Хомеопатичният пациент | мотивация, отворен ум и просветление

Ходенето при хомеопат прилича на психотерапевтичен сеанс. Самото интервю дава облекчение при повечето хора, заради простичкото споделяне на грижите с друг човек, който слуша. Колцина от нас имат привилегията да бъдат слушани? Да, но след като бъдете изслушани, започва лекуването, което често се оказва сложен за измерване от ваша страна процес. Той зависи от много неща – болестта, нивото на здраве, продължителността на подтискане с алопатия, от хомеопата, от вас самите. Много хора се отказват от лечението и се връщат към традиционната медицина, защото алопатичното въздействие е лесно за отчитане. То трае наистина кратко, но пък проличава веднага, и човек може да си отиде на работа.

Една от моите преподавателки по класическа хомеопатия казваше: „Пациентите отиват при джипито, взимат лекарството, което им предписва, и обривите се скриват, хремата намалява, диарията спира, главоболието изчезва … да, наистина временно, но все пак ефектът е видим. Но когато дойдат при нас и вземат нашето лекарство, започват да кихат, да кашлят, да им текат сополи, да се обаждат стари болежки … абе изобщо се скапват – да, пак временно, но отново видимо. Е, как да ги мотивираме да останат при нас тогава, и да не се откажат твърде рано от хомеопатичното лечение?”

Как ще се мотивирате вие? Желаете да оздравеете, но трябва да осъзнавате какво означава това. Също толкова важно е да се стремите да бъдете независими. А за да са налице тези свързани осъзнати истини, умът ви трябва да бъде постоянно отворен към промяната.

Всеки иска да оздравее. Обаче осъзнаването на всички измерения на това, да бъдеш здрав е свързано със стремежа към независимост от хора и обстоятелства. Свързано е също със способността и склонността да поемете отговорност за своя живот. Иначе, когото и да питате, реакцията е „Естествено, че искам да оздравея, кой не иска?!”

Сега някои от вас сигурно си казват: „Абе аз сам ли ще се лекувам, или ще ме лекуват; и защо ще ходя при хомеопат, като трябва сам да върша всичката работа, и да мисля, и да работя.., и къде изобщо ще му излезе края?..”

Масово очакването на хората е друг да поеме отговорността за тяхната болест и тяхното здраве. А истината е, че хомеопатичното лечение полека измества центъра на отговорността от лекаря, и въобще от околните хора и обстоятелства, към самия човек. Защото хомеопатично лекарство действа така – стимулира собствената жизнена сила на болния и така прави възможно останалото да го свърши самия болен.

Това не означава, че ролята на хомеопата е незначителна. Напротив, тя е точно толкова важна, колкото е и вашата. Той – или тя – трябва да ви погледне, изслуша, и разбере, за да определи единствено необходимото за този точно момент за вас лекарство. Без това лекарство нищо няма да постигнете. Важно е да разберете, че вие и хомеопатът сте заедно и равнопоставени в процеса на вашето лечение. Останалото е въпрос на време. Действието на хомеопатичното лекарство е невидимо, но мощно и незаменимо.

Разбира се, има и хора, за чието възстановяване е вече късно. Хомеопатията не е розово хапче. Човешкият организъм си има граници на възстановяване, след преминаването на които никой не може да върне назад изгубеното. Тяхното достигане обаче е сигурно, ако се подлагате системно на подтискане с алопатични средства.

Неуловимото, енергийно стимулиране на собствените съпротивителни сили  представлява най-голямата сила, предимство и полза от хомеопатията; но същевременно дава оръжие в ръцете на нейните противници. Всички те като един твърдят, че лекарствата нищо не правели, били само вода и захар, а хората се самоизлекували. Това изопачено тълкувание на хомеопатичния принцип намира опора тъкмо в нежеланието на повечето хора да осъзнаят и приемат значението на собствената си роля в процеса на лечението си. Използвайки тази нагласа, противниците на хомеопатията градят своите бизнес планове. За съжаление – напоследък особено – успешно.

Истината е една: официалната медицина, при всичките ú достижения, модерни методи за изследване, за изучаване, и вековна история, нищо не лекува. И официалната медицина, както и всички алтернативни на нея, разчита на същите тези собствени съпротивителни сили на човека. Само че тя ги отслабва, разпръсква, и в крайна сметка – лишава от възможност за действие.

Затова истина е също, че лечението с хомеопатия не е за всекиго. Тя не е за този, който си казва, че е несериозно да се говори за лечение на сериозни заболявания с хомеопатия. Личната мотивация за хомеопатично лечение е пряко обусловена от степента на освободеност на всеки – и лежи в основата на успеха.

Защото, кои болести са сериозни и кои – леки? Нима грипът е леко заболяване – толкова често последиците от него са тежки за целия организъм. Или ще кажете, че ракът е заболяване, което не се лекува. Грешка. Лекува се. Поровете в Интернет, ще намерите стотици, хиляди хора, които са се излекували.

Здрави сме, когато сме спокойни, във вътрешно равновесие; щастливи сме, работим с радост; търпими сме към околните, не се пристрастяваме към хора, храни или разни вещества; няма болки в тялото, а острите болести отминават бързо – ако въобще се появат. Само че, живеейки динамичния съвременен живот, ние трябва да си даваме сметка за бързината, с която всичко около нас се променя и как това ни влияе. Когато сме здрави, ние лесно се приспособяваме и дори не забелязваме, че вътрешният ни център постоянно търси къде е новата равновесна точка.

Когато човек се замисли за това, доста от нещата, които всекидневно го безпокоят, могат да бъдат преосмислени и преодоляни. Така се преодоляват и онези фактори, които в действителност отслабват нашата жизнена сила, и ни правят податливи на болестни проявления.

Бдителността на човека към него самия е абсолютна предпоставка за неговото здраве, и за неговата свобода. Хомеопатичните лекарства ни подпомагат в преоткриването на нашата собствената ценност; те правят това неуловимо, динамично, енергийно – и трайно. Да, защото постепенно настъпва време на все по-рядка нужда от вземане на лекарство. За някои от нас няма по-голяма ценност от тази.

©Цветана Коджабашева