Изучаването на Материя Медика

Беседа от А. Лорбахер върху „Сравнителна Материя Медика“ от д-р Х. Грос

Публикувана в The Homeopathic Recorder, брой 3 от 1886 година

Извадки от Въведението към Сравнителна Материя Медика от доктор Херман Грос

Водени от убеждението, че без правилно систематизирани знания върху Материя Медика е невъзможно успешното и удовлетворителното използване на нашия метод за излекуване, ние искаме да насочим вниманието на нашите колеги практикуващи към този въпрос; и да направим, доколкото е по силите ни, по-лесно изучаването ú. За целта не е нуждо да се съставят нови ръководства или наръчници, а само да се използват скритите бисери в старите книги. Богат набор от такива съкровища намираме в малко познавания и много ценен труд на доктор Х. Грос, „Сравнителна Материя Медика“, редактиран от Константин Херинг и издадена от Ф.Е. Бьорике, Филаделфия, през 1867 година.

Този плод на германската прилежност трябваше да емигрира в Америка и да се появи там в превод на английски език, защото не можа да намери издател в Германия. От това обаче книгата само спечели, защото бе обогатена от практическите наблюдения и съвети на стария майстор Херинг, както и от указания за приложението ú.

За да дадем на читателя представа за пълнотата на практическите съвети, съдържащи се в тази книга, чиято стойност и важност се състои в изясняването на значението на единични симптоми, които сами по себе си изглеждат незначителни, ще направим тук няколко извадки.

Във Въведението са изложени следните наблюдения:

„Характеристиките на едно лекарство имат допълваща и насочваща стойност и представят лекарството в една нова и различна светлина. Те не са базирани на прости извадки, нови гледни точки или сходства, а върху доказвания и клинични наблюдения – тоест върху медицински факти, резултат от изкуството на наблюдението; интересно е да се проследят природните закони, които се отразяват в  тези факти.

––

Сексуалната страст, често обединена с ревност, е от една страна в много тясна връзка с жестокостта, а от друга – с голяма интензивност на страстите.

При гняв и сексуално раздразнение се увеличава секрецията на слюнчените жлези; при страх тя се намалява.

Лекарствата, при които предоминира глада, причиняват увеличено образуване на слюнка и често усилена деликатност на вкуса (Cham, Chin, Coff); докато при по-малко слюнка намираме липсващ апетит.

При Aconite, Chamomilla, China, Coffea, намираме преобладаваща деликатност на обонянието и, съответно, никога няма сухота в носа – която, наистина, би направила чувствителното обоняние невъзможно.

Лекарствата, които предизвикват желание за бира, както и тези, които произвеждат газове без мирис, са същевременно и лекарства за черния дроб.

Скръстването на ръцете над главата по време на сън обикновено показва проблеми с черния дроб; и лекарствата, в чиито доказвания е наблюдавана такава поза, имат силна връзка с този орган.

Състоянието, при което зъбите се стисват, е идентично с общото чувство за притискане, както и с лежането на болната страна.

Сухотата на езика сочи към засягане на мозъка; това се потвърждава в онези доказвания, при които преобладава сухотата на езика.

При Arsenic намираме желание за алкохолни напитки и отвращение към сладки неща, както и кореспондиращия им раздразнителен темперамент; от друга страна, при Rhus има желание за сладки неща и отвращение към спиртни напитки, и съответстващото им депресирано настроение.

При China, Lachesis, Fl-ac, Su-ac намираме желание за алкохолни напитки и съответната на тях умствена възбуда, екстаз и т.н.; при Mercurius и Sabadilla виждаме отвращение към вино и желание за бира, която предизвиква мудност в мисленето и оглупяване.

При умствено слаби индивиди, като децата, чиито възможности още не са се развили, зениците са разширени; при умствени разстройства те са свити.

При делириум тременс има зрителни илюзии, докато при венерическите умствени разстройства виждаме халюцинации, свързани със сетивата за обоняние и слух. Те ни дават истинската картина на кореспондиращите лекарства в терапевтичната ни съкровищница. Обонятелните илюзии са наблюдавани най-вече при увеличено сексуално желание. Не може да се отрече, че сексуалната страст се надига чрез обонянието (Jäger); също така добре известно е, че разработването на благоухания от растенията е насочено към сексуалните процеси; че развитието на органите на гласа настъпва през пубертета, и че гласовите възможности на дивите пойни птици се проявяват, след като сексуалният им инстинкт бъде задоволен.

При остро зрение зениците най-често са разширени, а оптическите илюзии се проявяват в ярки цветове; при замъгленото зрение те са в тъмни цветове.

Лекарствата, които увеличават секрецията на урина, обикновено увеличават и жаждата, намаляват сексуалното желание и произвеждат депресирано състояние на ума; докато увеличеното сексуално желание е в общия случай обединено с намалена секреция на урина и тенденция към запек (Ant-c, Apis, Aur, Camph, Canth, Carbo-v, China, Colch, Con, Dig, Dulc, Iod, Mez, Nux-v, Op, Plb, Puls, Ruta, Staph и т.н.)

Жени, които менструират обилно, обикновено имат силно сексуално желание, и обратното е вярно.

Рядко намираме в нашите доказвания обилна хрема през нощта, защото всяка обилна хрема има тенденцията да стихва по време на сън и от топлината на леглото.

При така наречените наркотици преобладава хремата със запушване на носа пред обилната хрема, и има суха кашлица вместо влажна. Малкото нартокици, които често имат обилна хрема и влажна кашлица, предизвикват също по-често диария, отколкото запек.

Страданието в областта на прекордиума често е първият симптом на психическо разстройство, докато последното рядко следва чувството на тревожност в главата или в хипохондриума. А Херинг отбелязва, че опитът му с лекарствата кореспондира с това наблюдение.

Лекарствата, които предизвикват студенина на дъха, причиняват и влажни хрипове; докато онези, които правят дъха горещ, причиняват сухи дихателни звуци.

Лекарствата, които произвеждат влажни дихателни звуци, възбуждат кашлица с храчки, почти винаги. Ако все пак има изключение, кашлицата или изцяло липсва, като при холера (Colch, Cupr), или изкараните от кашлицата храчки се поглъщат (Caust), или изобщо няма секреция заради частична парализа на белите дробове, едем, емфизем и т.н. (Colch, Cupr, Ip, Op, Ant-t).

Ако едно лекарство предизвиква студенина в едната страна на тялото и горещина в другата, студът е винаги от страната, на която лекарството предоминира в останалите си аспекти. Следователно, студенината е характерен белег за едно лекарство.

Arsenic има характерния белег на конституционална липса на възбудимост, а заедно с това – преобладаващи нарушения във вътрешните части. Намираме, следователно, в това лекарство чувството за мъртвешка неподвижност и нечувствителност на вътрешните или засегнатите части.

Лекарствата, които действат специфично върху ръката от лакътя до китката (преди всичко при свиването на ръката), засягат в повечето случаи флексорите и адукторите и на долните крайници.

Мускулите на ръката от рамото до лакътя и от лакътя до китката са в противоположни отношения от гимнастическа гледна точка. Само така можем да обясним защо едно доказано лекарство, което действа специфично върху горната част на ръката, в повечето случаи оставя незасегната долната, и обратното е вярно.

Когато едно лекарство действа предимно върху вътрешната и външната част на бедрото, то действа и върху табана на стъпалото (ишиасния нерв); а когато предимно засяга предната и външната част на бедрото, то засяга и задната част на стъпалото (бедрения нерв). Така или иначе, като водещо правило се наблюдава, че целия ход на един нерв не бива засегнат едновременно у нито един доказващ; а често само в една част или в друга по своя ход и по разклоненията.“

Така изложените факти от Въведението към Материя Медика на Грос почиват на физиологични доказвания, както и на клинични наблюдения, и са от голяма важност; защото когато огромното количество симптоми, записани в Материя Медика бъдат изучавани по този начин, те не изглеждат смешни и незначителни, както твърдят нашите противници. Ние научаваме истинската стойност на тези симптоми при диференциалната диагноза на лекарствата, и поддържаме изискването на Бьонингхаузен, Херинг и други майстори на Материя Медика, тези симптоми да бъдат разглеждани като такива от първостепенно значение.

По-задълбоченото изучаване на Сравнителната Материя Медика на Грос може би ще има тази последица, че множество новаци в хомеопатията, за които Материя Медика е все още запечатана със седем печата, няма да я подминават с поклащане на глави и учтиви усмивки; подробният преглед на тази книга ще им покаже, че отличителните характерни черти на привидно подобни лекарства могат да бъдат открити само от внимателно и точно изучаване.

А. Лорбахер, 1886

*****

Превод ©Цветана Коджабашева, 2016, от ‘The Homeopathic Recorder’, 1886 година, том № 3.