Изборът на хомеопатично лекарство за сърдечни състояния

От Х.А. Робъртс, M.D.

Беседа, изнесена пред Бюрото по клинична медицина на Международната Ханеманова Асоциация на 9-11 юни 1932 година

Публикувана в ‘The Homeopathic Recorder’ през 1938 година, 4/38

Някои органи в човешкото тяло са важни поради жизнената връзка с всяка част от системата. Човекът е най-високо развитият организъм, в който всяка част функционира и се синхронизира с останалите по един гладък хармоничен маниер. Всъщност, идеалното здраве представлява идеална хармония във всичките тези части. И все пак, колкото и да осъзнаваме, че всеки орган е част от цялото, в нашите клинични връзки ние сме склонни да насочваме наблюденията си и да поставяме акцент върху израженията на нехармонично функциониране на някой орган или набор от органи – дотолкова, че загубваме поглед върху много по-важната цялостна картина. Колкото и понякога да разглеждаме един орган като най-засегнатата част, нужно е да имаме наум неговата връзка с цялото – а силата на проявлението на цялостната болест не е свързана с отделния орган, свързана е със самия човек.

Не съществува друг клас болести, който да илюстрира казаното по-ярко, както правят това нарушенията, възникващи от така наречените „сърдечни болести“, защото сърцето е енергийният генератор, динамото на тялото, и когато неговата функция е нарушена, здравето на цялостния индивид се нарушава във всяка една част от организма.

Казано е, че предписанието за сърдечни състояния е толкова по-точно, колкото повече забравим за или игнорираме поставената диагноза. Това е истина, защото ако има състояние, при което симптоматиката трябва да бъде пътеводната светлина за избора на лекарство, това е състоянието на сърдечни проблеми.

Добре е да помним, че при сърдечни състояния ние сме изправени пред псорични прояви, или понякога пред сифилитичен миазъм, присаден върху псорична основа; при сърдечно състояние, можете да бъдете убедени в псоричната му основа, усложнена или неусложнена. Много, много пъти в тези състояния ние откриваме последствията от потискането на проявленията на миазма, или наблюдаваме очевидно латентния миазъм; и ако не разпознаем и вземем предвид тази основополагаща причина на нарушението, може лесно да се провалим в своето предписание.

При сърдечни състояния, когато нарушението е причинено от потиснати псорични проявления, наблюдаваме симптоматика, която е много наподобяваща тази на възпалителния ревматизъм или на обривните болести.

В тези състояния именно ние трябва да анализираме симптоматиката много внимателно, и да помним основополагащото правило за анализ на всички симптоми: Всеки симптом има своето място; той има и своето усещане; има своите граници, изразени под формата на влошавания и подобрявания, а има и придружаващи, съпътстващи симптоми, които често се откриват във влошаванията, или понякога в очевидно несвързан симптом в друга част на тялото.

За да онагледим:

Малко момиче на 12 години се разболяло от скарлатина, последвана от ревматична треска. Когато най-сетне тя дойде при мене (а колко често сърдечните случаи идват при нас след други форми на лечение!), тя страдаше от мъждене и митрална регургитация и сърце, отслабено поради остро разширение. Търсейки симптоматиката, върху която да базирам избора си на лекарство, аз взех предвид сърцето като един симптом. Към него добавих угнетеното дишане с усещане за задушаване, отчетливото влошаване следобед и при усилие. Имаше много силно разширение на крилата на ноздрите. Тези симптоми дават мястото, усещането (на задушаване) и влошаването – по време и при усилие. Имаше също температура, асоциирана с жажда, пламнала червенина по бузите, влошаване на треската в късния следобед; студенина на едното стъпало и парене в другото – всичките тези са съпътстващи симптоми. Друг забележителен и особен симптом без възможна патологична връзка към случая, беше усещането ú, че вдишва потискащи изпарения.

Тази картина показва точно какво трябва да търсим винаги в симптоматиката: мястото, усещанията, модалностите и съпътстващите симптоми. С такава ясна симптоматика не беше трудно да открия лекарството, и тя отговори незабавно на Lycopodium. Скоро можа да се върне на училище и да прави всички неща, които са естествени за момиче на нейната възраст за период от две години, без да ú се налага консултация с лекар. Наскоро тя разви грипно състояние и при възстановяването от него тя прояви отново симптомите на сърдечно нарушение – повтори същите симптоми като при предишната атака, но с по-слабо изразен интензитет; и те отново отстъпиха при повторението на Lycopodium.

Друг случай, който илюстрира връзката между сърдечното нарушение и цялостния пациент, е случай на несъмнена стеноза на трикуспидалната клапа. Тя се оплакваше от страдание в областта на прекордиума, което беше режещо по характер, влошаваше се от дълбоко дишане, от лежане на лявата страна и от изкачване на дори най-малък брой стълби, влошаваше се от вятъра и от започването на мензиса. Имаше също артритни болки в коленете, които се влошаваха от студен въздух и при ходене; студенина на стъпалата. Тя много обичаше сладкиши и се влошаваше много и от най-малкото количество храна от зелевото семейство. Ето ви един случай на стеноза на сърдечна клапа, който е несъмнено псоричен по произход; обаче предписанието се базира не на диагнозата, а на трите изисквания за място, усещане и съпъстващи симптоми; и Bryonia много помогна в това състояние.

Един случай на митрална регургитация у момче на 11 години, което бе пренесено по стълбите до кабинета ми от двама мъже. Състоянието се развило след ревматична треска. Момчето се оплакваше от тъпа болка в лявата страна на гръдния кош, влошаваща се при лягане и след сън, и се подобряваше от оригването на много газ след хранене, дори след оскъдни количества храна; артритни болки в лявото рамо и лявото коляно; изключителна умора, чак до изнемощяване. Lycopodium укрепи много това момче, и се наложи да бъде повтарян в по-висока потенция на редки интервали от време. Той завърши гимназията като буен и активен младеж, само със следи от регургитация на клапата, и то при необичайни натоварвания.

Жена на 70 години със систолична граница на кръвното налягане от 260 беше внезапно обхваната от смазващи болки в областта на левия прекордиум, които се разпростираха надолу по протежението на лявата ръка до върховете на пръстите. Имаше силен задух, който много се влошаваше от дълбоко вдишване, от лягане и от движение от всякакъв вид. Това страдание бързо се подобри от Latrodectus mactans, и в продължение на година и повече след атаката тя се движеше с комфорт. Ето един случай на прекордиума като локация, смазващата болка като усещане, и отчетливите модалности, които посочваха лекарството.

Една омъжена жена на 39 години, която страдаше от хипертрофия на сърцето с 4 инча след зърното в резултат от две пресилвания на 17 и на 21 годишна възраст, помагала при преместването на някакви мебели на 03/Дек/1931 година. Тя получила много бурно сърцебиене; изобщо не можеше да лежи; имаше отчетлива борба за въздух; пулсът беше 140, много мек и потъващ; суха раздираща кашлица, влошаваща се от говорене, от най-слабото движение, от всякакво навеждане напред; спеше постоянно с ръце над главата; виждаше черни петънца и точки пред очите при навеждане напред; усещаше, като че ли нещо я притиска в областта на епигастриума; имаше разслабени изхождания със сграбчваща болка. След Pulsatilla състоянието ú се облекчи в огромна степен. За няколко дни тя беше способна да легне, кашлицата почти напълно изчезна. Дейността на сърцето се забави и тя се възстановяваше много бързо, когато получи внезапна остра болка в долната част на корема и двете ингвинални области, и изключителна смазваща болка в глезените и стъпалата. Пулсът в двата крака спря поради тромбоза на двете феморални артерии. Тя бързо разви гангрена на двата крака и беше победена от гангренозното състояние на 31/Дек. Представям ви този случай, защото той показва нуждата да се предписва върху трите точки – място, усещане, съпътстващи – и хомеопатичното лекарство, подбрано на тази основа, ще облекчи дори опасни и болезнени състояния. Фаталният край в последния случай без съмнение се дължеше не на сърцето, а на инцидентната тромбоза, защото пациентката беше възстановена значително и можеше да лежи комфортно, преди настъпването на тромбозата.

Следващият случай е на тироидна токсемия с много отчетлива сърдечна патология, много сърцебиене и фибрилации. Тя беше на 62 години, много слаба. Оплакваше се от усещане за силна одраност в гърлото през цялото време; чести кръвоизливи от носа; изключително остър, вълчи глад и жажда; сърдечната дейност беше много рязка и бърза, влошаваше се при усилие; имаше усещане за притискане в диафрагмата и хранопровода; усещане, като че червата не работят; едема на краката от коленете до глезените. Всички тези симптоми бяха придружени от огромен страх от смъртта. Iodine значително подобри пациентката във всяко отношение. Това е друг пример за необходимостта да се съобрази цялостното състояние и на пациента да се предпише върху пълните симптоми и съпътстващите ги такива, а не върху диагнозата.

Приведените примери са само няколко измежду многото, които се намират в нашите картони. Сърдечните симптоми и сърдечните болести трябва да се лекуват, както лекуваме всяка друга болест – като работим върху анализа на симптомите на цялостния индивид; независимо дали са остри или хронични, тези състояния показват пътя към спасението от физическите страдания посредством своята симптоматика. По този начин избягваме физиологичното предписание и даването на много лекарства, което е така широко разпространено просто защото при споменаването на думите „сърдечни проблеми“ разумът отстъпва мястото си на паниката; множеството колеги забравят своите опори и предписват според диагнозата, наместо според диктуваното от симптоматиката. Когато обаче бъдат следвани тези прости указания за анализ на симптомите и към това бъде добавено познаването на лекарствата, тогава вместо палиацията се проявява лечебен ефект върху цялостния индивид, пациентът се въззема и благославя хомеопатията.

Дерби, Кънектикът

Обсъждане

Д-р Богер: Сърдечните случаи са винаги интересни, както посочи доктор Робъртс, и ако сте алопат, ще дадете дигиталис в 98 % от случаите; и в 98 % от времето вие ще сте дали погрешното лекарство. Ако сте хомеопат от типа на терапевтите, ще дадете Cactus и в 90 процента от случаите ще сте в грешка; и немалко случаи и от двете категории завършват с неочаквана смърт след прилагането на лекарството.

Аз много натрапчиво получих този урок, когато един мой приятел умря за кратко време след като си мислеше, че е взел точното лекарство – а беше взел Cactus. Това беше грешно лекарство.

Указанието за предписване въз основа на мястото на нарушението – локализацията, както я нарича Бьонингхаузен – е доста важно, но аз постепенно достигнах до извода, че то не е толкова важно, колкото подчертава Бьонингхаузен или колкото някои от нас са го считали в миналото. То е много важно само когато местните симптоми са странни и особени, иначе другите симптоми – общите конституционални симптоми – би трябвало да натежат пред местните.

Когато говорим специфично за сърдечни оплаквания, си припомням опита си от времето, когато бях новак в хомеопатията. Като начинаещи ние често добиваме опит, който помним, докато сме живи. С други думи, през втората година от практиката си ние вършим работата си така, както и след като сме практикували 40 години.

Случаят беше на мъж около средната възраст, който имаше хронична митрална регургитация с известно разширение на сърцето. Той беше турист в града и, страдайки доста, беше изпратил да ме повикат; защо направих това не зная, но аз му дадох няколко дози Bar-c 200c. Старото потиснато изпотяване на стъпалата, което той бе имал преди много години, и от което се бе отървал, се появи за кратко време. Този мъж и до днес е жив, и е в доста добро здраве.

Д-р Гример: Това е отлична лекция и тя подчертава нуждата от предписание, независещо от болестта или диагнозата и в синхрон с всеки хомеопатичен професор от Ханеман до наши дни. Няма съмнение, че когато се придържаме към този метод, можем да излекуваме случаи, които изглеждат нелечими и биха били нелечими с всеки друг метод; а дори и за целите на палиацията в нелечимите случаи, каквито за съжаление всички срещаме, ще получим повече удовлетворение и за пациента, и за нас самите, ако се придържаме към правилото, което доктор Робъртс така отлично изложи.

Д-р Робъртс: Искам да спомена само едно нещо, което доктор Богер засегна. Бьонингхаузен, ако съм го разбрал правилно, поставя трите точки на локализация, усещане и ограничения, плюс съпътстващите симптоми, но подчертава отново и отново, че изборът на лекарството зависи почти универсално от влошаванията и подобренията, и от съпътстващите симптоми. Той набляга на тази част, както аз го разбирам, и аз съм се убедил в правотата му, защото така получаваме най-добрата картина на лекарството.

*****

Превод ©Цветана Коджабашева, 2016, на български език от ‘The Homeopathic Recorder’, брой 4/38.