възглавницата недоволно, хвърля завивките, отвива се, не поглежда никого, не слуша нищо. [55] Вбесява се за дреболии. Вбесява се от всяка дреболия и не може да спре да говори за грешките на другите. Много докачлива и недоволна от всичко, тя намира навсякъде грешки; всичко ú се струва прекалено силно и шумно, всеки разговор, всеки шум, всяка светлина. Много докачлив и чувствителен; най-малкото нещо го обижда и разгневява. [Lgh.] Много заядлива, избухлива, капризна, всяка дума приема накриво и е тросната, когато трябва да отговаря.

[60] Склонен към саркастично присмиване. Тя силно се разгневява, когато я принудят да яде нещо, докато тя няма изобщо апетит за нищо. Желанията ú надхвърлят възможностите ú; тя яде и пие повече, отколкото е добре за нея; тя ходи до по-надалеч, отколкото е необходимо и добре за нея. Голяма апатия и липса на симпатия. Безразличие към живота. [KAISER, l. c.] [65] Животът изглежда му е безразличен, няма никаква стойност за него. Спокойна невъзмутимост; нехаят за приближаващата смърт, нито се надяват, нито желаят да се възстановят. (При две самоубийства, последствия след вземане на арсеник). Душевна невъзмутимост (у паднала духом, меланхолична жена). [LABORDE, Journ. de Med., LXX., p. 89.][16] Спокоен, решителен ум; той запазва невъзмутимостта си, каквото и да се случва. [Lgh.] Жизнерадостно настроение; желае да общува с другите. [Lgh.]

[70] По-склонен е към развеселяване, и към това да се заеме с нещо. [Lgh.] Първите минути спокоен душевно и ведър; обаче след половин час изключително неспокоен и тревожен; представя си, че ефектите от отровата ще бъдат ужасяващи и иска да остане жив (у отчаян самоубиец). [Stf.] Отслабване на паметта. Много объркана памет, за дълго време. [MYRRHEN, l. c.] Разсеяност, паметта му изневерява. [75] Затъпял, със слабост в главата, около обяд. Затъпял, със замаяност в главата, така че не може да мисли. [Mr.] Замаяност и объркано усещане в главата, като от силна хрема и раздразнение; усеща главата си като фенер. Замаяно усещане в главата, като че ли не е спал достатъчно, между 11 преди обяд и 6 часа вечерта. Притъпеност в главата, без болка. Слабост на ума. [EBERS, l. c.]

[80] Слабост на ума. [EBERS, l. c.] [17] Хронична слабост на ума. [EBERS, l. c.] [18] Делириум. [KAISER, l. c.] Фантастичен делириум, повтарящ се от време на време. [GUILBERT, Med. chir. Wahrnehm, Vol. II., Altenb.][19] Претоварен с различни идеи, които е твърде слаб да задържи и не може да се заеме с нито една от тях. Сетивните органи са болестно активни. [KAISER, l. c.] [85] Сетивните органи са болезнено активни. [KAISER, l. c.] Липса на разум и на вътрешни и външни сетива; той не вижда, не говори в продължение на много дни, не чува и не разбира нищо; когато някой много силно вика в ушите му, той поглежда към присъстващите като пиян човек, събуден от дълбок сън. [MYRRHEN, l. c.] Тя лежи в леглото напълно безчувствена, промърморва неразбираеми звуци, очите ú са втренчени, по челото има студена пот; треперене на цялото тяло; слаб, твърд и бърз пулс. [EBERS, l. c.] Съзнанието изчезва или става недоловимо. [KAISER, l. c.] Загуба на усещания и съзнание, той не знае какво се случва с него. [PYL, Samml. VIII., p. 98, sq.][20]

[90] Загуба на съзнание и реч. [Misc. N. C., Dec. III., an. 9, 10, p. 390.][21] Блуждаещи идеи, очите са отворени, без да осъзнава фантазиите си, независимо преди или след това. Безумие; първо главоболие, изключително страдание, шумове пред ушите като от много големи камбани, и когато отвори очите си, той винаги вижда човек, който преди известно време се е обесил на тавана на къщата и който непрестанно жестикулира към него, за да го свали долу; той тича натам с нож, но веднага щом го сваля на земята, се отчайва и иска сам да се обеси; след като го възпират от това, той става толкова неспокоен, въпреки че напълно разбира какво става; и когато иска да се изрази чрез писане, прави само неразбираеми знаци, след което трепери, плаче и с чело, покрито от мъчителна пот, коленичи и умолително вдига ръце. [EBERS, l. c.] Безумна ярост; налага се да бъде окован, но търси да се освободи. [AMATUS LUSITANUS, Curationes, Cent II., Cur. 65.][22]

ГЛАВА, СВЕТОВЪРТЕЖ

Чувство за изтръпналост в главата. [PEARSON, in Samml. br. Abhandl. f. prakt. Aertze, XIII., 4.][23] [95] Главата е силно размътена, вечер (3ти ден). Слабост в главата от силна болка, със слабост и прилошаване под лъжичката, толкова силно, сякаш наистина е болна. Замаяност в главата, когато върви на открито, влошава се когато влезе обратно в стаята (след половин час). Чувство за изтръпналост в главата. [BUCHHOLZ, Beitr. z. ger. Arzneik, IV., 164.][24] Затъпялост в главата, след сън.

[100] Объркано усещане в главата. [Hbg.] Притъпяване в главата, като от стремглаво бързане да изпълни огромно количество работа, придружено с вътрешно безпокойство (след 2 дни). Затъпяване, със загуба на сетивност и виене на свят. [EBERS, l. c.][25] Усещане за реене в главата. [ALBERTI, l. c.] Реене, тъпота и замаяност в главата, докато се разхожда, повече  челото, като че е опиянен, така че залита ту на едната, ту на другата страна и се страхува, че ще падне всеки момент. (след 9 часа и ½). [Lgh.] [105] Виене на свят. [KAISER, l. c. ; THOMSON, Edinb. Vers., IV. ; SENNERT, Prat. med. lib., 6, p. 6.][26] Виене на свят, докато седи. Виене на свят само докато върви, като че ли ще падне на дясната си страна. [Lgh.] Виене на свят всяка вечер; тя трябва да се държи за нещо, когато затваря очите си. Виене на свят, със замъгляване на зрението. [MYRRHEN, l. c.]

[110] Виене на свят, със загуба на мислите, когато се надига. [Stf.] Силно виене на свят, с гадене, докато лежи; трябва да седне, за да го намали. [Stf.] Виене на свят, с главоболие. [KAISER, l. c.] Болки в главата. [GRIMM, Misc. N. C., Dec. III, ann. 7, 8.][27] Болки в главата и виене на свят за няколко дни. [G. W. WEDEL, Diss. de Arsen. Jen., 1719, p. 10.][28] [115] Главоболие с изключителна сила. [JOH. JACOBI and RAU, Acta N. C. ; KNAPPE, Annal. der Staats-Arzneikunde, I., I.][29] Главоболие в тила. Полустранично главоболие. [KNAPE, l. c.] Главоболие за няколко дни, което незабавно се облекчава от компрес със студена вода, но при премахването му става още по-зле от преди това. Главоболие над лявото око, много силно вечерта и през нощта. [Hg.]

[120] Периодично главоболие. [TH. RAU, l. c.] Вцепеняващо, притискащо главоболие, особено в челото, при всякаква позиция. [Lgh.] Вцепеняващо, притискащо главоболие, особено от дясната страна на челото, точно над дясната вежда, боли като че ли се възпалява, когато той набръчка челото си. [Lgh.] Вцепеняващо, притискащо главоболие, главно на челото, с фини бодежи в лявата темпорална област, близо до външния ъгъл на окото, докато върви и стои изправен, преминава когато седи (след 2 часа и ½). [Lgh.] Болка като от удар от едната страна на главата, сутрин непосредствено след ставане от леглото (след 2 часа и ½). [125] Усещане, като че са го били по предната част на главата. Болка в челото и над носа, като от удар или възпаление, която отминава за кратко от потъркване. Болка и объркано усещане в главата, така че не може лесно да стане; трябва да легне. Голяма тежест в главата, особено докато стои изправен и седи. [BUCCHOLZ, l. c.][30] Голяма тежест в челото, с бучене в ушите; то изчезва на открито, но незабавно се подновява при обратно влизане в стаята (след 16 часа).

[130] Изключителна тежест в главата, като че ли мозъкът е притиснат надолу от товар, с бучене в ушите, сутрин след ставане от леглото (след 24 часа). Тежест в челото с притискаща болка, сутринта (след 72 часа). Притискаща болка в дясната темпорална област, във всички позиции (след 3 часа). [Lgh.] Притискаща, дърпаща болка от дясната страна на челото (след 2 часа ¾). [Lgh.] [135] Напрежение в челото; главата боли, сякаш е разтегната. Стягащо главоболие над очите, което скоро отминава. Дърпащо главоболие под теменния шев, за няколко часа следобед. Разкъсващи болки в тила. [Bhr.] Разкъсване в главата, и едновременно с това – в лявото око.

[140] Главоболие, състоящо се от разкъсване и тежест, със сънливо изтощение, през целия ден (след 4 дни).  Разкъсващи бодежи в лявото слепоочие. Подобна на бодеж болка в лявото слепоочие, която прекъсва при докосване на засегнатата област. [Lgh.] Пулсиращо главоболие в челото, точно над основата на носа. Силно пулсиращо главоболие в челото, при движение. [Stf.] [145] Силно пулсиращо главоболие в цялата глава, особено в челото, с гадене при надигане от леглото. [Stf.] Остро, твърдо пулсиране, като кълцане, в цялата глава, като че ли ще ú отнесе черепа, през нощта (около 2 часа сутринта), с изригващо изпотяване. Блъскане, като удари с чук, в слепоочията, много болезнено, по обяд и в полунощ за половин час, след което за два часа тя чувства парализа в тялото си. Тъпо пулсиращо главоболие в едната половина на главата, достигащо до над очите. При движение, усещане като че мозъкът се движи и се удря в черепа.

[150] При движение на главата, мозъкът се усеща сякаш се тресе, с притискане върху него, при ходене. [Whl.] Тик-такащо усещане в главата, над ухото, докато върви. Кожата на главата е болезнена при допир, като че ли е набрала гной. Болезненост на косата при докосване. Падане на косата от главата. [BAYLIES, in Samml. br. Abhandl. fuer pr. Aertze, VII., 2, p. 110.][31] [155] Болки като от удар от външната страна на главата, влошаващи се при допир. Присвиваща болка в главата. Мравучкане по кожата на тила, като че ли корените на косата се движат. Пареща болка по окосмената част на скалпа. [KNAPE, l. c.][32] Подуване на главата. [HEIMREICH in Act. N. C. II., obs. 10.][33]

[160] Подуване на цялата глава. [QUELMALZ, l. c.] Подуване на главата и лицето. [SIEBOLD in Hufel. Journ. IV., part I., p. 3.][34] Извънредно подуване на главата и лицето. [KNAPE, l. c.] Подуване на кожата на главата, лицето, очите, врата и гръдния кош, с естествен цвят. [KNAPE, l. c.] Сърбящо гризене по главата. [KNAPE, l. c.] [165] Гризящ сърбеж по цялата глава, възбуждащ чесане. [Lgh.] Парещ сърбеж по окосмения скалп. [KNAPE, l. c.] Болезнен сърбеж, подобно на разязвяване, възбуждащ чесанепо целия окосмен скалп, който е целият болезнен, но главно по тила, като от разлята кръв (след 7 часа). [Lgh.] Пъпчица, покрита с коричка от лявата страна на окосмения скалп, възбуждаща чесане и болезнена при потъркване, като че ли отдолу е набрала гной (след 2 часа). [Lgh.] Обрив от дребни пъпчици по целия окосмен скалп, които са болезнени при търкане и докосване, като че отдолу са набрали гной, или като от разлята кръв (след 11 часа). [Lgh.]

[170] Безброй пъпчици, много червени, върху окосмения скалп. [VICAT, l. c.][35] Обрив от пустули с пареща болка върху окосмения скалп и по лицето. [HEIMREICH, l. c.] Пъпчици по лявото слепоочие, възбуждащи чесане и отделящи кръвениста материя, а след потъркване болезнени, като от възпаление. [Lgh.] Две големи пъпки на челото между веждите, предизвикващи чесане, окделящи кръвениста материя и пълни с гной на следващия ден. [Lgh.] Разяждащи язви по окосмения скалп. [KNAPE, l. c.] [175] Разязвен струпей, уплътнен на широчина колкото един пръст, върху окосмения скалп, който пада сам след няколко седмици. [HEINREICH, l. c.] Разязвен струпей върху окосмения скалп, по средата на челото. [KNAPE, l. c.]

ОЧИ, ЗРЕНИЕ

Дясното око боли дълбоко отвътре, със силни бодежи при завъртането му, така че тя почти не може да го завърти. Притискаща болка над левия клепач и в горната половина на очната ябълка, който се влошава при поглеждане нагоре. Притискаща болка под дясното око, продължаваща с часове, през нощта, така че тя от страдание не може да стои в леглото.

[180] Притискане в лявото око, като че ли пясък е попаднал в него (след 2 часа). [Lgh.] Дърпаща болка в очите и потрепване на клепачите. Конвулсивно потрепване на лявото око.  Разкъсване в окото, на интервали. [SCHLEGEL, in Hb. u. Tr.][36] Чукане, подобно на пулсация, в очите, и бодеж при всяка пулсация, след полунощ. [185] Сърбеж около очите и слепоочията, като че е набоден с безброй нажежени игли. Смъдящ, разяждащ сърбеж в двете очи, принуждаващ го да се чеше (след 3 часа). [Lgh.] Парене по ръбовете на горните клепачи. Парене в очите. Парене в очите, носа, устата. [N. med. chir. Wahrnem., l. c.]

[190] Червени, възпалени очи. [N. med. chir. Wahrnem., l. c.] Възпаление на конюктивата. [KAISER, l. c.] Възпаление на очите. [HEUN, allgem. med. Annalen, 1805, Febr.][37] Силно възпаление на очите. [GUILBERT, l. c.][38] Подуване на очите. [QUELMALZ, l. c.][39] [195] Подуване на клепачите. [N. med. chir. W., l. c.] Оточно подуване на клепачите, без болка. [Whl.] Подуване първо на горния, после на долния ляв клепач, после на челото, главата и врата, без болка или отделяне на слуз; подуването на главата и на врата достига грамадни размери. [Whl.] Отекли очи и устни. [KNAPE, l. c.] Безболезнено подуване под лявото око, което частично се затваря, много мек оток (след 5 дни). [Fr., H.]

[200] Жълтеникавост на очите, като при жълтеница. Бялото на очите е жълто, като у човек с жълтеница. [Whl.] Уморен вид на очите. [KAISER, l. c.] Сухота на клепачите, като че ли трият върху очите, при четене на светлината на свещи. Ръбовете на клепачите болят при движение, като че ли са сухи, и се трият върху очните ябълки, както на открито, така и в стаята. [205] Овлажняване на очите. [GUILBERT, l. c.] Постоянно, силно сълзене от дясното око, за осем дни (след 2 дни). [Fr., H.] Парливи сълзи, които възпаляват бузите. [GUILBERT, l. c.][40] Овлажняване и сърбеж в очите, както и гной в тях сутрин. [Fr., H.] Очите са залепнали сутрин.

[210] Външните очни ъгли са залепнали от секрет като гума, сутрин. [Whl.] Постоянно потрепване на горните клепачи, със сълзи в очите. (Оточно подутите) клепачи се затварят плътно, спазматично, и изглеждат като подпухнали. [Whl.] Изкривяване на очите. [J. MAT. MULLER, in Ephem. N. C., Cent. I., C. 51.][41] Изкривяване на очите и на мускулите на врата. [Eph. N., Cent. X., app., p. 463.][42] [215] Изпъкване на очите. [GUILBERT, l. c.] Изпъкнали очи. [KAISER, l. c.] Неподвижни очи, насочени напред. [KAISER, l. c.] Плашещо втренчени очи. [MYRRHEN, l. c.][43] Лудо втренчен поглед. [GUILBERT, l. c.]

[220] Лудо втренчен поглед. [Whl.] Лудо втренчен поглед, без разширяване на зениците. [KAISER, l. c.] Див поглед. [MAJAULT, in Samml. br. Abhandl. f. pra. Aertze. VII., I, 59 and 2, 69.][44] Клепачите му се затварят сами; той е изтощен. [Hbg.] Свити зеници (след час и ½, 5 часа). [Lgh.] [225] Слабост на зрението, за дълго време. [MYRRHEN, l. c.][45] Затъмнено зрение, като през бяла мъгла (мрежа). Той не разпознава хората, стоящи около него. [RICHARD, l. c.] Затъмняване на зрението. [BAYLIES, l. c.] Затъмняване на зрението; всичко изглежда черно пред очите му (отведнъж). [RICHARD, l. c.]

[230] Тъмнина и проблясъци пред очите му. [KAISER, l. c.] Почти пълна слепота, у жена със слабо зрение, със загуба на слух и с дълго продължаваща притъпеност на сетивата. [EBERS, l. c.][46] Всичко става жълто пред очите му, по време на прилошаване. [ALBERTI, l. c.] Бели точки или точици пред очите. Искри пред очите. [EBERS, l. c.][47] [235] Чувствителност към светлината, фотофобия. [EBERS, l. c.][48] Снегът заслепява очите така, че те се навлажняват.

УШИ, СЛУХ

Болка в ушите. [Bhr.] Подобна на крампа болка във външните уши. Разкъсване във вътрешността на ухото.

[240] Дърпащо разкъсване в лявата висулка. Дърпащо разкъсване зад ухото, надолу по тилната част на врата и в рамото. Бодежи и разкъсване в посока навън, през левия слухов канал, главно вечер (първия ден). Бодежи в ухото, сутрин. Приятно гъделичкане в двете уши, дълбоко отвътре, за десет дни. [Fr., H.] [245] Приятно дразнене в десния слухов канал, принуждаващо към чесане. [Lgh.] Парене във външното ухо, вечер (след 5 часа). Усещане за запушване в левия слухов канал, като че ли отвън. Трудно чуване, като че ли ушите са запушени (след 16 часа). Когато преглъща, нещо изглежда като да запушва ухото отвътре, като че ли е глух.

[250] Той не разбира какво му се казва. [RICHARD, l. c.] Глухота. [Hg.] Звънене в дясното ухо, докато седи (след час и ½) [Lgh.] Подобен на звънене шум в ушите и в цялата глава. Бучене в ушите с всеки пристъп на болка. [255] Бучене в ушите. [THOMSON, l. c. BAYLIES, l. c.][49] Силен стремителен шум пред ушите, като от бент.

НОС, ОБОНЯНИЕ

В основата на носа, болка в костите. Бодежи в костите на носа. Силен кръвоизлив от носа, поради раздразнение (след 3 дни).

[260] Силно кървене от носа, след сериозно повръщане. [HEIMREICH, Arsen. als Fiebermittel.] Зловонна сукървица тече от носа, който е изключително разязвен, и капе в устата, където причинява горчив вкус. [Hg.] Редуване на мирис на сяра и на катран в носа.

ЛИЦЕ

Лицето е хлътнало. [Htb. u. Tr.][50] Бледо лице. [MAJAULT, l. c.] [265] Бледност на лицето с изкривени черти. [KAISER, l. c.] Бледност на лицето с хлътнали очи.  [J. G. GREISELIUS in Misc. Nat. cur. Dec. I., Ann. 2, p. 149.][51] Блед, жълт, кахектичен външен вид. [SCHLEGEL, l. c.][52] Смъртна бледност. [HENNING, l. c.][53] Смъртен нюанс на лицето. [ALBERTI, l. c.][54]

[270] Жълто лице с хлътнали очи. Синкаво лице. [MUELLER, l. c. Eph. N. C., l. c.][55] Землист и оловносив цвят на лицето, със зелени и сини петна и ивици. [KNAPE, l. c.] Изкривени черти, като от недоволство. Изменено и загрозено изражение. [KAISER, l. c.] [275] Изглежда като смъртта. [ALBEREI, l. c.] Конвулсивни потрепвания на лицевите мускули. [GUILBERT, l. c.] Притискане отляво в горната челюст. Сърбеж по лицето, принуждаващ към чесане до разраняване. Подпухнало червено лице, с подути устни. [Stf.]

[280] Подпухнало, червено лице. [KAISER, l. c.] Подуване на цялото лице (от външно приложение). [Htb. u. Tr.] Подуване на лицето. [J. C. TENNER, in Simon’s Samml. d. u. Beob. f. d. J., 1788.][56] Подуване на лицето от еластично естество, особено при клепачите, и главно сутрин, у трима души. [TH. FOWLER, Med. rep. of the effect of arsen., Sect. VIII.][57] Подуване на лицето със загуба на съзнание и виене на свят. [SENNERT, prax lib. 6, p. 237.][58] [285] Твърд оток, като орех, върху двете изпъкналости на челото; подуването се увеличава вечерта. [Sr.] Обрив по челото. [KNAPE, l. c.] Малки възли, бучки по челото. [N. med. chir. Wahrn., l. c.] Язви по цялото лице. [N. med. chir. Wahrn., l. c.]

 

ЗЪБИ, УСТА, ВЕНЦИ

Устните са синкави. [BAYLIES, l. c.]

[290] Синкави устни. [KAISER, l. c.] Устни на черни петна. [GUILBERT, l. c.] Възчерен вид около устата. [ALBERTI, l. c.] Притискащо треперене или конвулсивно подскачане от едната страна на горната устна, особено докато заспива. Сърбеж, като че ли е дабоден с безброй парещи игли, в горната устна, нагоре до носа, а на следващия ден подуване на горната устна, над червената линия. [295] Подуване на устните. [Stf.] Кървене на долната устна след хранене (след час и ½).[Lgh.] Кафява ивица от сбръчкан епидермис, почти като изгорен, по средата по протежението на червената част на долната устна. Червена, покрита с лишеи кожа около устата. Обриви избиват по устните, на ръба на червената област, безболезнени (след 14 дни).

[300] Обриви около устата, с пареща болка. Болезнени възли по горната устна. Обриви на язви около устните. [ISENFLAMM STEINNING, Diss. de rem. susp. et ven., Erlangen, 1767, p. xxvii.][59]

Обриви на долната устна, подобно на нома (гангрена на устата), с плътна коричка и основа, подобна на свинска мас. [Sr.] Язва, разяждаща устната, с разкъсваща болка и смъдене като от сол, вечер като си ляга и през деня, докато се движи; най-зле, когато се докосва и на открито; пречи на съня и причинява събуждане нощем (след 14 дни). [305] Подуване на подчелюстните жлези, с болка като от натиск и контузия. Подуване на подчелюстните жлези, с болезненост при външен натиск. [Hg.] Твърдо подуване на лявата подчелюстна жлеза; подуването е особено силно вечер. [Sr.] Зъбна болка, повече притискаща, отколкото теглеща. Конвулсивна, продължителна зъбна болка, достигаща до слепоочието, облекчава се или изчезва при сядане в леглото.

[310] Разкъсване в зъбите и едновременно с това в главата, при което тя се вбесява толкова, че удря главата си с юмруци; точно преди да настъпи мензиса. Болка в няколко зъба (във венците), като че ли се охлабват и ще паднат; но болката не се увеличава при дъвчене (след 1 час). Болезнено охлабване на зъбите; и болка като от възпаление, и сама по себе си, но повече при дъвчене; също венците болят при докосване, а бузата от същата страна се подува. Един зъб се охлабва и изпъква, сутрин; венецът около него боли при докосване, а още повече – външната част на бузата, зад която лежи разхлабеният зъб; зъбът не е болезнен при стисване на зъбите. Конвулсивно скърцане със зъби. [VAN EGGERN, Diss. de vacill. dent. Duisb., 1787.][60] [315] Скърцане със зъби. [KAISER, l. c.] Опадане на зъбите. [VAN EGGERN, l. c.] Бодежи във венците, сутрин. Нощни разкъсващи болки във венеца на кучешки зъб, който е непоносимо дълъг, докато лежи върху болната си страна; но болката изчезва от топлината на леглото; на следващата сутрин носът е подут и болезнен при допир (след 3 дни). Езикът е синкав. [BAYLIES, l. c.]

[320] Бял език. [ALBERTI, l. c.]  Нечувствителност на езика, като че ли е смъртно изгорен, без усещане за вкус. Бодяща болка, като от рибя кост в основата на езика, когато преглъща и когато си обръща главата. Дълбаеща болка в дясната граница на езика, докато е полу-заспал. Болка върху езика, като че върху него има везикули, причиняващи пареща болка. [325] Разяждане на езика отстрани на върха, със смъдяща болка (след 14 дни). На върха на небцето, продължително усещане за разраняване. [Bhr.] Усещане за остъргване, одиране зад мекото небце, когато не преглъща.

ГЪРЛО

Задиране и усещане за гранивост в гърлото, като от гранива мас, след първия погълнат залък на закуска. Усещане в гърлото, като че ли в него има косъм.

[330] Усещане в гърлото като за топка слуз, с привкус на кръв. Разкъсваща болка в езофагуса и навсякъде нагоре в гърлото, също и когато не преглъща. Парене в гърлото. [RICHARD, l. c. BUCHHOLZ, l. c.] Парене в дъгите на гърлото. [KNAPE, l. c. KOPP, Jahrb. der Staats-Arzneik. II., p. 182.][61] Възпаление на стените на гърлото. [RAU, l. c.] [335] Гаргренозно възпалено гърло. [FELDMANN, in Comm. lit. Nor., 1743, p. 50.][62] В дъгите на гърлото и в стомаха, усещане за търкаляне, като че ли нишка бива навивана на топка. [RICHARD, l. c.] Усещане за стягане в гърлото. [PREUSSIUS, Ephem. N. C. Cent. III., Obs. 15.][63] Стягане на дъгите (на езофагуса). [N. m. ch. Wahrn., l. c.] Гърлото му е като плътно притиснато и затворено, като че ли нищо не може да премине по хранопровода му. [ALBERTI, l. c.]

[340] Преглъщането е много болезнено. [N. m. ch. Wahrn., l. c.] Трудно преглъщане. [RAU, l. c.] Усещане за парализа на дъгите и хранопровода; сдъвканата хапка не може да бъде преглътната, преминава с голяма трудност и с прищипващ натиск, като че ли хранопровода няма достатъчно сила за това; той чува как хапката се придвижва надолу с хъркане.

АПЕТИТ, ЖАЖДА, СТОМАХ

Чувство за сухота по езика. [BUCHHOLZ, l. c.] Усещане за голяма сухота в устата, със силна жажда; но може да пие само по малко количество всеки път. [Stf.] [345] Усещане за сухота в гърлото; тя трябва да пие непрекъснато, защото чувства, че иначе ще загине от жажда. Силна сухота в устата и силна жажда. Силна сухота в устата. [THIELENIUS in Richter’s chir. bibl. V., p. 540.][64] Сухота на езика. [GUILBERT, l. c. ; MAJAULT, l. c.] Много слюнка, трябва често да я изплюва. [Hbg.]

[350] Изплютата слюнка има горчив вкус. Кървава слюнка. [N. m. ch. Wahrn., l. c.] Слизесто е в устата и в гърлото (след 2 часа). При прокашляне излиза сива слуз. Солени храчки (при прокашляне?). [RICHARD, l. c.] [355] Горчиви храчки. [RICHARD, l. c.] Зелени горчиви храчки (при прокашляне) сутрин. Горчивина в устата, с жълта диария. [MORGAGNI, l. c.] Горчив вкус в устата след хранене. Горчив гаден вкус в устата, след ядене и пиене.

[360] Горчивина в гърлото, след хранене, макар че храната се усеща с нормален вкус други дни (като при малария терциана). Горчив вкус в устата без да е ял нищо. Горчив вкус в устата, сутрин. [Hg.] Дървесен, сух вкус в устата. Гнил зловонен вкус  устата. [365] Разложен вкус сутрин, като от разлагащо се месо. Кисел вкус в устата, всичката храна е с кисел вкус. Всичката храна има солен вкус. Храната е на вкус, като че ли почти няма сол. Бирата се усеща изветряла.

[370] Бирата, в която няма хмел, се усеща горчива. Липса на жажда. Жажда.  [PREUSSIUS, l. c. ; RAU, l. c. ; PET DE APPONO, de ven.][65] Голяма жажда. [ALBERTI, l. c.] Силна жажда, непрекъсната. [BUETTNER, l. c.] [375] Много силна жажда. [MAJAULT, l. c.] Задавя се от жажда. [FORESTIUS, l. c.] Пареща жажда. [MAJAULT, l. c.][66] Неутолима жажда. [BUCHHOLZ, l. c. ; GUILBERT, l. c. ; CRUEGER.] Неутолима жажда със сухота на езика, дъгите и глътката. [GUELDENKLEE, l. c.]

[380] Необичайна жажда, дотолкова, че той трябва да пие много студена вода на всеки десет минути, от сутрин до вечер, но не и през нощта. [Fr., H.] Изключително силна жажда, но пиенето не освежава и не възстановява силите. [KAISER, l. c.] Той пие много и често. [Stf.] Много жаден, той пие често, но всеки път по малко. [RICHARD, l. c.][67] Силна жажда, но той пие само малко количество всеки път. [Whl.] [385] Силна жажда, има и апетит. [KNAPE, l. c.] Липса на апетит, със силна жажда. [STŒRCK, Med. Jahrg. I., p. 207.][68] Липса на апетит. [JACOBI, l. c.] Загуба на апетит. [KAISER, l. c.] Пълна загуба на апетит. [BUCHHOLZ, in Hufel. Journ., l. c.]

[390] Няма апетит, но когато яде, храната му е приятна. Не усеща глад и апетит за десет дни. [Fr., H.] Не желае никаква храна, тя не може да яде нищо. Отвращение към храна. [GRIMM, l. c. ; GOERITZ, in Bresl. Samml., 1728.][69] Отвращение към всякаква храна. [ALBERTI, l. c.] [395] Непреодолимо отвращение към всякаква храна, така че той не може да помисли за хранене, без да му де пригади. [EBERS, l. c.] Невъзможно му е да преглътне храната си. [RICHARD, l. c.] Отвращение към масло. Желание за бренди. [Hg.]

[400] Желание за кисели неща. [Stf.] Желание за оцет и вода. Голямо желание за киселини и кисели плодове. Голямо желание за кафе. Голям апетит за мляко, което допреди това не е харесвала. [405] Докато яде, притискащо усещане върху гръдния кош. Скоро след закуска и след вечеря, натиск върху стомаха с празни оригвания за три часа, причиняващи отпадналост на тялото, което от своя страна причинява гадене. Преди да яде, гадене, а след ядене или пиене разпъване или натиск и прорязване в корема. Оригване след хранене. Много оригване, особено след пиене.

[410] Неефективни опити да се оригне. Оригване, причинено от издигащи се газове. Постоянно оригване. [GOERITZ, l. c.] Чести празни оригвания (след час и ½). [Lgh.] Постоянни чести оригвания. [415] Постоянни, силни, празни оригвания с чувство за изтръпналост на главата (след 36 часа). Кисели оригвания след вечеря. Горчиви оригвания след хранене, с изригване на зеленикава горчива слуз. Парлива жлъчна течност се издига в устата. Често хълцане след хранене, всеки път съпроводено с оригване. [Lgh.]

[420] Често хълцане и оригване. [MORGAGNI, l. c.] Конвулсивно хълцане. [ALBERTI, l. c.] Хълцане нощем, когато става, с драскащ вкус в устата, гадене. Продължително хълцане, в часа, в който трябва да настъпи треската. Гади му се в 11 преди обяд и в 3 часа следобед. [425] Гадене. [PFANN, Samml. merkw. Fõlle, Nürnb., 1750, pp. 129, 130 ; N. Wahrn, l. c. ; KAISER, l. c.][70] Гадене в гърлото и стомаха. Гадене, със силно страдание. [ALBERTI, l. c.] Продължително гадене с прилошаване, треперене, горещина навсякъде, последвана от втрисане (след няколко часа). Гадене и прилошаване, принуждаващи човека да легне, преди обяд, и същевременно разкъсване около глезена и гърба на ходилото.

[430] Често гадене със сладникав вкус в устата, не веднага след хранене. Гадене, повече в гърлото, със събиране на вода в устата. Гадене, с преждевременно събиране на вода в устата, малко преди и след вечеря. Гадене, докато седи; много вода се събира в устата, като при рефлукс; докато върви гаденето преминава, последвано от отделяне на обилни кашави изпражнение (след 7 часа). [Lgh.] Рефлукс на слюнка или стомашна течност в устата, в 4 следобед. Лошо му е на стомаха. [MAJAULT, l. c.][71] Желание да повърне. [KAISER, l. c.] Гадене, на открито. Празно повдигане. [RAU, l. c.] Гадене и много силно повръщане. [Htb. u. Tr.][72]

[440] Гадене, прилошаване при надигане в леглото, и често, внезапно поврръщане. [Stf.] Повръщане. [MAJAULT, l. c.; GRIMM, and many others.] Повръщане незабавно след всяко хранене, без гадене. [Fr., H.] Детето повръща след ядене и пиене, след което нито иска да яде, нито да пие, но спи добре. Повръща изцяло несмляна храна, за няколко седмици. [Salzb. m. chir. Zeit.] [445] Изключително тежко повръщане, извършва се с голямо усилие, повръща течностите, жълтеникаво-зелена слуз и вода, с много горчив вкус в устата, който остава за дъго време. [Stf.] Повръща плътна, лъскава слуз. [RICHARD, l. c.] Повръща слуз и зелена жлъчка. [ALBERTI, l. c.][73] Повръщане на рядка, синкава, като главня материя, последвано от голямо изтощение и немощ. [KAISER, l. c.] Повръщане на кафеникава, тъмна материя, понякога плътна, понякога рядка, с големи усилия и засилени болки в стомаха, без обаче да последва облекчение. [KAISER, l. c.]

[450] Повръщане на кафеникава материя, често примесена с кръв, с голямо телесно усилие. [KAISER, l. c.] Повръщане на кървава слуз. [N. Wahrn., l. c.] Повръщане на кръв. [KELLNER, in Bresl. Samml., 1727.][74] Изхвърляне на кръв отгоре и отдолу. [GERBITZ, in Ephem. Nat. Cur. Dec. III., ann 5, 6, obs. 137.][75] Когато повръщането спре, настъпват чести и много воднисти изпражнение. [Ht. u. Tr.][76] [455] Много силно повръщане и очистване (изхождане). [PREUSSIUS, l. c.] Силно, продължително повръщане, с диария. [MORGAGNI, l. c.] Повръщане, с диария, веднага щом се съвземе от припадането. [FORESTUS, l. c.] Докато трае повръщането, което продължава нощ и ден, плаче уплашено. [HEIMREICH, l. c.][77] Докато повръща, се оплаква от силна вътрешна горещина и жажда. [ALBERTI, l. c.]

[460] Докато повръща, силно вътрешно парене, жажда и горещина. [ALBERTI, l. c.] Често повръщане, с ужас от смъртта. [ALBERTI, l. c.] Болки в стомаха. [QUELMAZL, l. c. ; RICHARD, and several others] Голяма болезненост на стомаха. [N. Wahrn., l. c.] Болки в стомаха, причиняващи гадене. [RICHARD, l. c.] [465] Изключително силни болки в облластта над стомаха, под лъжичката. [S. PH. WOLFF, Act. Nat. c., V., obs. 29.][78] Тежест в стомаха, като че ли е много силно разтегнат по цялата си дължина и разкъсан. [KOPP, Jahrb. d. staatsarzneik. II., p. 182.] Размътване в стомаха, като че ли го мъчат газове; много се влошава след повръщане и диария. [MORGAGNI, l. c.][79] Подуване и разпъване на спомаха и хипохондриума, преди да настъпи изхождането. [RICHARD, l. c.] Подуване в областта на стомаха. [KAISER, l. c.]

[470] Стомахът започва да се надига и е по-топъл от останалите части на тялото. [KAISER, l. c.] Усещане за пълнота в стомаха, с нежелание за хранене, и болки в стомаха след хранене; вечер. Тежест в стомаха, като от камък, след хранене. [Hbg.] Притискащо чувство за тежест в стомаха. [MORGAGNI, l. c.] Притискане в областта на стомаха и под лъжичката; натиск върху сърцето. [KELLNER, l. c.; GOERTZ and many others.][80] [475Чувства се, сякаш това ще пръсне сърцето ú. Чувства, сякаш това ще пръсне сърцето му. [Stf.] Притискане върху входната част на стомаха и в хранопровода, след хранене, като че ли храната е останала най-отгоре; последвано от празни оригвания. Притискане около стомаха, така че той не може да го издържа, винаги, когато хапне нещо – не веднага, а малко след хранене. Притискане в предната стена на стомаха, при говорене (след ½ час).

[480] Твърд натиск върху ямката над стомаха (отведнъж). Подобна на крампа болка в стомаха, два часа след полунощ. Периодични подобни на крампи болки в стомаха и в червата. [KAISER, l. c.] Крампи на стомаха с много голяма сила, с жажда. [BUCHHOLZ, l. c.] Крампи на стомаха, с много силна болка в корема, диария и припадък. [LOEW, in SYDENHAM, Op. II., p. 324.][81] [485] Остра болка в стомаха. [THILENIUS, l. c.] Дърпаща болка, вечерта докато седи, от ямката над стомаха към левите ребра и околовръст, като че ли нещо много силно се разкъсва там. Тъпо разкъсване, трансверзално през областта на стомаха, докато върви, следобед. Разкъсваща, притискаща, спазматична болка в стомаха. [KAISER, l. c.]

[490] Гризяща и бодваща (остро и фино тупкане) болка в областта над стомаха, с усещане за напрежение. Разяждаща, гризяща болка в стомаха. [RICHARD, l. c.] Горещина с болка и притискане в областта над стомаха. [KAISER, l. c.] Парене под лъжичката. [BUCHHOLZ, l. c.; KAISER, l. c.] Парене навсякъде около ямката над стомаха. [495] Пареща болка в стомаха. [EBERS, l. c.][82] Парене в стомаха, като огън. [RICHARD, l. c.] Постоянно парене и силно пристягане в стомаха и в гръдния кош. [BORGES in Kopp’s Jahrb., l. c.][83] Парене в стомаха, с натиск като от тежест. [MORGAGNI, l. c.] Парене в ямката над стомаха, с притискаща болка. [GOERITZ, l. c.]

[500] Стягане под лъжичката. [Hbg.] Голяма болезненост в областта под лъжичката. [MORGAGNI, l. c. ; JACOBI and others] Ридания и вопли поради неописуеми болки в областта под лъжичката, без разтежение или колики. [MORGAGNI, l. c.][84] Болки под лъжичката, надигащи се оттам, нощем.

КОРЕМ

В черния дроб, притискащ натиск, по време на разходка. [505] Далакът, допреди втвърден, сега се подува. [Hg.] Бодежи отстрани в корема, под късите ребра, той не може да легне настрани. В областта на бъбреците, бодежи при дишане и при кихане. Болки в корема от възможно най-силния вид. [DAN CRUEGER, Misc. N. C. Dec. II., Ann. 4, O. 12.][85] Много силни болки в корема и стомаха. [WOLFF, l. c.]

[510] Прекомерно неприятни усещания в целия корем. [MORGAGNI, l. c.] Болки в хипогастриума, с горещина по лицето. Силна болка отдясно в областта на епигастриума. [MORGAGNI, l. c.] Болка отдясно в епигастриума и в съседните ингвинални области, която през хипогастриума достига дотам от време на време, понякога в десните слабини и скротума, като бъбречна колика; но без промяна в урината. [MORGAGNI, l. c.] Скитащи болки в корема, с диария и болка в ануса. [MORGAGNI, l. c.] [515] Болката в корема се установява от дясната страна. Болка, като че ли горната част на тялото е изцяло откъсната от корема, с голямо страдание и оплакване от нея. [ALBERTI, l. c., Tom. IV.][86] Много силни болки в горема, с такова голямо страдание, че той не може да си намери място никъде, въргаля се по земята и губи всякаква надежда за живот. [PYL, l. c.] Пълнота в областта на епигастриума, с приклещваща болка в корема. Разтежение и болки в корема. [MUELLER, l. c.]

[520] Силно, безболезнено раздуване на корема след хранене; той трябва да облегне гърба си някъде, за да се облекчи. Подуване всяка сутрин с отделяне на газове няколко часа по-късно. Подут корем. [GUILBERT, l. c.][87] Коремът е чудовищно подут. [Ephem. N. C., l. c.] Като че ли има крампи и приклещване в корема, вечер, след като си легне, с избиване на обилно изпотяване; последвани от отделяне на газове и много течни изпражнения. [525] Спазматично подскачане, често, от ямката над стомаха до ректума, което го кара да се стряска. Стискащи, режещи болки в червата, вечер след като си легне и сутрин след като стане; понякога болките се стрелкат през коремния пръстен (като че ли херния се подава навън) през спермопроводите и перинеума; когато коликата спре, започва силно къркорене и куркане. Колика, която се възобновява от време на време. [MAJAULT, l. c.][88] Щипеща болка, която се усилва до режеща, дълбоко в хипогастриума, всяка сутрин, преди и по време на диарични изпражнения, и продължаваща след тях. Режещи болки в корема. [BUCHHOLZ, l. c.; KELLNER, l. c.]

[530] Режеща болка отстрани на корема, под последните ребра, която много се усилва при докосването им. Срязване (разкъсване) и гризяща болка в червата и стомаха. [QUELMALZ, l. c.][89] Срязване и разкъсване в корема, с ледена студенина на ръцете и краката и студено изпотяване по лицето. [ALBERTI, l. c.] Разкъсване в корема. [PFANN, l. c. ; ALBERTI, l. c.] Разкъсващи бодежи отляво в корема, под късите ребра, вечер скоро след като си легне. [535] Дърпащи болки в корема, в областта на пъпа (след 2 часа). Дърпане и притискане в корема, като от възпрепятствани газове, и въпреки това не се отделят никакви. [Whl.] Червата се извиват, срязване в корема, след като преди това е имало къркорене там; после три диарични изхождания. Извиване на червата, с прищипване и изстискване, и куркане в корема, преди и по време на течно изхождане. [Mr.] Дълбаене, с натиск, от дясната страна на корема. [Hbg.]

[540] Превиваща колика. [RICHARD, l. c.][90] Извиване и сграбчване в корема. [KAISER, l. c.] Дизентерийна колика в областта на пъпа. [GRIMM, l. c.][91] Безпокойство в корема, но само докато си почива. Неспокойно усещане в корема, с треска и жажда. [MORGAGNI, l. c.] [545] Постояна студенина, вътрешна, в областта на епигастриума; той не може да се стопли достатъчно; външно мястото се усеща топло. Пареща болка в корема, по обяд и следобед, която преминава с отделянето на изпражнения. Парене в корема, с бодежи и срязване. [BUCHHOLZ, l. c., Beitr., l. c.] Парене в корема, с горещина и жажда. [ALBERTI, l. c.] Парене в слабините. [Hbg.]

[550] В слабините и ингвиналната област отдясно, болка при навеждане, като от навяхване. Дълбаеща, пареща болка в ингвинален тумор, възбуждаща се при най-лекото докосване. Единични, много силни, бавни бодежи в слабините от двете страни. Слабост на коремните мускули. Куркане в корема, като от много газове. [555] Екот в стомаха, сутрин при събуждане. Куркане в корема. [THILENIUS, l. c.] Куркане в корема, без изхождане. Газовете клонят към освобождаване нагоре, и причиняват оригвания. Отделяне на много газове с предхождащо шумно куркане в корема. [Lgh.]

РЕКТУМ

[560] Зловонно миришещи газове (след 11 часа). [Lgh.] (Сплъстени, недостатъчни изпражнения). Запек.  [GOERITZ, l. c.; RAU, l. c.][92] Запечен корем. Запек, с болка в корема. [Htb. u. Tr.][93] [565] Задържане на изпражненията, въпреки силните повици. [ALBERTI, l. c.] Безплодни повици за изхождане. Тенезми, с парене. [MORGAGNI, l. c.] Тенезми като при дизентерия; постоянно парене, с болка и обтягане на ректума и ануса. Недоловимо отделяне на изпражнения, като че ли са газове.

[570] Изпражненията преминават, без да разбере. [BUETTNER, l. c.][94] Неволно отделяне на изпражнения. [KAISER, l. c.] Обилни изпражнения. [KAISER, l. c.] Кашави изпражнения, понякога повече, понякога по-малко (след 6, 13 часа). [Lgh.] Диария. [MAJAULT, l. c., KELLNER, l. c.] [575] Диария, която често става много силна. [KAISER, l. c.] Диария с много силно парене в ануса. [THILENIUS, l. c.] Диария, редуваща се със запек. Жълти, воднисти, оскъдни диарични изпражнения, с последващи тенезми, като че има още за изхождане, придружено с болезнени колики около пъпа. [Stf.] Жълти диарични изпражнения, с тенезми и парещи болки в ректума и ануса.

[580] Дребни изпражнения с тенезми, първо тъмнозелени изпражнения, после тъмнозелена слуз, с предхождаща колика. Изхождане на топчета от слуз с тенезми, с режещи болки в ануса, като от вътрешни хемороиди. Слузести, редки изпражнения, като накълцани. Слузести и зелени изхождания. [THILENIUS, l. c.] Лепкава, жлъчна материя често се евакуира заедно с изпражненията, за два дни. [THILENIUS, l. c.][95] [585] Зеленикави, тъмнокафяви, диарични изпражнения, с миризма като на вонещи язви. [Hg.] Черна течност, изгаряща ануса като огън, се отделя след много голямо неспокойствие и болка в корема. [RICHARD, l. c.] Черни, парливи, разложени изпражнения. [BAYLIES, l. c.] Кръгла бучка, която изглежда се състои от несмляна лой със слоеве жилава материя, излиза заедно с изпражненията. [MORGAGNI, l. c.][96] Водниста кръв се отделя заедно с изпражненията и ги обвива.

[590] Кървави отделяния заедно с изхождането, почти във всеки момент, с повръщане и изключително силни колики. [GRIMM, l. c.] Дизентерия. [CRUEGER, l. c.] Преди диарично изхождане, срязване и извиване в червата. Преди диарично изхождане, усещане като че ще се пръсне. [ALBERTI, l. c.] По време на изхождане, болезнена контракция затваря червото над ануса, към областта под опашката. [595] След изхождане, усещане за колика. [RICHARD, l. c.] След изхождане, парене в ректума, с голяма слабост и треперене на всички крайници. След изхождане, разпъване на корема. След изхождане, сърцебиене и трепереща слабост; той трябва да легне. Ректумът спазматично изпъква и се притиска навън, със силни болки.

[600] След като от ануса изтече кръв, ректумът продължава да се издава напред. Сърбеж в ануса. Драскане или разяждаща болка в ануса, със сърбеж. Болка в ануса, като от възпаление, при докосване. Парене в ануса. [605] Парене в ануса. [MORGAGNI, l. c.] Парене в ануса за един час, преминаващо след изхождане на твърди сплъстени изпражнения. Хемороидалните вени са болезнено подути, с тенезми. [MORGAGNI, l. c.] Вътрешни хемороиди, с болки като бавни пробождания с гореща игла. Варици по ануса с пробождащи болки, докато върви и седи, но не по време да изхождане.

[610] Хемороидални бучки по ануса, които болят и парят като огън, особено нощем и не позволяват никакъв сън; през деня болката се влошава и преминава в много силни бодежи; по-зле, когато върви, отколкото когато е седнал или легнал. По перинеума разяждащ сърбеж, принуждаващ го да се чеше (след час и ½). [Lgh.]

ПИКОЧНИ ОРГАНИ, УРИНА

Потискане на уринирането. [GUILBERT, l. c. ; N. Wahrn., l. c.] Задържане на урина, като че ли заради парализа на пикочния мехур. Задържане на урина, въпреки вътрешните повици за уриниране. [ALBERTI, l. c.] [615] Чести повици за уриниране, с обилна струя урина (след 2 до 17 часа). [Lgh.] Желание да уринира на всяка минута, с парене в пикочния мехур. Трябва да става нощем три или четири пъти да уринира, и всеки път отделя голямо количество урина, за няколко поредни дни. Неволно уриниране нощем, докато спи, подмокря леглото. [Hg.] Неволно уриниране. [KAISER, l. c.]

[620] Неволно уриниране; тя не успява да достигне до гърнето преди урината да потече от нея, макар че е доста малко количество. Намалено уриниране. [FOWLER, l. c.][97] Отделя само малко количество урина и тя го прогаря, докато изтича. Увеличена урина. [FOWLER, l. c.][98] Много обилна и парещо гореща урина. [Hg.] [625] Почти безцветна урина. Изключително мътна урина (след 5 дни). Зеленикава, тъмнокавява урина, мътна още докато изтича, подобно на кравешки тор, размит във вода, без утайка. [Hg.] Кървава урина. [O. TACHENIUS, Hipp. chym. cap., 24.][99] Когато започва да уринира, парене в предната част на уретрата; сутринта (след 24 часа).

[630] По време на уриниране, парене в уретрата.  [MORGAGNI, l. c. ; N. Wahrn, l. c.] По време на уриниране, присвиваща болка в лявата илиячна област. След уриниране, усещане за такава голяма слабост в епигастриума, че чак трепери. В уретрата, жилеща болка. Честа болка, като от разкъсване, дълбоко в уретрата.

МЪЖКА ПОЛОВА СИСТЕМА

[635] Сърбеж в гениталиите. Парене в предната част на препуциума, по време на ерекция. Жилещ сърбеж в предната част на препуциума. Силен сърбеж по главичката на пениса, без ерекция. Разяждащ сърбеж отзад на пениса, принуждаващ го да се чеше. [Lgh.] Възпаление и подуване на гениталиите, чак до гангренясване, с изключително силни болки. [DEGNER, Act. Nat., C. VI., app., pp. 8, 9.][100] Внезапна гангрена на мъжките гениталии. [STAHL, Opusc. chym. phys. med., p. 454.][101] Изключително болезнено подуване на гениталиите. [N. Wahrn., l. c.] Главичката на пениса е синкаво-червена, подута и нацепена. [PFANN, l. c.] Подуване на тестисите. [ALBERTI, l. c.][102] [645] Ерекция сутрин, без полюция. [Lgh.] Полюция нощем, със сладострастни сънища. [Lgh.] Полюция нощем, без сладострастни сънища, последвана от продължителна ерекция. [Lgh.] Отделяне на простатична течност по време на диарични изпражнения.

ЖЕНСКА ПОЛОВА СИСТЕМА

Сексуална превъзбуда у жена; тя желае полов контакт два пъти дневно и ако не бъде удовлетворена, от само себе си получава изпразване.

[650] Мензисът настъпва много рано. Мензисът настъпва два дни по-рано, завръщайки се на двадесет дни. Мензисът е твърде обилен. По време на мензис, прищипващо, пронизващо срязване от ямката над стомаха надолу до хипогастриума, също в гърба и отстрани на корема; тя трябва да се прегъне на две, изправена и наведена надолу, като шумно се оригва и стене, ридае и плаче. По време на мензис, остри бодежи от ректума в ануса и външните полови органи. [655] Вместо мензиз, който е бил потиснат, тя получава болки в областта на ануса и в раменете. [Sr.] След мензиса, течение от кървава слуз. Отделяне на левкорея, докато стои изправена, заедно с отделянето на газове (след 24 часа). От вагината за двадесет и четири часа се отделя около една пълна чаша жълтеникава, плътна материя, смъдящо разяждаща и разраняваща всички части, до които се докосва; за десет дни. Бодежи от хипогастриума надолу, достигащи във вагината.

*****

ХРЕМА, КАШЛИЦА

[660] Често кихане, без хрема (след 11 часа). [Lgh.] Силно продължително кихане. Сухота на носната кухина. Хрема с кихане, което бързо преминава; всяка сутрин при събуждане. Обилна хрема с често кихане (след 11 часа). [Lgh.] [665] Силна течаща хрема. Течаща хрема, комбинирана със суха хрема. Изключително силна хрема, с прегракване на гласа и сънливост. Воднистата носна слуз, която се отделя, смъди и пари ноздрите, и те като че ли се разраняват от нея. Изтичане на парлива течност от носа.  [MYRRHEN, l. c.]

[670] Сухота в ларинкса. Гласът е треперлив. [GUILBERT, l. c.] Гласът е неравен, ту силен, ту слаб. [KAISER, l. c.] Груб глас и прегракналост. Грапавина, загрубялост и прегракналост в гърлото, сутрин. [675] Много плътна слуз в гръдния кош, много трудна за откашляне. Постоянно гъделичкане в цялата дихателна тръба, предизвикваща кашляне, дори когато не вдишва. Кашлица, с усещане за стягане в горната част на дихателната тръба, като от серни изпарения. Честа, доста суха, кратка, деряща кашлица, с чувство за задавяне в ларинкса, като от серни изпарения. Кашлица без отхрачване, надигаща се в дихателната тръба. [Lgh.]

[680] Кашлица без откашляне, след предходно конвулсивно потрепване на хълбока, което изглежда я предизвиква. Кашлица, особено след като пие течности. Когато пие, без да е жаден, това поражда кашлица. Кашлица, която го кара да загуби дъха си, при движение на тялото. Кашлица, когато тя излезе навън, на студения въздух. [685] При ходене на открито той се чувства задавен, така че трябва да кашля. Сутрешна кашлица, много силна. Сутринта кратка кашлица, след (обичайното) пиене на чай. Вечерта, кашлица с астма, без откашляне. Вечерта, кашлица след като си легне.

[690] Вечерта в леглото, за няколко минути, постоянна кашлица, с гадене и повдигане в гърлото, като че ще повърне. Вечерта, точно след като си е легнала, кашлица, от която тя отново трябва да седне; следва я присвиваща болка в областта на стомаха и под лъжичката, и продължително обхваща тази област, докато тя съвсем се изтощи. Нощна кашлица, която го кара да седне, веднага като започне. Кашлицата го събужда през нощта; много силни пристъпи, от които той се чувства, сякаш ще се задуши, и гърлото му се подува. След полунощ, дълбока, суха, кратка, непрестанна кашлица. [695] Суха кашлица. [STŒRCK, l. c.] Суха, изтощителна кашлица. [STŒRCK, l. c.] Суха, много силна кашлица (след 2 часа). Суха, причиняваща повдигане кашлица, с кратко затруднено дишане, и болка под лъжичката, дори към средата на гръдния кош, като че ли от забрала рана. Грачеща кашлица, слузта се отхрачва трудно и причинява болка върху гръдния кош, като от нацепване.

[700] Кашлица с болка върху гръдния кош и солени храчки, след предхождащо стягане в гръдния кош. [EBERS, l. c.][103] Кървави нишки в откашляната слуз. Отхрачване на слуз с кървави нишки, последвано от гадене. Със силно кашляне излиза много вода от устата, като при рефлукс на стомашен сок и слюнка. При кашляне болка, като от удар или контузия в корема. [705] При кашляне, остра болка под лъжичката. При прокашляне на гърлото, дърпаща остра болка под левия хипохондриум и нагоре в гръдния кош. При кашляне, увеличаващи се бодежи под ребрата и усилваща се болка в главата, като че ли от горещината там. При кашляне, горещина в главата. При кашляне бодежи, първо отстрани на гръдния кош, а после (след два дни) също и отстрани на корема.

[710] При кашляне, остра болка нагоре в стернума. Веднага след кашляне, дъхът е винаги къс, като че ли издърпва навътре целия гръден кош.

 

ДИШАНЕ, ГРЪДЕН КОШ

Дъхът е много къс. [Htb. u. Tr.][104] Болезнено дишане. [N. Wahrn., l. c.] Трудно дишане. [TRACHENIUS, l. c.][105] [715] Трудно дишане, с огромно страдание. [KAISER, l. c.] Неспокойно, пъшкащо дишане. [GUILBERT, l. c.][106] Чест, мъчителен, притискащ задух във всички положения на тялото. Силно възпрепятствано дишане. [PYL, l. c.][107] Много продължително съществуваща астма. [GUELDENKLER, l. c.]

[720] Астма, която често се завръща. [MORGAGNI, l. c.] Астма, когато се раздразни (вбеси). Астма, като че ли от силно страдание, когато много се е изморил. Стегнатост на гръдния кош.  [RAU, l. c.][108] Стегнатост на гръдния кош, задух. [THILENIUS, l. c.] [725] Стегнатост в областта на стернума прави дишането трудно, за осем дни. Стегнатост на гръдния кош, когато върви бързо, когато кашля или изкачва стълби. Дишането се прекъсва от болка под лъжичката. Дишането се прекъсва от непоносимо страдание и много болезнено усещане в корема, причиняващи жални ридания. [MORGAGNI, l. c.] Дъхът му изведнъж секва вечерта, дори той да си е легнал изключително внимателно в леглото, и при това се чува тънко свирене в стеснената дихателна тръба, като че ли звучи от тънка струна (от инструмент).

[730] Пристягане на гръдния кош. [PREUSSIUS, l. c.] Пристягане на гръдния кош, така че той не може да произнесе и дума, и почти припада (3ти ден). [Htb. u. Tr.][109] Постоянно пристягане на гръдния кош и кашляне. [Htb. u. Tr.][110] Като че ли поради натиск в гръдния кош, дишането му се удава трудно, по време на коремни болки. Мъчително страдание, като че ли всичко е пристегнато, с мъчителни болки под лъжичката. [735] Пристягане на гръдния кош с голямо страдание и безпокойство, вечер. Стегнатост на гръдния кош, заплашваща да го задуши, за един час. [GREISELIUS, l. c.][111] Астма (ангина пекторис); дишането ú постоянно отслабва и става по-късо, така че тя може единствено, ако приведе гръдния си кош напред, да диша и говори много слабо. [Whl.] Тя във всеки момент мисли, че ще се задуши, и изпитва толкова голяма слабост, че не може да диша дълбоко. [Whl.] Внезапна стегнатост на гръдния кош, заплашваща да го задуши, със задух, докато върви, със слабост и изключително изтощение. [MAJAULT, l. c.][112]

[740] Катар, който заплашва внезапно да го задуши, през нощта.  [MYRRHEN, l. c.] Той почти се задушава, езикът му виси отвън. [WEDEL, l. c.] Задушаваща хрема. [Misc. n. e., Dec. III., an. 9, 10.][113]  Болки в гръдния кош. [PEARSON, l. c.] Силни болки в гръдния кош. [N. Wahrn., l. c.] [745] Вътрешни болки в горната част на гръдния кош (след 5 часа). Напрегната болка в гръдния кош, главно докато седи. Притискане върху гръдния кош. [BUCHHOLZ, Beitr., l. c.] Бодежи отстрани, под късите ребра, и той не може да лежи на тази страна. Бодежи в горната част на гръдния кош, особено при дишане, като че ли там има натиск, който завършва с пробождане (след час и ½).

[750] Бодежи високо в гръдния кош отляво, когато поема дълбоко дъх, принуждаващи го да кашля. Бодежи високо в гръдния кош отляво, само когато издишва, и задова издишването му се удава трудно. [Lgh.] Тъпи бодежи в гръдния кош при навеждане. Бодяща разкъсваща болка в най-горното дясно ребро. Мравучкане в гръдния кош. [755] Усещане за възпаление и разраненост в гръдния кош. Усещане за студенина вътре в гръдния кош, вечер, също и след вечеря. Голяма горещина в гръдния кош, достигаща до диафрагмата. [Hbg.] Парене в гръдния кош. [STŒRCK, l. c.]

[760] Парене в областта на стернума, достигащо до слабините, където се усеща притискане. [Hbg.] Биенето на сърцето е възбудено. [KAISER, l. c.] Сърцебиене. [MAJAULT, l. c.] Изключително, много тежко сърцебиене. [Stf.] Много силно, яростно сърцебиене. [KAISER, l. c.] [765] Когато лежи по гръб, сърцето му бие много по-бързо и по-силно. [Stf.] Нередовен сърдечен ритъм, но толкова силен, че той мисли, че може да го чуе, в три часа сутринта, с голямо страдание. [Mr.] Много силно сърцебиене, през нощта. [Bhr.] Жълти петна отвън по гръдния тош. [WEDEL, l. c.]

ГРЪБ

Липса на сила в областта на кръста.

[770] Болезнена скованост на областта на кръста, през целия ден. Болка под кръста, като от удар. Болка в гърба, с безпокойство и тревожност. [BUETTNER, l. c.] Скованост на гръбначния стълб, който се разпростира от опашната кост нагоре. Болка в гърба като от удар, и над лопатките, като пребито (след 4 дни). [775] Дърпаща болка в гърба, преди обяд (след 6 дни). Дърпане нагоре и надолу по гърба. Дърпаща болка между лопатките, която го принуждава да легне. Дърпаща болка в гърба от областта на кръста към и до раменете, с бодежи отстрани, докато в корема му се движат газове, натискащи се нагоре; последвана от оригване и облекчение. Шумно клокащо движение в мускулите от лявата страна на гърба, само когато лежи на дясната страна (след 3 часа). [Lgh.]

[780] В тилната част на врата, скованост като от удар или пресилване, с подобна болка в хълбоците; презнощта и сутрин. Във врата, напрегната скованост. [Bhr.] Изкривяване на вратните мускули. [MUTTER, l. c.][114] Подуване на врата отвън, без болка. [Stf.] Артерията от лявата страна на врата се подува необичайно навън, при навеждане. [Bhr.] [785] Сърбеж по шията, под челюстта. Безцветен, смъдящ обрив околовръст по врата, по раменете и отстрани на гърба. [Fr. H.]

КРАЙНИЦИ

Болезненост в мишницата. [KLINGE, in Hufel. Journ., VI., p. 904.][115] Разкъсваща, бодяща болка в дясната мишница. Подуване на жлезите в мишницата.

[790] По ръцете от китката до рамото, дърпащи болки. Болка в ръката от китката до рамото, от страната на която е легнал, през нощта. Разкъсване в ръцете от китката до рамото,особено в лактите и китките, през нощта в леглото. Дясната ръка от китката до рамото изтръпва, когато спи на дясната си страна. Болезнена бучка на дясната ръка. [N. Wahrn., l. c.] [795] На дясната ръка, близо до китката, разяждащ сърбеж, принуждаващ към чесане. [Lgh.] Ръцете от китките надолу са сковани и лишени от чувствителност. [PYL, l. c.][116] Дърпаща болка в двете китки, всяка вечер. Дърпаща болка в метакарпалните кости, сутринта. Разкъсващи бодежи в костите на ръката и малкия пръст.

[800] Крампи в ръката от китката на долу, при движението ú. Студени ръце. [Stf.] Болезнено подуване на ръцете от китките надолу. [N. Wahrn., l. c.] Силно мравучкане по ръцете от китките надолу, нощем. Фино гъделичкане по лявата длан, което налага разчесване. [Lgh.] [805] Малки бучки, туберкули по ръцете от китките надолу. [N. Wahrn., l. c.] Голям гноен цирей на ръката, между палеца и показалеца, много широк, бледо червен и изключително болезнен, особено вечер. [Hg.] Ставите на пръстите на ръцете са болезнени при движение. Крампи в пръстите на дясната ръка, когато ги разпъне. Крампи в пръстите на ръцете, особено нощем, в леглото.

[810] Болезнени крампи в крайните стави на всички пръсти на ръцете. Болезнени крампи по върховете на пръстите на ръцете, от сутринта до обяд (след 5 дни). Неподвижност на пръстите на ръцете, като че ли са сковани. Дърпаща болка в средните пръсти на ръцете. Дърпащи конвулсии и разкъсване от върховете на пръстите до и във раменете. [815] Гъделичкащ сърбеж по десния среден пръст на ръката, който го принуждава да се чеше. [Lgh.] Твърдо подуване на пръстите на ръцете, с болки в костите им. [Hg.] Обезцветени нокти. [BAYLIES, l. c.] Подагра в хълбоците. [BORELLUS, Hist. et obs., Cent. III., obs. 36.][117] Много силна, дърпаща и разкъсваща болка в хълбоците и в лявото стъпало, сутрин, след безсънна нощ (3ти ден). [Htb. u. Tr.][118]

[820] В долните крайници, особено в ставите, много силни болки. [MAJAULT, l. c.] Непоносими болки в долните крайници. [Htb. u. Tr.] Дърпащо разкъсване в долните крайници, от горната страна на бедрата до коленете и глезенните стави, докато върви. Разкъсване в долните крайници, особено в ставите на коленете и стъпалата, само при движение. Разкъсване в долните крайници. [PYL, l. c.] [825] Разкъсване в долните крайници, отгоре надолу; той не може да стъпва, нито да седи, нито да лежи, в леглото или на пейка; а трябва или да държи крака да се люлее насам-натам ден и нощ, или да накуцва с него, без възможност да си почине; по-зле нощем. Разкъсващи бодежи, като че ли в периоста, надолу по целия долен крайник, дори до върха на големия пръст на крака. Неспокойни долни крайници, дотолкова, че той не може да лежи неподвижно през нощта; той трябва да премества крака си ту тук, ту там, или да върви за облекчение. Безпокойство в долните крайници, преди да си легне, което преминава, след като си легне. Мравучкане в долните крайници, като че ли ще изтръпнат.

[830] Крампи, спазми в долните крайници. [PYL, l. c.] Със спазматична болка, някои от мускулните снопчета на бедрата и на прасците се присвиват, пръстите на краката се придърпват назад, което много го изморява, вечер, в леглото. Спазматична болка в определени участъци в мускулите на бедрата и краката, на тласъци, с конвулсивно придърпване; при докосването им се усещат, като че ли са нещо живо. Конвулсии на долните крайници и коленете. [ALBERTI, l. c.] Умора в долните крайници. [835] Усещане, като че ли долните крайници ще поддадат, ще се подгънат при ицкачване на стълби. [Htb. u. Tr.][119] Парализа на долните крайници. [EBERS, l. c.][120] Студенина на долните крайници, особено на коленете и стъпалата, със студено изпотяване по тях; те не могат да се затоплят. Подуване на долните крайници, с непоносими болки. [Htb. u. Tr.] По бедрата, разяждащ сърбеж, принуждаващ към чесане (след 13 часа). [Lgh.]

[840] Разяждащ сърбеж по дясното бедро, близко до слабините, с желание за чесане (след 4 часа и ½). Болезненост между бедрата, със сърбеж. [KLINGER, l. c.] Около коленете, усещане като че ли долните крайници са много стегнато превързани там. Напрежение във връзките на коленете, като че ли сухожилията са твърде къси, когато седи и стои изправен, но не и докато върви. Болка, като от натъртване, отстрани на коляното, само при докосване и докато седи, не и когато върви; усещане, като че ли плътта се е отделила от костите. [845] Болка в лявото коляно, като че ли от натъртване или навяхване, особено при ставане от седеж. Бодяща болка в коленете (след 2 часа). [RICHARD, l. c.] Слабост в коленете, така че той сяда само с цената на голямо затруднение. Много голяма липса на устойчивост в дясното коляно, то се подгъва под него. Парализа на коленете. [J. B. MONTANUS, in Schenk’s lib. 7 obs. 200.][121]

[850] В десния крак, дърпащо разкъсване, от коляното надолу в петата, като от изкълчване. Дърпаща болка в краката под коленете, когато си почиват перпендикулярно, при седеж. Дърпане, разкъсване и конвулсивно подскачане в крака, от глезена нагоре в коляното. Конвулсивно потрепване в краката под коленете, следобед, докато седи. Остро, разкъсващо дърпане в тибиата. [855] Единични, остри разкъсвания в тибиата, които го карат да изкрещи. Разкъсваща болка в десния прасец, докаго седи (след 11 часа). [Lgh.] Разкъсващи бодежи ниско долу, от вътрешната страна на крака, на малък участък. Дълбаеща болка в дясната тибиа. Притискаща болка в прасците.

[860] Спазматична болка в крака надолу от коляното, сутринта, променяща се в гъделичкане и тупкане. Крампа в прасеца, докато върви (след 2 часа). Крампи в прасците, главно нощем, в леглото. Втвърдяване на прасеца, с усещане, като че е плътно притиснат от двете страни, с непоносима болка, почти като крампа, от която тя пищи за около час и половина; целият крак е студен, безчувствен и скован, така че тя изобщо не може да го движи; в прасеца остава напрежение и кратка парализа (след 50 часа). Парализа на краката надолу от коленете, така че той едва ходи. [FORESTUS, l. c.] [865] Тежест на краката под коленете, така че той едва ги повдига. Тежест, умора и дърпане в краката под коленете, с триене, липса на устойчивост и слабост в коленете, главно сутрин. Измършавяване на краката под коленете. [MAJAULT, l. c.] Подуване на краката над прасците; предшествано от разкъсване в прасците, преминаващо когато им постави сухи топли парцали. Конвулсивни подскачащи болки, отгоре надолу, в краката под коленете. [Hg.]

[870] Язва на левия крак, под коляното. [Hg.] Язва на крака, покрита със сива коричка, болезнено пареща, с възпалени граници. Болки в стъпалата. [GUELDENKLEE, l. c.] Болезненост на глезените при докосване. [Htb. u. Tr.][122] Болки в петите, сутрин на събуждане, като че ли са лежали на твърда повърхност. [875] Болките на петите се влошават при движение. [Bhr.] Болка в глезенната става, над горната извивка на ходилото, като навехната или изкълчена, когато стъпва. Болка в ходилото като от изкълчване, когато тя не го постави както трябва, или стъпи накриво. [Bhr.] Дърпане в ходилото, така че той не може да го държи неподвижно; в същото време той не може да стъпва бързо, а само леко и внимателно. Дърпане в глезените.

[880] Дърпане в петите. [Bhr.] Разкъсване около глезените и по гърба на ходилото, когато лежи, с гадене. Разкъсване и бодежи в двете глезенни стави; когато стъпва и върви, стрелкащи болки, като че ли ходилата са изкълчени, така че е много вероятно да падне; глезените са болезнени, като разранени, когато ги докосне. Остри болки по външната граница на ходилото. Бодежи по табаните (след час и ½). [885] Бодежи по долната страна на лявата пета, когато стъпва, разпростиращи се нагоре до и в бедрото. Вдървяващи болки в дясното стъпало; тя може да го повдигне, само докато седи, и то с ръка. [Bhr.] Вдървеност, скованост и нечувствителност на стъпалата, с подуване и голяма болка, от време на време. [PYL, l. c.] Парализа на стъпалата, след повръщане. [CARDANUS, in vol. VII of Opera omnia Leyden, 1663.][123] Студени стъпала, непрекъснато, когато седи неподвижно; много трудно се стоплят, в леглото.

[890] Студенина на стъпалата, със съкратен пулс. [MORGAGNI, l. c., §8.] Усещане за студ по табаните на стъпалата. Подуване на стъпалата. [JACOBI, l. c.] Подуване на глезените, без червенина, с разкъсващи болки, облекчавани от външна топлина. Блестящо горещо подуване на стъпалата, нагоре от глезените, с кръгли червени петна, което причинява пареща болка (след 3 дни). [895] Твърдо, синкаво-червено, зеленикаво-жълто и много болезнено подуване на двете стъпала (след 28 дни). [Htb. u. Tr.][124] Сърбеж по отока на стъпалото. Кожата на табаните става нечувствителна, плътна като корк и те се нацепват. [Hg.] Блистери избиват през нощта по целите табани, като от прилагане на кантаридин; те се разцепват и отделят светложълта зловонна вода. [Hg.] Язви по петите, с кървава гной. [GUILBERT, l. c.][125]

[900] Всичките пръсти на краката се сковават, така че тя не може да стъпва. [Hg.] Гъделичкащ, пробягващ сърбеж по големия пръст на десния крак, като че ли там заздравява рана, принуждаващ го да се чеше (след час и ½). [Lgh.] Всичките ú крайници я болят. Всичките му крайници го болят, независимо дали върви, седи или лежи. Изключително силни болки в крайниците. [PFAUN, l. c.] [905] Болки в цялото тяло, главно вечер. [Sr.] Неописуемо болезнено, изключително неприятно усещане за болестност във всички крайници. Болка в цялото туловище, най-вече в гърба и сакрума, особено след яздене на кон (у добър ездач). Болки от подагра в крайниците, без възпаление. Изтръпнала болка в едната страна на цялото тяло. [Bhr.]

[910] Дърпащи болки в ставите на коленете, ходилата и ръцете от китките надолу. Дърпащи болки, вечер, в леглото, в средния пръст на ръката и в стъпалото. Много силно разкъсване в ръцете от лактите до китките и в долните крайници, при което той не може изобщо да лежи на болезнената страна; най-търпими са, докато движи засегнатите части насам-натам. Разкъсващи болки в дългите кости. Разкъсващи болки в костите. [Bhr.] [915] Внезапно, разкъсващо конвулсивно подскачане или остро прищракване, променящо се в парене, в палеца на големия пръст на крака, сутринта в леглото. Тупкаща и разкъсваща болка, дърпаща нагоре от корема към главата, където става още по-силна; после отива в лявата страна, прищракваща, внезапна тласкаща болка, с два или три бодежа. Тупкаща, дърпаща и пробождаща болка, нощем, в гърба, сакрума и краката между коленете и глезените. Тупкане във всички крайници, също и в главата. Парещи болки, главно във вътрешните органи, кожата и в язвите.

ОБЩИ

[920] Парещи болки. [QUELMALZ, l. c., and others.] Парещи, разяждащи болки. [PREUSSIUS, l. c. ; GABEZIUS, l. c.][126] В болезнената част, болката е като че ли костта е протрита, разранена и подута; долавя се, когато седи. Подлютена болка в засегнатите части, като че ли нагнояват и ще се разтворят; усеща се, докато седи. Болката в засегнатата част го събужда нощем от време на време, особено преди полунощ. [925] Болките се усещат през нощта, дори по време на сън. Болките му се струват непоносими и го подлудяват. Болките и болестите често се завръщат, като интермитентна треска, в определени часове. Подновяване на същите арсеникови болести, като треска квартиана, в един и същи час. [MORGAGNI, l. c.][127] Заедно с пристъпите на болка, често се появяват други вторични оплаквания.

[930] Към много оплаквания се добавя втрисане. Заедно с болките, втрисаща студенина, след която има жажда. Заедно с появата на болките, горещина на лицето и тялото. Заедно с появата на болките, бучене в ушите. Дори при леки оплаквания има изключително силно изтощение и потъване на силите. [935] Много оплаквания се появяват само вечерта, след като си легне; някои – няколко часа след полунощ, но немалко от тях – сутринта, след като стане. След вечеря, особено докато седи, се подновяват или влошават много болки. Говоренето на другите е непоносимо за него, защото ужасно силно утежнява болките му. Оплакванията се появяват главно, докато седи и лежи, и се облекчават, когато стои изправен и при движение. Само чрез ходене насам-натам нощните болки могат да се изтърпят; когато седи, но особено когато лежи неподвижно, те са непоносими.

[940] Болките почти винаги могат да се облекчат от външна топлина. Болките намаляват и се облекчават от притискане на засегнатите части. При работа в седнало положение се появява такова голямо неудобство и безпокойство в тялото, че тя трябва да стане и да ходи насам-натам. Вечерта между 6 и 8 часа, много силен натиск и смачкване в главата, силна липса на апетит, преходно изпотяване и голямо страдание. Силно изтощение и безпокойство; тя не може да се събере; трудно ú е да съсредоточи вниманието си върху нещо; в същото време се чувства така, сякаш се рее. [945] Изтощение, когато е раздразнена; заедно със завръщане на жизнерадостта, тя се чувства по-силна. Изтощение. [BUCHHOLZ, Beitr. l. c.] Пристъпи на припадък. [BUCHHOLZ, l. c. FORESTUS и много други автори.] Силен припадък. [GUILBERT, l. c.; MORGAGNI, l. c.] Дълбок припадък. [TENNERT. prax. med. lit. 6, p. 6, 1, 9.]

[950] Чести припадъци със слаб пулс (след 3 часа). [PERELIUS, l. c.][128] Немощен припадък сутрин, с голяма тревога и слабост. Приижда припадък. [GOERITZ, l. c.] Огромна слабост, особено в краката под колената. [PYL, l. c.] Изключителна слабост. [GOERITZ, l. c.] [955] Потъване на силите. [STOERK, l. c., RAU и много други автори.] Изключителна слабост, особено в краката под коленете, които едва се движат. [KAISER, l. c.] Силите изчезват все повече и повече. [KAISER, l. c.] Слабост, като от липса на хранене; липса на сила. Силата в ръцете от китките надолу и в спъталата изглежда е изчезнала, и те изключително много треперят сутринта.

[960] Изключителна слабост в коленете, ако само малко повърви. Паралитична слабост в крайниците, ежедневно по едно и също време, като при интермитентна треска. От слабост, ходенето става много трудно; той се чувства, сякаш ще се строполи. [Hbg.] Толкова голяма слабост, че той едва прекосява стаята, без да премалее. Голяма слабост, той не може да прекоси стаята, без да му премалее. [965] Слабост, той едва може да прекоси стаята. [EBERS, l. c.] Толкова е слаб, че не може изобщо да върви, преди да повърне. [ALBERTI, l. c.] Той пада при опит да върви, докато възвръща съзнанието си след припадък. [PYL, l. c.] Изключителна слабост и натъртено чувство в крайниците, принуждаващи го да легне. [GOERITZ, l. c.] Слабост на тялото за няколко дни, със слаб пулс, така че той трябва да лежи. [WEDEL, l. c.]

[970] Той трябва да легне и да остане в леглото. [Fr. H.] Лежи. [ALBERTI, l. c.] Той лежи постоянно през деня. Той не може да напусне леглото, поради трепереща немощ. [EBERS, l. c.][129] Той едва може да стане от леглото за няколко дни. [Stf.] [975] Той иска да стане, но когато се изправи, не може да се държи на краката си. Когато тя стане от леглото, веднага отново пада обратно от слабост и виене на свят, и от влошаващото се главоболие. Смъртта настъпва, просто поради потъването на силите, без повръщане и конвулсии, и без болка. [MORGAGNI, l. c. и няколко други автора] С изключителна уморяемост, много силен световъртеж, постоянно повръщане и кръв в урината; много бързо гасне животът (без крампи, без температура и без болка). [HALL, Allg. Lit. Zeit., 1815, No. 181.][130] Измършавяване. [STŒRCK, l. c. ; JACOBI, l. c.][131]

[980] Тотално измършавяване. [GREISELIUS, l. c.] Тя става много мършава, със землисто жълт цвят на кожата; сини кръгове около очите; голяма слабост във всички крайници; нежелание за никаква работа, и постоянно желание за почивка (след 8 дни). Измършавяване на цялото тяло, с обилни изпотявания. Туберкулоза. [MAJAULT, l. c.][132] Туберкулозна треска. [STŒRCK, l. c.][133] [985] Постепенно чезне (и умира за година). [AMAT. LUSIT, l. c.] Туберкулоза, завършваща със смърт. [SALZB, Med. Chir. Zeit.][134] Жълтеница. [MAJAULT, l. c.] Оток на кожата. [EBERS, l. c.] Пълна обща воднянка. [EBERS, l. c., стр. 56]

[990] Много силен оток на лицето и цялото тяло. [FERNEL, l. c.] Подуване на цялата дясна част на тялото, надолу до хълбоците, заедно с подуване на левия крак. [THILENIUS, l. c.] Подувания на различни части на тялото, от еластично естество.  [FOWLER, l. c.] Подуване на лицето и стъпалата, суха уста и устни, раздут корем, диария, колики, повръщане. [EBERS, l. c.][135] Холера. [WOLFF, l. c.][136] [995] Крампи. [HENNING, l. c. ; KELLNER, l. c.] Тетанус. [KAISER, l. c.] Пристъп на тетанус. [Salz M. C. F., l. c.] Смърт, със и без спазми. [KAISER, l. c.] Конвулсии. [CRUEGER, l. c. ; WEDEL и други.]

[1000] Конвулсии преди смъртта (послеефект?). [ALBERTI, l. c. ; BONETUS, l. c.] Конвулсии от изключително силен вид. [VAN EGGERN, l. c.] Конвулсии и сърцераздирателни изкривявания на крайниците. [MORGAGNI, l. c.] Конвулсии, причинени от време на време, поради силни болки в табаните на стъпалата. [PFANN, l. c.] Пристъп на конвулсии; най-напрес тя удря с ръце, после губи изцяло съзнание, лежи като мъртва, бледа, но топла, обръща палци навътре, обръща стиснатите си в юмруци ръце, бавно придърпва ръцете си нагоре и бавно ги полага да легнат; след 10 минути придърпва устата си насам-натам, като че ли върти челюстта си; в същото време не може да се долови никакво дишане; след четвърт час пристъпът завършва със силен тласък през цялото тяло, като единично смушкване напред с ръце и крака, и съзнанието ú напълно се завръща, като остава единствено огромна слабост. [1005] Епилептични конвулсии. [CRUEGER, l. c. ; BUETTNER, l. c.] Треперене на крайниците. [BONETUS, l. c. ; GREISELIUS и много други автори.] Треперене. [KAISER, l. c.] Треперене на крайниците, дори след малко ходене. [Htb. u. Tr.][137] Треперене и подскачане, с изпотяване на лицето. [ALBERTI, l. c.]

[1010] Треперене на цялото тяло. [GUILBERT, l. c.] Той трепери с всяка част на тялото си. [Hbg.] Треперене на всички крайници. [JUSTAMOND за раковите състояния, London, 1750.][138] Треперене на крайниците след повръщане. [CARDAMUS, l. c.] Треперене на ръцете и долните крайници. [1015] Скованост и неподвижност на всички стави. [PET. DE APPONO, de venen, c. 17.] Тя става много скована, не може да се завърти или раздвижи, само седи неподвижна. Скованост на всички стави; той не може да се протегне, защото всичко в тялото е напрегнато; коленете са толкова сковани и студени, че ги увива в парцали, защото иначе от болката в тях не може да спи. [Hg.] Скованост и неподвижност на крайниците, със силни разкъсващи болки. [Htb. u. Tr.][139] Скованост, особено на коленете и стъпалата, редуваща се с разкъсващи болки. [Htb. u. Tr.][140]

[1020] Крайниците са като парализирани; той не може да стъпва стабилно. [Hbg.] Парализа, той не може вече да върви. [CREUGER, l. c.] Парализа, контракции. [Pet. de Appono, in SCHENCK, lib. 17, obs. 214.] Контракции на крайниците. [HAMMER in common. lit. Nor. 1773, Hebd, 24.][141] Парализа на долните крайници. [BERNHARDI. Annal., d. Heilk. 1811, Jan., p. 60.][142] [1025] Парализа на долните крайници, със загуба на чувствителност. [HUBER, N. act. n. c. III, obs. 100.][143] Парализа на стъпалата. [HEINREICH l. c.][144]

КОЖА

Кожата на цялото тяло се лющи на големи люспи. [Hg.] Болезненост на кожата на цялото тяло. Бодежи в кожата, като от игли. [N. Warhn., l. c.]

[1030] Бавни пробождания тук и там то кожата, като от нажежена игла. Фини бодежи по цялото тяло. Силен сърбеж по дясното бедро и по ръцете. Сърбящо пълзене, като от бълхи, по бедрата и нагоре по корема, също по слабините и задника, принуждаващо към чесане. Парещ сърбеж по тялото. [1035] Парещ сърбеж, с болезненост на мястото при чесане. Непоносим сърбеж по кожата. [HEINREICH, l. c.] Парене на кожата (на пръста на ръката), много силно, като че ли мястото е било изгорено с вряла мазнина (след потапяне на ръцете в студен разтвор на арсеник). Петна тук и там по кожата. [BAYLIES, l. c.] Сини петна по корема, по гениталиите и по бялото на очите. [KAISER, l. c.]

[1040] Възпалени места, като от морбили, по цялото тяло, главно по главата, лицето и врата. [THOMSON, l. c.] Обриви по кожата. [MAJAULT, l. c.][145] Обриви, подобни на червени петеехии, с размера на ухапване от бълха до този на лещено зърно, ясно отграничени, вечерта, болезнени, много сухи, но могрят и парят след разчесване. [Sr.] Милиарен обрив по цялото тяло, падащ на люспи. [GUILBERT, l. c.] Червен, скорбутен, милиарен обрив. [Hartmann, dissert. Æth. ant et ars. Halle, 1759.][146] [1045] Пъпчици като просо, с бели върхове, по цялото тяло, дори по ръцете от китките надолу и по стъпалата. [DESGRANGES, in Phys. med. Jour. 1800, Apr., p. 299.][147] Малки заострени пъпчици, със сърбеж, който преминава при разчесване. Възбели, заострени пъпчицци, с водниста течност във върха, избиват с парещ сърбеж, като от ухапване от мухи, по ръцете, между пръстите и по корема; от чесането течността изтича и сърбежът секва. Малки пъпчици по различни части на тялото, също по челото и под брадичката, причиняващи пареща болка и известен сърбеж. Обриви от пъпчици със силно парене, така че тя едва се удържа от страдание.

[1050] Сърбящ обрив, особено по коленете. [Hg.] Фин, жълтеникавочервен, гъделичкащ обрив по цялото тяло. [Hg.] Малки бучки, които заздравяват с голяма трудност. [AMAT. LUSITAN, l. c.][148] Дебел плътен обрив от бели туберкули, по-големи и по-малки от лещени зърна, с цвета на останалата кожа, със смъдяща болка, обикновено по-зле нощем. [Fr. H.] Кожен обрив, приличащ на обжарено с коприва. [FOWLER, l. c.][149] [1055] Черни петна, които причиняват пареща болка. [PFANN, l. c.] Много болезнени черни петна. [VERZASCH, l. c.] Болезнена язва, особено сутрин, с тъмно кафява, течна, кървава гной под тънка коричка, с единични бодежи, докато седи, облекчава се при изправено положение, а най-много при ходене. Ракова язва, която налага ампутация на крака. [HEINZE in EBERS, l. c.][150] Язвите добиват надигнати граници.

[1060] Болезнена чувствителност на стари язви, които доскоро са били безболезнени. Разкъсваща болка в язвите. Пареща болка в язвите. Пареща болка в язва. [HARGENS in Hufel Journ. IX, I.] Парене в язва, като от горещи въглища. [1065] Парене в язва, която се е получила от сърбеж. [HEUN, l. c.] Парене около границите на язва, с последващ сърбеж в нея. Парене като огър около рана, която е много зловонна и малко нагноила; придружено с изтощение и сънливост през деня. Възпаление на язва по границите ú; кърви при превързването и образува суха коричка на повърхността. [HARGENS, l. c.] Язвата отделя голямо количество черна коагулирана кръв.

[1070] Формира се гранулация в язвите (на пръст на ръката) и бързо се разлага, става синя и зелена с лепкава сукървица, която издава непоносима смрад. [Hg.]

СЪН, СЪНИЩА

Голяма леност и нежелание за най-малкото движение. [Hg.] Умора и болки в ставите, преди обяд, повече докато седи, отколкото докато върви. Голяма умора след хранене. Голяма умора след вечеря, и силно прозяване. [1075Прозяване и протягане, като че ли не е спал достатъчно. [Lgh.] Много често се прозява. Прозява се, почти непрекъснато. Прозяване и изтощение след хранене, така че трябва да легне и да спи. Чести пристъпи на заспиване през деня, докато седи.

[1080] Силна склонност към сън; той заспива отново, веднага след разговора; на четири дни (след 6 дни). [Fr. H.] Голямо, почти неустоимо желание за сън, редуващо се с огромно безпокойство. [KAISER, l. c.] Сънливост, прекъсвана от тревожни сънища и силно мъчително безпокойство. Чувства се, сякаш не е спал достатъчно, сутрин. [Hg.] Тя не си е отспала сутринта и в очите ú има изтощение, така че не може да стане от леглото. [1085] Към сутринта, неволна умствена дейност, която му пречи да спи, колкото и да му се спи. Безсъние. [BUCHHOLZ, l. c. ; KNAPE и няколко други автори.] Безсъние, с пристъпи на прилошаване от време на време. [GUELDENKLEE, l. c.] Безсъние, с безпокойство и стенания. Мята се безсънен в нощта, с пълзене в корема.

[1090] През нощта, остра болка в левия слухов канал, като че ли отвътре навън. През нощта, скоро след като е заспал, зъбна болка, от която се пробужда. През нощта, от три часа нататък, той се мята и спи на пресекулки. През нощта, тя не може да се затопли в леглото. [1095След полунощ, усещане за тревожна горещина, с желание да се отвие. През цялата нощ, много горещина и безпокойство, с пулсации в главата, така че тя не може да заспи. През нощта, голяма жажда, поради голяма сухота в гърлото, която сутринта изчезва. Преди да заспи през нощта, тя чувства ларинкса, като че се задушава, като от серни изпарения, и това причинява кашлица. На заспиване, много силно конвулсивно подскачане в крайниците.

[1100] Конвулсивни потрепвания, най-различни, на заспиване, вечерта. На заспиване вечерта, стряскащи конвулсивни подскачания, като разтърсващи смушквания в засегнатите части, които се възбуждат от слабо оплакване в отдалечена част, като например подръпване, сърбеж и т.н. Веднага щом като си легне, внезапно контрактивно потрепване в коляното, придружено със събуждане като от електрически шок, защото е сънувал, че ще удари крака си в камък. По време на сън, спазматично подскачане на цялото тяло (след 36 часа). [THOMSON, l. c.][151] Много силно се стряска и се събужда уплашен от сън. [THOMSON, l. c.][152] [1105] По време на сън, вечерта, силни стенания. По време на сън, стенания с мятане в леглото, осочено около третия час след полунощ. Той говори и се кара насън. Скърца със зъби по време на сън. В дрямката си, сутринта, той чува всеки звук и всеки шум, и все пак продължава да си сънува.

[1110] В съня си той има общо усещане за болестност, две нощи подред. В съня си той лежи по гръб, лявата ръка поддържа главата. Насън той движи пръстите и ръцете си. Сънят е неспокоен и тя се събужда много рано. [Bhr.] По време на чести пробуждания през нощта, парене във всички артерии. [1115] Сутрин на събуждане, много раздразнителна; тя не знае какво да направи от бяс; хвърля възглавниците и покривките, и не желае да погледне или да слуша никого. На събуждане, рано в леглото, тъпо главоболие, което преминава при ставане. На събуждане, рано в леглото, усещане за гадене и прилошаване нагоре през гръдния кош, после повръща бяла слуз, но с горчив вкус в устата. Рано в леглото, на изгрев слънце, обща горещина, изпотяване по лицето и сухота в задната част на устата, без жажда. Той се събужда през нощта от сън, по време на полюция, без да може да си спомни съня си. [Whl.]

[1120] През нощта сънища, пълни със заплахи, или страх, или разкаяние. Тревожни сънища; той се събужда и сънува същото нещо, след като заспи отново. Тревожни, опасни сънища, от всеки един той се пробужда, понякога с висок крясък, и после винаги сънува нещо различно. Тревожни, скръбни и страшни сънища смущават съня му. Тревожни, страшни сънища през нощта. [1125] Тревожен сън, веднага щом заспи; той иска да изпищи, но едва може да промълви дума и се събужда внезапно от собствения си вик, който още звучи в ушите му. Много печални сънища през нощта. [Htb. u. Tr.][153] Продължаващи сънища за гръмотевични бури, пожарища, черна вода и тъмнина. Живи, вбесяващи сънища. [Lgh.] Делириум през нощта.  [STIEBOLD, l. c.]

[1130] Сънища, пълни с изморителни образи.

ВТРИСАНЕ, ТРЕСКА

Студенина в ръцете и стъпалата, и дори в корема, вечерта. Студенина на крайниците. [RICHARD, l. c.; FERNELIUS, l. c.]. Обща студенина, с обилно изпотяване на кожата. [KAISER, l. c.] Студенина на тялото и сухота на кожата, редуващи се със студена пот. [KAISER, l. c.] [1135] Втрисане. [BUCHHOLZ, Beitr., l. c.] Фебрилно вкочанясване. [M. N. Zeit., 1798, Sept.][154] Фебрилно вкочанясване, втрисане. Втрисане без жажда. (Незабавно). Отвратително втрисане след като пие.  [ALBERTI, l. c.]

[1140] След пиене, тръпки и втрисане. (Незабавно). След вечеря, втрисане. След вечеря втрисането спира. (По-рядко алтернативно действие). Всеки следобед в пет часа втрисането се завръща. Вечерта, втрисане точно преди да си легне. [1145] Всяка вечер, фебрилно вкочанясване. Тръпки преди да си легне. Когато излиза навън, започва втрисане. Тръпки по цялото тяло, с горещо чело, горещи бузи и студени ръце. [Lgh.] Тръпки по цялото тяло, с топло чело, горещи бузи и студени ръце. [Lgh.]

[1150] По време на вкочанясване, често се появяват други оплаквания или болки. По време на вкочанясване, разкъсване в краката. Студенина външна, по кожата, лицето и стъпалата. Студенина, дори много силно втрисане. [KAISER, l. c.] Много силно разтрисане. [FERNELIUS, l. c.] [1155] Втрисане, без да може да се затопли, със заядливост и прилив на горещина по цялото тяло, докато говори или се движи; после лицето ú става червено, но въпреки това ú е студено. Втрисане със студени стъпала, после започва изпотяване. Всеки следобед в 3 часа, втрисане с глад; след нахранване треската се влошава. Следобед, вътрешен студ с външна горещина и червени бузи. Към вечерта, студенина с втрисане.

[1160] Вечерта, студенина в краката от прасците до стъпалата. Вечерта, след като си легне, силно втрисане в леглото. Вечерта той не може да се стопли в леглото; мисли, че е хванал настинка. По време на втрисане няма жажда. Следобед втрисане, колики и диарични изпражнения; след това коликите продължават. [1165] На нея или ú е студено навсякъде по тялото, макар че на пипане никъде не е студено, или ú е твърде горещо, макар че на пипане никъде не е горещо, освен може би на дланите. Горещина вътрешно и външно, през цялото тяло, като от пиене на вино, с жажда за бира. [Mr.] Вътрешна горещина. [GOERITZ, l. c.] Вътрешна горещина, с жажда, след диария. [MORGAGNI, l. c.] Силна горещина. [KAISER, l. c.]

[1170] Суха горещина по кожата. [KAISER, l. c.] Неспокойна висока температура. [PET. DE APPONO, l. c.][155] Обща неспокойна топлина. [Hbg.] Вечерта около седем часа, горещина по лицето за около час. Нощна горещина, без жажда и без изпотяване. [1175] След горещината, гадене. Изпотяване. [MAJAULT, l. c.][156] Изпотяване с изключителна жажда, така че тя непрекъснато желае да пие. [Hbg.] Изпотяване, което го изтощава в леглото, до припадък. Студена лепкава пот. [HENNING, l. c.][157]

[1180] Изпотяване, по време на което кожата и особено очите са оцветени в жълто. [EBERS, l. c.][158] Преди обяд изпотяване с тежест в главата, бучене в ушите и треперене. Нощни изпотявания. [Hg.] Нощни изпотявания, три нощи поред. През нощта, обилна пот по долните крайници, особено около колената. [1185] Сърбеж и леко изпотяване по гърба, през цялата нощ. В началото на съня, вечер при лягане, изпотяване, което престава, когато заспи дълбоко. В началото на съня, изпотяване само по дланите и бедрата, което преминава, когато заспи дълбоко (след 6 часа). Утринна пот навсякъде по тялото, от събуждането до ставането от леглото. Сутринта на събуждане, изпотяване само по лицето.

[1190] Сутринта, изпотяване на краката (първата нощ). Изключително висока температура. [KNAPE, l. c., DEGNER, l. c.] Температура. [HENN, l. c.][159] Температура, завършваща със смърт. [AMAT. LUSIT, l. c.][160] Температура със силна жажда. [MORGAGNI, l. c.] [1195] Пристъпи на температура, завръщащи се за няколко дни по едно и също време. Към вечерта той има неприятно усещане в тялото си, като температура, и когато си легне главата му става гореща, особено ушите, но коленете са студени (след 36 часа). Температура, втрисане, вечер и сутрин, без жажда, с много обилно уриниране, малко изпражнения и разпъване във всички крайници. [Hg.] Температура, външно разтрисане на крайниците с вътрешна горещина, с тревожно безпокойство и слаб, променлив пулс.  [ALBERTI, l. c.] Температура, кратко разтрисане, нощем, после силна горещина с делириум, без жажда. [Hg.]

[1200] Фебрилно вкочанясване, сутринта, редуващо се с горещина. Фебрилно вкочанясване и треперене, с горещина на външните уши, същевременно болки и гризене под лъжичката, придружено с гадене. Температура, следобед, третерене на главата отвън, с разпъване и дърпане в крайниците, последвано от втрисане с гъша кожа, около 8-9 часа вечерта; горещина в тялото, окобено по лицето, без изпотяване, със студени ръце и ходила. Температура, когато той се завърне отвън вътре в стаята; първо тръпки, после продължително хълцане, после общо изпотяване, после отново хълцане. Температура към вечерта; втрисане със сънливост и неприятно усещане за болестност в цялото тяло, като след пристъп на треска, която почти си е отишла; после след полунощ, обилно изпотяване на бедрата; състоянието се завръща след два дни, по същото време. [1205] Температура, много силна студенина през деня, след което жажда, а вечерта голяма горещина по лицето. Първо фебрилно вкочанясване, после суха горещина на кожата. [KAISER, l. c.] Температура, редуване на втрисане с горещина.  [ALBERTI, l. c.] Температура следобед; силно вкочанясване без жажда, със спазми в гръдния кош, болки през цялото тяло и нещо като липса на сила да се събере; следва горещина с жажда; после изпотяване с бучене в ушите. Температура през ден; първият следобед около 6 часа – втрисане, с умора и усещане за натъртеност в бедрата; на третия следобед в 5 часа – първо желание да си легне, после разтрисаща студенина навсякъде без жажда, после горещина без жажда, с притискащо главоболие в челото.

[1210] Температура вечерта в 10 часа; горещина с червенина по цялото тяло; следва изпотяване. Температура през нощта в 2 часа; увеличена топлина в цялото тяло, изпотяване по лицето и стъпалата, и напрегнатост с подобни на колики болки в хипохондриума и епигастриума, причиняващи безпокойство. Пареща температура, така че студената вода не дава облекчение; след горещината, изпотяване, особено в тилната част на врата; появява се понякога на всеки четиринадесет дни, всеки път трае по няколко дни. [Hg.] Когато температурата е към своя край, спадането ú е винаги последвано от изпотяване. При пристъпите на температура, увеличено напрежение в хипохондриума, така че той почти не може да лежи настрани. [1215] Прекомерен прилив на кръв. [GRIMM, l. c.][161] Чувство, сякаш кръвта тече по артериите твърде бърза и твърде гореща, с дребен, бърз пулс. [Stf.] Пулсът е извънредно трескав. [KNAPE, l. c.] Пулсът е възбуден и чест, не е пълен. [KAISER, l. c.]

[1220] Бърз, малък пулс. [N. WAHRN, l. c. ; MAJAULT, l. c.] Бърз, слаб пулс. [MAJAULT, l. c.][162] Бърз, слаб, пресекващ пулс. [GUILBERT, l. c.][163] Напрегнат пулс. [KNAPE, l. c.] Малък и слаб пулс. [KAISER, l. c.] [1225] Малък, чест, слаб пулс. [MORGAGNI, l. c.] Извънредно бавен пулс, чак до тридесет и осем удара. [PEARSON, l. c.][164] Пресекващ, малък пулс. [KAISER, l. c.] Пресекващ, неравен, малък пулс, който най-сетне изчезва напълно. [KAISER, l. c.] Липса на пулс, придружена с учестено, много възбудено сърцебиене. [KAISER, l. c.]

[1230] След смъртта, устните и ноктите на ръцете и стъпалата са сини, както и главичката на пениса и скротума; цялото тяло, особено крайниците, е сковано и присвито, а дебелото черво е извънредно много стеснено. [PYL, l. c.] Тялото, след шестнадесет дни, е все още свежо и неразложено. [PYL, l. c.]

[1] Включването на Arsenicum в числото на антипсоричните лекарства изглежда е допълнение, тъй като в оригиналното немско издание лекарството е добавено в края на подредените по азбучен ред лекарства, вместо да се появи на съответното му място в началото – което е направено в настоящия превод. Патогенезата на Arsenicum се е появила вече в Материя Медика Пура, където тя съдържа 1079 симптома, от които 697 са на самия Ханеман и седмина негови колеги – наблюдатели, а 382 симптома са от други автори. Измежду изброените тук допълнителни сътрудници, Хартлауб и Тринкс са добавени заради няколко случая на отравяне, чиито симптоми те са извлекли и публикували в първия и третия том на тяхната Arzneimittellehre; а името на Херинг е добавено поради множество влошавания и лекарствени симптоми, проявили се у пациенти с проказа, които са взели лекарството (Archiv., XI., 2, 19). Тези симптоми наброяват 112 от допълнителните 202, записани тук; останалите са добавени от Ханеман, добити по последно възприетия от него начин, и от Wahle (общо осемнадесет) – един доказващ, който е останал незабелязан в предговора, но чието име често се среща сред следващите серии от последователи на Учителя. – Хюз

[2] Наблюденията на Ебер могат да се намерят в част 3, страница 46 и в част 4, стр. 3 от този том. Ефекти на калиев арсенат у маларийни пациенти. Този симптом не е открит – Хюз

[3] Отравяне на жена. На стр. 172 вижте част І, стр. 149. – Хюз

[4] Отравяния на възрастни. Във LIX вижте в Книга ІV, еп. 59, §§ 3, 5, 6, 7, 8. – Хюз

[5] От изпаренията. – Хюз

[6] Отравяне на възрастен. Във Obs прочетете „За арсеника” С4. – Хюз

[7] Симптомът е наблюдаван у пациент след вземане на калиев арсенат. – Хюз

[8] За Myrrhen – след накапване на разтвор от арсеник в ноздрите за хрема; добавено Dec. 3, ann. 9, 10, C. 220. За Quelmalz – Отравяне на момиче от черен оксид. – Хюз

[9] Отравяне на цяло семейство от арсен. – Хюз

[10] Отравяне на жена от арсениев сулфид. Този симптом не е намерен. – Хюз

[11] От приложение на арсен върху болна гърда. Придружено с повръщане. Добавен на стр. 143. – Хюз

[12] Недостъпен. – Хюз

[13] Отравяния на възрастни. – Хюз

[14] Buertner – Отравяния. Добавено на стр. 179. – Хюз

[15] Не е намерен. – Хюз

[16] Жена, която е взела арсеник с цел самоубийство. Невъзмутимостта е по-скоро умствена, поради нейната решимост, отколкото физическа. – Хюз

[17] Резултат от потискане на малария с арсен. – Хюз

[18] Съмнително докъде се дължи на маларията, докъде – на арсена. – Хюз

[19] Отравяне на възрастен. – Хюз

[20] Отравяне на възрастен. – Хюз

[21] Същият случай като на Myrrhen (симптом 14). – Хюз

[22] Отравяне на младеж. Симптомът не е открит. – Хюз

[23] Ефекти от калиев арсенат върху епилептик. – Хюз

[24] Отравяне на възрастни с черен оксид. След антидот. – Хюз

[25] Не е открит. – Хюз

[26] За Thomson – отравяне на жена. За Sennert – от вдишване на арсениев сулфид. – Хюз

[27] От черен оксид, при възрастен. Добавено, ann, 7, 8. – Хюз

[28] Не е достъпен. – Хюз

[29] За Jacobi – поради потискане на малария с арсеник у млад мъж. За Rau – от прилагане на арсеник върху скалпа. За Knape – от пудрене на косата с арсеник. – Хюз

[30] Като симптом 98. – Хюз

[31] Общо изявление от авторите. – Хюз

[32] Ефект от напръскване на косата с арсеник. – Хюз

[33] Трябва да бъде „на вените”. Настъпило е след силно повръщане. – Хюз

[34] Ефект от налагане на пустули по скалпа със смес от арсеник и живачен сулфид. – Хюз

[35] От напудряне на косата с арсеник. – Хюз

[36] От изпаренията, примесени с тютюнев дим. – Хюз

[37] От прилагане на арсеник за ракова язва на бузата. – Хюз

[38] Често се възобновява. – Хюз

[39] Както при симптом 160. – Хюз

[40] Клепачите също се възпаляват. – Хюз

[41] Общо изявление. Симптомът не е открит. – Хюз

[42] Отравяне на възрастен. – Хюз

[43] Или „очи, деформирани по ужасяващ начин”. – Хюз

[44] Отравяне с арсеник, реалгар и орпимент. – Хюз. (Реалгар (червен) и орпимент (жълт) са минерали със съдържание на арсениев сулфид – Б.пр.)

[45] Заедно със симптом 73. – Хюз

[46] Както при симптом 81. – Хюз

[47] С главоболие и виене на свят. – Хюз

[48] С главоболие и виене на свят. – Хюз

[49] При Thomson не е намерен. – Хюз

[50] От дима на восъчни фитили, импрегнирани с арсеник. – Хюз

[51] Симптом, наблюдаван у миньори. – Хюз

[52] Вижте симптом 185. – Хюз

[53] Със силно повръщане. – Хюз

[54] По време на повръщане. – Хюз

[55] При Eph. Nat. Cur. фразата е „ливидно и смъртнобледо лице”. – Хюз

[56] Недостъпен. – Хюз

[57] Ефект от калиев арсенат у маларийни пациенти. – Хюз

[58] Недостъпен. – Хюз

[59] Общо изявление. – Хюз

[60] Недостъпен. – Хюз

[61] За KOPP – отравяне на възрастен. – Хюз

[62] От арсениев пластир, прилаган за четиридневен пристъп на малария. – Хюз

[63] Отравяне на момче. – Хюз

[64] Ефект у пациентка с рак на гърдата. – Хюз

[65] Ефекти от реалгар. – Хюз

[66] Не е намерен. – Хюз

[67] Не е открит. – Хюз

[68] Ефект от калиев арсенат у маларийни пациенти. – Хюз

[69] Не е намерен за справка. – Хюз

[70] Отравяне от кобалт, „fly-powder”, смесица от металически арсеник с арсениева киселина. – Хюз

[71] Не е намерен. – Хюз

[72] Както симптом 267. – Хюз

[73] Буквално: „Повръщане на зеленикава материя през нощта, а на следващата сутрин – на белезникава”. – Хюз

[74] Отравяне на момиче на 20 години. – Хюз

[75] От орпимент. – Хюз

[76] Препращането трябва да бъде към [KAISER, l. c.]. – Хюз

[77] Цитирано от CARDAN. – Хюз

[78] Отравяне на две жени. Под „болки” разбирайте „мъчително безпокойство”. – Хюз

[79] Добавете също „и се завръща с още по-голяма сила”. – Хюз

[80] Goertz би трябвало да е GOERITZ. – Хюз

[81] Не е намерен за справка. – Хюз

[82] Не е открит. – Хюз

[83] Отравяне на възрастен. – Хюз

[84] Unsaeglich, неописуеми, на латински е „inexplicabilis”. – Хюз

[85] Отравяне на възрастен. – Хюз

[86] Да се добави „стр. 260”. – Хюз

[87]  „Коремът е също и болезнен”. – Хюз

[88] Не е открит. – Хюз

[89] Вместо „разкъсване” в оригинала буквално е „пронизване”. – Хюз

[90] Не е открит. – Хюз

[91] Латинският термин е „tormina circum umbliculum”. – Хюз

[92] При Rau – за четири дни. – Хюз

[93] Наблюдение при пациент. – Хюз

[94] Не е намерен. – Хюз

[95] Не е намерен. – Хюз

[96] Вместо „лой” бихме могли да преведем като „филц, кече”. – Хюз

[97] Тук Fowler казва „понякога”, но в симптом 623 казва „често”. – Хюз

[98] Тук Fowler казва „понякога”, но в симптом 623 казва „често”. – Хюз

[99] От вдишване на сублимиран арсеник. – Хюз

[100] Ефекти от прилагане на арсеников разтвор за обриви, у двама мъже. – Хюз

[101] Гангрена на Brand, sphacelatio. Отравяне на двама възрастни. – Хюз

[102] Не тестисите, а скротумът е подут. – Хюз

[103] Както симптом 81. – Хюз

[104] Както симптом 267. – Хюз

[105] Вижте симптом 625. – Хюз

[106] Буквално, „дишането е трудно, и често прекъсвано от въздишки”. – Хюз

[107] За дълго време. – Хюз

[108] На латински терминът е „anxietatas pectoris”. – Хюз

[109] И двамата цитират от Schlegel, вижте параграф 183. – Хюз

[110] И двата симптома са от Schlegel, вижте параграф 183. – Хюз

[111] У самия Ханеман, от вдишване на изпарения. – Хюз

[112] Последната част от този симптом трябва да бъде: „С много силна отпадналост и потиснато дишане, докато върви”. – Хюз

[113] Същият случай като при Myrrhen (вижте симптом 14 и бележката към него), и също като симптом 740. – Хюз

[114] Не е открит. – Хюз

[115] Наблюдения след даване на Ars на миньори. – Хюз

[116] За дълго време. – Хюз

[117] От носенето на Ars. в джоба. – Хюз

[118] Като симптом 183. – Хюз

[119] Като при симптом 183. – Хюз

[120] Не е открит. – Хюз

[121] Отравяне на жена. – Хюз

[122] Като симптом 183. – Хюз

[123] Общо изявление от много автори. – Хюз

[124] Като симптом 183. – Хюз

[125] „Bluitigem Eiter” (кървава гной) в оригиналът е посочена като „ichorise stoff”; тоест сукървица. – Хюз

[126] Сведението от Gabezius не е намерено за справка, не може да бъде проследено. – Хюз

[127] Това подновяване е настъпило само веднъж. – Хюз

[128] С повръщане. – Хюз

[129] Като симптом 81. – Хюз

[130] От вдишване на наситен с арсеник водород, при мъж. (Смъртта настъпва на седмия ден). – Хюз

[131] Като симптом 81. – Хюз

[132] Заедно със симптом 987. – Хюз

[133] Като симптом 81. – Хюз

[134] Поради приложение на арсеник за гъбички по главата. – Хюз

[135] Като симптом 81. – Хюз

[136] Тоест, постоянно повръщане и диария с изостряне на носа, студени крайници, крампи и смърт. – Хюз

[137] Като симптом 183. – Хюз

[138] От арсеник, даден на жена за рак на езика. За „раковите състояния” вижте „Хирургически есета”, стр. 333. – Хюз

[139] Като симптом 183. – Хюз

[140] Като симптом 183. – Хюз

[141] Отравяне на двадесет годишно момиче. – Хюз

[142] Недостъпен. – Хюз

[143] Изявление, което авторът е научил от жена, засегната от арсеник. – Хюз

[144] Цитира Cardan; същият симптом като симптом 888. – Хюз

[145] Не е открит. – Хюз

[146] Недостъпен. – Хюз

[147] От втриване на арсеник в кожата на главата. – Хюз

[148] Не е открит. – Хюз

[149] Лек. – Хюз

[150] У човек, който пречиства арсеник. – Хюз

[151] Трябва да е „в леглото”, не „по време на сън”, и „след 12”, не след „36” часа. – Хюз

[152] След като е бил взет опиум като антидот. – Хюз

[153] Препратката трябва да бъде към [BORRI, l. c.]. – Хюз

[154] Не е достъпен. – Хюз

[155] На латински „exaestuatio”. – Хюз

[156] Заявено е като ефект от антидот, (анасон). – Хюз

[157] С много силно повръщане (вижте симптоми 19 и 268). – Хюз

[158] Като симптом 81. – Хюз

[159] Не е открит. – Хюз

[160] Не е открит. – Хюз

[161] На латински „exaestuatio”, както при симптом 1171. – Хюз

[162] Не е открит. – Хюз

[163] Пулсът е бил „нередовен”, а не „пресекващ”. – Хюз

[164] Пулсът не е бил мерен преди това. – Хюз

Превод ©Цветана Коджабашева, 2014, от „Chronic Deseases, Their Peculiar Nature and Their Homeopathic Cure“ by Samuel Hahnemann.