Някои аспекти на самолечението с хомеопатия

Тази статия е насочена към аудиторията, която има известни хомеопатични познания и понякога прилага самолечение. Към написването ú ме подтикнаха множество случаи на мои познати. Част от тях използват комбинирани хомеопатични препарати, включително и за децата си и смятат това за правилно. Друга част сами си предписват хомеопатични лекарства, използвайки хомеопатична литература, и интернет.

Самолечението е известна практика у нас. Аз не познавам човек, който не е опитвал да го прилага; и себе си слагам в това число. Използваните методи са най-разнообразни, от лекарствата без рецепта в аптеките, през билковите препарати, хранителните добавки, имуностимулантите и комбинираните хомеопатични препарати, до предписването на хомеопатични лекарства. Мотивите за самолечение най-често са свързани със спестяване на пари и време.

В никой случай не насърчавам никого да се самолекува. Това е лично решение; то произтича от правото на свободен избор. Не споделям напълно и общоизразяваното заклеймяване на опитите за самолечение. Мисля, че преди да пристъпим към осъждане на нещо, трябва да преброим до двайсет. Понякога се случва така, че човек и да не иска, се налага да прибегне до самолечение.

Има все пак един крайъгълен камък в тази работа, и това е познаването на собствените граници. Това важи с особена сила за самолечението с хомеопатия. И тук е мястото да кажа, че всичко, което може да излекува, може и да навреди.

Комбинираните хомеопатични препарати

Навремето един български министър-председател изказа патетичната фраза: „За бога, братя, не купувайте!”. За друго може да не я прилагате, обаче за комбинираните хомеопатични препарати винаги я имайте наум.

Комбинираните препарати са троянски кон, с който фармацевтичната индустрия се опитва (все по-масово) да превземе класическата хомеопатия. Те са едно маскирано средство за отговор на удара, който класическата хомеопатия нанася върху печалбите ú. Веднъж този удар се изразява във все по-малките количества химически лекарства, които хората купуват. Втори път, сравнението между цената на хомеопатичните (монопрепарати) и алопатичните лекарства не е в полза на последните. Трети път, нуждаем се само от едно хомеопатично лекарство за една остра болест, докато алопатията предписва за всеки симптом на болестта отделен потискащ го препарат. Четвърто, правилното хомеопатично лечение предотратява хронифицирането на болестите и излекува поне половината от онези, които са вече хронични.

Всичко това (без изброяването да е изчерпателно) е много лошо за търговията. Затова фармацевтичните компании стратегически използват комбинираните препарати. Тяхното рекламиране се доближава по масовост до това на хранителните добавки и имуностимулантите. Джипитата все по-често ги предписват на деца и възрастни. Начинът на приемането им се доближава повече до алопатията, отколкото до хомеопатията – по еди колко си таблетки, три пъти на ден, в подължение на … дни или месеци. Познато? Въпреки това се наричат „хомеопатични лекарствени продукти”. (После следва заключението на лекаря: „Ами това е, опитахме с хомеопатия, но се оказа недостатъчно”. Още един аргумент срещу хомеопатията; макар и фалшив, макар и лицемерен, той работи. С един удар се постигат два резултата: пазарът на фармацевтични препарати не страда, а същевременно се затвърждава твърдението на конвенционалната медицината, че хомеопатията може  да бъде допълваща, но не и алтернативна терапия).

Комбинираният препарат се проваля, защото не е хомеопатичен (подобен) на болестната картина. Едновременно вземане на повече от едно хомеопатични лекарства не може да излекува. В най-добрия случай то ще маскира симптомите, като добави някои, а потисне други; и при случаи на множество болестни слоеве, тоест при предлежащи хронични болести, комбинираният хомеопатичен препарат рано или късно ще ви изпрати пак обратно при джипито.

Да вземем един комбиниран препарат, който масово се рекламира по медиите „за лечение на простудни и грипоподобни състояния с повишена температура”. Той съдържа шест хомеопатични лекарства, разредени и потенцирани по десетичната скала: Aconitum, Bryonia, Ipecacuanha, Gelsemium, Phosphorus и Eupatorium perfoliatum. Описанието в листовката навежда незапознатите към разбирането, че хомеопатията, също като алопатията, разчита на материалното натрупване на лекарствени субстанции. А това не е вярно. Всъщност е точно обратното.

Всяко от шестте лекарства в препарата ще произведе въздействие върху жизнената сила. Вместо една лекарствена болест, която е подобна на естествената болест у човека и мъничко по-силна от нея, в организма ще навлязат шест. Жизнената сила срещу коя от шестте ще се бори?

Дали поне една от тези шест е подобна на естествената болест, на свой ред изобщо не е ясно; защото на пациента не е снемана картина на болестта и следователно не е намерено подобно на нея лекарство по хомеопатичните принципи. Комбинираният препарат просто е предписан на база грипоподобните симптоми, или „профилактично”.

Едновременното приемане на повече от едно хомеопатични лекарства е вредно, а не полезно. Това е истината. Когато се прегледа продуктовата гама от комбинирани препарати – грип, настинка, болно гърло, хрема, синузит, кашлица, високо кръвно налягане, ставен апарат, невралгични болки и т.н. – вижда се, че комбинирани препарати се употребяват и при хронични заболявания. Да не говорим за безкрайните варианти на детски комбинирани препарати – за стомашния тракт, за колики, за зъбки …

Листовките към препаратите твърдят за липса на странични ефекти; това също не е вярно. Вярно, потенциите са ниски, разрежданията са ниски. Но това лесно може да доведе до доказване на лекарствата.  Проявяват се симптоми, които не сте имали преди. Те са временни, наистина, и се прекъсват със спирането на лекарството, което ги предизвиква. Но ето ви ги и страничните ефекти.

Толкова за комбинираните препарати. Сега да хвърлим поглед към самолечението с монопрепарати.

Капаните на огледалото

Хората намират информация онлайн, купуват някоя от преведените на български Материи Медики или пък някой от наръчниците по домашна хомеопатия. Преглеждат, набелязват някое лекарство, купуват го и го опитват. Обаче липсата на систематични познания по основите на хомеопатията е една сериозна пречка за успеха на домашното лечение.

Друга пречка е така нареченият от мене „синдром на огледалото”. Всеки човек поне веднъж дневно застава пред своето отражение. Оглеждаме лицето си, дрехите, общия си вид. Но виждаме ли се такива, каквито в действителност сме?

За да предписва хомеопатични лекарства, човекът трябва да е обучен за това, вярно. Но изхождайки от презумпцията, че към самолечение пристъпват хора, които не са професионалисти в областта, искам да обърна внимание на едно необходимо лично качество и това е наблюдателното око спрямо самите тях.

Човек изгражда в съзнанието си една представа за себе си, с която свиква и която се сраства с него. Ако тя е трезва, всичко е наред. За да бъде такава, умът трябва да е винаги нащрек към динамиката, с която се придвижваме през живота и променяме околната си среда. Тази динамика неминуемо води до промени и у нас самите. Ние сме светът.

Когато обаче собствената представа е фиксирана, тоест само илюзия, човекът се оказва затруднен. Лесно е да излъжем себе си, защото всеки иска поне в своите очи да е достоен за похвала. Да държиш очите си отворени към себе си, и да оценяваш честно онова, което виждаш, може да се окаже тежка задача.

Разбира се, вие ще кажете: „Но зависи какво ще лекувам. Няма да се подлагам на психоанализа, за бога. Просто ще взема нещо за хремата”. Е, може и да изненадам някого, но тук се намесва един интересен фактор, който представлява и една от разграничителните линии между отделните лекарства. Това е тяхната психо-емоционалната есенция.

Характерно е за тепърва навлизащите в хомеопатичната Материя Медика „залитането” към симптомите от умствената секция. Това е първият капан, без да задълбавам във възможните обяснения, защо това е така. Наблюдава се особено желание у всекиго да „се намери” сред хомеопатичните лекарства. Имам доста познати, които четат умствените есенции на лекарствата, намират най-подходящата според тях (за тях самите или за близките им), след това проверяват дали лекарството покрива телесните симптоми. Дори и да не ги покрива, често то бива „опитвано”.

Така, вместо да се опишат вярно симптомите на болестта и после да им се потърси подобие у някоя лекарствена картина, тук се получава друго: избира се предварително едно лекарство и болният се наглася към него. (Така навремето в гимназията четяхме психологизираните профили на знаците от зодиака в „Слънчеви знаци” на Линда Гудман и си казвахме: „Абе, не приличам съвсем на този Скорпион, но след като съм роден в началото на ноември, явно няма как; такъв ще да съм и аз”).

Резултатът често е плачевен. Защото предписвайки така, хората всъщност предписват лекарство на своята представа за самите тях или за близките им. Още по-лошо е, когато това стане практика. След първото самопредписание следват още много, поради убеждението: „Хомеопатията ако не помогне, поне няма да навреди”. Само че хомеопатията може и да навреди.

Прочита човекът, че лекарството Фосфор е много емоционално, много артистично, много привързано, чувствително, възприемчиво, отворено към света, има много приятели… и решава, че това е той. Започва да търси сред физическите симптоми на Фосфор своите стомашни страдания (а Фосфор има множество такива), открива ги и е доволен. Взема лекарството и получава тъпо челно главоболие, което му пречи да си движи главата без замайване. Такова не е имал преди. И почва да се чуди какво да прави.

Никой не се вглежда истински в огледалото. Насочването на погледа навътре изисква определена нагласа към детайла. Изисква също верен усет, за да отграничи човек успешно реалното страдание от своите присъщи качества. Не всичко у човека подлежи на лечение, а само онези отклонения от обичайното състояние, които са особено интензивни и които му пречат да функционира нормално. Това важи и за емоционалните оплаквания, не само за телесните.

Синдромът на огледалото крие още един капан, илюстриран от следния случай: Един човек си записал симптомите сравнително точно, наблягайки върху физическите – все пак страдал от остро гърло. Записал също придружаващите интензивни симптоми, общите, както и модалностите. Намерил реперториум онлайн, въвел си оплакванията и софтуерът му предложил лекарството Ликоподиум. Да, но той бил чел вече за това лекарство и помнел някои особености в картината му; и си казал: „Абсурд! Това не съм аз!”. Отказал се от Ликоподиума, просто защото представата му за себе си влизала в рязко противоречие с умствените симптоми на лекарството.

Този капан е много съществен; той трудно се преодолява и от хората, които не се самолекуват. Пациентите искат да си харесват лекарството. Нещо повече, те се идентифицират с него. Ако, не дай боже, прочетат някъде за лекарството си нещо, което не им хареса, някои от тях ще обвинят хомеопата си в несправедливо, даже обидно отношение и ще го напуснат, отивайки при друг. Защото ще сметнат, че предписвайки им това лекарство, хомеопатът ги е оприличил на човек, когото те не одобряват и не приемат. Това е продиктувано от неразбиране.

Всички, които се (само)лекуват хомеопатично, трябва да знаят, че също както телесните, и психо-емоционалните характеристики на лекарствата представляват патология. Те не са щрихи от характера, а отклонения от нормалното състояние на здраве. Тези отклонения са се проявили у здрави хора, докато са изпитвали лекарството; те представляват картината на болестта. Затова не бива да бъдат възприемани едва ли не като упрек или сочене с пръст.

Невъзможно е всичките записани при доказването симптоми на едно лекарство да се проявят у един и същи човек. Проявени са само някои ключови. Един човек в определен отрязък от време има нужда от само едно лекарство, но то не е оценка за това, колко качествен е той като човек. Не е важно дали си харесвате лекарството. Важно е то да е подобно на вашето страдание, за да го излекува.

Предписанието не сработва. А сега накъде?

Без съмнение този въпрос е сериозен. Той върви ръка за ръка с тиражираното схващане, че хомеопатията е безвредна и ако не помогне, то поне няма да навреди. Това схващане не е вярно.

Обикновено хората пристъпват към самолечение при остри болести – грип, настинка, вирусни заболявания на горните дихателни пътища или на стомашно-чревния тракт. Обаче възможно е острата болест да представлява всъщност обостряне на хронично страдание. Шансът в такъв случай да се уцели правилното лекарство от не-професионалист в хомеопатията е малък. А неподходящото лекарство може да донесе повече беди, отколкото полза. То може да доведе до потискане на болестта и до по-дълбоко засягане на организма. Хроничните болести се развиват коварно, потайно, незабелязано. Винаги имайте това предвид.

Потискането с хомеопатия е реална вероятност, особено при самолечение. Хомеопатичните лекарства могат ефективно да потиснат оплаквания като главоболие, хрема, болки в гърлото, високо кръвно, невралгии, крампи … и също като алопатичната терапия, и хомеопатичната може да доведе до хронифициране на болестта, когато е прилагана неправилно. Има доста примери на хора, обиколили по няколко хомеопата, без да получат адекватно лечение, а напротив, задълбочаване на оплакванията. (Освен личните поддържащи причини при болните, възможна причина за това може да е непрофесионализма на хомеопатите; тук само бегло подкачам този особено сериозен момент).

И така: лекарството може да не сработва, защото не е достатъчно хомеопатично (подобно) на страданието. Или пък защото избраната потенция е неправилна. Или пък е било антидотирано от някакво вещество, без човекът да е разбрал. Липсата на достатъчно знания ще попречи на любителя хомеопат да разбере каква е пречката пред лечението. Опасността във всички случаи идва най-малкото от факта, че човекът остава на практика без лечение и болестта прогресира.

Затова не бива да се чака дълго. Дори и когато им се струва, че се подобряват, хората могат да потърсят съвет от професионалист. Хомеопатът ще знае дали подобрението, което наблюдават, е действително или става дума за потискане на симптомите.

Важното е да се действа с мярка спрямо собствените възможности. И, ако наистина проявявате интерес към лечението от другата страна – тази на хомеопата – разширявайте и задълбочавайте познанията си. Онези, които любознателно се интересуват и искат да си помагат сами, може би трябва да помислят поне за базово обучение по класическа хомеопатия. Не струва твърде много, а съществуват и онлайн форми.

©Цветана Коджабашева