Реперторизирате ли?

От А.Д. Съдерланд

Беседа и дискусия, изнесена пред Бюрото по хомеопатична философия при Международната Ханеманова Асоциация на 20 юни 1951 г.

Публикувана в ‘The Homeopathic Recorder’ през м. юли 1953 година, том LХIX, № 7

В отговор на заглавието ще започна с това: някои от нас реперторизират, а други – не. Тази не особено систематизирана беседа е насочена към втората група.

Реперториумът представлява индекс от симптоми, подредени систематично. Те могат да бъдат поставени в азбучен ред или схематично, според частите на тялото; или пък според определени принципи. Целта на реперториума е да послужи за справка и насока при търсенето на даден симптом, който води към симилимума, или да спомогне при отграничаването на две или повече лекарства в един случай. Друга цел е внимателното изучаване на всички симптоми в хроничните случаи. Continue reading “Реперторизирате ли?”

Записки върху нозодите

“Всички симптоми се влошават през нощта – от залез до изгрев, от здрачаване до разсъмване. Много пъти съм виждал този симптом да се потвърждава, и само при срещата с него съм бил изкушен да протегна ръка към шишенцето със Syphilinum, да обявя предписанието му още преди да съм снел останалите детайли, и да обобщя случая както трябва. Но не бива да бъдем лекомислени и да предписваме върху един симптом. Трябва да търсим и други.”
Й. Андърхил

От Йожен Андърхил Мл., д.м.

Беседа, изнесена пред Бюрото по Материя Медика на Международната Ханеманова Асоциация през м. юни 1929 г.

Публикувана в ‘The Homeopathic Recorder’ през м. февруари 1930 година, том ХLV, № 2

В тесния смисъл на думата, “нозод” означава патологична материя, добита от растителни, животински или човешки източници. Secale cornitum е следователно растителен или полурастителен нозод. Tuberculinum bovinum е животински нозод, а Medorrhinum – човешки болестен продукт. Continue reading “Записки върху нозодите”

Относителността при медицинските присъди

“Среден на ръст, тъмнокос, слаб, мършав и изтощен учител ме потърси преди три години за своя нагнояващ черен дроб. Абсцесът в него започнал 10 месеца преди моята визита и в целия този период бил лекуван с ортодоксални методи в една от най-добрите болници в Индия, с прилагане на всички възможни антибиотични и други терапии, и под грижите на един от най-добрите хирурзи в страната, който аспирирал черния му дроб десетина пъти, с последващи три операции, докато най-сетне дал следната прогноза: …”

От М. Баташари

Превод на статия, публикувана в ‘The Homeopathic Recorder’ през 1954 година, том LХХ, № 2

С излагането на своята теория за относителността, Айнщайн направи невалидни всички предшестващи я концепции – за гравитацията, етера, геометрията и други. Някои циници биха могли да му нанесат удар с възражението, че неговата теория за относителността е само относително вярна. Каквато и да е тя обаче, ние можем да свидетелстваме, че е факт в областта на медицинските решения. Когато разни авторитети, специалисти или превъзходни хирурзи отсекат, че даден случай е изцяло безнадежден, озадачаващо нелечим или типично хирургичен, ние трудно потискаме усмивката си, защото знаем, че присъдите на тези почитани люде са показателни за техните велики грешки, провали и пропуски – които при по-близък преглед се оказват да варират между петдесет и деветдесет процента. Ето няколко случая, които да илюстрират нашето твърдение. Continue reading “Относителността при медицинските присъди”

Наблюдение на лицето

Лицето на пациента разказва дълга история, и е добре студентът да наблюдава внимателно чертите, изражението, цветът и температурата му. Опитният лекар прочита там не само степента на сериозност на даден пристъп, но често и цялостната обща природа на болестта. Това са твърде фини нюанси, за да бъдат описани добре, но те въпреки това придават на цялото особена отсянка.

От С.Д. Рауи

Извадка от „Особена патология и диагностика, с терапевтични насоки“ от Д-р С.Д. Рауи. Съвременник на К. Херинг, практикувал хомеопатия в Трентън и Филаделфия през втората половина на 19 век. Преподавател в Хомеопатичния колеж в Пенсилвания.

Continue reading “Наблюдение на лицето”

Изборът на хомеопатично лекарство за сърдечни състояния

“В тези състояния именно ние трябва да анализираме симптоматиката много внимателно, и да помним основополагащото правило за анализ на всички симптоми: Всеки симптом има своето място; той има и своето усещане; има своите граници, изразени под формата на влошавания и подобрявания, а има и придружаващи, съпътстващи симптоми, които често се откриват във влошаванията, или понякога в очевидно несвързан симптом в друга част на тялото.”
Х.А. Робъртс

От Х.А. Робъртс, M.D.

Беседа, изнесена пред Бюрото по клинична медицина на Международната Ханеманова Асоциация на 9-11 юни 1932 година

Публикувана в ‘The Homeopathic Recorder’ през 1938 година, 4/38

Някои органи в човешкото тяло са важни поради жизнената връзка с всяка част от системата. Човекът е най-високо развитият организъм, в който всяка част функционира и се синхронизира с останалите по един гладък хармоничен маниер. Всъщност, идеалното здраве представлява идеална хармония във всичките тези части. И все пак, колкото и да осъзнаваме, че всеки орган е част от цялото, в нашите клинични връзки ние сме склонни да насочваме наблюденията си и да поставяме акцент върху израженията на нехармонично функциониране на някой орган или набор от органи – дотолкова, че загубваме поглед върху много по-важната цялостна картина. Колкото и понякога да разглеждаме един орган като най-засегнатата част, нужно е да имаме наум неговата връзка с цялото – а силата на проявлението на цялостната болест не е свързана с отделния орган, свързана е със самия човек. Continue reading “Изборът на хомеопатично лекарство за сърдечни състояния”

Aurum | Злато. (Добре познатият метал).

“Приготовлението на такъв златен прах е за първи път описано в началото на дванадесети век от Албукасис (Albucasis) (in libro servitoris de præp. med., p. 242) : „Златото трябва да бъде търкано върху груб лен в леген, пълен с вода, и да бъде използван финият прах, който се отлага на дъното на водата“. Johann Von St. Amand (през тринадесети век) указва приготовление по същия начин в приложението към MESUE, Opera, Venet., 1561, p. 245, 4. E. Zacutus, португалецът, подражава на това указание и описва (Hist. medic., lib. I., obs. 33) случай на благородник, който е бил дълго време измъчван от меланхолични представи, и когото той е излекувал за един месец само чрез финият златен прах, приготвен на воденично точило.”
С. Ханеман, Хронични болести

Както суеверията, неточните наблюдения и лековерните догадки са били източник на неизброими неверни изявления относно достойнствата на лекарствата в материя медика, така и липсата на доказване и безпочвените теоретични мотиви на лекарите са отрекли без причина на изключително мощни, и следователно високо лечебни субстанции, всички техни лекарствени свойства, като по този начин са лишили хората от тези лекарства. Continue reading “Aurum | Злато. (Добре познатият метал).”