Наблюдения върху избора на потенция

Превод на кратка лекция и последвалата я дискусия, включени в сборника „Кратки съчинения” от Дж. Т. Кент.

Кратък поглед към собствения почерк и лечебното изкуство на един от най-запомнящите се майстори на класическата хомеопатия.

Трябва да помоля за извинение Асоциацията, задето не разполагам с писмен материал, но бях твърде уморен и болен, за да подготвя такъв; направих грешката дълго да отлагам подготовката му, докато колежът бе затворен – а аз се разболях. Затова не можах да напиша материала, но ще го представя устно.

Въпросът за това, каква потенция е най-добра за даден случай и каква потенция е най-добра за обичайна употреба, са част от много голяма тема. Когато бях момче, аз играех с краката на пиленцата по време на подготовката на обяда; това бе моят първи урок по анатомия. Открих, че когато дръпна дадено сухожилие – или връзка, както го наричах, съответните пръсти се свиваха на две. Всеки от тези пръсти можеше да бъде присвит с придърпването на определена връзка, но това бе твърде тромаво движение в сравнение с естествените движения на пръстите, докато е било живо пилето.

Да премина направо на въпроса; бил съм в кабинетите на много хомеопатични лекари, които разполагаха само с тинктури в своите дрогерии; мисля, че това е по-тромаво, отколкото дърпането на връзките на пилешки крака.

Бил съм и в кабинетите на други хомеопати, където можеха да бъдат открити само потенции СМ. Мисля, че и това е твърде своеволен избор; частично показва, че потенцията е подбрана произволно, а не е базирана на преценка.

Имаме прекрасна широта на действие между тинктурата и СМ потенцията, и по моя преценка изборът на подходяща потенция е въпрос на опит и наблюдения, а не само на правила. Разполагаме с почти безкрайно поле за размишления и наблюдения между тинктурите и най-високите потенции; а също и с възможност за създаване на някои полезни правила, по които другите да се ориентират. Различните потенции са винаги свързани с индивидите – и тъкмо индивидът трябва да изучаваме.

Можем да започнем с изявлението на Ханеман, че 30С е достатъчно слаба потенция, с която да започнем. След много години аз я намирам за достатъчно силна потенция, с която да започна. Индивидуализацията, както по отношение на потенциите, така и в други области на хомеопатичната работа, ни дава допълнителен елемент на точност и успех, прави възможно да достигнем до определени случаи, които иначе не бихме могли. Някои пациенти са много чувствителни към най-високите потенции и се излекуват меко с прилагането на 200С или 1М. Има други индивиди, които се разкъсват на парчета от употребата на най-високите потенции. Безразборното приложение на която и да било потенция е много вероятно да доведе до упреци срещу нашето изкуство.

Всичките потенции, от 30-та до милионна, имат своето място; но нито една от тях не е еднаква с необходимостта, която проявяват към потенцията болестите на различните индивиди. Тук природата на болестта внася различие; пациентите със сърдечно заболяване или страдащите от туберкулоза са склонни да се влошават и в крайна сметка болестите им се ускоряват от най-високите потенции; тези пациенти се чувстват добре между 30 и 200. Понякога много чувствителни пациенти се чувстват добре с висока потенция, ако са били подготвени за нея с предварителното приложение на по-ниска. Често съм виждал пациенти да се възстановяват за кратко от своите симптоми под въздействието на 1М, и после лекарството да спре да действа. Повторението му също няма ефект. Ето тук прилагането на 10М ще бъде благотворно и ще направи излекуването трайно. Прилагайте необходимите дози през дълги интервали, докато повторенията спрат да произвеждат ефект; тогава, ако сте убедени, че това е симилимума, дайте го в по-висока потенция, докато и тя спре да действа; и накрая дайте най-високата. По този начин можем да подлагаме пациента на серия от потенции и да поддържаме продължително лечебното въздействие за няколко години.

Такова продължително въздействие понякога е крайно необходимо при дълбоко поставени хронични болести. Няколко месеца ще изчерпят въздействието на лекарството, ако се използва само една потенция. Всяка потенция, независимо каква е, висока или ниска, ще спре да действа след време. Тук си проличава полезността на познанието за повече от една потенция на дадено лекарство. В това отношение Ханеман ни е дал една аксиома:

„Когато лекарството спре да действа, дайте доза сулфур, за да разбудите възприемчивостта”.

Това не би било толкова често необходимо, ако различните потенции се прилагат както трябва. Освен това по-старите хомеопати са разполагали с по-малък набор доказани лекарства в сравнение с нас. Аз не съм използвал Sulph интеркурентно много отдавна, защото показаното лекарство не спира често своето лечебно въздействие, когато потенциите бъдат правилно променяни. Много хомеопати са ми казвали, че постигат добър резултат с използването на 3, 6 или 12С, но след това лекарството спира действието си съвсем. Такива предписващи не разполагат с обсег от потенции, затова се провалят в постигането на трайно излекуване. Няколко пъти съм виждал как пациенти не постигат подобрение въпреки повтарянето на дози от правилното лекарство в ниска потенция – просто защото тяхната податливост на тази потенция (не на това лекарство!) е изчерпана. Поемал съм такива пациенти, и без да сменям лекарството, само с промяна на потенцията съм постигал лечебен резултат.

Когато пациент дойде на проследяване и откриете стари симптоми, които още персистират, но пациентът ви казва, че се чувства много по-добре – тогава още не е времето за повторение на дозата. Само въпрос на време е излекуването да настъпи. Когато пациентът ви се върне и каже, че е паднал духом, тогава лекарството е изчерпано, не потенцията. Сега трябва да търсите друго лекарство, не да сменяте потенцията.

Все пак си отбележете, че тези неща не са закони и правила, а просто резултати от наблюдения. Аз винаги съм се интересувал от опити и наблюдения по този въпрос и мисля, че имаме да вършим още много работа в тази област.

Разбира се, само онези, които следват неотклонно верния път, могат да се сдобият със стойностни наблюдения. Винаги с желание и голям интерес слушам опита на такива хора. Една от важните роли на общество като нашето е да вади на преден план опита и наблюденията на изпитани професионалисти, каквито са по-голямата част от членовете му.

Дискусия за потенциите

Въпрос: Как обяснявате антидотирането на високи потенции с по-ниски? При туберкулоза например, Sulph се оказва понякога с твърде дълбоко действие, а лекарство с по-слаба степен на подобие може да постигне по-добри резултати.

Кент: Доктрината за съответствието между сериите потенции и степените на болестта се доближава до въпроса за овладяване употребата на потенцирането. Суровата субстанция и потенцираното лекарство са противоположни по своето въздействие.

При доказването на лекарство, на един от елементите, които съществуват в тялото (сярата например участва в изграждането на тялото), доказващият приема необработена сяра, докато произведе доказване. Тогава той не може да я усвои в храната, изграждаща тялото, защото е преситен от нея. Симптомите на пациента Sulph  показват, че той се нуждае от сяра, но не може да я усвои от храната. Дайте на пациент със симптомите на Sulph потенция; ако го дадете във форма, която е по-сурова от формата, в която сярата се намира в тялото, само ще влошите нещата. По-високата потенция на Sulph ще възстанови реда и пациентът ще усвоява сярата от храната, но не дотам, че да се отрови. Има отчетливи степени между потенцията и суровата форма; в зависимост от възбудимостта на пациента, реакция ще има към 200, 500, 1М и т.н. (примерите са илюстративни). Дадено лекарство може да накара индивида да реагира и да усвоява онова, което му е необходимо, и да възстановява в съдържанието на кръвта онова, което е в дефицит;  този индивид може да направи реакция и към 5М, и макар необходимите вещества да не се намират в храната, те ще бъдат налични в кръвта.

Степените са през седем, както октавите в музиката. Ако ударите прекалено високо, а пациентът не е чувствителен към тази степен, това няма да е достатъчно. Придържайте се към по-меките потенции, докато те работят. Не е добре да прескачате прекалено. От суровата субстанция до 10М има много степени у един човек. В музиката вие не отивате от първия до последния, това не спазва акорда; вземате само третите и петите. Можете да повтаряте сериите от потенции, като започвате с по-ниските и вървите към по-високите потенции, и да постигате добри резултати. Пациентът ще разпознае и приеме тези серии. Прекалено високата потенция дава ненужно силно влошаване, а в последствие не извършва най-доброто лечебно действие.

Най-доброто действие е лекото влошаване, като в първите няколко часа при острите разстройства. Идеалната потенция е онази, която не влошава никак, а подобрява. Ние не се стремим да предизвикаме влошаване, това не води нито до най-добрия, нито до най-дългия лечебен ефект.

Няма установен закон за влошаванията и подобряванията. Само чрез изучаване на записите от практическия опит можем да установим най-доброто въздействие върху пациентите.

Въпрос: Можем ли да дадем много дълбоко действаща потенция и тя да бъде лечебна; не би ли могло по-слабо подобната да даде по-безопасни резултати?

Кент: По-близките до суровата субстанция потенции се доближават до обратното и до антидотите; а ниските потенции се доближават по степен до високите потенции. При пациента Sulph, който се нуждаеше от Sulph преди десет или двадесет години, днес крутата форма ще бъде пагубна; Nux, Pulsatilla, Senega ще палиират, но няма да излекуват. Виждал съм Sulph и Phos да въздействат толкова силно, че после съм съжалявал. При белодробните случаи преценявайте, дали има останало достатъчно белодробно пространство, което да прави излекуването възможно. Ако няма да може да понесе по-висока, дайте ниска; но не я давайте изобщо, ако няма достатъчно белодробно пространство, което да гарантира, че пациентът ще я издържи.

Въпрос: Имам дете с умствена изостаналост, чийто ум става по-ясен всеки път, когато увелича потенцията. Тя взема Bar-sulph. Това е необичаен случай. Бихте ли отишли докрай, и да препоръчате сериите; или бихте давали от високите до ММ?

Кент: Тук можете да си създадете грижи и да изпаднете в объркване. Един пациент може да реагира безопасно, но в деветдесет и девет случая високите потенции не биха произвели действие. Целта е да задържим пациента под въздействието на лекарството възможно най-дълго време; да увеличаваме силата му само с толкова, че да реагира, да достигнем до най-добре въздействащата степен на потенциране.

От опита си съм съм стигнал до приложението на серии потенции от 1М до DM (5СМ), в това число 10М, понякога близо до 50М, и СМ.

Давал съм и други потенции, за да наблюдавам какво действие ще произведат. Когато давате много високи потенции, правите пациента си свръхчувствителен; вместо това се върнете към ниските и започнете отново.

Като правило, две този (понякога три) от една и съща степен на потенциране дават най-добри резултати. Станало ми е почти рутинно, защото архивите ми показват, че третата доза от същата потенция не дава ефект.

Грешка е да се смесват степени, както и потенции приготвени по различен начин. Ако сте започнали по Ален, Ерхарт или Кент, придържайте се към същите серии и към същата скала.

Следва: Серии от потенции при хроничните болести

Превод ©Цветана Коджабашева, 2015, от „Сборник публикации“  от Дж. Т. Кент.