Противодействие на вредите от имунизацията

от Й. Андърхил Мл., д.м., редактор

Кратки редакционни бележки, насочващи хомеопатите към най-вероятните лекарства за болестите от ваксинации.

Публикувани в The Homeopathic Recorder, 1942, Департамент по практическо водене на случаите.

В октомврийския брой на Здравето на Пенсилвания 1941, стр. 10, четем: „Рутинните мерки спрямо целия (сухопътен и морски) армейски състав включват ваксинация или инокулация срещу едра шарка, тифоидни и паратифоидни трески и тетанус …“ През последната година са произведени общо 33 милиона и 500 хиляди тифоидни ваксини, или еквивалента на 8 500 галона. Тези инокулации и реинокулации у милиони мъже ще доведат до множество заболявания и страдания в идните години. Това ще бъде един от абсолютно сигурните резултати, очаквани от тази политика.

Инокулацията върху чувствителни индивиди, а сравнително висок процент от хората са сравнително алергични, ще доведе или до незабавни, или до отложени във времето пагубни ефекти. Незабавните ще бъдат третирани от медицинските служби в армията по напълно рутинен начин, а неуспешните случаи ще бъдат изпратени мъртви у дома. Отложените ефекти от изкуствената имунизация ще отправят предизвикателства пред гражданските лекари, поколения след като военната истерия е затихнала.

Много пъти чуваме от пациентите си, че никога не са се чувствали добре след някоя конкретна болест или събитие. Може това да е грип, тифоидна треска, гонорея, ваксинация или сериозен шок или нараняване. При лекуването на хроничните болести е важно да вземаме предвид дълготрайните ефекти от имунизациите и да бъдем готови да се борим с тях. Разни форми на хронична анемия често произтичат от профилактични или терапевтични инокулации. Понякога изкуственото имунизиране е последвано от умствени и нервни разстройства. Списъкът на болестите и лошите последствия от серуми и ваксини е твърде дълъг.

Клетъчните структури, клетъчните функции, или и двете могат да бъдат променени от прякото въвеждане на животински продукти в кръвоносната и лимфната системи на чувствителни индивиди. Един от начините да се поправят подобни състояния е да се препоръча дългосрочно въздържание от използването на животински тъкани за храна. Месо, яйца, риба, сирене и мляко – това са храни, които трябва да се избягват, когато тялото е заразено с чужди субстанции от животински произход. Тази коварна, скрита дискразия, изглежда се подхранва и засилва от месните храни; хомеопатичното лекарство ще срещне по-малка резистентност в подобни случаи, ако приемът на всякакви животински протеини бъде напълно прекъснат.

Пресните, неизпечени и неосолени ядки са най-чистите и предпочитани протеини. Приемани заедно със сурови плодове, те почти винаги отлично се усвояват. Нужно е да бъдат сдъвквани добре или смилани, за да могат храносмилателните ензими и хормоните да ги метаболизират.

Има лекарства, които са силно свързани с тези влошени състояния на организма и с токсемиите, които възникват в резултат от прякото инокулиране у човека на чужди клетки от не-човешки организми.

Списъкът при подобни оплаквания е оглавяван от три чудесни лекарства – Lachesis, Arsenicum и Pyrogen. Следват Psorinum, Silicea и Thuja. По-нататък вероятни са Apis, Hepar, Natrum mur, Sulphur и Zinc. Следват останалите лекарства от групата на влечугите и паяците; накрая, но не и по значение, трябва да имаме предвид важните нозоди Medorrhinum, Syphillinum и Tuberculinum. В тази връзка трябва да споменем също Nitric acid и Phosphorus. Лекарството, което е най-подобно на причиняващия фактор за разстройство на засегнатата конституция, обикновено кореспондира и на ключовите симптоми, които се провиждат даже през мъглата на многогодишното потискащо лечение и нехигиеничните фактори на храненето и околната среда.

Превод © Цветана Коджабашева