Как да изучаваме реперториума

Тази публикация представя превод на кратката студия, написана от Дж.Т. Кент към неговия Реперториум, публикуван през 1897 година. Известно е, че Реперториумът на Кент представлява основата, върху която са създадени най-употребяваните от хомеопатите днес реперториуми.

Студията ни предоставя фрагментарен поглед върху развитието на хомеопатията, и безценни указания за извършване на реперторизация от един безсмъртен учител, неизменно валидни и днес.

1. Използване на реперториума

Тъй като хомеопатията обединява науката и изкуството, изучаването на реперториума трябва да се състои от наука и от изкуство.

Научният метод е механистичен метод; снемане на всички симптоми и записване на свързаните с тях лекарства с техните степени, накрая изготвяне на резюме с маркираните степени.

Има и майсторски метод, който пропуска механистичния и е по-добър от него, но не всички са подготвени, за да го използват. Майсторският метод изисква преценката да се извърши върху всички симптоми, след като случаят е снет най-внимателно. Симптомите трябва да бъдат преценявани според тяхната стойност като характеристики, във връзка с пациента; те трябва да бъдат прегледани от рационалния ум, за да се определят онези измежду тях, които са странни, редки и особени.

Симптомите, които са най-особени за пациента, трябва да бъдат взети най-напред, после по-малко особените и най-малко особените, докато се достигне до симптомите които не са особени, в изложения порядък.

Тези симптоми трябва да се оценяват пропорционално на тяхната връзка с пациента, не с частите на тялото му, и да се използват вместо крайните и патогномоничните*** симптоми.

*** Патогномонични са симптомите, характерни и специфични за дадена болест, описана от медицината – бел.пр.

Симптоми, които трябва да се вземат:

Първи са тези, свързани с любовта и омразата, или с желанията и отвращенията.

Следващи са онези, които принадлежат на рационалния ум, така наречения интелектуален ум.

На трето място – онези, които принадлежат към паметта.

Всички те, умствените симптоми, трябва да бъдат най-напред обработени в обичайната форма, докато бъдат определени лекарствата, които най-добре подхождат на това умствено състояние, като се пропуснат всички симптоми, които се числят към патологичната причина и които са общи за болестта и за всички хора. Когато се съберат в група от пет или десет лекарства, или колкото са се появили, вече сме подготвени да ги сравним и да открием лекарствата, които са свързани с останалите симптоми на случая.

Симптомите, които са следващи по важност, са онези, свързани с целия човек и цялото му тяло, или кръвта и телесните му течности; като чувствителност към топлина, студ, буря, почивка; към нощта, деня, времето. Тук се включват както симптоми, така и модалности. Колкото такива симтпоми бъдат открити, трябва да бъдат добавени към първата група от умствени симптоми.

Няма нужда да се записват лекарствата, които не попадат в умствената група; а за да има надежда за успех, тези симптоми, които се отнасят до пациента като цяло, не трябва да бъдат пропускани.

На следващо място трябва да търсим измежду записките си всички лекарства, които са най-подобни на особеностите на областите на тялото; на органите в тялото; на частите на тялото; и на крайниците.

Трябва да се подчертаят съответствията със секрециите от язвите, от матката по време на менструация, от ушите и от други части; защото те са много тясно свързани с жизненото функциониране на организма.

Следващи са модалностите на засегнатите части; често те се оказват съвсем противоположни на модалностите на самия пациент. Пациент, който желае топлина за себе си общо, и за тялото си, може да се нуждае от студенина за главата си, за стомаха си или за възпалените си части; оттам една и съща рубрика няма да покрива и него, и частите му. Така генерализирането на модалностите на изолирани части води до неправилно лекарство, или внася объркване в степените на определени лекарства.

Има странни и редки симптоми, дори в части на тялото, които опитният лекар научава, и които са така насочващи, че трябва да бъдат оценени като такива от първостепенна и най-голяма важност.

Те включват някои ключови характеристики, които водят със сигурност до дадено лекарство, или до представа, или до резултати, стига умствените и общите физически симптоми да не са противоречиви по своите модалности, и следователно да противоречат на ключовите симптоми.

За всяко правилно подбрано лекарство, когато бъде проверено в Материя Медика, трябва да може да се долови подобието и схождането с пациента, със симптомите м, с частите му и с модалностите му. Много е възможно лекарство, което не е получило най-висока степен в анамнезата, да се окаже с най-подобна картина, когато се провери в Материя Медика.

Майсторът предписващ вижда в доказванията много повече, отколкото може да се долови в реперториума, където всичко трябва да бъде пожертвано в името на азбучната система. Майсторът предписващ трябва да изучава Материя медика продължително и задълбочено, за да може да запомни болестни картини, които при необходимост ще филтрират болестните особености на хората. Има твърде много и твърде различни подобни картини, за да могат да бъдат класифицирани. Аз често съм наблюдавал интуитивни предписващи, които се опитват да обяснят дадено изумително излекуване, като казват: „Не мога точно да обясня как достигнах до това лекарство, но то много го наподобяваше.”

Ние сме чували това, и сме го усещали, и сме го виждали, но кой може да направи опит да го обясни? То не е нещо свойствено за новака, а идва постепенно при опитните майстори предписващи. Това е израстването в изкуството на артистичния ум; то се забелязва у всички майстори. То принадлежи на всички майстори лечители, но ако се разчита твърде много на него, то се превръща във фатална грешка; следователно трябва да се сверява чрез работа с реперториума, дори да е извършвана по най-механистичния начин.

Колкото повече човек се въздържа от тенденцията към лекомислие в предписването и в подхода, толкова по-мъдър става той в майсторските си действия и в работата си с Материя Медика. Тези две качества на предписващия трябва да вървят ръка за ръка, и трябва да бъде поддържано високо ниво на баланс; в противен случай всеки добър практик ще бъде сполетян от немарливи методи и навици.

2. Как да изучаваме реперториума

След като всички симптоми на пациента бъдат записани, трябва да вземем реперториума. Начинаещите не трябва да се стремят да съкращават анамнезата, а трябва да записват цялата обща рубрика, за да се упражняват, ако не за друго. Ако думата е „депресия”, лекарствата под нея трябва да се записват с всички степени. Ако депресията се проявява само преди мензис, да се вземе под-рубрика, за да се покажат онези лекарства в общата рубрика, които показват този особен период на влошаване. Много от най-брилянтните излекувания са постигнати чрез общите рубрики, когато особените не помагат; така посредством водене на внимателни записки в продължение на десет години, много от симптомите от общите рубрики ще бъдат обособени и ще получат възможно най-доброто клинично потвърждение. Колкото по-дълго се прави това, толкова повече с времето заетият лекар се научава да съкращава своите записки.

Особеното влошаване е от голяма полза, но подобни наблюдения често липсват, затова трябва да се ползва общата рубрика.

Освен това, трябва да работим по аналогия. При този метод от голяма полза е Джобният реперториум на Бьонингхаузен.

Ако вземем отличния труд на Минтън, ще открием менструална агония, подобряваща се от топлина, което е свойствено за Ars и Nux-v, и от влажна топлина, което принадлежи на Nux-m. но симптомите на даден случай не приличат на нито едно от тези лекарства, затова трябва да се обърнем към Материя Медика. Там можем да формираме анамнеза по аналогия и да използваме общата рубрика, вземайки всички лекарства, за които се знае, че се подобряват от прилагане на топлина и горещина.

За да бъдем методични, общата рубрика трябва да влезе първа в записките на предписващия, а особената – под нея. Ако се следва внимателно този план, десетгодишният труд ще представлява най-информативният източник. Онова, което е вярно за дадено лекарство при общите характеристики, е често вярно и при особеностите, особено ако отсъстват твърди  контра-индикации.

Ако този план бъде следван от начинаещите – винаги да се прочита анамнезата през Материя Медика – с времето обемът на практиката ще нараства, но работата ще стане лесна и бърза. Един млад мъж, способен да предпише на няколко пациента за деня и да постигне внимателни хомеопатични излекувания, за няколко години може да постигне достатъчна бързина, за да предписва на двадесет или тридесет души на ден. Всеки, който иска да избегне този внимателен метод, не трябва да претендира да бъде хомеопатичен лекар; правилният метод не е за него, защото желанието трябва да предшества действията.

Пациентът не винаги изразява симптомите на език, лесен за разпознаване на истинската им същност. Нужно е да се направи преценка, за да може лекарят да правилно да придобие правилна представа за симптомите. Това е толкова вярно, че младият човек – а често и възрастният, се подвеждат относно същинското естествено проявление, и достигат до неподходящо предписание. Задачата по снемането на симптомите често се оказва най-трудната. Възможно е понякога да съкратим анамнезата, като подберем даден симптом, който е много особен и държи ключа към случая. Млад човек често не може да забележи тази особеност, затова не трябва да се опитва да прави това. Удобно е да се съкращава, като се вземе група от три или четири важни съществени характеристики на даден случай, направи се разбор и се елиминират всички лекарства, които не проявяват тези съществени симптоми. Човек със значителен опит може да съкрати работата си по този начин.

Често съм наблюдавал млади хора да смятат модалност за симптом. Това е фатално за правилния резултат. Симптомът става особен или характеризиращ именно чрез модалността си.

Когато в реперториума се търси усещане, всички лекарства, които го проявяват, трябва да се запишат, а индивидуализацията да се прави първо чрез модалностите.

Често ме питат, какво се разбира под „особено” в даден случай. Малко размисъл би трябвало да доведе всекиго до отговора.

Високата температура, треската без жажда, е определено особена. Силното втрисане с жажда за студена вода е особено. Жаждата с температура не е особена, защото спокойно може да кажем, че е обичайна за високата температура, и е необичайно да има температура без жажда. Онова, което е общо за която и да е болест, никога не е особено; това може да изглежда просто, когато се обяснява, но нека този, комуто то е известно, да премине към следващата страница. Патогномоничните симптоми не се използват за индивидуализиране, и никога не са особени в смисъла, който влагаме.

Питат ме какво имам предвид, когато казвам на начинаещите да лекуват пациента, не болестта. Моят отговор е винаги такъв: Симптомът, който рядко се открива при дадена болест, е този, който е особен не за болестта, а за пациента; следователно особеностите на този пациент правят болестта различна от всички останали в нейния клас, и правят тази болест, засягаща този пациент, индивидуална сама по себе си, която може да бъде лекувана само като индивидуалност. Тази индивидуалност у пациента се проявява чрез особени симптоми, които почти винаги са видими, и които са винаги търсени от истинския лечител. Човек, който дава Аконит при температура, твърде малко познава духа на закона (за подобието – бел.пр.) или задълженията на лекаря. Същото е вярно за Колоцинтис при колики, Арсеникум при втрисане, и така нататък.

„Какво да правим, когато намерим няколко особености у един и същи пациент, и едно лекарство не покрива всичките?” Това е момента, в който умелият лекар ще вземе реперториума и ще започне търсене на лекарство, което е най-подобно на всички; и ако е учил хомеопатия няколко години, той не трябва да задава глупави въпроси. Мързеливият човек прекарва дните си в безразсъдни удоволствия, човекът с ограничена вяра пропуска твърде много ценни неща, докато постоянно се изправя публично и задава глупави въпроси, и докладва случаи с така лошо снети симптоми, че се разбира какво е вършил през живота си. Той не е използвал реперториума, и проявява пълно невежество за рубриките, както и очебиен формализъм при снемането на симптомите по начина, посочен от Ханеман. За щастие те не са отговорни изцяло за своето невежество. Къде лежи отговорността, и кой ще „хвърли първия камък”?

Толкова лесно е да затворим очи за своите прегрешения, че изглежда почти невъзможно да намерим съдия или жури, пред които да изправим първия виновник.

Надаването на вик за свобода е скръбна грешка, защото със свободата се злоупотребява и винаги най-срамно се е злоупотребявало. Тя се приема като право да се нарушава закона, поради което е достатъчно да се прояви умерена гъвкавост, за да се получи пълен еклектизъм. Тъкмо свободата изважда от употреба или ограничава употребата на реперториума, до който старите лечители толкова много са се допитвали. След като Бьонингхаузен е използвал реперториум въпреки ограничения брой лекарства, доказани по негово време, ние на свой ред трябва да го използваме още повече.

3. Как да използваме реперториума

Откакто е излязъл от печат моят Реперториум, много от моите приятели, които го употребяват, все ме спешават да напиша собствен метод за използването му. Разбирам, че това е доста трудно начинание, но ще направя опит да обясня своя метод. Не се съмнявам, че най-внимателните предписващи ще открият, че работят по подобен начин.

Използването на реперториум в хомеопатичната практика е необходимост, ако човек иска да върши грижливо работата си. Нашата Материя Медика е толкова тежка за работа без реперпориум, че и най-добрият предписващ може да постигне посредствени резултати.

След като случаят е правилно снет по Ханемановите правила, той е готов за изучаване. Тук аз не възнамерявам да предлагам общи рубрики, защото всички ги познават добре. Случай, който е добре снет и обикновено е пълен, ще покаже болестни проявления чрез чувствителност към множество фактори на заобикалящата среда, каквито са времето, горещината и студа; а също и при желанията и отвращенията, умствените симптоми и различните области на тялото.

Когато снема цялостен случай за изучаване, аз първо отделям всички проявления, които описват общото състояние, каквито са влошаванията и подобряванията на общото състояние на пациента или на множеството негови симптоми. На следващо място обмислям внимателно всичките му желания, умствени и физически, всичко, което му харесва и което го отблъсква, антипатиите, страховете, ужасите и т.н. После търся интелектуалните извращения, начините на разсъждение, паметта, причините за умствените смущения и т.н. Всички тези симптоми събирам във формуляра заедно, за да мога срещу всеки от тях да поставя всички лекарства в съответстващите рубрики, както съм ги открил в реперториума. По метода на изключването скоро ще стане ясно, че само няколко лекарства покриват всички тези симптоми, и следователно само няколко трябва да се сравнят внимателно, за да сме сигурни, кое от тях е най-подобно на особените симптоми, които още не сме очертали. Ханеман ни учи в параграф 153, че трябва да им отделяме особено внимание, защото те са специфични и характеризиращи. Учи ни още, че лекарят трябва да отдава задълбочено вниманието си на пациента. Ако тези две неща се обмислят надлежно, ще стане ясно, че Ханемановата идея е била, че характеризиращ симптом е онзи, който не е свойствен за болестта, а характеризира пациента. Цялата първа група от симптоми, отделени с цел по-обширно изучаване, са такива, характеризиращи пациента и заявени от него самия. Като разглеждаме част от симптомите по този начин, ние редуцираме списъка с възможни лекарства и го свеждаме до няколко, или дори само едно. Тъй като е нужно да се обмисли тоталността от симптоми, като база за хомеопатично предписание, сега е нужно да изучим всички останали симптоми, за са се уверим, как тези няколко лекарства кореспондират с всички специфични симптоми.

Може да се каже, че горното е само рутинна работа, и всеки я върши по описания начин. Вярно, но след като сме се научили на това, на преден план излизат най-обърканите проблеми. Да се реши добре описан случай е най-простата част от реперторизацията, но когато се появи едностранен случай, и когато пациентът изразява симптомите си на език, който не може да бъде открит в доказванията, случайт става съвсем друг. Записките на казаното от пациента трябва да отразяват, колкото е възможно, неговият собствен език. От обширната си кореспонденция и многото години на преподаване в колежа съм стигнал до заключението, че всеки по различен начин разбира, кога записките на симптомите съдържат възможности за лечебно предписание. Много случаи се представят без общи и умствени симптоми – абсолютно никакви характеризиращи симптоми, само симптоми, общи за болестта. Когато се направи успешно предписание върху такива симптоми, това не е нищо повече от случаен успех. Не може да се счете за научно предписание. Има много снети случаи, съдържащи страници с неясни описания и само един ключов симптом, който е лековерна основа за провал на много лекари.

Когато симптом, който характеризира пациента, не присъства в снетите записки на лекаря, не трябва да се изненадваме при настъпването на провала. Лекарството първо трябва да е подобно на симптомите на пациента, после и на патогномоничните симптоми на болестта му, за да може да го излекува.

За да покажа изискванията при реперторизацията, ще се опитам да представя хипотетични групи от симптоми, които може да са се проявили при който и да е човек. При добре описан случай, както и при изолирани групи пациенти, често се срещаме с така наречените „крампи на писателя”. Те трябва да се разделят на много елементи, преди да могат да се запишат правилно на хартия, и да представляват изработен случай или фрагмент от случай. Ако вземем просто „крампи на писателя” и не кажем нищо повече за това, ще разполагаме само с ограничен набор от лекарства, измежду които да търсим онова, което ще ги излекува. Но както знаем, нашите източници не са ограничени. Когато бъде проучен, изразът „крампи на писателя” означава крампи в пръстите, ръцете от китките надолу или между китките и лактите, или всичките накуп. Понякога има изтръпване и гъделичкане на една или всичките три части; понякога гъделичкане в пръстите и дланта; и всичките тези състояния се причиняват при писане, или се влошават, докато се пише.

Крампи в пръстите, докато пише: Brach., cocc., cycl., trill., mag-ph., stann.

Крампи в ръката, дланите, докато пише: Anac., euph., mag-p., nat-p., sil.

Изтръпване в пръстите, докато пише: Carl.

Изтръпване в ръката, дланите, докато пише: Agar., zinc.

Чувство за парализа в ръката, дланите, докато пише: Acon., agar., chel., cocc.

Крампи в китката, докато пише: Amyl-n., brach.

Тези рубрики представят всичко, което може да се намери в ММ по този въпрос, и често се проваляме поради оскъдните клинични и патогенетични записи, до които имаме достъп; но ние едва сме започнали да обмисляме тази дразнеща група от симптоми. Вярно е, че понякога горепосочената оскъдица дава тъкмо необходимото лекарство. Но по-често не се случва така, и затова ние трябва да продължим по следния начин:

Крампи в пръстите, дланите на ръцете или китките, или подобни засегнати части: вижте общите групи на страници 971, 972 и 973 от моя Реперториум.

Изтръпване на пръстите и дланите: Страници 1038 и 1039, като използваме и общата група.

Усещане за парализа ва дланите и пръстите: Използваме общите групи, страници 1176 и 1179.

След като старателно се запишат тези рубрики, се обръщаме към общата рубрика в секция Generals, на страница 1358, „Усилие (exertion)”; и записваме онези лекарства, които попадат в комплекса от симптоми от усилие. Писането не е друго, а продължително усилие. Когато този прост урок се запомни, лекарят веднага ще види, че същият процес ще покаже лекарството и при онези, които са изгубили сила в дланите и китките, или имат крампи и т.н., от свирене на струнни инструменти, или свирене на пиано, или от продължителното използване на някакво сечиво или инструмент. Това се постига чрез правилното използване на общата рубрика.

По-нататък, след като бъдат постигнати излекувания с лекарства, подбрани по този начин, такива лекарства трябва да бъдат добавяни към оскъдния списък с местни и специфични симптоми; така ще направим реперториума по-обширен и полезен. Такава е правилната употреба на клиничните симптоми. Правилно да се прилага общата рубрика, докато оскъдните особености се попълнят. Новият Реперториум е единственият, който предоставя празно място за тъкмо такива добавяния. Ако всички добри предписващи в света се присъединят към това начинание, скоро можем да имаме реперториум, съдържащ сравнително обширни специфични рубрики. Общите рубрики са добре поставени от Бьонингхаузен, но прекомерно; защото той е генерализирал много рубрики, които са всъщност специфични и чиято употреба е подвеждаща, и води до провал. Успехът при използването на Джобния реперториум на Бьонингхаузен се дължи на подреждането, при което общите рубрики лесно и бързо могат да бъдат използвани, за да опишат модалностите към индивидуалните симптоми, независимо дали са общи или особени. Това предимство е запазено в моя Реперториум, както знаят всички, които го използват. Но само общите рубрики могат да бъдат използвани по този начин. Една голяма рубрика, съчетаваща разнородни особености, от които нито една не е заявена от пациента, е „удар във въздуха”, когато се приложи. Например, „влошаване от писане” е особена рубрика. По никакъв начин не личи от нея, дали пациентът се влошава от писане – самият той – или рубриката сборно описва влошавания на очите му, главата му, дланите, гърба (от навеждане) и т.н. Излишно е да прибягваме до „влошаване от писане”, когато нашият симптом е главоболието, защото ще намерим лекарство, което се отнася до оплакване в някоя друга част, съвсем различно от главоболието. Да използваме тази модалност за умствени симптоми, когато тя се отнася до оплаквания в дланта, е изопачаване на обстоятелствата. Рубриката „влошаване от писане” трябва да се ограничи до симптомите, които са по-зле от писане, и да се придържа към тях, защото тя не е обща рубрика. Това е направено в моя реперториум. Това е съвсем различно от голямата рубрика „движение”. Ако вземем за изучаване Бриония, която присъства в тази рубрика, и сравним Материя Медика, ще видим колко огромен брой особени симптоми се влошават от движение при това лекарство, което означава, че самият пациент се влошава от движение.

Така виждаме, че „движение” е рубрика, която трябва да показва степента на влошаване във връзка с общото телесно състояние, и при общите, и при особените симптоми, и затова трябва да се постави в секция „Generals”. Всяка рубрика, която касае толкова много особености, че самият пациент изглежда е повлиян, трябва да се постави в тази секция. Много чудесни излекувания са направени благодарение на Бьонингхаузен, и много прекрасни провали са последвали; и това е поради посочената причина. Новият Реперториум дава път на особеностите, всеки симптом трябва да бъде изразен чрез обстоятелствата, с които е свързан. Този реперториум едва прохожда и това може да остане така доста дълго време, освен ако всички, които го използват, не се обединят в името на това, да запазят опита си в добре подредени записки, и да ги изпращат до автора.

Авторът е посветил живота си на развитието, попълването и подобряването на този труд, и умолява всички отдадени практикуващи да сътрудничат, като отбелязват грешките и пропуските и най-вече, като отбелязват подобни модалности на особените симптоми, които са произлезли от общите рубрики и са наблюдавани при излекуванията.

Дж.Т. Кент

Превод ©Цветана Коджабашева, 2015, от Дж.Т. Кент, „Сборник публикации“.