Lac felinum | Поведенческо разстройство и брадавици

От Кейт Бърч

Случай на Кейт Бърч, съвременен американски хомеопат в Минеаполис, практикуваща хомеопатия от 1994 година; публикуван в годишното списание ‘The American Homeopath Journal’, 2000

Възпитаник на Тихоокеанската академия за хомеопатична медицина и The Dynamis School of Advanced Homeopathy на Джереми Шер, Англия.

Автор на книгата Vaccine Free Prevention and Treatment of Infectious Contagious Disease with Homeopathy“, 2007

Настоящата публикация на български език е направена с личното разрешение на авторката, предоставено специално за читателите на Открито за Хомеопатията.

Като хомеопати ние винаги сме изправени пред въпроса: „Дадох ли вярното лекарство?” Особено когато имаме случаи, които лекуваме от по няколко години, а състоянието им остава същото или се влошава, този въпрос отново и отново се връща в съзнанието ни. Всеки път снемаме отново случая и го изучаваме по-задълбочено, опитваме се да проникнем по-дълбоко, за да видим повече, да разберем повече, да изясним какво е това, което виждаме у пациента си и да се запитаме, „Какво трябва да бъде излекувано?” Започваме да поставяме под съмнение нашите книги, и се чудим защо те ни се струват толкова непълни, когато не успяваме да открием в тях онова, което си мислим, че търсим. Именно случаи като тези ни карат да се обърнем интензивно към философията, за да разберем какво се случва с лекарството, с пациента. Дали обикаляме в кръг поради липса на по-добро лекарство? Дали това са нови симптоми, или са симптоми на лекарството? Дали те представляват напредване на патологията, или влошаване от лекарството? И изведнъж всичко се подрежда, когато намерим вярното лекарство. И ако се върнем към първоначалния снет случай, ще видим, че цялата информация е била там, но е останала замъглена – от това, което знаем за някои лекарства и онова, което не знаем за други.

Това е един случай, при който ми трябваха две години и четири месеца, и тридесет предписания, за да достигна до вярното лекарство. Семейството беше изключително търпеливо.

Гневни пристъпи, брадавици

Lac felinum | Случай

Амелия дойде при мен с майка си през Февруари 1994 година със състояние на поведенчески проблеми и брадавици. Тя беше на две и половина години по онова време.

Първото нещо, което тя направи при нашата среща, беше да ме изрита в пищяла. Тя не каза „здравей”. Майката казва, че това е нормално поведение. Тя пищи и рита, и е гневна през цялото време. Все още се кърми и не позволява на никое друго дете – двете си по-големи братчета или децата в яслите – да има какъвто и да било контакт с майката. Тя казва „Аз мразя бебета” по адрес на едно дете от яслите. Тя иска да суче през цялото време и изпада в гневни пристъпи поради това, дори в бакалницата. Не позволява на майка си да вдига телефона или да говори с други хора. много е прилепчива и иска да суче или да седи в скута на майка си по време на цялата консултация.

Тя расте много бързо и е доста голяма за възрастта си. Майката не може да заведе детето никъде заради гневните пристъпи: то ляга на земята пищейки, ритайки и проклинайки. Хапе сестричката си, хвърля храна по майка си. Майката я описва като дете с „личност на алкохолик”, тя е много притежателна, много изискваща, иска да има кола и пари. Пищи, когато не получи каквото иска. Събужда се пищяща и обезумяла, сякаш е изгубена и дезориентирана. Тича из къщата, бухайки, крещейки и виейки. Харесва ú кучето да тича след нея, но когато то я настигне, тя пищи. Говори безсмислици по телефона.

Обича да танцува. Върти се и е много грациозна. Много е еротична и се съблича, когато танцува. Усеща и обръща внимание на гениталиите си; милва и движи хълбоците си. Обича да се гушка с плюшените си животни. Харесва розови блестящи неща, сатен и лъскави огледала, скъпи коли. Хипнотизира се от ярки светлини и от телевизията. Има страх да бъде хвърляна във въздуха.

Има две брадавици на малкия пръст на ръката си; малки мехурчести бели брадавички. Има една до нокътя ú и една на ставичката. Тя е топлокръвна, има огромен апетит, жадна е и е склонна към редки изпражнения.

Майката казва, че през бременността е била пълна с ярост. Бременността е била неудобна, защото Амелия е била в седалищно положение и се е обърнала късно. Майката се е чувствала, сякаш бебето ú никога няма да се намести и че тя никога няма да може да се свърже с него. Майката се е чувствала, сякаш ще умре. Чувствала се е, сякаш ще си тръгне по средата на раждането, и или ще полудее, или ще умре. Амелия е тежала 3600 гр. при раждането, родила се е намръщена, била е винаги гладна и никога напълно щастлива.

Това беше случаят, който се представи пред мен. Докато пиша, мога да видя лекарството в ретроспекция. Или по-скоро семената на състоянието, които бяха там, но още не бяха разцъфнали до изражение, доловимо в хомеопатичната литература.

Към онзи момент моите възприятия уловиха интензивно следните симптоми: гневните изблици, привличането от блестящи предмети, говоренето на безсмислици, прилепчивостта, продължителното раждане, грациозните движения, страхът от кучета, хипнотизирането от светлини. Няма нужда да казвам, че предписах Stramonium 1M (една доза). Моята прогноза беше, че една или две дози ще я доведат до нормални релси. В моето съзнание брадавиците бяха незначителни, а поведението представляваше нарушение на по-дълбоко ниво и трябваше да бъде лекувано. Случаят изглеждаше като Stramonium. Изглеждаше, но не беше.

Майката даде лекарството по време, когато Амелия беше започнала да се разболява. Лека температура и неразположение бяха започнали в деня преди майката да даде лекарството. Болестта прогресирала след прилагането на лекарството. За съжаление майката не се свърза с мен тогава. Температурата се повишила. Детето спяло много, след което в някакъв момент включило телевизора и изпаднало в конвулсии. Тялото подскачало, очите се извъртяли наобратно, детето посиняло, от устата потекла слюнка, ръцете били стиснати в юмруци, температурата достигнала 40 градуса Целзий. Майката повикала линейка и били дадени лекарства против гърч. Доколкото знаех, детето не бе получавало гърчове преди. Майката си спомни, че когато била хвърляна във въздуха, малката получавала подобни резки движения и треперене в миналото.

И така, не това бях очаквала и със сигурност не на това се бях надявала. Чудех се, дали това беше влошаване. Беше ли това естествения ход на събитията? Да, Stramonium покриваше конвулсиите. Дали лекарството ги беше предизвикало или те биха се случили и без него? Беше ли потенцията твърде висока? Беше ли доказване? Дали противогърчовите лекарства бяха елиминирали действието на хомеопатичното лекарство… ако то беше правилното лекарство? Реших да почакам и да видя какво ще стане.

След един месец нещата изглеждаха сравнително стабилно. Детето се бе върнало към същото състояние, в което беше преди Stramonium. Може би бях дала лекарството в твърде висока потенция. Тъй като всичко изглеждаше същото, аз дадох Stramonium 12С за три дни. Много слаб ефект.

Няколко месеца по-късно още от състоянието изплува на повърхността. Не само че тя се намираше постоянно в гневни пристъпи, но вече беше и очевидно, колко тя бе отдръпната от околните. Нейният свят беше единственият свят, а той беше изискващ, експресивен, осезателен, погълнат от самия себе си, обсебен от самия себе си; тантрумите настъпваха, когато нещата не вървяха по нейната воля. Изглеждаше сякаш тя изпитваше презрение и отвращение към другите. Гледах как другите се отнасяха към това обсебено от себе си дете. Те се отдръпваха, отблъскваха я, не можеха да повярват колко зверско е поведението ú.

Това беше началото на дълга върволица от лекарства, всяко няколко месеца след предишното, та да може действието на предишното – ако имаше такова – да произведе ефект. Понякога повтарях лекарството в същата или в по-висока потенция. Но всеки път настъпваха маловажни промени, темпераментът на детето ставаше по-мек за по няколко седмици, а после поведенческите проблеми се завръщаха още по-интензивно.

Ето и лекарствата, които бяха дадени: Chamomilla, Tarentula, Belladonna, Thuja, Nitric acid, Medorrhinum, Antimonium crudum, Lac cainum и Cimicifuga (последното лекарство по всяка вероятност щеше да помогне на майката по време на раждането, и ú помага конституционално вече 5 години). С всяко лекарство, освен Belladonna, се появяваха по още няколко брадавици. Когато намерих вярното лекарство, тя имаше вече около тридесет брадавици по дланите и по стъпалата си. Мислех, че те са вероятен знак за лекарствено влошаване на физически симптом, затова чаках дълго преди следващо предписание.

Докато годините минаваха, изплуваха няколко теми.

Брадавици. Те продължават да растат и започват да се сливат. Намират се по ръцете, дланите и китките ú. Разцепват се и се напукват, и парчета от тях се съединяват. На стъпалото ú брадавицата беше плантарна.

Глад. Тя яде по всяко време, всичко. Яде големи порции и винаги иска втори и трети път. С една глава е по-висока от децата на нейната възраст, по-скоро закръглена, отколкото слаба, тежи 22 килограма, а е само на четири годинки и половина. Лакома е и не споделя храната си, тревожи се че няма да ú стигне, тревожи се другите да не ú я вземат.

Животни. Ухапана е от куче наскоро; тя тича, галопирайки, из къщата, пищи и крещи, кучето я гони и най-накрая а е ухапало. На нея това едновременно не ú харесва, и ú харесва, и тя иска кучето да я ухапе отново. Обича да се облича като леопард с опашка, залепена отзад. Харесва да говори за паяци и змии (макар че има огромен страх от паяци и други пълзящи насекоми). Тя рисува много картини на животни, коне, феи, дракони и пеперуди. Обича да гушка плюшените си животни или да държи нещо меко и с козина. Понякога е зла към животните и ги измъчва. Друг път си играе с тях.

Откъснатост. Едната страна на тази тема е нейната прекомерна грижа за нея самата, тя не може да се свърже с никакви хора на никакво ниво. Тя не играе добре с другите деца, не ги харесва. Много е настоятелна, командва и е разглезена. „Тя не е като повечето деца”, казва майката, „тя е намусена и преобзета от грижи за себе си, не показва никаква загриженост към никого другиго”. Тя не иска да излиза навън; другите хора се чувстват отблъснати от нея.

Отвращение. Другата страна на темата е чувството за погнуса от нея самата. Тя казва, че би искала да не бе имала това тяло. Казва на майка си, че ще скочи от скалата, и майка ú никога повече няма да я види. Тя иска да не е на този свят, да не беше раждана и казва, че мрази майка си. Мисли, че е дебела. Казва: „Аз съм толкова тъпа, аз съм няма и грозна”.

Изтънченост. Тя е станала много артистична и рисува прекрасни картини, демонстрирайки интензивна концентрация и фина сръчност. Нарисувала е своите ръце, брадавиците и всичко останало, много детайлно и точно. Сега тя разбира разликата между мръсната разхвърляна къща на нейното семейство и къщите, които са модерни и чисти. Харесва кристални изделия, кадифе и сатен. Пищи, когато стане време да се качат на ръждясалата си кола с изкорубена тапицерия; привлечена е от ярки, блестящи нови коли. Отвращава се от баща си, който е доста немарлив.

Сексуалност. Поставя неща във вагината си, играе си с гениталиите си.

Мръсотия/болест. Отвращава се от мръсотията, но не се впечатлява от мръсотията по нея самата. Чуди се дали мръсотията ще я разболее. Дали мръсотията на другите хора ще я азболее. Дали собствената ú кръв ще я разболее.

Страх. Паяци и спускане по стълби, хълмове и тесни пътеки.

За да открия симилимума, аз трябваше да оставя настрана онова, което знаех в хомеопатията и от описаното в книгите. Трябваше да се отдръпна и запитам, какво познавам на този свят, което се държи така? Знаех, че трябва да е животинско лекарство, преследвано от кучета. И какво друго да открия, освен Lac felinum.

Бях ходила на семинар, на който Дивия Чабра представи доказване на Lac felinum и разказа историята, как домашните котки произхождат от Египетските котки. Котката сама е избрала да се опитоми и привърже към хората, а не обратното. „Трябвало е само да овладеят своя страх от хората, да се научат да търпят да ги пипат и дори да им харесва – като необходимата цена, която трябва да бъде платена за лесния живот. В известен смисъл те трябвало да проституират, но щом веднъж овладели това изкуство, възнаграждението било впечатляващо.” (Chhabra, Homeopathic Links 1/95). Генетично те станали по-малки и не така диви в процеса на своето опитомяване. Излиза идеята за проституиране на собственото достойнство, в името на оцеляването.

Сънищата на доказващите са били за изнасилване и проституция; чувството за това, че правят нещата погрешно, че не са достойни, чувство за проституиране и компроментиране; достойнството и самоуважението им са засегнати; чувстват се мръсни и отвратени. Сънища за някаква бяла плесен по ръцете ú, която не може да бъде премахната; всеки път, когато опита, тя се разпространява още повече. Някои от другите симптоми са: удоволствие от усещането за червен сатен по лицето ú, драскане по пръстите на краката, като от ухапване от мравки, желание да яде много, чувство, че хората гледат на нея от високо. В цялото доказване го има общото чувство на гордото поведение на котката, чувствеността ú и непоносимостта към глада (Chhabra, Homeopathic Links 1/95).

Някои симптоми от по-ранните доказвания:

Страх от падане надолу по стълби. Тичане от стая в стая с писъци (заради мъчително главоболие). Илюзия, че ъглите на мебелите или който и да е остър предмет близо до нея ще влезе в очите ú. Много сърдита на всички. Навъсена. Болестно чувствителна съвест, всяка малка грешка изглежда като престъпление. Критична към външния си вид. Има конфликт между зависимостта ú и желанието ú да бъде независима.

Най-ярките физически симптоми в по-ранните доказвания включват много очни оплаквания. Стрелкащи болки от окото назад, изключително остри с усещане, като че ли очите се разтягат назад. Непреодолими болки в очите, по-зле при четене, буквите се събират накуп. Силна фотофобия към изкуствената светлина. Много болки в челото, тила и лявата страна на главата. Усещане, като че ли езикът е попарен. Много слуз в гърлото. Желание да яде хартия. Смъкване в таза, като че ли матката пада, влошава се, когато стои изправена. Яростен сърбеж по вулвата. Тежко дишане, въздухът трудно достига долните дялове на белите дробове. Цялата дясна страна от темето до петите се усеща ужасно слаба, тежка и изтощена, така че ú е трудно да върви.

Алисе Тимерман изнесе семинар във Ванкувър, на който представи няколко случая на Lac felinum. Нейното разбиране за историята на пациентите, които се нуждаят от това лекарство е, че символичната връзка между майката и детето е разкъсана на твърде ранна възраст. Независимостта е настъпила твърде бързо. Чувството, което развива такова дете, е чувство, че никой не го разбира, че е изоставено и откъснато от света. Тази откъснатост може да стигне толкова далеч, че да накара личността в някои отношения да се чувства повече като котка, отколкото като човек.

Ако се върнем сега към нашия случай, ще можем да видим тази откъснатост, и илюзията на Амелия, че е котка. Разглеждайки историята ú отново, ще си припомним, че майката се е чувствала, сякаш никога не би могла да се свърже с детето си, още докато то е било в утробата ú.

Първи Джереми Шер представи идеята, че човешкият опит представлява парадоксален микрокосмос, миниатюра на вселената. От зачеването, през вътреутробното развитие, раждането, детството, съзряването, зрялата възраст – до старостта и смъртта, нашият вътрешен опит е огледало на еволюцията на материята във вселената. Ако бъдем блокирани на определен етап, то можем да кажем, че по-нататък няма да можем да отбележим развитие.

Ние започваме живота си като едноклетъчен организъм и преминаваме през гестацията, подобно на рибите, амфибиите и птиците. В развитието на нашия живот се разгръща връзката ни с минералите, които абсорбираме, както и връзката ни с всичко, съществуващо във вселената – растения, минерали и животни. Така нашата жизнена сила научава какво храни тялото ни, и какво го разрушава. Ние се блокираме поради житейските обстоятелства и нашата собствена възприемчивост, настройваме се срещу определени аспекти от вселената. Така се развиват болестите ни. Като хомеопати, ние търсим къде нашите клиенти са заседнали. И тогава, с потенцираните лекарства, ние им показваме, като в огледало, къде е тяхното ограничение. Погледнато от този аспект, изглежда че Амелия бе намерила резонанс с природата на котката.

Амелия получи Lac felinum 200C прем Май 1996, и в рамките на седмица всичките ú брадавици изчезнаха. Половината паднаха сами, другата половина намаляха и бяха абсорбирани. Бавно нейният темперамент омекна. Шест месеца по-късно аз я видях, и за първи път, откакто я познавах, можах да направя контакт с нея. Вместо навъсената, погълната от себе си личност, която бях виждала дотогава, аз видях нежно малко създание с любопитни очи, отразяващи загриженост за околните. Поведението ú се бе променило, тя не беше толкова деспотична и можеше да посещава повече места с майка си. През следващите години тя получи няколко дози от Lac felinum. Сега тя се социализира в училище, децата искат да играят с нея. Вече не е откъсната от околните.

Понякога тя получава релапси – или лекарството спира да действа, или състоянието ú се възвръща към развитието в състояние на котка. Тя прекарва часове в задния двор, играейки със съседските деца на гоненица, ръмжейки и връхлитайки неочаквано, съскайки и зъбейки се. Апетитът ú все още е огромен и тя още рисува много детайлно картини на животни. Все още тя предпочита да стои у дома, по-срамежлива е, когато излиза – защото това я възвръща към нейния вътрешен конфликт: „Котка ли съм, или човек?” С хода на по-нататъшното лечение аз очаквам този конфликт да бъде разрешен.

На мене този случай ми донесе прозрението, че като хомеопати ние трябва да бъдем вечно търсещи – относно разбирането ни за нашите клиенти, разбирането ни за нашите лекарства, както и разбирането ни за света около нас. Въпреки факта, че успешно можем да помогнем на много, много хора с лекарствата, които познаваме – независимо дали тези лекарства представляват точния симилимум или не, вероятността да намерим симилимума за всеки индивид с неговия уникален собствен опит или набор от ограничения с познатата досега Материя Медика е доста слаба. Нека се надяваме, че ако поддържаме отворено своето съзнание, онова, което трябва да научим, ще ни се представи тъкмо тогава, когато имаме нужда от него – за да можем да помагаме на повече хора.

Кейт Бърч | https://vaccinefree.wordpress.com; http://hipphealth.com

Превод ©Цветана Коджабашева, 2015, от ‘The American Homeopath Journal’, 2000 година.