Лебедова песен

Уводна статия от А.Д. Съдерланд към „Хомеопатичният архив“ на МХА (‘The Homeopathic Recorder’, IHA) от месец юни 1954 година

Поради интернационалната същност на Международната Ханеманова Асоциация винаги е било въпрос на политика и традиция Асоциацията да обвързва дейността си с изучаването и доразвиването на доктрината и теориите в хомеопатията и с хомеопатичната практика, като същевременно стои далеч от политическите и другите аспекти на националните и професионалните проблеми. Настъпи обаче такова време, в което последно споменатите фактори не могат повече да бъдат игнорирани или пренебрегвани. Моля аудиторията да изтърпи за кратко моите лъкатушни размисли по този въпрос, тъй като тази уводна статия е за мене последна; защото моят тригодишен мандат на редактор изтича с този брой на Архива.

Връщайки се в годините назад, преследван от мисли за съдбата на нашата школа, силно бих желал да завърша с оптимистична статия; обаче не успявам да намеря никакво ефективно решение на нашия критичен за растежа и разпространението на хомеопатията проблем. Много мастило е изписано и много е казано по негов адрес, и много е направено – макар и от малцина – за разрешаването му. Обаче преди да се предприеме някакво съгласувано и полезно действие, ние трябва да мобилизираме своите членове и архиви; а повярвайте ми, това е една наистина Херкулесова задача – обмена и кристализирането на нашите идеи; ние трябва да съставим съвместен план и да намерим някого, който да действа като носител на промяната, щом всички необходими предпоставки бъдат налице.

Един от аспектите на нашия проблем представляват ролите на двете главни действащи лица – обществото и хомеопатичният лекар.

Откакто средствата за комуникации нараснаха скокообрбазно, обществото разви тенденция да проявява вкус към медицински и здравословни теми. Все повече то бива завладяно и манипулирано от мощна, деятелна пропаганда, а неговото мнение –оформяно според модата. Поради елементарните, а често и предубедени сведения, които обществото получава чрез вестници, списания, радио и телевизия, има хора – отегчени и недоверчиви към модерната алопатия, поради нейната сложност и все по-високата цена на преобладаващите алопатични методи; повечето обаче остават заблудени от простотата на хомеопатичния подход и са склонни да приемат, че той не би могъл да е достатъчно добър, след като е толкова евтин. Мнозина измежду нашите опитни хомеопати, добили дълбоко познание през дългогодишната си практика, дори не разсъбличат пациентите си, за да ги прегледат; и създават у претенциозния очакващ пациент впечатление за шарлатания. Подобно повърхностно мнение често бива изказвано на висок глас и пропагандирано във вреда на нашата школа.

Все по-взискателното общество успешно е изразило пред медицинската гилдия какво очаква от лекарите хомеопати, но малцина измежду хомеопатите казват какво очакват от своя пациент; а честно и справедливо е такова гледище да бъде изразено по недвусмислен начин, за да не се превърнат лекарите хомеопати в психоневротици поради постоянните нападки.

Както не съществуват вече така наречените „независими“ работници (всички са вече членове на профсъюзите), така и самостоятелно практикуващият хомеопатичен лекар скоро ще се превърне в отживелица от миналото. Повечето от нас вече са обединени. Никакви усилия за борба, разгорещени ораторствания, официални изявления или пълно игнориране – нищо от това няма да спре настъпващата промяна на духа на времето; така че защо да не плаваме с прилива, присъединявайки се към медицинското братство; защо да не организираме вътре в редиците му наше собствено подразделение, наша отделна специалност? Тази идея ние се опитвахме да проведем в последните няколко години, но тя срещна твърде слаба подкрепа. Всички ние очакваме „Годо“, който да дойде и да разреши нашите проблеми.

Това е моят последен апел към нашите отдадени членове – нека се обърнат към разрешаването на този проблем най-сериозно и да го подложат да дискусия, за да намерим решение и да пристъпим към действие.

А. Д. Съдерланд, 1854

*****

Превод ©Цветана Коджабашева, 2016, от ‘The Homeopathic Recorder’, брой 6/54.