„Насочващите симптоми в нашата Materia Medica“ от Константин Херинг

Том І-1

Предстоящо издание

През семптември 2017 начева издаването на български език на The Guiding Symptoms of Our Materia Medica от Константин Херинг – монументалната десеттомна енциклопедия от хиляди проверени в практиката доказани симптоми

    

„Баща на хомеопатията“ – така е наречен Константин Херинг в Америка.  Неговото име стои наред с имената на Самуел Ханеман и барон Фон Бьонингхаузен. Приносът му към класическата хомеопатия е огромен и безспорен, за него самия се знае много, а трудовете му се ползват повсеместно в хомеопатичния свят; всеки опит да се пише за това е застрашен да добие посредствен оттенък. Но все пак, само с няколко абзаца за българските читатели аз ще припомня накратко, кой е Константин Херинг и какво прави толкова значима неговата Materia Medica от насочващи симптоми.

І. Един истински лекар

На 21 годишна възраст Константин вече бил млад лекар, любим асистент на своя учител от Лайпцигския университет доктор Хенрик Роби. Роби бил почитан хирург, известен не по-слабо и със своята неукротима вражда с Ханеман. Този период бил тъкмо времето, в което войната срещу Ханеман и хомеопатията, водена от алопатичното братство, бележела своя връх. Известният хирург нямал време да напише книгата срещу хомеопатията, за която бил помолен от виден лайпцигски издател. Така че младият Херинг, препоръчан от своя патрон, бил натоварен с тази задача. Той бил честен и прилежен, и непредубеден, и преди да напише нещо, имал навика да го обследва щателно. Тъй че, прочитайки прословутата бележка в Преамбюла на Материя Медика Пура, том 3, той естествено се подчинил на настоятелната молба на Ханеман и повторил експериментите с кора от хининово дърво; повторил ги стъпка по стъпка и постигнал същите резултати. Книгата против хомеопатията така и не видяла бял свят.

Доктор Херинг получил докторската си степен от Университета във Вюрцбург с пълно отличие, представяйки своята теза „Медицината на бъдещето“ и обявявайки себе си за хомеопат. Заминал за Суринам с изследователска поръка от краля на Саксония, която така и не завършил, тъй като монархът се опитал да попречи на отпечатването на хомеопатичните му изследвания. Затова Херинг се наел на служба като губернаторски лекар в Суринам.

В този период той инцидентно доказал лекарството Lachesis, докато работел върху намиране на заместител за прилаганата от Дженър инокулация на едра шарка (Херинг намирал работата на Дженър за особено опасна). Той смятал, че трябва да бъдат потенцирани и доказани редица болестни материи и да се прилагат за лечение на болестите – като например слюнката на бясно куче, която той доказал и въвел като хомеопатично лекарство (Lyss) през 1833 година – 50 години преди Пастьор (вижте Енциклопедия на ММ от Ален).

Сбогувайки се завинаги с Германия, Херинг се установил във Филаделфия през 1833 година, и основал там хомеопатичния колеж в Алентън (първото хомеопатично училище в Щатите) и Хомеопатичния колеж на Пенсилвания, а участвал и в основаването на Ханемановия медицински колеж във Филаделфия, където бил член на академичния състав (двата колежа се сливат през 1871 година). Основател бил също на Ханемановото общество във Филаделфия, редактор и издател на редица академични журнали по хомеопатия – и много успешен хомеопат.

Ставайки изключително известен, Херинг практикувал хомеопатия във Филаделфия; заедно със своите студенти и последователи там той лекувал по 50 хиляди души годишно и участвал в обучението на повече от три хиляди хомеопати. На него хомеопатията дължи Законите на излекуването, доказването на 72 от най-важните хомеопатични лекарства (измежду които посочвам само Iodium, Psorinum, Lachesis, Apis, Lyssin (Hydrophobinum), Phytolacca, Platina, Gelsemium, Calcarea phos), и безценните му трудове върху Материя Медика (The Condensed Materia MedicaThe Homeopathic Domestic PhysicianHomeopathic Family PhysicianA Concise View of the Rise and Progress of Homœopathic MedicineAnalytical Therapeutics и много други). Благодарение  на неуморните му усилия и успешната му практика по преподаване, лекуване и писане, влиянието му нараснало неимоверно и спомогнало за процъфтяване на хомеопатията в Съединените щати в продължение на 70 години – преди намесата на Американската лекарска асоциация и на държавата.

ІІ. Насочващите симптоми

Херинг събирал бележки от практикуващите си колеги хомеопати, съдържащи доказателства за действието на хомеопатичните лекарства. Година преди своята смърт той започнал да ги обработва и систематизира, и публикувал първия том от своята поредица „Насочващите симптоми в нашата Материя Медика“. До края на своя живот Херинг практикувал хомеопатия. Връщайки се от посещение при пациент, той получил сърдечен удар и прекрачил във вечността.

Неговите приятели, студенти и колеги в продължение на 10 години успели да завършат започнатото от него през 1879 година, и всичките десет тома на „Насочващите симптоми“ видели бял свят до 1891 година.

Константин Херинг въвежда в хомеопатичната Materia Medica четири степени за надеждност на симптомите – една систематизация, заимствана от барон Клеменс Фон Бьонингхаузен, който първи я прилага в своя Реперториум. Степенуването на лекарствените симптоми обаче е изцяло заслуга на Херинг, който е постигнал това чрез събиране на сведения от колеги практикуващи и от собствената си практика. Така безчетните изброявания на симптоми в доказванията се променя, някои симптоми изпъкват пред други; в картините ясно се очертава центъра на действие на лекарството. Чрез този пионерски труд, на хомеопатичната Maretia Medica е придадена по-друга структура и широка основа за практически напредък. До ден днешен десеттомникът на Херинг е сред най-предпочитаните източници от практикуващите – защото е достоверен.

Сериозен дял от „кратките“ хомеопатични сборници с ключови симптоми от класическите автори са базирани на Насочващите симптоми на Херинг, какъвто е случаят с широко употребяваната Ключови симптоми и характеристики от Х.К. Ален. В своите Лекции върху ММ, Дж.Т. Кент често препраща към Насочващите симптоми, използвайки израза „Текстът“; той включва всички насочващи симптоми без изключение в своя Реперториум, като възпроизвежда неизменно и четирите степени на надеждност, определени от Херинг.

ІІІ. Българското издание

Всеки том от поредицата в оригинал съдържа средно по около 550 страници; всичките заедно представят 444 лекарства. Българският език е обстоятелствен и описателен, така че лингвистично цитираният обем нараства до около 800 печатни страници за един том. Затова всеки том ще бъде разделен на две части – за да бъде използваем в ежедневието на хомеопатите, каквото е неговото предназначение.

Първата част от том І излиза от печат през септември 2017 година, а втората – през януари следващата година.

Първата част съдържа следните лекарства на 376 страници: Abies nigra, Abrotanum, Absinthium, Acalypha indica, Aceticum acidum, Aconitum napellus, Cimicifuga, Actea spicata, Aesculus glabra, Aesculus hippocastanum, Aethusa cynapium, Agaricus muscarius, Agnus castus, Ailanthus glandulosa, Aletris farinosa, Allium sativum, Aloe socotrina, Alumen, Alumina, Ambra grisea, Ammonium benzoicum, Ammonium bromidum, Ammonium carbonicum, Ammonium muriaticum, Ammoniacum, Amygdala amara, Amylenum nytrosum. Читателите могат да прочетат извадка от книгата тук.

 

Преводът е извършен от Цветана Коджабашева. Издава Фондация „Quantum“, 2017