Кратките трудове на барон фон Бьонингхаузен

Част Първа

Предстоящо издание

В началото на ноември тази година за първи път на български език ще излезе от печат първата част от сборника „Lesser Writings“ на барон Клеменс фон Бьонингхаузен. Българското издание ще бъде в две части. Препратка към съдържанието тук.

В „Кратките трудове“ са поместени почти всички есета, памфлети и трактати на фон Бьонингхаузен, събрани от Томас Л. Брадфорд от архивите на периодичните хомеопатични издания от онзи период. Преводът от немските оригинали е извършен от проф. Л. Тафл.

Всички хомеопати знаят името на Бьонингхаузен и приноса му за развитието на хомеопатията. Известни са безспорните му достижения в практиката, снемането на случая, въвеждането на определение за характеризиращи симптоми, връзките между лекарствата, страните на тялото, афинитетите на лекарствата, създаването на първите реперториуми и т.н. И наред с всичко това около неговата фигура кръжи една особена подробност, споделена обща тайна – сред големите имена в хомеопатията, към които принадлежи по право, единствен той не е бил дипломиран лекар, преди да стане хомеопат. Ето част от неговата история.

Клеменс Мария Франц фон Бьонингхаузен, доктор по право, е роден на 12 март 1785 в Херингхавен, имение, принадлежащо на родителите му в Оверейсел, Нидерландия. Името и гербът на неговите предшественици могат да се проследят до тринадесети век; един от тях бил австрийски генерал и фелдмаршал, комуто император Фердинанд присъдил титлата „баронет“ на императорско имение, принадлежащо към най-старите благороднически фамилии във Вестфалия и Рейнланд. Тъй като в продължение на 300 години почти всички мъжки представители на рода Бьонингхаузен се отдавали на военна кариера, притежанията им не били особено големи.

Бьонингхаузен завършил гимназията в Мюнстер и университета в Гронинген, където изучавал не само юридически науки; той проявявал голяма склонност към лекциите по естествени науки и медицина. Благодарение на уменията и произхода си той заемал важни обществени длъжности: адвокат към Върховния съд в Девентер (1806), главен секретар на Луи Наполеон, тогава крал на Холандия (1807), президент на Провинциалния съд на Вестфалия в Кьосфелд (1814), ръководител на Ботаническите градини на Мюнстер, кралски секретар в Мюнстер.

През 1827 година здравето му сериозно се разстроило. Двама алопатични лекари му поставили диагнозата гнойна туберкулоза, която се влошила още повече през пролетта на 1828; и това станало причина за първия му досег с хомеопатията. Когато всяка надежда за възстановяването му вече изглеждала загубена, той писал на своя приятел ботанист А. Вайхе, който бил и първият хомеопатичен лекар в провинциите Рейнланд и Вестфалия, макар за Бьонингхаузен това да било неизвестен факт. По-късно доктор Грос пише, че лекарството, с което Вайхе излекувал своя приятел, е било Pulsatilla.

Така било поставено началото на твърдата вяра и активната подкрепа на Бьонингхаузен за хомеопатията. След напразни опити да предизвика интерес към хомеопатията сред лекарите в Мюнстер, с които имал контакт, бидейки сред основателите на местното медицинско общество, той решил сам да се захване с тази работа. Започнал с ревностно опресняване на полузабравените си знания по медицина от университета в Гронинген, но тъй като не бил дипломиран лекар, той нямал право да практикува; затова първоначално наблегнал на литературна работа, която му позволила да стане много успешен хомеопат; най-сетне, на 11 юли 1843 крал Фридрих Вилхелм ІV издал заповед, с която го оправомощил да практикува хомеопатия без ограничения.

Много от трудовете на Бьонингхаузен датират именно от този период; те били използвани от всички германски хомеопати, включително от самия Ханеман до неговата смърт. Съзнавайки важността на познаването на лекарствените картини, Бьонингхаузен поставил за своя главна цел да открие техните характеристики и да ги направи достъпни за практикуващите, без да се губи много време за търсене при източниците. След като бил освободен от своя пост на кралски съветник в Мюнстер, Бьонингхаузен посветил цялото си свободно време на своите литературни трудове и на хомеопатичната си практика. Доказателствата виждаме в Archive, Der Zeitung и Homeopathe belge. От 1830 година той бил постоянна кореспонденция с Ханеман, Щапф, Грос, Мюхлебайн, Вайхе, продължила до смъртта им. След загубата на почитания основател на нашата школа и на „Ветераните на старата гвардия“, Бьонингхаузен продължил кореспонденцията си с изтъкнатите представители на професията в родната му страна и в чужбина – сред тях докторите Херинг и Липе, който бил и негов сърдечен приятел. През 1848 той основал годишната асамблея на хомеопатичните лекари в Рейнланд и Вестфалия, и в следствие бил избран за член на повечето съществуващи хомеопатични общества. На 1 март 1854 година Хомеопатичният медицински колеж в Кливланд, САЩ, го удостоил с диплом и докторска степен по медицина, а на 20 април 1861 императорът на Франция го произвел в рицар на Почетния легион. Бьонингхаузен починал от апоплектичен удар на 79 годишна възраст[1].

Познанията по Materia Medica на фон Бьонингхаузен били толкова задълбочени, че след смъртта на Ханеман едва ли останал хомеопат, който да може да се мери с неговото майсторство. От самото начало на своята хомеопатична дейност той вървял по стъпките на Ханеман и следвал същия път стриктно и съвестно, до последния си дъх. Но почитайки го, бранейки го от всякакви нападки, Бьонингхаузен все пак не е смятал Ханеман за непогрешим във всяко отношение. Всичките му усилия били насочени към практическата страна на хомеопатията – да бъде тя усъвършенствана и лесна за практикуване. Повечето от самостоятелните му творби, както и многобройните му статии и трактати, изпращани главно до Архива на Щапф и до Der Zeitung, били създадени с тази цел. Стриктната и точна индивидуализация била за Бьонингхаузен първото и най-важно условие за успешна хомеопатична практика; точното изучаване на пациентите и детайлното скициране на картината на болестта били сред най-честите му препоръки към младите хомеопати.

С неуморна енергия, в продължение на половин век Бьонингхаузен е работил за хомеопатията. Със своята практика той доказва, че намаляването на дозата, увеличаването на потенцията и рядкото повторение обезпечават успеха на лечението при точна индивидуализация на лекарството. Хиляди са излекуваните от него животни и хора, при това включително от болести, смятани за нелечими. Сред по-крупните му трудове са: „Лечението на холерата и нейната профилактика“ (1831), „Реперториум на антипсоричните лекарства“ с предговор от Ханеман относно повторенията на дозите (1832) „Общ преглед на главните сфери на действие на антипсоричните лекарства и на техните характеристики“ като приложение към реперториума (1833), „Опит върху хомеопатичната терапия на интермитентната треска“ (1833), „Принос към познанието за особеностите на хомеопатичните лекарства“ (1833), „Хомеопатичната диета и цялостната картина на болестта“ за непрофесионална публика (1833), „Хомеопатия, ръководство за непрофесионална публика“ (1834), „Реперториум на лекарствата, които не са антипсорични“ (1835), „Опит за проследяване на относителните връзки между хомеопатичните лекарства“ (1836), „Терапевтичен джобен наръчник на студентите по Materia Medica и на лекарите в тяхната практика“ (1846), „Кратка инструкция към непрофесионалната публика за профилактиката и лечението на холерата“ (1849), „Двете страни на човешкото тяло и връзки“, хомеопатични проучвания (1853), „Домашен хомеопатичен наръчник в кратки терапевтични диагнози“, опит (1853), „Хомеопатично лечение на магарешката кашлица в разнородните ѝ форми“ (1860). За венец на литературното му творчество се смята книгата „Афоризмите на Хипократ през погледа на един хомеопат“ (1863). Малко преди смъртта си пише разширена редакция на памфлета си за интермитентните и други трески, насочена към бъдещите хомеопати (1864), но не успява да я завърши. Във всичките си трудове Бьонингхаузен ярко подчертава огромната важност на характеризиращите симптоми и стойността на съпътстващите симптоми, като маркери на индивидуализацията. Днес тези негови думи са възприети като всеобщо основополагащо правило.

„Терапевтичният джобен наръчник“ на Бьонингхаузен свежда тоталността от симптомите до няколко съществени момента: разположението на оплакването; съществото на усещанията или оплакванията; условията на влошаване според време и обстоятелства; подобряване според време и обстоятелства; съпътстващи симптоми. Подробна теоретична обосновка на тази конструкция намираме в прочутото му есе за характеризиращата стойност на симптомите, както и в предговора от самия автор към Наръчника. Трудовете на Бьонингхаузен намират широко приложение сред представителите на Американската хомеопатична школа, сред които цитирам само Х. Робъртс, А. Липе, С. Богър. Последният е автор на прочутата Materia Medica, озаглавена: „Характеристиките и реперториумът на Бьонингхаузен[2]. В предисловието на книгата доктор Богър пише:

„Голяма радост изпитвам от факта, че съм в състояние да представя на професията съществената част от майсторските трудове на фон Бьонингхаузен, събрани в една книга. Materia Medica се състои от неговите „Характеристики“, преведени тук за първи път, „Магарешката кашлица“, „Интермитентната треска“, „Терапевтичният наръчник“; както и терапевтичните бисери, извлечени от „Афоризмите на Хипократ“. За целите на диференциацията са добавени части от „Връзките между лекарствата“ в края на всяка лекарствена секция; те са резултат от дългогодишните наблюдения на фон Бьонингхаузен. Реперториумът съчетава „Джобния наръчник“, реперториумите на „Апсоричните“ и „Антипсоричните“ лекарства, „Страните на тялото“, „Интермитентната треска“ и „Магарешката кашлица“, както и широки параграфи от „Афоризмите на Хипократ“.“

Този цитат позволява на запознатата аудитория да прецени до каква степен трудовете на фон Бьонингхаузен се използват днес.

В свое писмо до доктор Ернхарт от Мерсберг, Ханеман пише така: „Всички мои пациенти от аристократичните среди, които са засегнати от хронични болести, трябва да са прочели моя „Органон“ и „Хомеопатията“ на Бьонингхаузен; в противен случай аз отказвам да поема тяхното лечение.“ Всеизвестна е вярата на Ханеман в способностите на неговия приятел, събрана в следните няколко думи: „Ако някога се разболея, ще ме лекува единствено той.“

[1] Източници: "The Pioneers of Homoeopathy" от Т.Л. Брадфорд, „Бьорике и Тафл“ 1897; “Life and Letters of Dr. Samuel Hahnemann” от Т.Л. Брадфорд, „Бьорике и Тафл“, 1895

[2] ‘Boenninghausen’s Characteristics and Repertory’ от С.М. Богър, Паркърбърг, Вирджиния, 1905.

Превод Цветана Коджабашева, част първа, 259 стр. Издава Фондация „Quantum“, 2017.