Серии от потенции при хронични болести

От Джеймс Тайлър Кент

…..

Това ни навежда към размисли върху сериите от потенции, а този въпрос изглежда е един от най-важните при лечението на хронични болести. Той ни води към обособяване на отделни класове предписващи, което всъщност се е вече случило. Признаването и познаването на този въпрос е отличителна характеристика в практикуването на моите ученици, много от които са изразили почудата си от това, че тази доктрина на Ханеман е така незадоволително разбирана и рядко използвана при лечението на хронични болести.

Често на моето внимание се натрапва един факт, дори когато наблюдавам работата на внимателни предписващи, че след внимателно подбраното лекарство те спират своя прогрес и не постигат повече от това, да започнат правилен курс на лечение. Пациентът се подобрява, докато една потенция работи лечебно, след което излекуването спира; и все пак, показано е същото лекарство, това личи от факта, че симптомите са се завърнали и са същите, както когато същото лекарство е било дадено за първи път. Виждал съм това много пъти, при пациенти, идващи при мене от лекари, които винаги дават ниска потенция, виждат някакво лечебно въздействие и после сменят лекарството, което отново води до промени, този път други. Когато правилното лекарство бъде дадено отново, но в по-висока потенция, излекуването започва отново. Същото се случва, когато е дадена висока потенция, която е свършила, каквото е могла и повече не действа; избира се друго лекарство, което се проваля, защото не е показано. Онова, което е показано, се е провалило само защото е направило, каквото е могло в тази единствена потенция. Лекарят трябва да се научи, че не може да практикува хомеопатия с една единствена потенция от всяко лекарство.

Много колеги дават винаги ниска потенция; други винаги ползват 30С, трети – 200С; четвърти винаги прилагат някоя от много високите потенции. Тази лекция цели да покаже, че има и по-добър начин.

Каквато и потенция да използва лекарят, тя няма да е достатъчна при хроничните болести. Ще върши общо взето добра работа при острите. Много хронични болести са излекувани, след като пациентът е бил подложен на въздействието на показаното лекарство в продължение на две или повече години. Това обаче не може да бъде направено с постоянно лечебно действие, освен ако доктрината за сериите от потенции не бъде напълно разбрана и прилагана.

Както има „октави” от музикални тонове, така има октави и в простата субстанция, посредством които, поотделно, е възможно да се постигне съответствие с различните нива на вътрешния организъм от живи клетки. Ако взема Nat-c в сурова форма, преди да се разболея, и получа всички или повечето от симптомите, които са му присъщи и се намират в патогенезата му, добре. Когато обаче господин Джоунс дойде при мен със симптоми, точно наподобяващи тези от патогенезата на Nat-c, и аз му дам Nat-c в същата необработена форма, която ме е разболяла, тя ще го влоши. Тя няма да го излекува бързо и меко, а ще утежни неговото разстройство и страданията му. Ако обаче аз съм научил, че когато са много разредени, медикаментите имат точно обратното действие от това, което проявяват необработени, тогава ще му дам Nat-c в разредена форма, за да осигуря обратно на токсичното действие на суровата дрога. Това е възможно най-грубата демонстрация на промените, обозначаващи първата, най-ниската или най-външната от всички потенции.

Сега аз твърдя, че има много по-поразяващи ефекти на степените, докато вървим нагоре по скалата на потенциите. Наблюдавал съм хиляди пъти, че всички потенции действат, когато лекарството е показано; че всяка потенция ще действа за две или повече дози през дълги интервали; че тогава трябва да се направи промяна; и моят опит ме е водил в посока нагоре по скалата, а не надолу.

Много пъти мои пациенти са били в състояние да определят точно прахчето, което съдържа тяхното лекарство.

След като дадена потенция е действала лечебно обичайното време и след това повече не е помагала, а симптомите са се върнали, индикирайки същото лекарство, аз я повишавам; тогава пациентът ми казва, че това е „същото” лекарство, което съм му дал първоначално. Какъв по-сигурен белег можем да имаме, че лекарството действа? Аз винаги знам, че моето лекарство лекува, когато пацинетът ми се върне и ми каже, че се чувства много по-добре.

Често колеги са ми казвали, че само предполагам, че моите лекарства действат толкова добре; моят отговор обаче е, че моите предположения са едни и същи и с погрешното, и с правилното лекарство, а пациентите ми се подобряват само когато получат подобното – правилното – лекарство.

След 30 години активна практика като хомеопат, аз съм установил, че се нуждая от дълбоко действащи лекарства в потенции 30С, 200С, 1М, 10М, 50М и CM, а често се нуждая и от DM и MM. Аз мога да посоча огромна разлика в действието на тези различни потенции. Преди време използвах потенции, които варираха близко една до друга, обаче отново и отново откривах, че степените трябва да бъдат достатъчно отдалечени, да отговарят на октава – иначе се провалях. Наблюдавах, че след дълго действие на 200С, и след изчакване, докато тя вече не е активна, макар и да давах 300, 500 и 800С, много по-силно от тях действаше 1М; а 300 и 500 обикновено се проваляха. След много опити аз се насочих трайно към степените, които вече споменах.

Преди около 20 години притежавах почти пълен комплект от потенциите на Финке, включително 45М и СМ, и много междинни степени. Аз често давах 45М с отлични резултати; но след като направеше всичко, което беше в обсега ú, я сменях с 80М, или със 73М, или с 60М – и се провалях; но почти винаги СМ работеше, след като 45М се беше изчерпала, и моите пациенти казваха, че СМ работи както 45М – разбира се, без да знаят нито лекарството, нито потенцията. Така те отбелязваха действието на лекарството.

Много пъти съм давал първо СМ, обаче открих, че когато след това дам по-ниска потенция, действието ú често беше доста по-слабо, отколкото когато дадях по-висока. Също така наблюдавах остри влошавания, когато започнех с СМ; но рядко наблюдавах влошавания, когато започнех с ниска потенция, съответна на чувствителността на природата на моят пациент. В последните години аз винаги започвам с ниска и постепенно вървя към висока потенция, и по този начин избягвам шокове дори при много чувствителни жени и деца. Една много чувствителна жена би получила за лечение на хронично състояние начална потенция 30 или 200, последвана от по-високи потенции; докато по-ниско чувствителни пациенти могат да получат първоначално и 10М, и да вървят към по-висока, докато случаят върви към възстановяване.

След дълги наблюдения върху обсега на потенциите, след опити на последователно увеличаване и намаляване, аз се установих върху октавовите серии от степени между потенциите, както следва: 30, 200, 1М, 10М, 50М, СМ, DM и MM. Много записки от случаи на мои пациенти сочат, че пациентът стабилно се е подобрявал след всяка потенция – до най-високата – като симптомите са отслабвали, а самият той е ставал по-силен умствено и физически. Нерядко в досието на пациент е записано, че той се е подобрявал при всяка потенция за три или четири месеца.

Всеки лекар, който изучи как да използва тези степени при хронични болести, ще притежава неизказано предимство пред онзи, който прилага само една потенция.

––

Превод ©Цветана Коджабашева, 2015, от „Сборник публикации“  от Дж. Т. Кент.