Camphora officinalis е най-известно с излекуването на холерата при епидемиите от времето на Ханеман и Бьонингхаузен. То обаче има приложение при редица други остри състояния, засягащи горните дихателни пътища, стомашно-чревния тракт, двигателния апарат, кръвоносната система, психиката. А има и хронични случаи, излекувани с Camphora.
прочетете
Събитията от календарната 2020 година бяха лавинообразни и присвиха значително личното ни жизнено пространство. Доскоро виртуалната реалност стана реална. Почти всички аспекти на обществения живот бяха пренасочени към нея.
Прочетете
Днес излезе от печат книгата Дванадесет скъпоценни камъка на български език. Изданието става факт след 10 месеца работа по превода и редакцията. Издадена в оригинал през 2005 година под оригинално заглавие The Twelve Jewels, книгата е преведена в цялост и издадена на немски език през 2019 година. Частична версия на книгата е издадена на френски език, но в силно съкратен вариант. Така българското издание е второто (след немското), което репликира оригинала в неговата цялост.
прочетете нататък
Това лекарство е било широко използвано от хомеопатичната школа, най-вече преди средата на ХХ-ти век. То има антипсорично действие, като въздейства специфично върху храносмилателния тракт, но засяга също нервната и дихателната система. Използвано е успешно при лечение на туморни образувания и алкохолизъм. Херинг го включва в Насочващите симптоми в нашата ММ, посочвайки, че то е важен антипсорик и аналог на Zincum metallicum, с който често бива открит в природата. Същият автор смята, че Cadm-s силно наподобява, но е по-мощен от Zinc. Цитира симптоми от доказването на Петроз и от клиничния опит на Харденщайн при жълта треска.
Лекарството няма съвременно доказване. Прилага се предимно по данни на Херинг, Кларк и Гример. Стомашните му показания го правят важно средство за противодействие на вредите от химиотерапията. По-долу да изложени случаи и белези на лекарството, цитирани в хомеопатичните източници.
прочетете нататък
Хемолитичният токсин, който се съдържа в слузта по кожата и в кръвта на сладководната змиорка Anguillae anguillae е източникът, от който е приготвено хомеопатичното лекарство.
В класическите хомеопатични източници на Materia Medica присъстват само клинични данни, при това доста оскъдни, за приложението на Serum anguillae. Най-пълно е описанието на лекарството в „Джобното ръководство по ММ“ на Уилям Бьорике; оттам то е възпроизведено в трудовете по Materia Medica на Франц Вермьолен („Синоптична ММ 2“) и на Робин Мърфи („Наръчник на хомеопатичните лекарства“).
Лекарството се споменава от френския хомеопатичен лекар Жан Поарие („Хомеопатично лечение на сърдечните заболявания“) при лечението на ендокардит; от доктор Шанкаран („Елементите на хомеопатията“) по повод излекуване на уремична кома; от доктор Чатърджи („Моите случайни бележки върху някои хомеопатични лекарства“) като особено ефективно при понижаване на уреята в кръвта (Чатърджи цитира случаят на доктор Хариш Чанд).
прочетете нататък
Стронций е елементът с номер 38 от периодичната таблица на химичните елементи. В хомеопатията се класифицира в сребърната серия (ред 5, заедно с молибден, паладий, платина, сребро, калай и др.), фаза 2 (втора колона, заедно с берилий, манган, калций, барий и радий). Има четири стабилни изотопа и един радиоактивен (90Sr) – изключително увреждащ, този изотоп се вгражда в костите, причинява рак на костите и левкемия.
Единствената стронциева сол, която е хомеопатично доказана, е Strontium carbonicum; първото доказване е проведено от Хартлауб и Тринкс още в зората на хомеопатията, 1831 година (Алън, Енциклопедия на чистата ММ); в съвремието следват доказване от Шанкаран (1995, включено в неговата книга Доказвания) и Оуен (2001). Останалите стронциеви соли не са доказани; разполагаме обаче с клинични сведения за тяхната употреба като хомеопатични лекарства в ниски потенции, предимно приготвени по десетичната скала.
Прочетете докрая
Тази статия е опит да се очертаят основните белези на миазма на днешния ден.
В нея става дума за лудостта на света; за онова, което изпълзя незабелязано и коварно се промъкна или пък, готово под повърхността, дочака своя миг. За отдавна видимите признаци, че се разгръща и надгражда подлежащ миазматичен слой, върху който се гради съвременният свят, в който големи групи от хора проявяват силно схождащи си белези в поведението, начина на мислене и действията. „Разгръща се и се надгражда“ чрез добавяне на нови болестни уклони, скрито работещи под повърхността, все по-често пробиващи тук и там проявления, чрез добавянето на утвърждаващи се тенденции в поведението и стремежите на съвременния човек.
Светът е болен. Но пандемията е просто една остра болест. По-сериозният въпрос е разрастването на миазматичния слой, който я подхранва. Не можем да си позволим да мислим само на нивото на повърхността. Ако сме хомеопати, длъжни сме да погледнем по-навътре и да изпълним своята мисия.
Исторически погледнато, короната увенчава главите на избраници. Символично значението ѝ е същото. Тя не е масов атрибут. Онзи, който я е носел, е бил с царствен произход. Сам по себе си, този факт е бил достатъчен. Нямало нужда от заслуги под никаква форма, било то под формата на поведение, образование, културен пласт, талант, мъдрост, философска осъзнатост – въпреки че всички тези качества са се възпитавали у него. Той (или тя) става цар, защото произхожда от царе.
В противовес на тази изключителност на неговия символ, миазмът на днешния ден е белязан от масовост, първичност, страх. Грозен парадокс. Царствеността е развенчана, ведно с всичките си качества. Човечеството е преминало в друга фаза на своето развитие.
Без да проявяваме сълзливост по отминалите дни, трябва да се адаптираме към това, пред което сме изправени.
прочетете нататък
Истината е двуостър меч. Знанието, което може да се използва за добруването на човечеството, може да се употреби и за егоистични цели. В първия случай то издига човека, във втория го разрушава. Виждаме доказателства за това във всяка професия, във всеки бизнес; у художника, лекаря, адвоката, търговеца и политика. Единствено ни е нужно да погледнем лицата им, за да се убедим.
Прочетете докрай
Positronium е въведено в хомеопатията от Миша Норланд през 1998 година. Изходната субстанция (ако може да бъде наречена така) на Positronium представлява система от един позитрон (анти-електрон) и един електрон във взаимна орбита – структура, подобна на тази на водорода, но почти лишена от маса. Всъщност това е състояние на електрон и анти-електрон, обикалящи един срещу друг по орбитата, докато не се анихилират взаимно, произвеждайки гама лъчи.Анихилацията се изразява чрез „проблясък“ на електромагнитна радиация. Понеже е съставен от частица и анти-частица, Positronium заема средното място между материя и антиматерия. Щом започне да се руши, нищожната му маса се конвертира в импулс от чиста енергия. Тези три фази от битието на Positronium проличават и в доказването. Материята, структурирана и стабилна (1) – проблясък на чиста енергия (2) – антиматерия: моментална разруха и нищо (3). Интересно е от гледна точка на хомеопатичната класификация, към кое царство принадлежи лекарството, защото източникът, поради своята нестабилност, е постоянно застрашен от преобразуване в енергия, което мигновено го анихилира; затова трудно е с чиста съвест да го причислим към минералното царство.
прочетете нататък
Прочетете нататъкБеседа, изнесена пред Бюрото по клинична медицина на Международната Ханеманова Асоциация на 27 юни 1936 година. Публикувана в The Homeopathic Recorder, том LI, 12/1936
Томас Мур е американски хомеопат, силно повлиян от Константин Херинг. Преведената статия представлява списък от кратки указания, събрани от практиката на много хомеопати, негови съвременници. Друга статия от автора може да прочетете тук.
