Curantur versus Curentur

От Б. Финке, д.м.

Бруклин, Ню Йорк

Международна Ханеманова Асоциация, IHA 1896, p.90-95

Точно преди сто години, през 1796, Ханеман публикува в Журнала на Хуфеланд есе за новия принцип за приложение на лечебните сили на лекарствените субстанции, в което той за първи път прогласява великото откритие на хомеопатичния закон от 1790 година със следните думи: „Всеки ефикасен медикамент предизвиква в човешкото тяло вид собствена (на медикамента – б.пр.) болест; колкото по-характерна, по-отличителна и по-силна е тази болест, толкова по-ефикасен е медикаментът. Ние трябва да имитираме природата, която понякога лекува хронична болест посредством друга болест, засягаща тялото, и при лечението на болестите (особено хроничните) да прилагаме онова лекарство, което може да предизвика възможно най-подобната изкуствена болест; така хроничната болест ще бъде излекувана с подобната неи – Similia Similibus.“ (Сборник публикации)

Така за първи път изразът Similia Similibus се появява.

Подобно, през 1805 година (Журнал на Хуфеланд, 26 ІІ, р.5-6) Ханеман пише: „и дори ако понякога някой начетен човек се противопостави с внимателни думи, и предложи „Similia Similibus“, все пак неговото предложение не бива приемано за основателно.“ И на двете цитирани места думата „curentur” подозрително липсва.

Този спомагателен глагол се появява едва през 1819 година, във въведението към второто издание на Органона на страница 29, в следното изречение: „за да излекувате нежно, бързо, сигурно и трайно всеки един случай на болест, изберете лекарство, което може да произведе подобни страдания (homoion pathos) на тези, които трябва да бъдат излекувани (Similia Similibus Curentur!).“

Това изречение без промяна бива повторено през 1824 във въведението към третото издание на Органона на страница 1, както и в четвъртото издание на страница 51 през 1829 година. В петото издание през 1833 година, на страница 62 същото изречение е повторено във въведението, без горната формулировка, като са използвани думите: „според единствения естествен лечебен закон: „Similia Similibus Curentur“.

Следователно вярно е, че Ханеман е използвал неколкократно латинската формула със спомагателния глагол „curentur”, но само във въведението към Органона, където тя е транскрибирана от едното издание към другото – но не и в самия текст; а показателно е, че едва през 1819 година той употребява думата „curentur”, докато при прокламацията на новия принцип в медицината от 1796 използва простото мото Similia Similibus. Обяснението е в конструкцията, която нашият „Нестор“ на хомеопатията присвоява на дисциплината, а именно, че: „Ханеман винаги е употребявал формулата Similia Similibus Сurentur, придавайки на фразата задължителност“ (Дъджън).

Ханеман е бил удовлетворен най-напред от Similia Similibus като мото, но когато в развитието си се е сблъскал с армия от противници, мотото е придобило задължителност. Никъде обаче в текстовете на неговия Органон, в петте му издания, не може да бъде открита латинската сентенция с думата „curentur” – а тъкмо на тези страници той говори за хомеопатичния естествен закон. Оттук прибавянето на „curentur” по никакъв начин не обвързва глагола с Учителя и следователно не се нуждае от популяризиране „по случай наближаващото стогодишно честване на формулирането на това терапевтично правило“, защото попада извън предмета на хомеопатичния закон. Точно обратното, съдейки по употребата на Similia Similibus при прогласяването на новия хомеопатичен закон преди сто години, тъкмо това мото трябва да бъде предпочетено за предстоящите чествания, както и за предвидения надпис на паметника, който ще бъде изграден (става дума за монумента на Ханеман, издигнат във Вашингтон през 1900 година – JW). Може да се приеме, че това мото показва по-широкия смисъл на Ханемановия принцип, така както нищо в света не би се движило и не би съществувало, ако не бе законът за гравитацията. Третият закон на динамиката на сър Исак Нютон „Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие“ намира естественото си приложение и в лечебната наука и изкуство; но само когато към оригиналния Ханеманов израз Similia Similibus бъде прибавен спомагателният глагол „curаntur”. След като в закона за динамиката е използвано повелително наклонение, такова трябва да бъде използвано и в големия закон за излекуването – хомеопатичния закон, както названието му вече е добило популярност. „Индикативното наклонение – както пише старият граматик Цумпт – се използва във всяко изречение, чието съдържание е изложено като съществуващ факт“.

Принципът на Ханеман е наложен от неопровержимата предпоставка, че подобното излекува подобното; той не допуска никакви съмнения, точно както третият закон на динамиката, защото представлява факт, потвърждаван от опита при приложението му в хомеопатичната практика в последните сто години. Спомагателният глагол „curаntur” наистина не изглежда особено подходящ, защото оригиналното значение на „curare” e „грижа се“, а в по-широк смисъл – „грижа се за болните“. В този ред на мисли спомагателният глагол е по-добре да бъде заместен от „sanantur“, след като касае лечебен принцип. Но Ханемановата проницателност е предпочела „curentur”, защото в него се признава философския принцип на терапевтичното правило, което обединява лекарите в техните грижи за болните съгласно новия лечебен закон. Затова употребата на „curаntur” надделява пред “sanantur“, което се потвърждава от сентенцията на Prop. II, 1. 59 (61), „Onmes humanos sanat medicina dolores„— медицината лекува всички болки. Законът на Нютон, ако би бил изказан индикативно, би показал различието, поради което Ханеман е използвал условното наклонение. „Условното наклонение обикновено се използва, когато изречението изразява твърдение не като факт, а като концепция“; „по-нататък условното наклонение е независимо заявяване под формата на концепция, за да се изрази волята. То, следователно, във второ или трето лице на сегашно просто време приема формата на повелително наклонение“ – пише Цумпт. Тъкмо такъв е смисълът на Ханемановото „curentur”; и следвайки изложените правила, може би несъзнавано е предпочетен изразът „curаntur”, защото представлява най-общо деклариране на принципа спрямо повелителното предупреждение за неговото приложение.

Завръщайки се към споменатия закон на динамиката, би могло да се възрази, че думата „равно“ няма нищо общо със „simile“ в хомеопатията. Обаче кратко разсъждаване по този въпрос би показало тяхната близка свързаност. Думата „simile“ е част от последователност, чиято крайна степен – simillimum – е не друго, а тъкмо „равното“ на Нютон; защото няма две сили, които да са еднакви по своето действие, те могат да бъдат само равни, защото са повече или по-малко подобни и достигат до най-високата степен – “simillima”. Без съмнение Ханеман е бил твърде ясен по този въпрос; той го изразява на два пъти, първо през 1810 и после през 1825 година.

В първото издание на Органона от 1810 в параграф 13 откриваме следното изречение: “ gleichartige Symptomen dieser Arznei heben Symptomen gleicher Art in dieser gegebenen Krankheit auf“, тоест „симптомите от равен (еднакъв) вид на това лекарство прекратяват симптомите от равен (еднакъв) вид в дадена болест“; а в първия том на Хроничните болести от 1828 година в края заявява: „Защото между IDEM и SIMILLIMUM никой мислещ човек няма да открие междинност; или с други думи, между idem и simile може да стои само simillimum. Изо­патично и æquale  (еднакво) са двусмислени изрази, ко­ито, ако трябва да изразяват нещо, то може да е само simillimum, защото те не означават idem (ταυτόν)“.

И последно, но не и по значение, в петото издание на Органона от 1833 година ние откриваме в бележката под линия към параграф 56: „Някои биха желали да създадат четвърти начин на приложение на лекарствата при болестите, наречен „Изопатия“, а именно: излекуване на съществуваща болест с нейния равен (еднакъв) миазъм. Но дори да предположим, че такова излекуване би могло да бъде извършено – а това наистина би било непостижимо откритие – то въпреки това би постигнало излекуването само чрез simillimum, пропивопоставен на simillimum; защото миазмът може да бъде даден на пациента единствено във високо потенцирана форма – и така, следователно, той е вече изменен“.

От всички тези цитати виждаме, че „равното“ според Нютон и simillimum на Ханеман са различни изражения на една и съща концепция; оттук „das aller wahren Heilung von jeher zu Grunde liegende Naturgesetz“, тоест „този естествен хомеопатичен закон винаги лежи в основата на всички истинни излекувания“ (§26) представлява третият закон на динамиката в медицината. Ханеман, давайки определение на „simile“, казва решително и многократно, че симптомите на болестта се излекуват от лекарства, които могат да произведат подобни симптоми у здрав човек. Няма съмнение за разума, че колкото по-подобни са тези симптоми, толкова по-голяма е възможността за излекуване и следователно, колкото по-подобно или simillimum, или равно е лекарството, толкова по-успешно ще бъде възстановяването на здравето на болния човек. В този смисъл двусмисленият израз æquale  (еднакво) придобива своето същинско философско значение като най-високата степен, до която нещата и действията могат да бъдат подобни едни на други, един вид да бъдат idem.

Препоръчително е, следователно, прокламираното за първи път от Ханеман мото Similia Similibus да бъде общоприето изказвано под формата Similia Similibus Сurаntur, и така окончателно да се премахне призракът на постоянно повдиганото противоречие по един въпрос, който в крайна сметка не е от толкова съществено значение.

Ceterum censeo macrodosiam esse delendam.*

*(Перефраза на известната сентенция на Марк Порций Катон Стари (234-149 пр.н.е.): „Мисля, че Картаген трябва да се унищожи“; Финке е заместил „Картаген“ с „големите дози“ – Б.пр.)

Превод © Цветана Коджабашева