Колективната еволюция

„Много е лесно да изчезнеш всъщност. Имаш си завеса, и когато приятелите ти започнат да те търсят, ти се скриваш зад завесата.“

Из мислите на едно 8-годишно дете

Мисълта ми бяга към постиженията на хората назад във времето – географски открития, първи стъпки на науката, бурни тласъци на изкуствата. Днес предимно задоволяваме желания, не толкова потребности; а стремежът към усъвършенстване и ново постигане е силно притъпен. Дотам сме стигнали, че дори отхвърляме безспорни постижения, за да запазим своето удобство.

Човекът масово е забравил, че е пионер. Забравил го е, макар пионерството да е записано в най-дълбоките нива на родова памет на човечеството. Човекът е бил пионер, когато е открил, че може да се изправи. Бил е пионер, когато е изнамерил начин да разцепи скалата, за да си приготви острие. Когато е видял искрите и е измислил как да запази и пренесе огъня, когато е напуснал пещерите, когато е създал древната Шумер и е изобретил клинописа, отмерването на времето с минути и часове, аграрните сечива, колелото.

Днес човекът е овързан. Обикаля по следите на една нишка, която неусетно го води в кръг. Потънал в ежедневните задължения, в материалните удовлетворявания. В преследването на славата, на суетата, на властта. Някъде дълбоко, в незнайни слоеве, човешката същност се обажда. Шепти, размърдва се, шава леко, заглушена, притъпена, но още там. Забравили сме какво представлява тя. Нашата съзидателна сила.

Приемаме за даденост науката, постигнатото досега през вековете. Но дали науката е завършена, дали е съвършена? Нима тя винаги е била познавана такава, каквато е днес? Възможно ли е днес да се убеждаваме сами, че науката е константа, как е възможно това?! Хилядолетия човешки напредък доказват, че единствено сигурно нещо в света е непрекъснатото движение. Всичко, което днес наричаме наука, е плод на човешкия дух. Той не винаги е разполагал с онова, което има днес. И утре ще разполага с повече, много повече, отколкото днес.

Често си припомням това. Не съм завършена. Има още какво да постигна. Не съм се константа. Обратното означава да се отрека от човешката си същност. От способността да творя и постигам.

***

В последните 14 години от своя живот аз се възползвам от едно човешко постижение – класическата хомеопатия. Приемам за свой дълг, поне на децата си да осигуря възможността, също да се ползват от нея. Това е смисълът, нали, инак постижението умира.

Постижение означава „напредък, прогрес и развитие“. То е също и успяване, движение напред, усъвършенстване, подобрение, възход, успех – в която и да е област на човешка дейност. Постижението ни дава възможност да живеем по-добре днес, отколкото сме живели вчера. Да стъпим върху него и усилно да се стремим да го доразвиваме и подобряваме, да го надграждаме, и така да допринесем за развитието на човечеството. Това е духовното разбиране за „по-добре“.

Класическата хомеопатия е безспорно постижение. Тя дава силен тласък на медицинската наука. И остава парадоксално отхвърлена от нея. Парадоксално, да, защото медицинската наука съществува в интерес на хората, нали така? Медицината трябва да бъде средство за отстраняването на болестите и за възстановяването на здравето. Тя не е просто наука. Тя е средство за хуманно отношение към човека, и още много повече. Не бива да забравяме това. Нищо, че напоследък медицината у нас е по-различна.

Хомеопатията също е медицина. Независимо как я наричат и охулват, тя всеки ден в днешно време, тук или някъде другаде, отстранява болести и възстановява здравето на човешки същества. Благодарение на нея се избягват радикални терапии в болниците. Тя може да излекува състояния, повечето от които се поддават трудно, или изобщо не се поддават на конвенционалната терапия. Например депресия, поликистозни яйчници, ракови изменения на маточната шийка, Хашимото, хипертония, артрит, кисти на зъбните корени, тумори, фистули, язва на стомаха и дванадесетопръстника, тенденцията към образуване на камъни в бъбреците и жлъчния мехур … изброяването далеч не е изчерпателно, нямам за цел да отегчавам читателя. Това са само част от хроничните болести на съвременните хора, които могат да се излекуват с хомеопатия. Няма да правя опит да изброявам острите състояния, предизвиквани от вируси и бактерии, които нямат чет, полово предаваните болести, паразитозите и т.н., които не представляват предизвикателство за истинския класически хомеопат.

Щом една терапия е толкова ефективна, хората трябва да имат достъп до нея, за да запазят здравето си. Има ли нещо по-просто от това?

„Един ден аз ще намеря верните думи и те ще бъдат прости“

Джак Керуак

Живеем в схематизирани времена. Днес размахът е порок.

Днешната медицина трябва да бъде официално призната. Иначе не може да достига до хората. Практикуването на алтернатива нарушава правилата. Хомеопатията се обявява за  неправилна и вредна, защото начина, по който тя действа, е неизвестен. Тя засяга сериозни финансови интереси, защото е ефективна и евтина. Полагат се титанични усилия, за да бъде принизена до обикновена шарлатания.

Достатъчно е човек да се замисли, за да види, че измежду всичките пропагандни обяснения, които се предлагат щедро от разни медицински авторитети, прозира един прост извод. Изправени сме пред социална стигма.

Стигмата от векове представлява средство за опазване на status quo. Съзнанието на хората се облъчва с едни и същи твърдения, обявявани за единствено правилни, и това води до анатемосване от самото общество на онези сред тях, които желаят да се отклонят от стигмата. Тъй като живеем в ера на лесна дезинформация, лесно се създава обществена подкрепа за поддържането на тази стигма във възприятието на хората.

Това е лъже-наука. Хомеопатичните лекарства не действат. Хомеопатичните лекарства са вредни и убиват бебета в САЩ. Хомеопатичните аптеки правят милиарди долари, продавайки хомеопатични лекарства. Хомеопатията е индустрия. Хомеопатията е основана на плацебо ефект. Хомеопатията е опасна, защото дава напразни надежди и пречи на докторите да си свършат работа. Хомеопатията губи ценно време на терминално болните хора, отклонявайки ги от единствено правилната терапия в онкологията. Няма доказателство, че здравето на пациента се е подобрило благодарение на хомеопатичното лекарство, а не благодарение на позитивното мислене.“ И т.н., това са само част от съчиненията.

Измежду тези „ла-ла-ла“ приказки най-много ме развеселява последната. Нямало било доказателство. Е, така е, няма материално доказателство. Тука микроскопът не важи. Тука работят други сили, които не могат да се видят. Излиза, че трябва да се откажем от това, което виждат очите ни, да отхвърлим това, което усещат сетивата ни, само защото науката не можела да го обясни. И много хора правят точно това. Отричат очевидното и се подлагат на официално допустимото лечение, без значение дали е ефективно.

Парадоксално е, нали, как пропагандата работи. Ако се абстрахираме от съвременните думи, лесно можем да се пренесем в средните векове, защото атмосферата предразполага.

„Всичко е съвсем просто – отбеляза Холмс, доволен от изненадата ми, – толкова невероятно просто, че всяко обяснение би било излишно. … Отстраняваш всички други фактори и онзи, който остава, би трябвало да е истината.“

Артър Конан Дойл, „Знакът на четиримата“

Там е работата, че днешната наука не е способна да предложи правдоподобно обяснение на начина, по който хомеопатичното лекарство действа. Тя не разполага с нужната степен на постижения. Един германец преди двеста години е постигнал повече със своя ум, отколкото учените днес.

Нищо ново под слънцето, уважаеми учени. Просто поредният етап от развитието на човечеството, и на науката в частност. Нали няма да твърдите, че всички научни закони едновременно са се разкрили и обяснили пред учените, които изведнъж са станали „учени“? Напротив, упоритата работа е довела до днешното състояние на науката. Такава работа се упражнява в момента и по отношение на хомеопатията, само че се потулва и омаловажава от силните на деня. Но съществуват учени, които много усилено търсят обяснение на това неуловимо въздействие на тритурираните и потенцирани субстанции (който желае, може да прочете повече тук) върху човешкото здраве. На какво са дължи коренната промяна в химичните и физичните им свойства след специфичната хомеопатична обработка? Защо отровата след тритурацията вече е безвредна, а студеният корав минерал изведнъж добива неподозирани лечебни свойства? Този отговор все още убягва на учените. Нищо странно няма в това, и то не може да отмени фактите на многочислените хомеопатични излекувания. Говорим за два века история; време, в което стотици хомеопатични лекари са постигали „непостижимото“.

Въпреки че не е известно как протича взаимодействието между човека и тритурираната потенцирана субстанция, все пак милиони хора го приемат. Някои от тях – чак до степен да изучават и практикуват професионално хомеопатия. Шеги ли си прави съзнанието на хората? Що за шеги са това, щом променят човешкия живот, отварят врати, разкриват светове.

Когато една „случайност“ неизменно се повтаря, тогава чистото съзнание как постъпва? Приема фактите, ето как.

„Не съм виждала изгрева от доста време. През деня е тъмничко.“

Из мислите на едно 8-годишно дете

Ще се намерят мнозина, които ще се подиграят, че е преувеличено да сравнявам едната хомеопатия със значимостта и символиката на изконни човешки постижения. Може, хулите са част от извървяването на пътя. Всеки тласък води началото си от малка стъпка. Човекът (про)вижда нещо, и то попада като зрънце в съзнанието му, покълва, пуска корен, израства. И човечеството израства заедно с него.

Съзнанието на днешния човек още може да твори. И днес все още има зрънца.

Парадоксално е, че след толкова години, десетилетия, векове и хилядолетия, има у хората все един и същ страх от промяната. Защото всички ние днес живеем, както живеем, благодарение именно на тази промяна. Абсурдно е, че се подчиняваме всички на една група измежду нас, която желае да поддържа status quo и е готова на всякакви действия, за да го запази. Техният status quo е този на богатството, изобилието, ненужността от полагане на усилия; обаче това е най-малобройната група! Двадесет на сто притежават и разпределят 80 на сто от благата, създавани от всички нас. Така се замразява развитие, така се спира съзидание, така се скопяват мозъци.

Най-многобройната част от хората не осъзнава своята мощ в пълното ú измерение. Защото силата ни лежи в разгръщането на нашата индивидуалност, и в преплитането на много пътища в един. Разгръщането е процес, то е пътуване. Когато повече хора стъпят в една посока, между тях неминуемо се създават връзки.

***

Ето, това е нашият status quo. На мене не ми харесва и искам да го променя. Търпя го, защото съм част от малцинство. А правилата се променят, когато мнозинството от хората узреят за това. Нищо няма да се промени, ако ние не го променим. Ако искаме децата ни да достигнат по-високо стъпало от онова, на което сме застанали ние, трябва да намерим път едни към други, да разрохкваме и подготвяме заедно собствената си почва, за да отпочнем облагородяването ú. С обществен натиск да принудим държавата да ни признае правото на алтернативно лечение.

Може би още не е настъпил моментът, вероятно още не. Никога не е излишно обаче да се надуят фанфарите. Тази календарна година била на петела, който пък бил символ на зората, пробуждането и новото начало.

Приказки са това. Ново начало се поставя с действия.

©Цветана Коджабашева, 2017