За алтернативното имунизиране

„Глупостта възниква, защото знаейки съвсем малко за огромния и многообразен свят, човек съди за него само от позициите на своето знание… Разширявайки своите знания, човек преминава от по-голяма глупост към по-малка.“
Из Притча за цар Давид

„Скръбта е плод на невежеството.“ Из Притча за цар Соломон

Хомеопатичната имунизация

Хомеопатичната профилактика, наричана още хомеопатична имунизация, води началото си от Самуел Ханеман. През 1798 година Ханеман описва ефектите на Belladonna за предпазване от скарлатина. В сборника „Кратки публикации“ е включена неговата студия „Лечение и предпазване от скарлатина“, в която той пише така:

„Кой би отрекъл, че съвършената превенция от заразяване с тази разрушителна напаст и откриването на средство за постигане на тази божествена цел, биха предоставили неминуемо предимство пред всяко лечение на самата болест, независимо колко меко и ефективно е то?

Аз бях дарен с щастието да открия лекарството, което е в състояние да постигне незаразяване на здравите с миазмата на скарлатината. Открих също, че същото лекарство, дадено в периода, когато симптомите, индикиращи настъпването на болестта, се проявят, сподавя скарлатината още в зародиш; и най-вече, че това лекарство е по-ефикасно от всички познати медикаменти за премахването на ефектите, които настъпват, след като скарлатината вече е преминала, но които са по-разрушителни от самата болест. ……..

Размислих, че лекарство, което е в състояние бързо да прекъсне болестта още при зараждането ѝ, несъмнено най-добре ще предпазва здравите от нея; и следната случка потвърди моите заключения. Преди няколко седмици три деца от едно семейство лежаха болни от скарлатината; най-голямата дъщеря само, за мое удивление не прихвана болестта, макар тя първа да се разболяваше при други случаи; но оказа се, че преди децата да се разболеят от скарлатина, тя е вземала Belladonna вътрешно заради оплаквания в ставите на пръстите на ръцете ѝ.

Това обстоятелство напълно потвърди моята идея, и аз не се поколебах да приложа  това божествено лекарство на останалите пет деца от същото семейство, като предпазващо средство и в много малки дози; и тъй като действието на това растение не надвишава по продължителност 3 дни, аз повтарях дозата на всеки 72 часа; всички те останаха напълно здрави, без да проявят дори най-слаби симптоми през целия епидемичен период, и още повече без да се заразят от сестрите си, които през това време лежаха болни от най-вирулентната форма на скарлатина. ……….“

Това есе е публикувано през 1801 година. Оттогава до днешни дни хомеопатите са прилагали хомеопрофилактика при остри заразни и епидемични болести с неизменен успех. Сред тези болести могат да се посочат: скарлатина, холера, едра шарка (Ханеман, Хуфеланд, Бьонингхаузен, Бърнет, 1978-1884); дифтерия (Шаванон, Патерсън 1932-1941); полиомиелит (Тайлор Смит, Хайсфелдер 1950-1956); грип (Гутман, 1963; Кришнамурти, 1968), менингит (Кастро и Ногуера, 1974), японски енцефалит (Андра Прадеш, 1999), малария; коклюш, морбили, заушки (Голдън, 2004), лептоспироза (Finlay Institute, Cuba, 2009) – и още много, много други.

Източници в класическата хомеопатия

През 1900 година, в „Лекциите по хомеопатична философия“, Дж. Т. Кент пише: „Ние трябва да разчитаме на хомеопатията както за нашето излекуване, така и за нашата защита. Ще откриете, че за профилактика от болести е необходима по-слаба степен на подобие в сравнение с тази, необходима за излекуването. Лекарството няма нужда да е толкова близко подобно, за да предотврати болест, колкото – за да я излекува; тези лекарства при ежедневна употреба ще ви дадат възможност да предпазите голям брой хора от разболяване.“

Morbillinum

Хомеопрофилактика срещу морбили при здрави хора се извършва с хомеопатичния нозод Morbillinum. Той е въведен в хомеопатията от д-р Грос. В своя „Речник на практическата ММ“, д-р Дж. Кларк отбелязва, че главната индикация за употребата на това лекарство са сиптомите, специфични за самата заразна болест. Лекарството се прилага като профилактично средство срещу заразяване от морбили, както и при усложненията, последващи прекараната болест.

Случай на възпалителен ревматизъм (Джулия М. Грийн, 10/1979, ‘The Homeopathic Recorder’)

Учителка в начално училище на средна възраст имаше миазматична картина, усложнена от възпалителен ревматизъм и три-четири фрактури. Лекарствата действаха като дълбоки палиативи, но аз не бях удовлетворена, а и пациентката не беше; защото оплакванията ѝ упорито се възобновяваха след седмици или месеци. Най-сетне, след три години хронично лечение, тя един ден ми каза, че преди единадесет години е боледувала от морбили, и че оттогава не можела да се възстанови; че левкореята ѝ започнала скоро след боледуването и станала обилна и упорита, а преди това никога не я било имало. Една доза Morbillinum 1m предизвика пристъпни сърбежи, последвани от възвръщането на обриви, проявени на кръпки, пръснати по тялото и по стъпалата; след това хроничните симптоми един след друг отстъпиха, докато в последната година тя се появи само два пъти, като последния път дойде само, за да съобщи колко добре се чувства.

Pertussinum

В своята книга „Духът на хомеопатичните лекарства“, д-р Дидие Гранжорж пише така:

„Направено от секретите на страдащите от коклюш, това лекарство е много полезно в потенция 15 или 30с, при лекуването на хроничната спастична кашлица, която упорито продължава след поставянето на ваксината срещу коклюш, след самото преболедуване на коклюш или след вирусни инфекции с коклюшо-подобни симптоми (Carbo-v, Dros).“

Pertussinum е въведено в хомеопатията от Дж. Х. Кларк. Той споделя своя положителен опит с лекарството в случаи, които приличат или със сигурност са диагностицирани като коклюш (Речник на хомеопатичната ММ). Лекарството действало добре и след приложението на други лекарства за магарешка кашлица, затова Кларк ги редувал с Pertussinum, или ги давал самостоятелно. На същото място той отбелязва още, че лекарството не е доказано, но всеки случай на коклюш представя неговата картина; и че то е напълно приложимо при всички случаи на кашлица от същия тип, макар и да не е причинена от същата зараза, каквато кашлица се появява в някои случаи на грип. В отделна публикация Кларк описва подробно свой случай на коклюш, излекуван с Pertussinum („Whooping Cough Cured with Coquelichin“, London, 1906).

Pertussinum се използва и като профилактично средство срещу заразяване с коклюш, наред с други лекарства. В практиката резултатите с Pertussinum са доказани от д-р Дороти Шефърд. Децата, на които лекарството е дадено, са избегнали заразяване с болестта. (Sethi B, Homoeo Prophylactic Remedies. B.Jain Publishing, New Delhi, 1991)

Д-р М. Т. Сантвани в книгата си „Често срещани детски болести и тяхното хомеопатично лечение“ (Common Ailments of Children, Jain Publishing, 1979), пише: „Когато в семейството има коклюш, здравите членове трябва да вземат ниска потенция Drosera вечер и сутрин.“

Influenzinum

„Нозодът на грипа за множество от практикуващите рутинно заема мястото на Baptisia при епидемии. Той може да бъде даден в 12 или 30с, както под формата на тинктура, така и на гранули, глобули или таблетки; или десет глобули може да се разтворят в шест унции вода, и от този разтвор като една доза може да се взема една чаена лъжичка. Тази доза може да се повтаря на всеки два часа и ще бъде достатъчна, за да контролира голямата част от случаите.

Общите насоки, които давам на пациентите си, са: Когато се прояви „простуда“ в семейството, нека незасегнатите да вземат Arsenic три пъти дневно, а заразените – Influenzinum на всеки час или два. Това предотвратява разпространението на болестта и прекратява „простудите“, независимо дали става дума за остро състояние, предизвикано от грип или друг вирус.

Грипът притежава свойството да разбужда и разгръща стари оплаквания, и така у различните индивиди той приема неограничено разнообразие от форми; така че не трябва да се очаква, че Influenzinum ще излекува всички случаи без помощ от други лекарства, нито можем да приемем, че той е подходящ за всеки случай.“ Кларк, Речник на практическата ММ

Известният д-р Д. М. Фубистър, в своя лекция пред Международния хомеопатичен конгрес в Лондон, 1950 година, представя следния случай на дете с речеви затруднения и изоставане в развитието:

Случай на Influenzinum

Алан У., възраст 11 години. Оплакване – „Затруднения в речта“.

История: Майката прекарала грип в тежка форма, когато била бременна в третия месец. При раждането забелязали, че стъпалата на бебето са деформирани. На възраст от 3 седмици детето било подложено на „сериозна намеса“ от хирург ортопед. Късно проходило и сега може да казва само „не“ и „да“.

Семейство: една нормална сестра на 7 години. Няма спонтанни аборти в семейството.

Диагноза: церебрална диплегия с пренатален произход. Слабост на горните моторни неврони на десния долен крайник.

Лечение:

Causticum и Sulphur са дадени, след тях има известно подобрение. През октомври 1949 е дадена една доза Influenzinum 200c. Месец по-късно е отбелязан значителен напредък във вида и проявите на детето.

През март 1950 той беше доведен от родителите си в отделението за външни пациенти. Майката каза: „Алан продължава стабилно да се подобрява, като най-голям напредък виждаме в големия му интерес към цифрите и писането. Сигурни сме, че с подходящо обучение той скоро ще може да чете и пише правилно. Сега той може сам да се качва на автобусите. Речта му не се е подобрила особено. Но невро-психиатърът, който бе прегледал Алан на осемгодишна възраст, го прегледа отново преди два месеца. Той сам преразгледа своята присъда, че няма да бъде възможно момчето да се обучава. Общинският съвет отпусна сума за образованието на момчето в Кемпхил, Абърдийншър.“

Доналд Фубистър (1902-1988) е бил хомеопат, лекар и педиатричен консултант в Кралската хомеопатична болница в Лондон и в Детската болница на Грейт Ормънд стрийт, както и декан и президент на Факултета по хомеопатия. Той практикува хомеопатия от 1937 година до смъртта си. Сред неговите студенти са бележити съвременни хомеопати, като Иън Уотсън. Негова е заслугата за описанието и определянето на раковия миазъм в хомеопатията през 1958 година. Той е първият хомеопат, използвал лекарството Folliculinum. Сред трудовете му са „Лекарствена картина на Carcinosinum“, „Хомеопатията и педиатрията“, „Значението на миналата история при хомеопатичното предписание“. Автор е на множество студии, публикувани в British Journal of Homeopathy.

Библиография: Речник на практическата ММ, Дж. Х. Кларк; „Кратки публикации“, сборник с трудове на С. Ханеман; Исак Голдън, “Complete Practitioner’s Manual of Homeoprophylaxis”, Австралия 2012; Кент, „Лекции по хомеопатична философия“; Фубистър, British Homeopathic Journal, 10/1950.

©Цветана Коджабашева, 2017