Предпечатен преглед

Хроничните болести, тяхната особена природа и хомеопатичното им лечение“, том І

За първи път на български език!

С вълнение обявявам излизането от печат на първи том от фундаменталния труд на д-р Самуел Ханеман в превод на български език. Тя бе преведена от мен в началото на 2014 година и близо три години остана достъпна за свободно четене онлайн.

Тъй като аудиторията на Открито за Хомеопатията е предимно професионална, настоящата публикация не навлиза в детайли относно съдържанието на книгата, а само я представя накратко преди първото ú издание в България.

Преди да продължа по същество, подчертано изказвам своята искрена, голяма благодарност на Екатерина Чамурлийска от „Център Хомеопатичен Форум“ за нейния принос като редактор, който със своите познания и опит обогати превода на книгата и направи възможно отпечатването ú.

„Хроничните болести, тяхната особената природа и хомеопатичното им лечение“ е последният медицински труд на Ханеман с фундаментално значение за класическата хомеопатия. След като Самуел Ханеман създава теоретичната основа на класическата хомеопатия в своя „Органон на лечебното изкуство“, той за известен промеждутък от време се отдръпва от обществени прояви и от Лайпциг се оттегля в Кьотен, където няколко години практикува хомеопатия сред все повече умножаващите се негови пациенти поради нарастващата му популярност. Посредством „неотслабваща мисъл, неуморно търсене, достоверно наблюдение и най-акуратно провеждани експерименти, за добруването на човечеството“ (цитат от „Хронични болести“), Ханеман полага последният камък, като през 1828 година публикува първата част на книгата, в която излага своята концепция за природата на хроничните болести и най-вече, в центъра на тази концепция, представя теорията си за Псора. Цялостният труд е отпечатан последователно в две издания от по няколко части, публикувани до 1839 година.

Първото издание (1828-1830) излиза в 4 части. Първата представя теорията за миазмите. Втората и третата – 15 нови лекарства. Четвъртата част добавя 7 лекарства, 5 от Материя Медика Пура и две нови. Общо първото издание представя 22 лекарства.

Второто издание (1835-1839) излиза в пет части, които освен първоначалните 22, включват 25 други лекарства, измежду които 13 са нови, а 12 вече са представени в Материя Медика Пура. Така общият брой антипсорични лекарства става 47.

Съвременните издания на „Хроничните болести“ са във формат от два тома. Първият представя теоретичната част, а вторият – патогенезите на четиридесет и седемте лекарства. Българското първо издание ще репликира този формат. Първият том, чието отпечатване непосредствено предстои, включва следните части:

Предговори

Предговор от преводача от немски на английски език проф. д-р Луис Тафл

Предговор от редактора на американското издание от 1896, д-р Пембъртън Дъдли

Предговори от Ханеман към първото издание от 1828 година, към трета част от второто издание от 1837 година, към четвъртата част от второто издание от 1838 година и към петата част от второто издание от 1839 година.

Същинска част

Природа на хроничните болести

Симптоми на латентната Псора

Лечението

Лекарствата

Предговорите от Ханеман са съпровождали издаването на отделните части от първия том и съдържат безценни указания за практикуващите. Колкото до съдържанието на същинската част, то не се нуждае от представяне. Достатъчно е, че се знаят резултатите от практикуването на хомеопатия в класическия ú вид вече близо 200 години.

Преводи от немски език

Има три известни превода на „Хроничните болести“ от немски, на какъвто език е написан оригиналът, на английски.

Първият превод е извършен от д-р Чарлз Хемпел през 1845-6 година. Той се отличава с тенденцията на преводача да перифразира начина на изразяване на Ханеман, известен със своите дълги сложни изречения, съдържащи подчинени силогизми.

Вторият превод е извършен от проф. д-р Луис Тафл през 1896 година, от второто уголемено издание на немски език от 1835 година. От този превод е извършен и преводът на български език.

На Константин Херинг принадлежи заслугата за третия (не по поредност) превод от немски на английски език на теоретичната част на „Хроничните болести“ през 1845 година. В своя предговор към първия том Херинг споделя наблюденията си за прогресирането на болестта към излекуване. Тези наблюдения стават част от настолните указания на хомеопатите, известни като „Закон на Херинг“.

*****

В своята книга „Животът и делата на Самуел Ханеман“, Р. Хейл пише така:

„Малко книги са разбунвали духовете в медицинските среди така, както Ханемановата „Хронични болести“. Неговата концепция за тези болести и в частност неговата теория за Псора предизвиква критицизма на приятели и врагове до неимоверно огромна степен, още от мига на публикуването ú. Обединени в този критицизъм, мнозинството негови ученици и последователи отказват да го следват повече. За опонентите му тези негови възгледи са още по-идиотски и от високите хомеопатични потенции; така за близо век те превръщат книгата в прицелна точка на подигравки и присмех.“

Същият този присмех се шири и днес с неотслабваща мощ, с неуморни опити за  подкопаване на доверието в излекуванията, постигнати от класическата хомеопатия, когато е прилагана в нейния чист вид. Това не ни пречи да продължаваме усилията си да правим хомеопатията все по-популярна. А няма по-добър начин за популяризиране на една медицина от това, практикуващите я специалисти да я прилагат при съблюдаване на едни и същи основни принципи, повишавайки непрекъснато своите знания и умения. Двата труда на Ханеман – „Органон на лечебното изкуство“ и „Хроничните болести“ – представляват незаменима основа за изучаващите и практикуващите класическа хомеопатия.

Ще завърша тази статия с още един цитат от книгата на Хейл:

„Най-голямото постижение на Ханеман се състои във факта, че той посочва на своите последователи и приемници единствения начин, който води до дълбоко и пълно излекуване на хроничните болести, а именно – чрез употребата на антипсоричните лекарства, които обхващат първоначалните страни на болестното състояние, както и особеностите на телесната конституция на конкретния пациент. От тази гледна точка теорията на Ханеман за Псора представлява всъщност не само завършек на Закона за подобието, но също така подобрение и усъвършенстване на хомеопатичната лечебна наука като цяло – венецът на неговата лечебна система.“

Искрено вярвам, че с първото издание на „Хроничните болести, особената им природа и хомеопатичното им лечение на български език“ хомеопатията в България ще получи още един двигател за своето развитие.

Превод ©Цветана Коджабашева, 2016 на цитатите от „Samuel Hahnemann: his life and works“ by Richard Haehl