Способността на предписващия да забележи онези характеристики у пациента, които очертават миазма, конституцията и признаците на настоящата активна болест – тази способност е от изключително значение при снемането на хомеопатичния случай.
Конституцията винаги има значение за хомеопатичното предписание, дори и отделният случай да е третиран от етиологична, миазматична или патологична гледна точка за определянето на вярното лекарство. Чрез познаването на конституцията на пациента и на активния към момента на предписанието миазматичен слой, хомеопатите разполагат с база за прогноза относно бъдещото развитие на случая, включително и за групата хомеопатични лекарства, които може би ще бъдат необходими на същия пациент; а всичко това е особено валидно в хронични случаи.
Как разбираме конституцията в хомеопатията
Телесната конституция представлява комплекс от анатомични, физиологични и общи характеристики на индивида. Структурата на човешкото тяло е универсална за всички хора, в това няма съмнение; но някои хора имат по-масивна костна система от други; повече жизнена енергия и образуват повече топлина от други; а има и разлики между хората, базирани на склонността към трупане на телесна маса, хранителни предпочитания, обичайната жажда; различен е и толеранса към влажността, към топло, сухо, студено, ветровито време и т.н. Всички тези особености у човека формират неговата телесна конституция.
Здравата телесна конституция е една от предпоставките, нужни на индивида, за да устои, когато времето се променя или когато е подложен на тежък физически труд, сух студ, продължителни дъждове, голяма жега; както и когато настъпят такива неблагоприятни обстоятелства, като смърт на близки или приятели, загуба на работа или позиция в обществото и др.
Към телесните признаци на конституцията хомеопатията добавя и психо-емоционални особености. Хомеопатичната литература познава съвременни тълкувания на конституцията, но повече през призмата на лекарствените картини. Пример за такива тълкувания са „Хомеопатична психология” от Филип Бейли; „Хомеопатично лечение на деца” от Пол Хършку, трилогията за хомеопатичните конституционални типове на Катрин Култър и още много други. Тези книги са без съмнение от голяма помощ при изучаването на поликрестите като Sulphur, Medorrhinum, Thuja, Calcarea carbonica, Silicea, Natrum muriaticum, Phosphorus, Lycopodium, Platinum, Pulsatilla (изброяването не е изчерпателно) – и то не само на психологическия рисунък на всяко лекарство, но и на физическите проявления, които подсказват правилната им употреба в практиката.
В тази статия ще стане дума не за лекарствените конституционални типове, а за трите основни типа болестни конституции, които за първи път са представени в „Учебника по хомеопатия” на Едуард фон Гравол от 1866 година.
Едуард фон Гравол (1811 – 1877)
Гравол е бил ортодоксален лекар и съвременник на Самуел Ханеман. Той се е обърнал към хомеопатията, ставайки първия хомеопат във Финландия, ръководител на военната болница в Хелзинки, лектор по хомеопатия в Университета в Хелзинки и председател на Централния съюз на германските хомеопатични лекари. Той именно въвежда известните три основни болестни конституционни типа в хомеопатията: водороден, кислороден и въгле-азотен. На следващите редове те са представени накратко, с акцент върху специфичния отговор на всеки конституционален тип при болестни състояния.
Преди това трябва да си припомним, че основата за избор на правилно лекарство не може да бъде само конституцията на пациента. Лекарството трябва да покрива симилимума, да отговаря на миазма и на конституцията. Често предписанието само се потвърждава от миазма и от конституцията. В класическата Материя Медика на Ален, Бьорике, Кент, Липе, Юлиан, Мърфи (дори Шанкаран споменава конституционните типове на Гравол в „Елементите на хомеопатията”), при различните лекарства се споменава и типа конституция според Гравол, при която най-често се проявяват симптомите, които показват съответното лекарство.
Водородната конституция
Водородната болестна конституция се характеризира с излишък на елемента водород, в резултат на което се формира излишък на вода в тъканите и органите на тялото, и особено в кръвта.
Това са хора, които не могат да понесат продължителните дъждове, влагата и студа. Когато са болни, техните симптоми се влошават дори и от самата близост на водни басейни, или от къпане. Живеенето на влажни местообитания е сериозна поддържаща причина за техните болести. Често те развиват алергия към плесени и мухъл, и влажна астма. Мъгливото време ги кара да се чувстват толкова зле емоционално, че може да им се появят и суицидни мисли. Симптомите им се влошават от ядене на храни с животински произход, подквасено мляко, студени напитки, твърдо сварени яйца, краставици, гъби.
Най-засегната от излишъка на вода в организма им е нервната система. Болестите им се отличават с периодичност, и то такава от нередовен, пристъпен характер. Периодите на влошавания и на ремисии се следват едни други в кратки или по-дълги времеви интервали. Едно типично лекарство за водородна конституция е Natrium sulphuricum – то се влошава всяка пролет, когато времето от студено и сухо стане топло и влажно; друго такова лекарство е China, която се влошава на всяка седмица или на всеки следващ ден.
Хората с водородна конституция често разкриват белези на сикотичния миазъм. При тях се наблюдават типичните симптоми на разрастване на физическо и емоционално ниво. Оттук, антисикотичните лекарства могат да бъдат от голяма полза при лечението на хроничните им болести. Ето част от лекарствата, които според Гравол са подходящи за лечение на пациенти с водородна конституция:
От минералното царство:
Calcarea carbonica, Magnesium carbonicum, Magnesium phosphoricum, Silicea, Iodium, Bromium, всички муриатици, всички Natrums, в това число и Borax, Nitricum acidum, Alumina, всички Аntimoniums.
От растителното царство:
Thuja, Arnica, Pulsatilla, Ipecacuanna, Conium, China.
От животинското царство:
Apis, Aranea diadematus.
От карбоновата група:
Carboneum animalis и vegetabilis.
Кислородната конституция
Всички биохимични процеси в човешкия организъм са насочени към асимилирането на приетата храна и към преобразуването ú в енергия. Кислородът взема участие в най-важните биохимични цикли, при които се получава енергия. При определени условия обаче излишъкът на елемента кислород и увеличеното влияние на кислорода в тялото предразполагат към образуването и проявлението на болестна кислородна конституция.
Тези проявления се разпознават у човека чрез: увеличеното желание за мазни храни и храни, водещи до окисляване; нежелание за животинска храна, стръвно желание за въглехидратна храна. Това са хората, които знаят, че времето ще се промени от сухо към влажно, дълго преди това да се случи. Те стават неспокойни на умствено и емоционално ниво преди бури и дъжд; а всички знаят, че преди буря и дъжд въздухът е наситен с озон.
Всъщност, именно предстоящите промени в атмосферните условия ги карат да страдат, а не самата влага. Даже напротив, те се чувстват по-добре, когато дъждът завали, когато във въздуха има мъгла – тогава техните симптоми се подобряват.
Тези пациенти са склонни към развитие на болести, характерни за сифилитичния миазъм. Сред лекарствата, показани при кислородна конституция, Гравол посочва:
От минералното царство:
Ferrum, Phosphorus, Sulphur, Copper, Hepar, Sulphuricum acidum, Mercurius remedies, Aurums, Argentums, Platinum metallicum, Arsenicum, Kalium bichromicum.
От растителното царство:
Rhus toxicodendron, Dulcamara, Chamomilla, Lycopodium, Belladonna, Nux vomica, Digitalis, Hyosciamus, Opium, Laurocerasus, Camphora.
От карбоновата група:
Graphites, Petroleum, Kreosotum, Terebinthinae oleum, Benzoic acid.
Въгле-азотната конституция
Повишеното присъствие на елементите въглерод и азот води до формирането на въгле-азотна болестна конституция. Тя се характеризира с недостатъчно окисляване. Последствието е недостатъчно количество на кислорода; а тъй като кислородът взема участие във всички биохимични процеси на усвояване и образуване на енергия, последствието е недостатъчно хранене на клетките и тъканите. Недохранването води до липса на енергия и до нарушена функция на органите и системите на организма.
Тези пациенти са склонни към сривове в тъканното хранене. При тях наблюдаваме затлъстяване, последвано от голяма загуба на телесна маса; лошо хранене на костната система, което води до развитие на рахит и разнообразни костни малформации и изкривявания. Налице е много силна тенденция към болести на дихателната система и сътресения в дишането. Развиват се гастро-интестинални нарушения, свързани с появата на запек или диария, или редуване на двете състояния, газообразуване и разтежение на корема. Тук виждаме също и тенденцията към нарушения в отделителната система, към развитието на подагра. Често се наблюдават симптоми от нервната система, като главоболие, световъртеж, раздразнителност, тревожност, нетърпеливост.
Опитният хомеопат веднага разпознава в болестите, характерни за въгле-азотната конституция, проявленията на латентната или разгърната псора (виж Ханеман, „Хронични болести”, Природа на хроничните болести и Симптоми на латентната псора). Всички болести на определен етап са придружени от голяма отпадналост и изтощение на целия организъм, притъпеност на мисълта и възприятията, и дълбоко поставена тенденция към хронифициране. Пациентите се влошават от почивка, от активни сексуални прояви или обратното – потискане на сексуалния живот; от абнормно хранене, замърсен атмосферен въздух, загуба на телесни течности, повишено количество на сол в храната; от емоционални изблици или потиснати емоции, упреци, доминация и т.н.
Лекарствата, които въздействат добре на пациенти с въгле-азотна конституция, са всички антипсорични лекарства, сред които Гравол посочва:
От минералното царство:
Cuprums, Phosphorus, Sulphur, Hepar, всички Mercurius, всички Argentums, Plumbum, Platina.
От растителното царство:
Camphora, Aconitum, Rhus toxicodendron, Lycopodium, Belladonna, Hyosciamus, Stramonium, Dulcamara, Digitalis, Nux vomica.
Конституционалното лекарство
Много и различни типове пациенти могат да попаднат във всяка една от описаните конституционални групи. Всеки един от тези пациенти ще има нужда от различно конституционално лекарство на определен етап от своето хронично лечение. Това е така, защото хомеопатичното лечение е динамично; докато лечението напредва, пациентът се „премества” повече или по-малко постепенно до по-високо ниво на здраве, докато достигне оптималния си динамичен баланс. В рамките на всеки конституционален тип пациентът ще има нужда от повече от едно хронично лекарство, за да достигне този баланс.
Следователно теорията, че всеки човек има само едно конституционално лекарство, не е вярна. При хроничното лечение всяко лекарство трябва да бъде дадено в точния момент, след което да му бъде оставено и достатъчно време, за да прояви докрай лечебното си въздействие; всяко хронично лекарство може да се окаже конституционално за даден пациент в даден етап на лечението. Обаче тъкмо динамиката на хомеопатичното лечение предпоставя, че ще има и други лекарства на следващите етапи от лечението, които също ще бъдат квалифицирани като „конституционални”.
*******
Източници: „Учебник по хомеопатия” от Едуард фон Гравол; „Хроничните болести, тяхната особена природа и тяхното хомеопатично лечение” от Самуел Ханеман.
©Цветана Коджабашева, 2015
