Myrtus communis, Myrtus cheken

Две малки белодробни лекарства

Myrtus communis

Малко дърво в Средиземноморието

Растението мирта представлява малко вечнозелено дърво или храст с тъмносива, набраздена и нацепена кора. Цветовете са големи и бели или бледо-розови, с множество тичинки. Листата са гладки, издължени, копиевидни, лъскави. Плодовете са синьо-черни, топчести. И цветовете, и листата, и плодовете са особено ароматни, а кората е стипчива.

Myrtus communis няма хомеопатично доказване до 2011 година (‘Sense Provings’ by Ian Scholten, 2013). Тази статия представя данни от класическите източници за хомеопатичната употреба на лекарството допреди доказването на Шолтън по метода на бани с етерична масла. За първи път данни за Myrtus communis са публикувани от Константин Херинг през 1851 година в първия том на North American Homeopathic Journal – списанието, издавано от докторите Херинг, Марси и Меткалф.

Индикации за хомеопатичното предписание на Myrtus communis намираме в клиничния опит, тоест в случаите, излекувани с това лекарство. Myrtus е давано предимно, когато апексът на левия бял дроб е засегнат, при зле лекувани или занемарени случаи на пневмония или туберкулоза; но намират се и данни за приложението му и при начеваща белодробна туберкулоза. Може да се каже, че към момента Myrtus се използва като едно от така наречените „органни“ лекарства в хомеопатията. То е левостранно.

Ключови симптоми и модалности  (К. Херинг)

Всяка промяна на времето се отразява зле на тези пациенти, те получават катар на лигавиците на горните дихателни пътища и развиват кашлица. Тази кашлица е суха, кънтяща, с едно характерно гъделичкане в горния лоб на левия бял дроб. Кашлицата и гъделичкането се влошават сутрин, по-добре са вечер, и са придружени с голяма отпуснатост следобеда. Може да има и болки в лакетните и колянните стави, може да има и хрема.

Хремата, която се появява при промяна на времето, е много характерна за Myrtus. Ето рубриката в Complete Repertory: Nose; coryza; weather; change of: ars GELS hep kali-bi kali-i MYRT-C sep sulph TUB (източник: Complete Repertory 2017©). Много е сходно движението на простудата директно към гръдния кош с това при Bryonia (а и кашлицата е подобна). Винаги, когато е показана Bryonia при суха кашлица с бодежи и левостранни оплаквания в гръдния кош, аз мисля и за Myrtus com. Що се отнася до бодежите в горната лява половина на гръдния кош, Херинг сравнява Myrt-c с Bryonia, Phosphorus, Pix liquidata, Theridion и Sulphur.

Болката в гръдния кош на Myrtus е много специфична. Тя се усеща под лявата ключица, вътре в гръдния кош, остра е, бодяща е, може да е тупкаща, и се разпростира назад до горната част на лявата скапула. Болката се влошава при дълбоко поемане на дъх, при прозяване, при кашляне. Херинг отбелязва още усещане за стягане и напрегнатост на лявата гърда при кашляне, и усещане за горене в лявата гърда. Второто усещане е наблюдавано при туберкулозен пациент.

Дж.Х. Кларк отбелязва, че докато Myrt-c засяга горния лоб на левия бял дроб, Oxal-ac е лекарство за долния.

Наблюдения на древни автори (в превод на Малкълм Макфарлан, Hahnemannian Monthly, 1871, №2)

Миртата отваря устата – в случаите, при които устата е затворена – чрез горене (Мирта, опушване). – Hippocrates, De Superfoetatione, sec. III, p. 14, v. 40, 46. (Sim Paulli.). Миртата мощно лекува телесните течности.  Hippocrates (Sim Paulli.). Препоръчвал листа от мирта в чаша оцет, за собствения си край (на живота). – Hippocrates, l.c. Миртата подпомага червата (при запек). – Gelenus. Сокът от мирта е най-полезен за стомаха, усилва отделянето на урина, помага при ухапан пръст и (смесен с вино) противостои на отровата на скорпион.  Dioscorid.

Наблюдения на арабите (в превод от немски на К. Кнер, Hahnemannian Monthly, 1871, № 2)

Плюене на кръв. Лош мирис от мишниците; прекъсва изпотяването. Ревматични крайници. Лош мирис от устата; скорбут. Кървене от носа; язва в носа. Възпаление на очите. Изкълчвания и фрактури. Предотвратява пролапс на матката. Предотвратява пролапс на ануса. Предотвратява косопада и прави косата черна. Наранявания на пикочния мехур. Сърдечно мъждене, пърхащо сърцебиене (плодовете). Лош мирис от половите органи. Фагеденни язви. Еризипел. Фурункули. Разязвяване на очните ъгли. Ухапвания от паяци и ужилвания от скорпиони. Плодовете утоляват жаждата и спират повръщането. Стритите листа помагат като компрес на течащи рани. Предотвратява сърцебиенето, болките в гръдния кош, болките като от одрано и от горене при уриниране, менорагията. Кръвоизлив от матката (опушване с плодовете). Пърхут (мирта, сварена във вода от ряпа). Болка в гръдния кош, кашлица, с напрегнатост на гърдите. Дванадесет случая на възпалено гърло; сухота в гърлото, болки в гърлото и гръдния кош, откашляне на кръв.

По-съвременни източници (хомеопатични, Hahnemannian Monthly, 1871, № 2)

*Хепатизация на горния лоб на левия бял дроб. – Уейл. *Катарална треска, с болка в лактите и колянните стави. – Уейл. *Суха кънтяща кашлица, поради гъделичкане в горните предни лобове на белите дробове; по-зле сутринта; по-слабо гъделичка вечерта; огромна отпуснатост през следобедните часове. – Уейл.

Симптомите, отбелязани със звездичка, са цитирани първо от д-р Херинг в „North American Homeopathic Journal“, том i, стр. 74. Там той отбелязва: „Няколко хомеопатични лекари от Филаделфия, освен мене самия, са използвали третото разреждане в случаи като цитираните, с много голям успех“.

Относно приготвянето на лекарството, на същото място д-р Херинг пише: „Вземете малък грозд мирта от някой от многото култивирани храсти, които навсякъде отглеждат в саксии; сложете я в бутилка спирт и след няколко дни тинктурата ще е готова за разреждане“.

Рауи („Патология и диагностика“, стр. 183) споменава, че за употребата на Myrtus при туберкулоза индикациите са: „Бодящи болки отляво в гръдния кош, от горната част направо през гръдния кош до лявата раменна лопатка, които се влошават при дишане, прозяване и кашляне“.

Д-р Уилям Пейн (в „Hahnemannian Monthly“, том vi, стр. 356) представя случай на белодробна туберкулоза, при която симптомите несъмнено са били отстранени от Myrtus, а главната индикация за лекарството е била: „Тупкаща болка, и бодяща болка в лявата подключична област, която оттам се разпростира през гръдния кош и достига лявата раменна лопатка, като се влошава от дълбоко дишане. Усещане за горене отляво в гръдния кош.“

Библиография: К. Херинг, „Водещи симптоми на нашата ММ“; Дж.Х. Кларк, „Речник на практическата ММ“; The Hahnemannian Monthly, 1871-1872, № 2.

Myrtus cheken

Чилийска мирта, вечнозелен храст

Към днешна дата не разполагаме с хомеопатично доказване на Myrtus cheken. В ‘The Homeopathic Recorder’, бр. 1/1910, е публикуван доклад на д-р Томас Шиърър от 1906 година, в който се съдържат клинични данни за излекувани с Myrt-ch случаи на хроничен бронхит и емфизем. Следва извадка от тази публикация:

„Местообитанието на това растение е във височинита над Валпарайсо, а оттам – на север в Боливия и вероятно в Перу. Любимите му места в Чили са пясъчните речни легла на малки височинки заедно с черните върби; но то расте и на юг, при по-топъл климат, където го намираме на високи места – в Ла Пас расте на повече от 10 хиляди метра надморска височина – и там добива пропорциите на дърво. Листата на планинското растение са по-малки и по-широки, по-плътни и обилно снабдени с мастни жилки, които защитават растението от продължителните и много тежки ветрове. Тази особеност допълнително обогатява лечебните качества на високопланинските листа. Съставките и качествата на чекана кореспондират с тези, които характеризират цялото семейство Myrtaceae. Към това семейство принадлежат карамфила (syzygium aromaticum), бахара (pimenta dioica), евкалипта (eucalyptus) и ямуна (syzygium cumini) – всички те източници на етерични масла, което до голяма степен стои в основата на лечебните качества на растенията.

Д-р Десау, главен лекар на германските болници във Валпарайсо, и д-р Мюрел от Лондон въвеждат това лекарство в медицинската практика. За първи път вниманието на д-р Десау било привлечено от самолечението с чекан, което един от неговите пациенти бил приложил за хроничен бронхит. Впоследствие Десау предписвал чекана на членове на семейството си с неизменен успех. Той считал чекана за тоник, откшашлящо средство, диуретик и антисептик; заявява, че го е използвал с огромен успех при бронхит, везикуларен катар и други заболявания на лигавиците, както и за подобряване на храносмилането.

Чеканът е най-полезен в случаите на хроничен бронхит с емфизем, особено при възрастни пациенти, страдащи от т.нар. „зимна кашлица“. За примери на излекувания с Myrt-ch, Десау посочва цитираните в доклада на д-р Мюрел 15 случаи на хроничен бронхит в Кралската болница за гръдни болести в Лондон. Всички пациенти, с едно изключение, били мъже на възраст от 36 до 58 години, а възрастта на жената била 51 години. Всички случаи били тежки, с няколкогодишна продължителност. Повечето от пациентите били посещавали болницата от доста време и, почти без изключение, били подложени на значителна лекарствена терапия в предходните години, без особен резултат. Поради професиите си били изложени на студ, влага и течение, а някои от тях били подложени и на работа в запрашена атмосфера. Оплаквали се главно от спастична кашлица с редки жълти храчки и силно задъхване при усилие. При физикален преглед на гръдния кош бил установен емфизем, със или без предхождащ бронхит. Това на практика били обичайни случаи на зимна кашлица.

Следвайки данните от този доклад, както и тези на Десау, аз прилагах Myrt-ch в практиката си няколко години. Главни индикации за лекарството са: много силна пристъпна кашлица с плътни жълти храчки, които много трудно се „изкачват“ и откашлят. Понякога секретите са толкова обилни, че дълбоко в бронхите се чува хриптене на слуз, обаче поради жилавата ú консистенция, само малки количества от нея се откашлят ефективно. Отличителна характеристика е също „късият дъх“ – плитко дишане – но по-важният от двата симптома се оказва кашлицата.

Това лекарство не е панацея за всички форми на бронхит, а само за онези, при които се наблюдават описаните отличителни белези, или поне „жилави, плътни, жълти, лепливи храчки, изключително трудни за откашляне“. Може да очаквате добри резултати от употребата на лекарството. Myrtus cheken е най-надеждно при възрастни хора, които страдат от слабост при откашляне и невъзможност да прочистят бронхите си“. – Т. Шиърър, 1906, Атланта.

Д-р Оскар Хол, редактор на ‘The Homeopathic Recorder’, пише така:

„Трябва да настоя Myrt-ch да бъде широко прието лекарство за хроничен бронхиален катар. Използвал съм го в случаи, когато пациентите ми са били близко до смъртта, с брилянтни резултати. В целите бели дробове се чуват едри влажни хрипове. Диспнея, откашляне на огромни количества слуз. В един от случаите пациентът имаше слабо сърце и се налагаше да сяда в леглото, за да може да диша. Използвах лекарството с увереност, очаквайки благоприятни резултати; дотолкова, че уверявах пациентите си в добрия изход. Нито веднъж не се разочаровах. В такива случаи не използвайте Myrtus communis, а Myrtus cheken. Използвам го вече 30 години. Препоръча ми го един стар хомеопатичен лекар от Бъфало, Н.Й. Дано Бог го благослови.“

Библиография: The Homeopathic Recorder, том ХХV, 1 и 2/1910.

Снимка на статията: By Roger Culos (Own work) [CC BY-SA 3.0 (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0)], via Wikimedia Commons

Снимка на Myrtus cheken: By Pato Novoa (Flickr: Luma chequen (Mol.) A. Gray) [CC BY 2.0 (http://creativecommons.org/licenses/by/2.0)], via Wikimedia Commons

©Цветана Коджабашева, 2017